— Нещо се задъха, Дафни… — Той вдигна поглед към лицето й. — Кога? — попита тихо.

— Е, първо, разбира се, ти…

Брант я вдигна, но не я хвърли като треньора, а много внимателно я положи на леглото.

— Доколкото разбирам, ще трябва да пенсионираме Гуен. Да си купим фургон? Да се преместим в Кънетикът? Да си вземем едно голямо рунтаво куче?

— Слава Богу, Уинтърспуун не е алергичен към кучета.

— Как мислиш, дали нашето дете ще му вика чичо Оскар? Или чичо Спуун?

— Обичам те, Брант…

Очите му светнаха и той бавно й се усмихна. Усмивката му бе доста тържествуваща и тя го мушна в корема.

— Крайно време беше, госпожо. Толкова дълго ме остави да вися над пропастта, че пръстите ми изтръпнаха. — Брант легна до нея и я привлече към себе си. Пръстите му се заровиха в косата й. — Чувствам се страхотно.

Дафни усети как ръката му се плъзна между тях и се притисна към него, но той я спря:

— Не, любов моя, първо ще чуеш онова, което имам да ти кажа. — Тя се отдръпна да вижда лицето му. — Не, няма да е нищо ужасно, кълна ти се. Желая те, любов моя. Сега, утре, през две хиляди и двадесет и пета година. Струва ми се, че винаги съм те обичал. Трябваше ми толкова време, защото не можех да разбера какво по дяволите ми има. Искам да си щастлива. Искам да продължаваш да ме обичаш.

— Не вярвам, че някога ще мога да спра да те обичам, Брант. Взех решението си преди малко, но не знаех какво да правя, затова не казах нищо на никого, дори на хората от телевизионната компания. Мислех, че може да се наложи сама да гледам детето си и да трябва да си изкарвам хляба. Тогава Лили ме замъкна горе и ми разкри, че ти си казал, че си роден под щастлива звезда.

— Казвал ли съм такова нещо?

— Да, казал си го, мошеник такъв! А аз бях под звездата и те чаках.

— Забрави за тая проклета звезда и направи така, че да си само под мен! — Той леко я целуна по върха на носа и продължи сериозно: — Ако искаш да изместиш Джо Намат като спортен коментатор, аз ще бъда най-гръмогласният ти поддръжник. Е, какво ще кажеш? Ще ме вземеш ли за помощник?

Клепачите й се спуснаха целомъдрено надолу.

— Зависи.

Той се разсмя и я целуна.

— Обичам те — прошепна в устните й. — Въпреки че нещо много си се отракала…

— Нахитряла — поправи го тя, — В Англия казваме „нахитряла“.