— Внимавай какво правиш, скъпа, да не ни арестуват за неприлично поведение на магистралата.

Четирийсет и пет минути по-късно спряха пред къщата на Морисън в Ийст Хемптън. Влязоха вътре и потънаха в шума от близо петдесетте гости.

— Само не забравяй — прошепна Брант в ухото й, докато домакините им се приближаваха към тях, — че ти си най-красивата жена тук и че си моя съпруга.

Дафни бе сдържана, ала госпожа Морисън реши, че това е типично английско качество и й се усмихна одобрително. Всички онези боклуци във вестниците са пълна глупост, помисли тя. Брант не се отделяше от Дафни през цялото време, докато ги представяха, и изпита облекчение, когато тя му се усмихна, напълно успокоена, и му прошепна, че отива в тоалетната.

Докато поправяше грима си пред огледалото, Дафни чу студен женски глас:

— Не е ли това малкото английско цветенце? Най-после сама.

Ръката й трепна и червилото се размаза по бузата. Обърна се бавно. Пред нея стоеше умопомрачителна червенокоса млада жена с рокля от сребристо ламе, която подчертаваше всяка извивка на красивото й тяло.

— Здравейте — отвърна Дафни и изтри червилото.

Толкова е млада и хубава, помисли Марси и я прободе остро чувство на ревност, разочарование и гняв. Но пък какво бе очаквала? Грозно джудже?

— Казвам се Марси Елис. Аз съм много близка приятелка на Брант.

— Много ми е приятно, госпожо. Аз съм Дафни.

— Госпожо? Не съм много по-възрастна от вас. Какво… изискано име, толкова необичайно в днешно време. — Марси отметна коса със заучено движение, което откри дългата й изящна шия. — О, да, знам коя сте. Женичката на нашия расов жребец. — Дафни почувства как всеки неин мускул тревожно се напряга. Марси трябва да беше една от любовниците на Брант. Не, от бившите любовници. — Колко странно — продължи Марси. Искаше й се да изсипе шише боя върху косата на Дафни. — Брант да се ожени толкова бързо. Но пък той винаги си е бил бърз, когато иска нещо, все едно дали е нова кола, нова жена или добра финансова сделка.

— Извинете ме, госпожице Елис! — Дафни стисна чантичката си и се насочи към вратата.

— Кажете ми, госпожо Ашър, какво правите… професионално?

— Нищо — отвърна Дафни.

— А, малката домакиня! — засмя се тя. Долните й зъби не бяха съвсем равни и кой знае защо Дафни се почувства по-добре от това. Значи не беше толкова съвършена. — Давам на Брант три месеца и после, скъпа моя, ще бъдете само още едно от неговите притежания и можете да си седите между глупавите му антики и да събирате прах.

— Антиките му са много хубави!

— И прекрасното му месингово легло ли? Поиграхте ли си вече във ваната му? Той много обича.

Тя се държи с мен като Лусила, помисли Дафни. Злобна и високомерна жена. Идеше й да се нахвърли върху нея, ала живо си я представи как лудува във ваната с Брант и забрави всякакви заядливи отговори. Как би могъл той да иска от нея нещо друго, освен пари? Почувства се плоска, грозна и глупава.

— Мисля, че не сте много любезна — отговори тя и избяга от тоалетната, преследвана от звънливия смях на Марси.

Брант говореше с двама мъже и Дафни не посмя да ги прекъсне. Измъкна се на осветения двор и започна да се ругае наум, без да чувства студа.

— Влезте, госпожо Ашър, не желая да настинете… — Господин Морисън любезно я поведе обратно навътре. — Някой ви е разстроил — забеляза той, като видя бледото й лице. Мярна Марси Елис и потисна една дълбока въздишка. Искаше му се да успокои Дафни, да я увери, че всичко ще се оправи, но не бе глупав и знаеше, че това е последното, което й трябва. Заговори някак между другото: — Нали знаете, госпожо Ашър, вашият съпруг е доста популярен. А вие, както ми е споменавал Брант, цял живот сте живели в провинцията. Повечето хора са много мили, а онези, които не са, обикновено имат причини. Вземете например Марси Елис. — Дафни понечи да се намеси, обаче той припряно продължи: — Тя е симпатична жена, ала женитбата на Брант й се отрази зле. Предполагам, че те са били близки с вашия съпруг, но това вече е минало. Имате две възможности, госпожо. Или ще си обърнете и другата буза и ще я чакате да си свърши отровата, или ще свиете ръка в юмрук и ще я цапардосате. Ако изберете второто, надявам се да не го направите тук — добави господин Морисън с широка усмивка. — Имам високо кръвно и такава гледка може да ме събори.

Дафни неволно се засмя:

— Брант ми каза колко сте симпатичен, господин Морисън, ала не ме предупреди, че сте и много забавен.

— Наричайте ме Дан.

— Мисля, че тази вечер сте в безопасност. Дан. Няма да й блъсна един юмрук.

— Казва се да й забия. Американски жаргон.

— Ще го запомня. Много сте мил, господине. Но е трудно да се забравят навици от цял живот. — Тя пое дълбоко въздух и изправи рамене. — Време е да престана да се крия зад Брант. В края на краищата, вече съм пораснала.

— Съвсем пораснала — съгласи се Дан.

Брант се огледа и забеляза жена си в разговор с господин Морисън.



— Е, Брант, толкова ли е ужасна жена ти?

— Здравей, Марси. Вчера се опитах да се свържа с теб, обаче беше излязла. Как е новинарският бизнес?

— Добре е, предполагам. Още не си ми дал онова изключително интервю, което ми обеща.

— Много ли ти трябва?

Тя го погледна внимателно. Беше напрегнат, очите му светеха.

— Рицар в ризница на футболист, а? Леле, колко си страшен! Доколкото разбирам, предлагаш сделка?

— Да, може и така да се каже. Престани с твоите гадости, с тъпите си нападки срещу съпругата ми и с намеците за обстоятелствата около моята женитба. Чистата, неподправена истина. Това е моето условие.

При думата „съпруга“ Марси трепна.

— Ще си помисля — каза накрая. — Сигурен ли си, че искаш неподправената истина? Както аз я разбирам, неподправената истина е, че тези зелени очи са една златна мина, а ти си… ами… — Обърна се да си тръгне, но не можа да се сдържи и подхвърли през рамо: — На мен лично твоята съпруга — натърти тя — ми се стори интересна колкото зелка.

Брант не попита Дафни за разговора й с Дан Морисън, а тя не му спомена за сцената с Марси Елис.

На другия ден следобед, докато й обясняваше как се попълва чек, на вратата се позвъни. Той вдигна поглед и се намръщи:

— Кой, по дяволите…

Отвори и направи крачка назад. На вратата беше почти целият отбор на „Звездите“, заедно със съпругите си и с бутилки шампанско.

— Изненада!

ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ГЛАВА

— Искаш ли още малко шампанско, Даф?

Дафни се усмихна на Тайни Фибс и му подаде чашата си.

— Винаги съм мислила, че бърлогата на Брант е голяма — забеляза тя леко объркано. — А сега, като сте всички тук, ми изглежда като лилипутска къщичка, пълна с Гъливери.

— Аха — намеси се Лойд Нолън. — Дори не можем да прожектираме мачовете си. Само чакай да видиш на какво ще заприлича, като се изтърсят и останалите.

— Още ли има?

— Ами да. Нали не е сезон, не можахме да подберем всички. Та кажи, Даф, какво мислиш за Ню Йорк?

— А за футбола?

— Аха, трябва да видиш как се перчи Танцьора. Домъкнали сме няколко филма.

— С удоволствие — закима Дафни въодушевено. — Брант ми показа само един.

— Лойд иска да се възхищаваш и от него — обади се една красива негърка и го смушка в ребрата. — Аз съм Беатрис, неговата по-добра половинка, но този път няма нужда да го запомняш. Сигурно вече си претрупана с имена.

— О, да — призна Дафни замаяна. — Наистина ли го наричат Танцьора? Никога не ми е казвал, макар че като бяхме в Хавай, танцуваше много хубаво.

Избухна дружен смях. Тя усети как една огромна ръка я прегръща през раменете.

— Не им се връзвай на глупостите, Даф — посъветва я „Придирчивият“ Уилямс, полузащитникът. — На твоя човек му викаме Танцьора, защото много ловко се измъква от мелетата. Не иска да му потрошат хубавото тяло.

— Разбирам — отвърна Дафни сериозно. — Той наистина има красиво тяло.

Тази невинна забележка й спечели нов взрив от смях, Брант, който говореше с треньора Сам Карверели, погледна към групичката около жена си.

— Гледаш като бик — забеляза Сам. — Чудесно момиче. И се държи толкова естествено с всички. Горкият Тайни, май вече е хлътнал.

Тя наистина се държеше естествено, съвсем естествено, и то с тълпа футболисти. И с техните жени, добави Брант наум. Видя как Синди Уилямс се наведе да й прошепне нещо в ухото. Чу да гърми следващата тапа от шампанско.

Премигна объркано, когато съпругата му и десетина играчи и жени излязоха от хола.

— Ще й покажем един от великите ти мачове, Брант — подвикна му Гай Ричардсън. — Нали се сещаш, там дето се опита да направиш едно хвърляне и те затрупаха.

Половин час по-късно той влезе в хола и видя жена си, седнала по турски на пода пред телевизора сред другите жени. Мъжете се бяха покатерили върху всички възможни мебели.

— Гледай, Даф — говореше Лойд. — Шейсет метра и право в ръцете ми.

Когато Лойд се добра до края на наказателното поле и отбеляза гол, се разнесоха възторжени викове и гласът на Дафни бе измежду най-силните.

— Как улучва от толкова далеч? — попита тя.

— Техника, миличка, техника — обясни Лойд.

— Има си я.

— Да, така изглежда — съгласи се Дафни.

— Хайде, стига, Нолън — скастри го Сам Карверели. — Гледай, Дафни — показа й той една футболна топка, която бе измъкнал от килера. — Топката трябва да се държи ето така. Виждаш ли шева? Гледай как я държа аз. Ето, опитай.

— Насам, Даф — подвикна Лойд и застана в ъгъла на стаята.

Тя хвърли топката към него, той я хвана пред гърдите си, изпъшка шумно и залитна назад.

— Ако не я беше хванал, щеше да стигне чак до Сентръл Парк — похвали я Тайни, самоназначилият се разпределител на шампанското.

— Способна жена — обърна се Беатрис към Брант.

— Ръцете й са малки, но наистина е много талантлива — засмя се той.

— Харесва ми езика ти — прихна Тифи Ричардсън. Брант погледна към бременния й корем.

— Както забелязвам, от приказки вреда няма.

— Вижте този пас по дясното крило!

Брант премигна. Думите излязоха от устата на английската му съпруга, която бе приковала поглед към телевизора.

— Съжалявам, старче — обади се Тед Хартланд, центърът, който потрепери, като видя как трима от играчите на „Патриотите“ се нахвърлят върху Брант.

— Каква каша беше този мач — забеляза Сам. — Едва не ти потрошиха ребрата, Брант.

Дафни се обърна разтревожено към него. Той клекна до нея.

— Нищо ми нямаше, любов моя. Само малко бях насинен. Такива се рисковете на играта, особено когато онези идиоти тръгнат като валяк върху мен.

— Тя не иска да нараниш хубавото си тяло, Брант — обади се Нолън.

— Вие всички имате хубави тела — отсече Дафни. — Трябва повече да се пазите. Не си ли съгласна, Беатрис?

— Разбира се. Не помня колко пъти Лойд се е прибирал като парцал.

— Обзалагам се, че охка, за да го съжаляваш — подметна Сам.

Започна добродушен спор между мъжете и жените за мъжеството и как то трае само докато играчите се приберат у дома.

— След това се разкисва като малко момченце — съобщи Тифи. — А Тай едва ли някой някога го удря, защото стои пред нашата врата и само хвърля топката.

— Но знаеш ли колко боли да гледам как удрят момчетата — оплака се Тай и потърка ребрата си.

Брант седна на пода до Дафни, но остави другите да й разказват за играта. Попива като гъба, помисли си, гледайки как в очите й се изписва първо недоумение, после разбиране. А ако не разбираше, питаше. Това е моето семейство, каза си той. И тя е съвсем като част от него.

— Хей, Брант, имаш ли черна дъска?

— Съжалявам, не — вдигна той поглед към Лойд Нолън. — Защо?

— Даф иска да види какво значи двойно обръщане.

— Да изчакаме някой хубав ден и ще й покажем всичко в парка. Искаш ли да се научиш на американски футбол, Даф?

Тя кимна възторжено и Тайни засия.

— Наистина ти е провървяло — прошепна Тифи Ричардсън на Брант. — А ние всички толкова се бяхме разтревожили.

— Искахте да ми окажете подкрепа, така ли? — вдигна той вежди. — Или искахте да видите дали не съм се оженил за някаква малоумна заради парите й?

— Е, най-неприятните намеци бяха, разбира се, от Марси и на всички им беше ясно, че тя ще представи нещата откъм най-лошата светлина. Дафни е… — Тифи замълча и продължи замислено: — Тя събужда в човек инстинкта на защитник, знаеш ли? Никога не съм виждала момчетата такива… ами, внимателни. Изглежда прекрасно момиче.

— Да — кимна Брант. — Наистина е прекрасна.

— Обичам да я слушам как говори. Сигурно всички американци се впечатляват от английски акцент.

— Особено когато говори за „пас по десния фланг“! — Той се опита да я имитира и двамата избухнаха в смях.