Все още не можеше да повярва, че се бе оженил за нея. Но нима би могъл да стори нещо друго и да продължи да живее с чиста съвест? Да остави детето си да порасне без баща? Това бе немислимо за човек с неговото възпитание.

Помъчи се да почерпи някаква утеха от мисълта, че беше постъпил правилно, но почувства единствено ярост. Не искаше да бъде женен, по дяволите! За никого. И най-малко за тази задръстена, лъжлива сухарка.

Дни наред си повтаряше, че тя няма да го обвърже повече от някое гадже, с което временно живеят заедно, но всеки път щом зърнеше халката на пръста й, го обземаше мрачно предчувствие. Беше все едно да гледа как часовникът на таблото с резултатите отброява последните дни от кариерата му.



— Не мога да си представя да купя кола, без първо да я видя.

Джейн оглеждаше вътрешността на новия тъмнозелен джип „Гранд Чероки“, който ги очакваше на паркинга на летището в Ашвил. Ключът беше прибран в магнитна кутийка, скрита под предния калник.

— Плащам на други да вършат тези неща за мен.

Нехайното отношение към богатството му я подразни.

— Колко помпозно.

— Внимавай какви ги говориш, професоре.

— Означава „мъдро“ — излъга тя. — Може да се опиташ да я използваш, когато говориш с някого, от когото наистина се възхищаваш. Кажи му, че го смяташ за помпозен и ще го накараш цял ден да се чувства на седмото небе.

— Благодаря за предложението. Може би ще се възползвам следващия път, когато ме дават по телевизията.

Тя го изгледа подозрително, но не откри и следа от недоверие в изражението му. Изведнъж си даде сметка, че последните дни я бяха превърнали в истинска кучка.

Загледа се мрачно през прозореца. Въпреки навъсения, студен и облачен мартенски ден, не можеше да не признае, че природата наоколо е красива. Планинските масиви в източната част на Северна Каролина ярко контрастираха с равнинния пейзаж на Илинойс, където бе отраснала.

Прекосиха река Френч Броуд24 — име, което при други обстоятелства би извикало усмивка върху устните й — и се отправиха на запад по междущатската магистрала №40 към Салвейшън. Откакто за първи път бе чула името на родния град на Бонър, нещо в него й се бе сторило познато, но не можеше да си спомни точно какво.

— Има ли някаква причина да съм чувала за Салвейшън?

— Преди време беше в новините, но повечето от местните не обичат да говорят за това.

Очакваше още информация, но не се учуди особено, когато такава не последва. В сравнение с Бомбардировача тя беше бъбрива като сврака.

— Мислиш ли, че би могъл да споделиш тайната?

Мълчанието му се проточи и Джейн вече беше решила, че нарочно я пренебрегва, когато той най-сетне проговори:

— Тук се засели Дуейн Сноупс. Телеевангелистът.

— Той не умря ли преди няколко години в катастрофа с частен самолет?

— Аха. Докато напускаше страната заедно с няколко милиона, които не му принадлежаха. Дори в разцвета на кариерата му, градските управници нямаха особено добро мнение за него и определено не искат името на Салвейшън да се свързва с него сега, когато е мъртъв.

— Ти познаваше ли го?

— Срещали сме се.

— Какъв човек беше?

— Мошеник! Всеки глупак можеше да го разбере.

Нюансите на възпитания разговор очевидно бяха извън умствените му възможности. Джейн се извърна, опитвайки да се наслади на пейзажа, но не й бе никак лесно, не и когато беше потопена в нов живот заедно с един опасен непознат, който ненавиждаше всичко у нея.

Най-сетне слязоха от магистралата и поеха по лъкатушещо двулентово шосе. Джипът здраво се напъна, когато поеха по склона на една планина, а после се заспускаха от другата й страна. Ръждясали сглобяеми къщи се издигаха насред буренясали парцели от двете страни на пътя, в ярък контраст с тежките порти на луксозните комплекси, построени за разни богати пенсионери край пищните голф игрища. Стомахът на Джейн вече започваше да се бунтува от безкрайните завои, когато Кал свърна от шосето и пое по прав чакълен път.

— Това е планината Хартейк. Трябва да мина да видя баба, преди да се настаним. Останалите от семейството ми не са в града, но тя ще вдигне врява до небесата, ако веднага не те заведа да се запознаете. И не си прави труда да любезничиш твърде много. Не забравяй, че няма да се задържиш дълго.

— Искаш да бъда груба?

— Да кажем, че не искам да станеш първа приятелка с близките ми. И запази за себе си информацията, че си бременна.

— Нямах намерение да го оповестявам.

Той сви в един път с дълбоки коловози, водещ до къща с ламаринен покрив, който отчаяно се нуждаеше от пребоядисване. Един от капаците на прозорците висеше настрани, а стъпалото към верандата беше хлътнало. С оглед на богатството му, Джейн бе шокирана от състоянието на къщата. Ако обичаше баба си, определено би могъл да отдели малко пари, за да стегне къщата й.

Съпругът й угаси двигателя, слезе от колата и мина от другата страна, за да й отвори вратата. Любезният му жест я изненада. Спомни си, че бе направил същото и на летището.

— Казва се Ани Глайд — обясни, докато Джейн слизаше — и на следващия си рожден ден ще навърши осемдесет години. Има проблеми със сърцето, както и емфизема, но още не е готова да се предаде. Внимавай със стъпалото. Мамка му, това място ще рухне върху нея.

— Убедена съм, че можеш да си позволиш да й намериш по-добро място.

Той я изгледа така, сякаш си е изгубила ума, а после отиде до вратата и потропа с юмрук.

— Отваряй, стара кукумявке, и ми кажи защо това стъпало не е оправено!

Джейн го зяпна. Така ли се отнасяше със скъпата си стара баба?

Вратата се отвори със скърцане и Джейн се оказа лице в лице с прегърбена старица с изрусена коса, която стърчеше на туфи по главата й, и ярко начервени устни, от чието ъгълче се подаваше цигара.

— Внимавай как ми говориш, Калвин Джеймс Бонър. Не забравяй, че все още мога да те напляскам.

— Първо трябва да ме хванеш.

Той извади цигарата от устата й, угаси я с върха на подметката си и прегърна старицата.

Тя се разсмя хрипливо и го потупа по гърба.

— Луд като дявола и два пъти по-лош. — Тя надникна покрай него и се смръщи срещу доктор Дарлингтън. — Коя е тази?

— Ани, това е Джейн. — В гласа му се промъкна стоманена нотка. — Съпругата ми. Нали помниш, че ти се обадих и ти казах за нея? Оженихме се миналата сряда.

— Мяза ми на градско чедо. Някога драла ли си катерица, градско девойче?

— Аз… ъъъ… не мога да кажа, че съм.

Възрастната жена изсумтя пренебрежително и отново се обърна към Кал.

— Защо ти отне толкоз дълго да дойдеш да видиш баба си?

— Боях се да не ме ухапеш и трябваше да си направя ваксина против бяс.

Това я накара да избухне в гръмък смях, който завърши с кашлица. Внукът й я прегърна през раменете и я въведе в къщата, като я ругаеше, задето цял живот е пушила.

Джейн пъхна ръце в джобовете на сакото си и помисли, че през следващите няколко месеца не я очакваха лесни успехи. Ето че вече се бе провалила на изпита за дране на катерици.

Не изгаряше от желание да влезе вътре, затова отиде в другия край на верандата, където ярко оцветен ветрен конус плющеше иззад ъгъла на покрива. Къщурката беше сгушена в подножието на планината и напълно заобиколена от гора, ако не се броеше една просека отстрани и градината отзад. Мъглата, забулила далечните върхове, я накара да разбере защо тази част от Апалачите се наричаше Смоуки Маунтънс — димящите планини.

Бе толкова тихо, че Джейн можеше да чуе как една катерица топурка в голите клони на близкия дъб. До този миг не си беше давала сметка колко шумен може да бъде един град, дори и спокойно, неголямо градче. Някъде изпука клонка, а после се чу грачене на врана. Жената вдиша дълбоко обичайния за ранната пролет влажен, хладен горски въздух. От гърдите й се откъсна дихание и тя отново прекоси верандата, връщайки се при вратата. Вече бе научила за Ани Глайд достатъчно, за да си даде сметка, че старицата ще сметне всяко отстъпление за признак на слабост.

Прекрачи прага и се озова право в малка, претрупана дневна, която бе причудлива смесица от остаряло и нелепо с ново и подбрано с вкус. Върху мек опушеносин килим бяха пръснати най-различни износени мебели, тапицирани във всякакви материи — от избелял брокат до прокъсано кадифе. Единият крак на позлатената по ръбовете масичка беше счупен и поправен що-годе със сребристо тиксо, а по прозорците висяха тънки дантелени завеси, завързани с избледнели червени пискюли.

До една от стените, изправен до старо каменно огнище, стоеше очевидно скъп шкаф със стереоуредба. Върху грубо изсечена лавица над огнището бяха натрупани най-различни дреболии, включително и керамична ваза с формата на китара, в която имаше паунови пера, футболна топка, препариран фазан и снимка на мъж, който й се стори познат, макар да не можеше да се сети откъде.

През малък свод вляво се виждаше част от кухнята. Линолеумът на пода бе започнал да се бели, но печката беше изключително модерна. Друга врата вероятно водеше към спалните в задната част на къщата.

Ани Глайд се отпусна с усилие в един тапициран люлеещ се стол, докато Кал крачеше напред-назад с гневно изражение.

— … а после Рой каза, че си вдигнала пушката срещу него и ми заяви, че няма да припари отново тук без депозит от петстотин долара. Невъзвръщаем!

— Рой Потс не знае разликата между чука и дебелото си черво.

— Рой е най-добрият майстор по тези места.

— Донесе ли ми новия диск на Хари Коник Джуниър? Ето какво наистина искам, а не някакъв си глупав майстор да ми се вре в работите.

Кал въздъхна.

— Да, донесох го. В колата е.

— А че иди ми го донеси, де. — Тя махна към вратата. — И като се върнеш, да преместиш оная тонколона — много е близо до телевизора.

В мига, в който внукът й излезе, сините очи на старицата се впиха пронизващо в Джейн, която бе обзета от странното желание да падне на колене и да изповяда всичките си грехове, но подозираше, че сприхавата бабичка сигурно щеше да я плесне по главата.

— На колко си години, момиче?

— Трийсет и четири.

Другата жена се замисли.

— А той на колко си мисли, че си?

— Двайсет и осем. Но не аз му го казах.

— Обаче не си поправила заблуждението му, нали?

— Не. — Въпреки че не я бяха поканили да седне, тя се намести в края на овехтял кадифен диван. — Той иска да кажа на всички, че съм на двайсет и пет.

Ани се полюля на стола си, преди да попита:

— Ще го направиш ли?

Джейн поклати глава.

— Кал каза, че преподаваш в колеж. Това трябва да означава, че си страшно умна.

— За някои неща — да. Но не и за други, предполагам.

Бабата кимна.

— Калвин не търпи глупостите.

— Знам.

— Трябва му и малко лекомислие в живота.

— Боя се, че това не го умея. Биваше ме, когато бях малка, но вече не.

Ани вдигна очи към Бонър, който тъкмо влизаше.

— Когато чух колко набързо сте се оженили, си рекох, че може да те е изиграла, както майка ти стори с баща ти.

— Двете ситуации са напълно различни — глухо каза той.

Старицата наклони глава към Джейн.

— Дъщеря ми Амбър беше бедняшко момиче, прекарващо времето си тичайки подир момчетата. Заложи капан на най-богатото момче в града. — Тя се изкиска. — И го улови. Внукът ми беше примамката.

Джейн усети, че й се повдига. Значи Кал беше вторият Бонър, вкаран в примката на брака от бременна жена.

— На моята Амбър Лин й е приятно да забравя, че е израснала бедна като църковна мишка. Не е ли тъй, Калвин?

— Не знам защо непрекъснато я тормозиш.

Той отиде до стереоуредбата и след няколко секунди къщурката се изпълни с гласа на Хари Коник Джуниър и изпълнението му „Звезден прах“.