Сюзън Филипс - Бебето е мое

— Да видим дали ви разбрах правилно — каза Джоди Пулански. — За рождения ден на Кал Бонър искате да му подарите жена?

Тримата странични нападатели, които прекарваха ноемврийската вечер, седнали в сепарето най-отзад на „Зебрите“ — любимия на футболистите от „Чикаго Старс“ спортен бар в Дюпейдж1 — кимнаха като един.

Джуниър Дънкан махна на сервитьорката да донесе по още едно питие за всички.

— Навършва трийсет и шест, така че искаме да направим нещо наистина специално.

— Глупости — заяви Джоди.

Всички, които разбираха поне мъничко от футбол, знаеха, че от началото на сезона Кал Бонър, брилянтният куотърбек на „Чикаго Старс“ беше придирчив, избухлив и общо взето — адски труден за издържане. Бонър, на когото викаха Бомбардировача, заради склонността му да мята направо експлозивни пасове, беше най-успешният куотърбек в Американската футболна конференция и жива легенда.

Джоди скръсти ръце върху впитото си бяло потниче, част от униформата й на хостеса. Нито на нея, нито на някого от тримата мъже на масата им хрумна да се замислят за моралния аспект на това, което обсъждаха, да не говорим пък за понятия като политическа коректност.

В крайна сметка говореха за играч от Националната футболна лига.

— Смятате, че ако му намерите жена, ще престане да ви тормози толкова, така ли? — попита Джоди.

Уили Джаръл сведе тъмнокафявите си очи с гъсти мигли към халбата с бира.

— Кучият му син напоследък така се е развилнял, че никой не е в състояние да го търпи.

Джуниър поклати глава.

— Вчера нарече Джърмейн Кларк „аматьор“. Джърмейн, представяш ли си!

Едната вежда на Джоди, изрисувана няколко нюанса по-тъмно от месинговорусия цвят на косата й, подскочи. Джърмейн Кларк бе един от топ играчите в лигата — адски добър защитник, който страхотно го биваше в събарянето на противника.

— От това, което съм виждала, Бомбардировача вече има толкова жени, че не знае какво да ги прави.

Джуниър кимна.

— Да, но работата е там, че май не спи с никоя от тях.

— Какво?

— Така е — обади се Крис Плъмър, левият защитник на „Чикаго Старс“. — Току-що го научихме. Гаджетата му са си поприказвали с някои от съпругите на момчетата от отбора и излиза, че Кал май ги използва, само за да хвърля прах в очите на публиката.

— Може би, ако ги изчакваше да надраснат пелените, някоя от тях би успяла да го възбуди — подхвърли Уили Джаръл.

Джуниър реши да отвърне на забележката му сериозно.

— Не говори така, Уили. Знаеш, че Кал излиза само с момичета, които са навършили двайсет години.

Кал Бонър може и да остаряваше, ала не и жените в живота му. Никой не можеше да си спомни да го е виждал да излиза с мадама над двайсет и две.

— По всичко изглежда, че Бомбардировача не е спал с никоя, откакто скъса с Кели миналия февруари. Това просто не е нормално.

Кели Бъркли беше красивата двайсет и една годишна спътница на Кал, поне докато не се беше уморила да чака венчалния пръстен, който никога нямаше да получи, и не бе избягала с един двайсет и три годишен китарист от някаква хеви метъл група. Оттогава Кал Бонър бе насочил вниманието си към това, да печели мачовете си, да излиза с различна мадама всяка седмица и да лази по нервите на съотборниците си.

Джоди Пулански беше любимката на „Старс“ сред фенките им, но макар че още не бе навършила двайсет и три, никой от мъжете не предложи тя да бъде подаръкът на Кал за рождения му ден. Всеизвестен факт бе, че той вече я бе отхвърлял поне дузина пъти.

Което го нареждаше на първо място в списъка й с най-омразни хора. Иначе тя обичаше отбора и в дрешника си бе събрала истинска колекция от синьо-златисти тениски на „Старс“ — по една от всеки играч, с когото беше преспала — и винаги бе готова да добави още.

— Нуждаем се от жена, която няма да му напомня за Кели — обобщи Крис.

— С други думи — някоя от класа — добави Уили.

— И по-възрастна. Мислехме си, че за Бомбардировача може би няма да е зле да опита с някоя двайсет и пет годишна.

— Един вид, изискана дама от висшето общество — намеси се и Джуниър, отпивайки от бирата си.

Джоди не блестеше с особен интелект, но дори тя схващаше къде е проблемът в този план.

— Не мисля, че много жени от този тип биха се съгласили да станат подарък за рождения ден на някой мъж. Дори ако той е Кал Бонър.

— Да, и ние това си мислехме, та май ще се наложи да използваме проститутка.

— Обаче някоя наистина изискана — побърза да уточни Уили, тъй като всички знаеха, че Кал не бе привърженик на платената любов.

Джуниър се взираше мрачно в бирата си.

— Проблемът е, че така и не успяхме да намерим такава.

Джоди познаваше няколко проститутки, но никоя от тях не можеше да се нарече „изискана“. Същото важеше и за приятелките й. Тя се движеше в компания от жени, които пиеха много, купонясваха здраво и нямаха друга цел в живота, освен да преспят с колкото се може повече професионални спортисти.

— Е, какво искате от мен?

— Да използваш връзките си и да му намериш някоя — отвърна Джуниър. — Рожденият му ден е след десет дни, а дотогава трябва да сме открили жената.

— И защо ми е да го правя?

Тъй като тениските и на тримата вече висяха в дрешника й, те знаеха, че ще се наложи да опитат нещо рисковано. Крис заговори предпазливо:

— Има ли някой номер, който особено държиш да добавиш към колекцията си?

— С изключение на осемнайсет — побърза да вметне Уили; осемнайсет беше номерът на Бомбардировача.

Джоди се замисли. Определено предпочиташе да прецака Бомбардировача, отколкото да му намери жена, но от друга страна, действително имаше един номер, на който сериозно беше хвърлила око.

— Всъщност, да — има такъв. Ако ви намеря подарък в замяна искам номер дванайсет.

Мъжете простенаха.

— По дяволите, Джоди! Кевин Тъкър и така си има предостатъчно жени.

— Това си е ваш проблем.

Тъкър беше резервният куотърбек на „Старс“. Млад агресивен и невероятно талантлив, той беше много внимателно подбран да заеме титулярното място, когато годините или някоя контузия попречеха на Бомбардировача да се справя както досега.

Въпреки че на обществени места двамата винаги бяха любезни един с друг, между тях съществуваше яростна конкуренция и те се мразеха свирепо, което караше Джоди да желае Кевин Тъкър още по-силно.

Мъжете помърмориха малко, но в крайна сметка обещаха да се погрижат Тъкър да изпълни своята част, ако Джоди им намери подходяща жена за рождения ден на Кал.

В „Зебрите“ влязоха двама нови посетители и като хостеса на бара Джоди се изправи, за да ги посрещне. Докато отиваше към вратата, тя прехвърляше наум познатите си, мъчейки се безуспешно да открие някоя, която да става. Имаше цял куп приятелки, но нито една от тях не би могла да мине за изискана.

Два дни по-късно Джоди все още си блъскаше главата над проблема, докато се тътреше с тежък махмурлук из кухнята в къщата на родителите си в предградията на Глен Елин, Илинойс. Временно живееше при семейството си, докато изплати дълговете по кредитната си карта. Беше събота по обяд, родителите й бяха отпътували за уикенда, а тя трябваше да ходи на работа чак в пет, което бе добре, защото имаше нужда от време, за да се възстанови от снощното купонясване.

Отвори кухненския шкаф и откри единствено кутия безкофеиново кафе. Мамка му. Навън беше заледено, пък и главата я болеше твърде много, за да шофира, но ако до началото на мача не погълнеше поне литър кофеин, изобщо нямаше да може да се наслади на играта.

Нищо не вървеше както трябва. Този следобед „Старс“ гостуваха в Бъфало, така че играчите нямаше да се появят в „Зебрите“ след мача. А когато най-сетне ги видеше, как щеше да им поднесе новината, че не е успяла да им намери подаръка за рождения ден? Една от причините футболистите на „Старс“ да й обръщат толкова внимание бе, че тя винаги съумяваше да им набави жени.

Джоди се загледа през кухненския прозорец и видя, че осветлението в къщата на професорката е запалено. Така Джоди наричаше доктор Джейн Дарлингтън, съседката на родителите й. Тя не беше лекар, а имаше докторска степен по физика. Майката на Джоди непрекъснато повтаряше колко прекрасен човек била, защото откакто се нанесла до тях преди около две години, все им помагала с пощата и разни други неща. Може би щеше да услужи на Джоди с малко кафе?

Джоди пооправи набързо грима си, директно нахлузи чифт тесни черни дънки и тениската на Уили Джаръл без бельо, след което обу ботушите си от „Фрай“. Грабна една пластмасова кутия и се отправи към съседната къща.

Въпреки прехвърчащия сняг не си бе взела яке и докато доктор Джейн отвори входната врата, тя вече зъзнеше.

— Здрасти.

Професорката стоеше от другата страна на мрежестата вътрешна врата и се взираше в нея през старомодните си очила с големи стъкла и рогови рамки.

— Аз съм Джоди, дъщерята на семейство Пулански. От съседната къща.

Дори и след като й се представи, Джейн не я покани да влезе.

— Виж, тук навън е адски студено. Може ли да вляза?