— Нямаше право.

— Знаех… знаех, че онова, което върша, е нередно. Но не ми се струваше така. Единственото, за което бях в състояние да мисля, бе да си имам бебе.

Той я пусна бавно и Джейн почувства, че едва успява да запази самоконтрол.

— Имало е и други начини. Начини, които не включват и мен.

— Банките за сперма не бяха приложима алтернатива в моя случай.

Очите му я изгледаха с неприкрито презрение, а от заплашителните нотки в мекия му, провлачен говор, Джейн изтръпна.

— Приложима алтернатива? Не ми харесва, когато използваш такива сложни думи. Виждаш ли, аз не съм прочут учен като теб. Аз съм просто тъп спортист, така че карай по-простичко.

— Не беше подходящо да използвам банка за сперма.

— И защо не?

— Коефициентът ми на интелигентност е над 180.

— Поздравления.

— Заслугата не е моя, така че не е нещо, с което се гордея. Родих се така и може би е по-скоро проклятие, отколкото благословия, затова исках нормално дете. Ето защо трябваше много да внимавам в избора си. — Тя сплете пръсти пред себе си, чудейки се как да продължи, без да го вбеси още повече. — Нуждаех се от мъж със… ъъъ… средна интелигентност. Донорите в банките за сперма обикновено са студенти по медицина и други такива.

— А не селяндури от Каролина, които си изкарват прехраната като хвърлят топка.

— Знам, че постъпих несправедливо с теб — тихо додаде Джейн, играейки си с едно от медните копчета на дрехата си, — ала вече няма какво друго да сторя, освен да ти се извиня.

— Можеш да направиш аборт.

— Не! Обичам това бебе с цялото си сърце и никога не бих го сторила!

Очакваше той да започне спор, но Бонър не каза нищо. Тя се обърна и като обви ръце около тялото си, отиде в другия край на катедрата, за да е възможно най-далеч от него, да защити себе си и бебето си.

Чу го да се приближава и изпита усещането, че я наблюдават през мерника на снайпер. Гласът му беше тих като шепот и някак странно безплътен.

— Ето как ще стане, професоре. След няколко дни двамата с теб ще отпътуваме до съседния щат, в Уисконсин, където пресата едва ли ще ни надуши. Отидем ли веднъж там, ще се оженим.

Дъхът й секна при злобата, изписана по лицето му.

— Не си прави илюзии за меден месец в уютна къщичка и градинка с рози, защото това не е брак по любов. В мига, в който церемонията свърши, всеки от нас ще си тръгне по пътя, докато бебето се роди. След това ще се разведем.

— За какво говориш? Няма да се омъжвам за теб. Изобщо не разбираш. Не ми трябват парите ти. Не искам нищо.

— Слабо ме вълнува какво желаеш.

— Но защо? Защо го правиш?

— Защото не вярвам в безпризорни деца.

— Моето дете няма да е такова. Не е…

— Замълчи! Имам цял куп права и ще се погрижа да бъдат уважени до едно, включително и за съвместно упражняване на родителските отговорности, ако реша, че го искам.

Джейн изпита чувството, че в дробовете й не е останала и капка кислород.

— Съвместно упражняване на родителските отговорности? В никакъв случай. Бебето е мое!

— Не бих се обзаложил.

— Няма да ти позволя да го направиш!

— Изгуби правото си на глас, когато намисли гадния си малък план.

— Няма да се омъжа за теб.

— Ще го направиш и още как! И знаеш ли защо? Защото ще те унищожа, преди да допусна мое дете да бъде отгледано като копеле.

— Времената вече са други. Има милиони самотни майки. За хората това няма значение.

— Но за мен има. Чуй ме! Опитай да се съпротивляваш и ще настоявам за пълни родителски права. Мога да те влача по съдилищата, докато останеш без пукната пара.

— Моля те, не го прави. Бебето е мое! Единствено мое и на никой друг!

— Кажи го на съдията.

Джейн не бе в състояние да изрече каквото и да било. Беше се озовала на място, изпълнено с толкова болка и горчилка, че да говори беше невъзможно.

— Свикнал съм да се търкалям в калта, професоре, и честно да ти кажа, не ме притеснява особено. Дори ми харесва. Така че можем да го направим насаме, чисто и незабелязано от никого, или пък пред очите на всички, с цялата гадост, която това ще доведе след себе си, да не говорим пък за парите, които ще коства. И в двата случая аз решавам.

Тя се мъчеше да осмисли думите му.

— Това не е честно. Та ти не искаш дете.

— Последното, което ми е нужно, е дете и ще те проклинам до края на дните си. Но то не е виновно, че майка му е лъжлива кучка. Както казах — не искам детето ми да е копеле.

— Не мога да го направя. Не искам.

— Това си е твой проблем. Утре адвокатът ми ще се свърже с теб и ще ти връчи хубавичко, тлъсто предбрачно споразумение за подпис — съставено така, че след развода и двамата да запазим точно това, което сме имали преди брака. Аз няма с пръст да пипна твоите авоари и ти няма да имаш достъп до моите. Финансовата ми отговорност е само към детето.

— Не искам парите ти! Защо не ме слушаш? Спокойно мога да се грижа за бебето сама. Не искам нищо от теб.

Той не й обърна никакво внимание.

— Скоро трябва да се връщам в Северна Каролина, така че ще го направим веднага. По това време следващата седмица вече ще сме женени, а след това ще използваме адвоката ми, за да си разменяме информация за детето и да уреждаме посещенията му.

Бонър съсипваше всичките й блянове. Каква каша беше забъркала само! Как би могла да остави детето си да посещава варварин като този, дори и за кратко?

Щеше да се бори. Той нямаше никакво право да предявява претенции към нейното бебе! Не я беше грижа колко милиони имаше, нито колко скъпа щеше да й излезе една съдебна битка — това дете беше нейно. Нямаше да позволи на този тип да нахлуе в живота й и да го превземе. Нямаше никакво право…

Възмущението й се блъсна челно в съвестта й. Имаше право. Цялото право на света. Благодарение на нейната непочтеност, той беше баща на детето и независимо дали на нея й харесваше, или не, това означаваше, че има право на глас за бъдещето му.

Трябваше да погледне истината в очите. Дори ако можеше да си позволи дълъг съдебен спор, нямаше да го направи. Беше се озовала в тази ситуация, обръщайки гръб на принципите си, убеждавайки сама себе си, че целта оправдава средствата, и ето докъде я бе довело това. Повече не можеше да го прави. От тук насетне всяко нейно решение щеше да се основава на един-единствен критерий — какво е най-добро за детето.

Джейн грабна листовете от катедрата и се отправи към вратата.

— Ще си помисля за това.

— Направи го. Имаш време до четири часа в петък следобед.



— Доктор Дарлингтън го подписа в последния момент. — Брайън Делгадо, адвокатът на Кал, потупа предбрачното споразумение, което лежеше в средата на бюрото. — Пристигна съвсем малко преди четири и беше много разстроена.

— Добре.

Дори след цяла седмица футболистът все още бе бесен заради онова, което тя му беше причинила. Съвсем ясно я виждаше в класната стая, облечена в тъмнооранжева рокля, пристегната здраво с две редици златни копчета. За миг не я беше разпознал. Косата й беше прибрана назад в практична прическа, а зелените й очи бяха скрити зад чифт големи очила. Приличаше повече на изпълнителен директор на някоя компания, отколкото на някоя от жените в живота му.

Приближи се до прозорците и зарея невиждащ поглед към паркинга навън. След два дни щеше да бъде женен. Мамка му! Всичко в него се бунтуваше, всичко, освен моралния кодекс, с който беше възпитан и според който един мъж никога не изоставя детето си, дори да не го е искал.

От мисълта за такъв ангажимент имаше чувството, че се задушава. Улегналият живот беше за след края на кариерата му, за времето, когато щеше да е прекалено стар, за да хвърля топка, не за сега, когато все още беше в разцвета на силите си. Щеше да изпълни дълга си към това дете, ала доктор Джейн Дарлингтън щеше да му плати, задето манипулираше живота му по този начин. Той не позволяваше да го разиграват. Никога не го беше допускал и нямаше да го позволи и за в бъдеще.

— Искам да бъде наказана за това, Брайън — процеди той. — Открий всичко, което можеш, за нея.

— Какво точно търсиш?

— Искам да знам уязвимите й места.

Делгадо все още беше млад, но имаше очите на акула и Кал знаеше, че е най-подходящият човек за тази работа. Представляваше го от пет години насам. Беше умен, агресивен и от офиса му никога не бе изтичала информация. Понякога можеше да е прекалено ревностен в желанието си да угоди на най-ценния си клиент — на няколко пъти беше действал необмислено — но според Кал на света имаше и по-лоши недостатъци. Засега адвокатът се бе справил с тази бъркотия бързо и ефикасно и Бонър изобщо не се съмняваше, че и занапред ще продължи по същия начин.

— Няма да й се размине, Брайън. Женя се за нея, защото нямам друг избор, но това не е краят. Тя ще открие, че е избрала погрешния човек, когото да разиграва.

Делгадо изглеждаше замислен, докато потупваше предбрачното споразумение с писеца на химикалката си.

— Изглежда, води тих живот. Съмнявам се да има кой знае колко срамни тайни.

— Тогава разбери какво е важно за нея и я пречупи по този начин. Възложи го на най-добрите си хора. Проучете професионалния й живот. Открийте на какво най-много държи. Научим ли го, ще знаем точно какво да й отнемем.

Кал почти можеше да види как зъбчатите колелца в главата на адвоката се въртят, докато пресява наум предизвикателствата в новата задача, която му бяха възложили. Друг, не толкова агресивен човек, би опитал да се измъкне от подобен ангажимент, но не и Брайън. Той бе от онези, които обичаха да пируват с трупа на плячката си.

Докато си тръгваше от офиса му, Бонър реши да защити хората, на които най-много държеше, от стореното от Джейн Дарлингтън. Семейството му все още оплакваше смъртта на Чери и Джейми и той нямаше намерение да ги наранява още повече. Що се отнася до бебето… Хората открай време го наричаха кораво копеле, но освен това беше справедлив и нямаше да допусне детето да плаща за греховете на майка си.

Засега предпочиташе да не мисли много-много за него. По-късно щеше да се оправя с тези отговорности. За момента го интересуваше единствено отмъщението. Можеше и да отнеме известно време, но щеше да й причини болка и щеше да го направи по начин, който тя никога нямаше да забрави.



Нощта преди сватбата Джейн бе толкова ужасена, че не можа нито да спи, нито да сложи каквото и да било в уста. Церемонията обаче протече почти без проблеми. Проведе се в кабинета на един съдия в Уисконсин и отне по-малко от десет минути. Нямаше цветя, приятели, целувка. Когато всичко свърши, Брайън Делгадо, адвокатът на Кал, й съобщи, че Бомбардировача се връща в Северна Каролина следващата седмица и че той ще се погрижи за общуването между тях. Ако не се брояха рязко изречените сватбени обети, Кал не бе казал нито дума.

Тръгнаха си от церемонията в различни коли, точно както бяха пристигнали, и когато се прибра у дома, Джейн бе замаяна от облекчение. Беше свършило. Нямаше да й се налага да го вижда в продължение на месеци.

За съжаление, не беше включила в сметките си „Чикаго Трибюн“. Два дни след церемонията един от спортните журналисти на вестника, позовавайки се на информация, получена от анонимен чиновник от Уисконсин, разгласи историята за тайно сключения брак на най-популярния куотърбек на Чикаго и доктор Джейн Дарлингтън, изтъкната преподавателка по физика в колежа „Нюбъри“.

Медийният цирк беше започнал.

6

— Никога няма да ти го простя — изсъска Джейн, докато закопчаваше предпазния колан.

— Не забравяй кой се появи в дома ми с розова панделка около врата си.

Кал натъпка отрязъците от бордовите им карти в джоба на спортното си сако и се настани до нея. Беше настръхнал от враждебност и тя не можеше да си спомни някога да е била обект на по-неприкрита ненавист.