Невероятно! Човекът беше все още жив. И може би щеше да остане жив, ако онова, което приближаваше към тях, беше линейка. Съдейки по енергичното жестикулиране на Шефа и крясъците му, докато раздаваше заповеди по мобилния си телефон, имаше доста добри шансове за това.

Странен, задушаващ плач отекна над приближаващите сирени и го накара да погледна назад през портите — което беше грешка, защото ужасната гледка, която се разкри пред очите му, щеше да го преследва до края на живота му.

Дан седеше в огромната локва кръв, заобиколен от пръсналите се шоколадови бисквити, и стискаше в прегръдките си безжизненото тяло на съпругата си. Люлееше се напред-назад и ридаеше, лицето му бе мокро от сълзи и изкривено от мъка.

Пати. Боже! Не искаше да повярва.

Тя беше майка на групата. Тази, която се грижеше всички да са нахранени. Тази, която се грижеше всички да бъдат облечени в чисти дрехи. Тази, която се грижеше винаги да има бира в хладилника и снакс в шкафа. Тя беше хладният глас на разума, когато от твърде многото тестостерон неизбежно се нахвърляха един върху друг.

А сега вече я нямаше.

В един миг, погрешно насочените куршуми на един луд бяха угасили светлината на живота й завинаги.

— Кучи син! — изруга Нейт и изтри с ръка влажните си очи.

Какво, по дяволите, правеше тя до портата все пак? Всички трябваше да останат на сигурно място в сградата, докато двамата с Али и проклетата флашка бъдат в безопасност обратно в работилницата и те…

— Къде отиваш? — Той насочи оръжието си към Мистериозния, когато човекът направи крачка надолу по улицата.

— Вторият стрелец се измъкна — отвърна дрезгаво мъжът и вдигна ръце с дланите напред. По гърлото му вече личаха първите синини.

— Отдавна го няма, човече — заяви Призрака, без да сваля пистолета си, все още несигурен точно на чия страна играе господин Мистерия. В престрелката беше на страната на Рицарите, но това не означаваше, че ще остане там. — Знаеш го толкова добре, колкото и аз.

— Но бих могъл…

— Тц-тц. Няма да изчезваш от погледа ми, докато не разбера какво, по дяволите, става тук и кой, по дяволите, си ти.

Устните на Мистериозния се изкривиха в зловеща гримаса.

— Е, аз съм Даган Золнер, бивш агент на ЦРУ. А колкото до това какво става тук? Мисля, че може би съм в състояние да хвърля малко светлина върху въпроса.

Глава 18

Али седеше на твърдия сгъваем стол в конферентната зала на „Черните рицари“ АД и замаяна гледаше как Ози свързва флашката с един от своите компютри. Имаше чувството, че сънува. Би трябвало да сънува. Последните два часа не бяха реални. Или?

Не бе участвала в ожесточена престрелка, милата Пати не беше мъртва, пазачът не беше по средата на тежка операция с минимален шанс за оцеляване и полицията в Чикаго не беше прикрила в действителност цялата тази история, обявявайки я за сблъсък между конкурентни банди — според строгите указания на някой, заемащ много висок пост в правителството. Но когато се взря в мрачните лица на Нейт, Франк, Ози и Мистериозния, тя поклати глава. Не можеше да отрече, че това се е случило. Беше участвала в престрелка, Пати беше мъртва, полицията прикри всичко и Манус — беше научила, че пазачът е брат на червенокосия гигант — точно в този момент е на операционната маса.

Цялата ситуация беше съвсем реална и за да станат нещата още по-лоши — ако това изобщо беше възможно — сега щеше да разбере дали брат й наистина беше откраднал строго секретни файлове, за да ги продаде на черния пазар, както твърдеше бившият агент Золнер.

— Вътре сме — обяви Ози. Пъргавите му пръсти летяха по клавиатурата. — Изглежда има само куп екселски файлове… Чакайте… Май има и видео.

— Пусни го — изръмжа Франк, разкърши рамо и се намръщи. — Може би то ще ни каже за какво точно става въпрос, по дяволите.

Али погледна към едрия мъж. Изсеченото му лице бе изкривено от болка и притеснение, но той като че ли успяваше да се контролира. Въпреки ужасната трагедия от последните няколко часа, въпреки факта, че имаше вероятност да стане и още по-ужасно, ако Манус почине на операционната маса и научат, че Григ наистина се бе превърнал в предател, той се владееше забележително добре. Младата жена предположи, че твърдите мъже като него се държат точно така в трудни ситуации — мобилизират се, за да могат хората като нея да живеят в американската мечта — свободно, мирно и… безгрижно.

Кой знае защо тази мисъл й се стори особено ужасна и това, в комбинация със спомена как Пати лежи бледа и безжизнена в огромна локва кръв, с разпръснати наоколо шоколадови бисквити, изведнъж разбунтува стомаха й.

Никога повече нямаше да яде шоколадови бисквити! Никога, никога! Само при мисълта…

— Упс! — Тя сложи длан пред устата си и бързо огледа стаята. Като че ли имаше едно пластмасово кошче за боклук до вратата на офиса на Франк? Така че, ако се наложи да повръща, реши тя, може да го направи там…

О, по дяволите!

Вече не мислеше за кръв, шоколадови бисквити, кошчета за боклук или нещо друго, защото лицето на обичния й брат се появи на огромния монитор и дъхът замръзна в дробовете й подобно на огромна буца лед. Кръвта във вените й изстина и кожата й настръхна.

— Хей, Ози! — каза Григ, звукът на този толкова познат глас я задуши.

— Дишай, Али. — Силните пръсти на Нейт стиснаха треперещото й рамо. — Дишай, захарче.

Да, това беше добра идея, така все пак нещо щеше да продължи да функционира, докато в същото време сърцето й отново беше разбито и болката изпълни ненадеждния й вече стомах.

— Добра работа, успял си да хакнеш кода ми! — продължи Григ, прекрасното му лице изглеждаше точно така, както си го спомняше. Красив, надежден и малко заядлив… Добре де, много заядлив. — Не че е било голям проблем за теб, сигурен съм. — Той се засмя и сладкият звук беше като стрела, която се заби право в кървящото й от болка сърце и разруши самоконтрола й. — Така… — Видеоизображението му се наведе към екрана и младата жена затаи дъх — Ако гледате това, значи и Призрака е там, с вас. Здрасти, приятелю!

— Исусе! — промълви Нейт. Гласът му бе дрезгав от вълнение.

— А аз най-вероятно съм мъртъв. — Григ смръщи лице, носът му се сбърчи по начина, който Али толкова много обичаше. — Съжалявам.

— Господи, човече! — Нейт се задави и се обърна. За Али това бе последната капка, която преля чашата. Сълзите, които се бяха събрали в очите й, потекоха топли и солени по бузите. Някой й подаде кърпичка. Използва я, за да попие част от тях…

— Както и да е… — продължи Григ. — Това означава, че лайното е ударило вентилатора, че сте разбрали за моята малка странична работа и Али си е спомнила за онази USB-памет, пристигнала на адреса й по необичайно време. Затова нека се опитам да внеса малко яснота в ситуацията. Вчера ми се обади специален агент Дилейни от ФБР. Аз, ъъъ, запознах се с него преди време, когато двамата с Дивия Бил проникнахме в онази смахната религиозна секта, занимаваща се с производството на тонове метамфетамини. Спомняш ли си, Нейт? Той е този, за когото ти говорих. Дето обича да носи слънчеви очила Прада и мокасини Гучи.

— Мамка му! — изруга Нейт и Ози натисна бутона „пауза“ на видеото, когато събраната около монитора група се обърна към Призрака. Той прокара трепереща ръка по лицето си; триенето на наболата му брада прозвуча като от шкурка срещу грубата му длан. — Не си спомних името Дилейни, защото Григ винаги го наричаше човекът GQ46.

— Какво си спомняш сега? — настоя Франк. Сивите му очи бяха зачервени, но гледаха будно.

— Не много. — Нейт поклати глава със съжаление, ругаейки под нос. — Само, че Григ беше толкова впечатлен от уменията на този човек, колкото и от усета му към модата.

— Хмм — изсумтя Франк, очевидно изключително безразличен към някой, който се интересува от мода. После всички се обърнаха отново към екрана на компютъра. Ози пусна записа отново.

— И така… Дилейни ми се обади и каза, че има работа, която само аз мога да свърша, тъй като не се доверява на никого в неговия офис или на някоя от другите агенции. Предупреди ме, че е от решаващо значение да не споменавам на никого за мисията, дори и на вас. Твърдеше, че е много рисковано, и има елементи в играта, които не може да контролира, затова иска да ограничи опасността, като възможно най-малко хора знаят за задачата. Така… — Григ поклати глава и се усмихна с прекрасната си, безгрижна усмивка. — Знам, че в момента всички ме проклинате, но Дилейни не би ме потърсил, ако не се намираше в затруднение, което… — Усмивката на Григ се превърна в гримаса. — Оказва се, че той е… ъъъ, беше… По дяволите, ще стигнем до тази част по-късно.

Така или иначе, съгласих се да поема работата и снощи се срещнах с него във Вашингтон. Той ми каза, че подозира един точно определен сенатор, някой си Алън Алдъс, в продажба на незаконно оръжие за крайно радикални пакистански племена — което, разбира се, не бива да става. До този момент Дилейни не беше успял да получи доказателства, за да арестува сенатора. Накратко казано, докопал се някак до паролата за компютъра на сенатор Алдъс и до кодовите имена на файловете за продажбата на оръжието. Нуждаеше се от мен, за да отида на даваното от сенатора парти под прикритието на бодигард и да копирам файловете. И не, Ози, в компютърната система на Алдъс не може да се проникне отвън. Специално попитах Дилейни. Освен това се поинтересувах защо не го направи сам, при което той се уплаши много и заяви, че е убеден, че сенаторът е по следите му и има хора в собствената му агенция, които знаят за сделката и го прикриват. Каза още, че го наблюдават и следят. Знаете, типичната параноя на правителствения служител. Все пак аз бях впечатлен от уменията на този човек в Ню Мексико, така че се съгласих да му помогна, стиснахме си ръцете и се разделихме.

Задачата беше елементарна и мина гладко, без проблеми. След партито, обаче, Дилейни не се появи и… какво мислите откривам? Че човекът е мъртъв! Предполага се, че е заспал зад волана и е паднал в реката. — Григ завъртя красивите си кафяви очи. — И сега се намирам в задънена улица. Нямам представа на кого да предам тези файлове. Очевидно това нещо е много сериозно и опасно като пъкъла, след като приспаха завинаги правителствен агент. Нямам представа кой е замесен в играта, но със сигурност има хора от висшите етажи на властта. На всичкото отгоре, Призрак, двамата с теб трябва да летим за Истанбул в три, което е… — Григ погледна часовника си — точно след два часа. Така че… — той въздъхна тежко — ето какво е моето решение: Изпращам по пощата флашката, в която е цялата информация, на Али. Тя ще си помисли, че това са снимки и както винаги ще я запази. Надявам се да се върна от тази мисия, да я взема и да разбера какво точно, по дяволите, трябва да правя с нея. Но както казах в началото, ако гледате това, може би съм мъртъв, лайното е ударило вентилатора и аз безкрайно съжалявам за цялата скапана бъркотия. Това е. — Григ се намръщи, на обикновено усмихнатото му лице се изписа силна тревога. — С изключение на едно последно нещо… Призрак, Нейт, братко мой, трябва да бдиш над Али вместо мен. Просто… да си сигурен, че всичко е наред, нали?

Със затаен дъх всички гледаха как видеоизображението му се приближи съвсем и после екранът потъмня.

— Мамка му! — изруга Франк, а Али тихо хлипаше в мократа кърпичка.

О, Григ. Милият ми луд и безстрашен брат.

— Е, предполагам, че това тук разби на пух и прах теорията ти, че Григ Морган е искал да продаде файловете на черния пазар? — каза Ози на агента.

Подсмърчайки, младата жена вдигна глава, която сякаш тежеше цял тон, точно навреме, за да види как Золнер направи гримаса.

— Добре де, както казах, вече бях установил, че Алдъс ме е лъгал от начало до край.

— Каква е ползата за теб? — попита Шефа. Грубо изсеченото му лице изглеждаше особено строго. — Пари?

— Виж — сопна се бившият агент и трепна, когато сцепената устна го заболя. Дан Ман бе свършил наистина чудесна работа върху лицето му. Едното му око бе подуто и почти напълно затворено, а другото имаше доста гадна рана точно под веждата. Сцепената кожа бе набързо затворена с лейкопласт, без да е почистена, така че по нея все още имаше засъхнала кръв. — Не съм длъжен да ви давам обяснения. Да, Алдъс ме нае да открия и да му осигуря файловете. Каза ми, че са строго секретни и има опасност да бъдат продадени на най-висока цена. Да, следях мис Морган в продължение на месеци и без съмнение съм я изплашил до смърт. Да, мотаех се наоколо, опитвайки да разбера точно какво, по дяволите, става. Но в мига, в който се убедих, че сенаторът ме лъже, спрях да взимам парите му. Така че да ти го начукам! И слез от коня, дето си го яхнал!