Катрин Каултър - Аристократът

Обърна се и пак погледна към леглото. Към спалнята нямаше врата. Всъщност единствената врата в цялата къща беше на банята. Той се бе преместил и сега лежеше с разтворени крака. Тя преглътна, върна се припряно в банята и свали нощницата си.

След един бърз душ излезе и отново го погледна. Брант не бе помръднал. Може би го беше изтощила? Усмихна се леко. Нали мъжете трябваше да са изтощени след страстна любов? От това й стана приятно.

Ала защо тя не бе изтощена? Напротив, чувстваше се прекрасно, съвсем отпочинала и пълна с обичайната си сутрешна енергия.

Изтри си косата, облече шорти и тениска и излезе на терасата. Затаи дъх при вида на изгряващото над океана слънце. Беше не по-малко красиво, отколкото на Крит. Благоуханен вятър галеше лицето й и развяваше косата й. А цветята! Олеандри, орхидеи, тропически храсти с бели, розови и яркочервени цветове. Дали щеше да може да ги засади в новия си дом? Той й бе казал, че живее основно в Ню Йорк. Дано имаше голяма градина.

— Добро утро…

Дафни се извърна. Съпругът й се усмихна сънено и прокара ръка през разрошената си коса. Бе обул чифт спортни шорти.

— Здравей — отвърна тя и дишането й леко се учести.

— Да не си ранобудна?

— Да, отвратително, нали? — Дали я гледаше интимно? Дафни съвсем леко преви рамене.

Брант се прозя. В това нямаше нищо интимно, помисли тя някак разочаровано. Отново се изправи.

— Харесва ли ти Хавай?

— Прекрасно е. Много ми харесва. Искаш ли пак да си легнеш?

Той се усмихна лукаво:

— Не мога да измисля по-добър начин за събуждане.

— О!

Дафни премина през различни оттенъци на червеното. Вдигна поглед от босите си крака и изтърси:

— Нищо не си спомням!

Брант наклони глава към нея. За какво, по дяволите, говореше тя? Сутрин не беше в най-добрата си форма.

— Извинявай — продължи Дафни и се изчерви още по-силно. — Надявах се, че ще си спомня нещо, но не можах. Дори си мислех, че ще изглеждам по-различно, ала не виждам никаква промяна.

Той се почеса по корема. Най-после започваше да разбира. Или поне така му се струваше. Усмихна се широко:

— Ти беше страхотна. Викаше, впиваше ръце в мен и ми шепнеше, че много ти харесва.

Тя не усети шеговитата нотка в гласа му.

— Не е честно. Защо не ме поля с кафе?

— Не се сетих. Пък и изглеждаше, че добре се забавляваш. Хареса ли ти… гледката тази сутрин?

— Да — отговори тя. Изведнъж усети безкрайно облекчение, че всичко вече е минало. — Ти ми се стори много хубав.

— Проснат по гръб и с разкрачени крака?

— Виждаш ли, Брант, не бях сигурна, че нещо се е случило, така че не те гледах много дълго. Щеше да е като намеса в личния ти живот.

На върха на езика му беше да признае, че нищо не се е случило, обаче вместо това се засмя:

— Знаеш ли какво, миличка? Хайде да пием по едно кафе и пак да си легнем. Сега, като знаеш всичко, ще ти бъде още по-забавно. И можеш да ме гледаш колкото си искаш. На мен определено би ми било много приятно да се намеся в личния ти живот. Ще направиш ли кафето, докато взема един душ?

Тя го изгледа мрачно и замислено попита:

— Сега няма да се притеснявам, нали? Няма смисъл.

— Няма — съгласи се той, прегърна я бързо и леко я целуна по челото. — Няма никакъв смисъл.

Между две арии в банята Брант се усети, че се хили глуповато и се замисли дали да не й каже истината. Не, реши накрая. Така нямаше да му се налага да се бори с вродената й скромност. Почувства прилив на желание и бързо се насапуниса, после пусна за малко студената вода.

Изтри си косата, уви една хавлия около кръста си и отиде при нея на терасата. Дафни му се усмихна и му подаде чашка кафе.

— Гъсто и черно, съвсем американско. Уинтърспуун ми каза, че така го обичаш.

— А каза ли ти Уинтърспуун още нещо за мен?

Тя отпи от своето доста бледо кафе.

— Само че според него си добър човек, въпреки че си американец. Дори призна, че имаш ум в главата.

— Голяма похвала! — Погледът му се спусна от меката й коса по-надолу. — Имаш много хубава фигура, Дафни. Да, много хубава.

— Това снощи каза ли ми го?

— Трябва да съм ти го казал. А сега защо да не си легнем и да ти го повторя пак? — Преметна ръка през раменете й, наведе се и я захапа по ухото. — Ще целувам всеки сантиметър от теб… точно както снощи. Снощи много ти хареса, Даф. Всеки сантиметър.

Тя се обърна към него и обви ръце около гърба му.

— Сигурно ми е харесало — промълви срещу рамото му. — Поне сега ми звучи много хубаво.

— Дали не съм създал една сексманиачка? — засмя се той.

— Ами, аз имам малко от кръвта на леля Кло, а тя, мисля, обожава секса, или поне трябва да го е обожавала, когато господин Спаркс е бил жив.

Брант откри, че няколкото крачки до леглото дотолкова са го побъркали от страст, че е започнал да диша тежко. Неговата съпруга, помисли си. Тя бе неговата съпруга. За цял живот, не за някакво мимолетно преживяване. Осъзнаваше колко е важно да направи така, че всичко да й достави удоволствие.

Остави я по гръб и се надвеси над нея, облегнат на лакът.

— Здравей, скъпа… — Наведе се да я целуне. — Как можеш да забравяш толкова бързо? — Почувства, че тя се успокоява и започва да му отвръща. — Това е, любов моя — прошепна той в устните й. — Просто се отпусни.

Дафни тръпнеше под него. Искаше й се той да я докосне, но се срамуваше да го признае. Какво ли бе правила снощи?

— Брант — прошепна накрая, — моля те… Той я пусна и бързо свали тениската й.

— Мили боже — възкликна Брант, вторачен в нея, — колко си красива!

Гърдите й бяха толкова бели и изглеждаха някак прекалено големи за крехкото й тяло. Започна отново да я целува, като я галеше нежно. За миг спря ръката си и усети как бие сърцето й. Бавно тръгна с целувки от шията й към раменете, после пое зърното в устните си. Усети как ръцете й трескаво мачкат гърба му. Още толкова много неща имаше да опита, на толкова много да се наслади…

— Какво искащ да направя? — простена тя.

— Просто си лежи и се отдавай на удоволствието. Мъжете обичат най-много това.

Той свали шортите й, после се облегна на лакът. Дафни наистина имаше много красива фигура — тънко кръстче, плосък корем. Брант усети, че започва да трепери от желание. Бавно плъзна ръка от гърдите й надолу, загледан напрегнато в очите й, докато пръстите му нежно опитваха пътя. Затаи дъх.

— Това ти харесва — прошепна той тихо. — Помниш ли?

— Аз… нямам търпение. Почти ме боли.

Ръката му се плъзна още по-надолу по стройните й бедра. Брант внимателно се отпусна отгоре й. Притисна се към нея и тя отвърна. Усети как през тялото й премина тръпка. Започна да я целува. Ръцете й се впиха почти болезнено в гърба му. Всичко по реда си, помисли той. Да, всичко по реда си. Продължи бавно да я целува, като спираше, за да се наслади на гърдите й, после на корема й. Дафни се вкамени.

— Слушай, мила моя. Питаше какво можеш да направиш за мен. Аз искам да те целувам и да те любя и искам ти да се отпуснеш и да се наслаждаваш. Вече веднъж го направи… снощи.

Когато устните му се затвориха върху нейните, тя вече не чувстваше никакво смущение, уверена, че всичкото смущение й е минало снощи. Беше й толкова приятно.

— Харесва ми — простена Дафни и зарови пръсти в гъстата му коса.

И на него му харесваше. Тя бе толкова свежа, сладка и…

Изведнъж Дафни потрепери силно и извика. Дишането й стана накъсано. Харесваха му конвулсивните й движения, тихите стонове, които се изтръгваха от гърлото й.

Тя бе като замаяна. Сякаш бе на атракционно влакче, което най-после е стигнало до долу и сега отново се издига. Бе поразена. Брант почувства напрежението й, бързо се надигна и с едно-единствено движение проникна в нея. Дафни замря и опря ръце на раменете му.

— Спокойно, любов моя — прошепна той, после се отпусна върху нея, взрян в очите й. — Всичко е наред, Даф. Още съвсем малко и после ще ти бъде само приятно.

— Добре — въздъхна тя и скри лице в рамото му. Брант прехапа устни, надявайки се, че краткотрайната болка, която й бе причинил, ще му помогне по-добре да се овладее. Никога досега не се бе любил с девствена жена. Оказа се, че това е шеметно преживяване. Докара го почти до лудост.

Той стисна зъби и се удържа, докато Дафни получи удоволствие. След това го позволи и на себе си. Преливаше от чувства. Рухна върху нея и отпусна глава до рамото й.

— Ще умра — простена тя.

Брант успя да събере сили и да се изправи на лакът. Отметна косата от челото й.

— Ти беше чудесна. И няма да умреш. Макар че си представям заглавието: „Младоженка умира, изтощена от секс“.

— А какво ще кажеш за това: „Младоженка погребана усмихната“? — Обви ръце около гърба му и го притисна към себе си. — Толкова беше хубаво!

— Така ли мислиш? Хм, не е лошо, бих казал, като за пръв…

Тя отвори широко очи.

— Пръв какво? — Той я целуна много съблазнително, ала не успя да отвлече вниманието й. — Какво, Брант?

Той се усмихна леко:

— Ние снощи не се любихме. Как бих могъл да направя нещо със спяща жена?

— Ах ти… мошеник такъв!

— А ти защо реши, че сме се любили?

— Събудих се прегърната с теб, а нощницата ми… е, беше вдигната нагоре, а не където й е мястото. Ти си един подъл мошеник и ужасен шегаджия и…

— Да, но не се срамуваше, нали?

Дафни за миг прехапа устни и Брант веднага я целуна.

— И все пак… — започна тя.

Той отново я целуна.

— Много приятният резултат оправдава средствата.

Дафни сведе поглед.

— Може би. Само може би. Брант, нормално ли реагирах? Нали не те разочаровах?

— Ако беше реагирала само малко повече, сега нямаше да съм жив. — Замълча за момент, наслаждавайки се на усещането за топлото й тяло. — Мисля, че не би могла да ме разочароваш, мила моя, дори за хиляда и една нощ.

— А за хиляда и един дни?

Той простена на глас и се стовари по гръб.