Коравата сила на тялото му би трябвало да я уплаши, но не бе така. Уви здраво ръце около раменете му.

— Обвий крака около мен.

Приглушена, дрезгава заповед, на която се подчини инстинктивно.

Почувства как той се освободи и го зачака да нахлуе в нея грубо, но не го стори. Вместо това я докосна нежно с върха на пръста си.

Джейн зарови лице в шията му и прехапа долната си устна, за да не извика. Съсредоточи се върху натрапването, а не върху удоволствието; върху срама от това, че се разкрива по този начин под допира на един непознат. Беше се превърнала в негова курва. Само това означаваше за него — лека жена, която да използва за няколко мига сексуална наслада, а след това захвърлена. Подхранваше унижението си, за да не почувства желание.

Пръстът му проследи входа на тялото й. Тя потрепери и се концентрира върху напрежението в широко разтворените си крака, некомфортно опънатите си мускули, всичко друго, но не и коприненомеките ласки. Ала бе невъзможно. Усещанията бяха прекалено сладостни и като заби нокти в гърба му, се повдигна към него.

— Обладай ме, по дяволите!

Той изруга и звукът беше толкова дивашки, че тя потръпна.

— Какво ти има?

— Просто го направи! Сега!

Кал изръмжа гърлено и сграбчи хълбоците й.

— Проклета да си!

Джейн прехапа устни, когато нахлу в нея, а после го стисна още по-здраво за раменете, за да не го изгуби. Единственото, което трябваше да прави, бе да се държи.

Горещината на тялото му изгаряше гърдите й дори през ризата. Стената нараняваше гърба й, а мускулите я боляха заради напрежението в краката. Вече нямаше защо да се притеснява как да потисне удоволствието си. Искаше единствено той да свърши.

Кал потъна толкова дълбоко в нея, че тя потръпна. Щеше да я люби, ако му бе дала и най-малкия знак, но не го искаше. Бе твърдо решена да не извлече никаква наслада и той изпълни желанието й.

Ризата му под ръцете й овлажня, докато Бонър я използваше така, сякаш наказваше и двама им. Джейн едва успя да се задържи за него по време на оргазма му. Когато достигна кулминацията му, тя се опита да заповяда на тялото си да поеме и последната капчица от същността му, ала наранената й душа искаше единствено да избяга.

Минаха секунди, преди той най-сетне да излезе от нея. Бавно се отдръпна и я свали на пода.

Краката й бяха толкова омекнали, че едва се задържа на тях. Отказваше да го погледне. Не можеше да понесе това, което бе сторила — неведнъж, а два пъти.

— Роузбъд…

— Съжалявам.

Тя се наведе, за да вдигне чантата си от пода и сграбчи бравата. Придържайки сакото си плътно затворено, с мокри бедра, изтича в коридора.

Той извика името й. Глупавото име, което бе взела от реклама за бира. Не можеше да понесе мисълта Бонър да я последва и да я види как рухва, затова вдигна ръка и помаха, без да поглежда назад. Използва наперен жест, от онези, които казват: „Чао, загубеняко. Не ми се обаждай. Аз ще ти звънна“.

Вратата се затръшна зад гърба й.

Беше схванал какво се опитва да му каже.

5

На следващата вечер Кал седеше на обичайното си място в дъното на частния самолет, който връщаше отбора обратно от Индианаполис. Осветлението беше угасено и повечето от играчите спяха или се унасяха от музиката в слушалките си. Бонър се бе умислил.

Глезенът го болеше от получена в последната четвърт контузия. Кевин го замени, при което беше блокиран три пъти, на два пъти бе изгубил топката и все пак беше я хвърлил на петдесет и три ярда, за да отбележи тъчдауна, с който бяха спечелили срещата.

Контузиите му зачестяваха: изместване на рамото по време на тренировъчния лагер, травма на бедрото миналия месец, а сега и това. Лекарят на отбора му постави диагноза „навехнат глезен“, което означаваше, че тази седмица няма да може да тренира. Той беше на трийсет и шест и се опитваше да забрави, че дори Монтана се бе оттеглил на трийсет и осем. Освен това гледаше да не мисли за това, че вече не се възстановяваше така бързо, както преди. В добавка към глезена му, колената го въртяха, едно-две ребра го наболяваха и на всичкото отгоре имаше чувството, че някой забива нагорещен ръжен в хълбока му. Знаеше, че ще прекара голяма част от нощта в джакузито си.

Между навяхването на глезена и катастрофалния епизод с Роузбъд, Кал нямаше търпение да остави уикенда зад гърба си. Все още не можеше да повярва, че не бе използвал презерватив. Дори като тийнейджър не беше проявявал такава безотговорност. А най-вече се тормозеше, защото се сети за това чак след като тя си тръгна. Сякаш в мига, когато я зърна, мозъкът му мина на режим зимен сън и похотта бе поела контрол.

Май ударите по главата му бяха дошли в повечко, защото определено имаше чувството, че си губи ума. Ако беше която и да било фенка, освен Роузбъд, никога не би я пуснал в стаята си.

Първият път имаше оправдание, защото бе полупиян, ала сега нямаше извинение. Пожела я и я взе — ни повече, ни по-малко.

Не можеше да си обясни защо го привлича толкова. Едно от хубавите неща на това да си професионален спортист бе, че можеш да избираш и той винаги пресяваше най-младите и най-красиви мадами. Въпреки думите й, тя беше поне на двайсет и осем, а той не проявяваше никакъв интерес към толкова стари жени. Харесваше ги млади и свежи, с щръкнали, едри гърди, плътни устни и лъхащи на новичко.

Роузбъд ухаеше старомодно на ванилия. А и зелените й очи. Дори когато лъжеше, тя го гледаше открито. Кал не бе свикнал на това. Падаше си по жени с пърхащи мигли и флиртуващи намигвания, ала Роузбъд имаше погледа на човек, не търпящ глупости, което си бе истинска ирония, при положение че нищо в нея не беше честно.

Кал си остана умислен до края на полета, както и през цялата следваща седмица. Това, че не можеше да тренира, го направи още по-раздразнителен от обикновено и чак в петък строгата му самодисциплина си каза думата и той изключи от съзнанието си всичко, с изключение на отбора на „Денвър Бронкос“.

„Старс“ излязоха на полуфинала в шампионата на Американската футболна конференция20 и въпреки че рамото го наболяваше, Кал се бе справил добре. Защитниците им обаче бяха спъвани и контузени и те не успяха да удържат една атака на „Бронкос“. Денвър беше победил с двайсет и две на осемнайсет.

Петнайсетият сезон на Кал Бонър в НФЛ беше приключил.



В мига, в който Джейн прекрачи прага, Мари, секретарката, която тя делеше с още двама членове на катедрата по физика в „Нюбъри“, й подаде няколко розови листчета със съобщения.

— Обади се доктор Нгуйен от „Ферми“21. Иска да говори с вас преди четири часа. Доктор Давънпорт е насрочил среща на катедрата в сряда.

— Благодаря, Мари.

Въпреки киселото изражение на секретарката, Джейн едва се сдържаше да не я прегърне. Искаше й се да танцува, да пее, да подскача до тавана, а после да се втурне през коридорите и да каже на колегите си, че е бременна.

— Трябва да ми предадеш докладите за Министерството на образованието до пет часа.

— Няма проблем — отвърна Джейн.

Изкушението да сподели новината беше почти неустоимо, но бе бременна едва от месец, а Мари, освен че изглеждаше вечно сърдита, беше от онези, които съдеха другите. Твърде рано бе да казва на някого.

Все пак, един човек знаеше и докато вземаше пощата си и влизаше в кабинета си, Джейн усети как насред щастието й се прокрадва натрапчива тревога. Две нощи по-рано Джоди се беше отбила у тях и бе забелязала книгите за бременност, които доктор Дарлингтън неразумно бе оставила върху малката масичка. Така или иначе, не можеше да крие до безкрай състоянието си от съседката. Не се опита да го отрече, но се безпокоеше дали някой толкова егоцентричен като госпожица Пулански може да си трае относно обстоятелствата около зачеването на детето й.

Въпреки че Джоди бе обещала да отнесе тайната й в гроба, Джейн определено нямаше чак такова доверие в честността й. Все пак, беше й се сторила непресторено щастлива и искрена в желанието си да бъде дискретна, така че когато се затвори в кабинета си и включи компютъра, Джейн реши да не губи повече енергия в тревоги за това.

Влезе в електронната библиотека в Лос Аламос22, за да види новите доклади върху теорията на струните, публикувани от вчера насам. Правеше го ежедневно и автоматично, като всеки топ физик в света. Първото, което обикновените хора вършеха сутрин, беше да отворят вестника. Физиците се свързваха с библиотеката в Лос Аламос.

Само че тази сутрин, вместо да се съсредоточи върху списъка с нови доклади, Джейн се улови, че мисли за Кал Бонър. Според Джоди, той щял да прекара по-голямата част от февруари, пътувайки из страната, за да изпълни задълженията към спонсорите си, преди да се отправи към Северна Каролина в началото на март. Поне нямаше защо да се тревожи, че може да налети на него в бакалията на ъгъла.

Тази мисъл трябваше да й подейства успокоително, ала въпреки това Джейн не бе в състояние да се отърси от тревогата си. Решително насочи вниманието си обратно към монитора, но екрана отказваше да дойде на фокус. Вместо това мислите й се зареяха към това как ще украси детската стая.

Вече бе решила, че ще бъде жълта, а по стените и тавана ще има дъга. Замечтана усмивка изви устните й. Скъпото й детенце щеше да отрасне, заобиколено от най-красивите неща.



Джоди беше бясна. Момчетата й обещаха нощ с Кевин Тъкър, ако им осигури подарък за рождения ден на Бомбардировача, ала вече бе краят на февруари, три месеца по-късно, а те все още не бяха удържали на думата си. Гледката на Тъкър с едно от гаджетата му изобщо не оправи настроението й.

Мелвин Томпсън беше наел „Зебрите“, за да даде парти, и всички играчи, които все още бяха в града, присъстваха. Въпреки че официално се водеше на работа, Джоди прекара цялата вечер, отпивайки от питиетата на всички, така че когато малко след полунощ откри Джуниър Дънкан в билярдната заедно с Джърмейн Кларк, бе готова за конфронтация.

— Трябва да говоря с теб, Джуниър.

— По-късно, Джоди. Не виждаш ли, че с Джърмейн играем?

Прииска й се да издърпа щеката от ръцете му и да го цапардоса по главата, но не беше чак толкова пияна.

— Дадохте ми обещание, но тениската с номер дванайсет все още я няма в дрешника ми. Може и да сте забравили за Кевин, но аз не съм.

— Казах ти, че работим по въпроса. — Джуниър се прицели в средния джоб и не уцели. — Мамка му!

— От три месеца все това повтаряте. Вече не се връзвам толкова лесно. Всеки път щом се опитам да говоря с него, той ме гледа, сякаш съм невидима.

Джуниър се отдръпна, така че Джърмейн да може да заеме мястото му до масата, и фенката със задоволство видя, че изглежда малко притеснен.

— Работата е там, че Тъкър ни създава малко проблеми, Джоди.

— Да не искаш да кажеш, че не иска да легне с мен?

— Не е това. Просто от известно време се среща с една-две други жени и нещата малко се усложниха. Какво ще кажеш да те уредим с Рой Роулинс и Мат Труейт?

— Не се занасяй! Ако исках тези двамата, дето само греят скамейката за резерви, да съм ги изчукала още преди месеци. — Скръсти ръце. — Имахме уговорка. Аз ви намирам курва, която да „подарите“ на Бомбардировача за рождения ден, а в замяна получавам една нощ с Кевин. Изпълних моята част от сделката.

— Не съвсем.

При звука на този провлачен южняшки говор, разнесъл се точно зад нея, по гърба й полазиха тръпки, все едно някой бе стъпил на гроба й. Обърна се и погледна право в светлосивите очи на Бомбардировача.

Откъде беше изникнал? Последния път, когато го видя, две блондинки го сваляха на бара. Какво правеше тук?

— Не им намери проститутка, нали така, Джоди?

Тя прокара език по устните си.

— Не знам за какво говориш.

— Аз пък мисля, че знаеш. — Дългите му пръсти се сключиха около ръката й и я накараха да подскочи. — Ако ни извините, двамата с Джоди ще излезем да си поприказваме навън.

— Ти си луд! Навън е кучи студ.

— Няма да се бавим.