Потискайки с усилие потръпването си, Джейн се обърна и се качи на втория етаж, където не бе особено изненадана да открие още гирлянди, пискюли, кадифе и позлата. Отвори вратата в единия край и се озова в основната спалня, която се оказа същински кошмар в червено, черно и златно. И тук имаше кристален полилей, както и огромно легло върху подиум, над което бе надвиснал балдахин от червен брокат украсен със златно-черни пискюли. Нещо привлече вниманието й и когато се приближи, забеляза, че под балдахина има огромно огледало. Тя отстъпи бързо назад и осъзна, че Кал бе влязъл след нея.

Той отиде до леглото и надникна под балдахина, за да види какво я беше заинтригувало.

— Я виж ти! Винаги съм искал такова. Тази къща е още по-страхотна, отколкото си мислех.

— Ужасна е. Истински паметник на алчността.

— Мен пък хич не ме притеснява. Не аз съм този, който ошушка богобоязливите.

Ограничеността му я влудяваше.

— Само си помисли за всички онези хора, които са му изпращали пари, с мъка отделени от бюджета им за храна и от социалните им помощи. Чудя се колко ли деца са останали недохранени заради това огледало.

— Поне две дузини.

Тя го стрелна с поглед, за да провери дали се шегува, но той бе отишъл да разгледа пищно украсения махагонов шкаф, в който имаше електронно оборудване.

— Не мога да повярвам колко си коравосърдечен.

Всъщност, изобщо не знаеше защо се опитва да накара някой толкова себичен и интелектуално ограничен да надскочи възможностите си.

— По-добре не казвай това пред кредиторите на Дуейн. Доста от тях най-сетне ще си получат парите, защото аз купих това място. — Кал издърпа едно чекмедже. — Определено си е падал по порното. Тук трябва да има няколко дузини филми.

— Страхотно.

— Гледала ли си „Парти без бельо“?

— Това беше! — Джейн отиде до шкафа, бръкна в чекмеджето и грабна колкото касети можа. Купчината беше толкова голяма, че трябваше да я подпре с брадичка и се отправи към вратата в търсене на кошче за боклук. — От днес нататък в тази къща няма да има нищо, забранено за деца.

— Точно така! — извика той подире й. — За теб сексът служи единствено за забременяване.

Сякаш я изритаха в стомаха. Спря на най-горното стъпало и се обърна към него.

Той я гледаше яростно с пронизващите си очи, сложил ръце на хълбоците си и вирнал брадичка, и Джейн изобщо не би се учудила, ако й предложеше да излязат навън и да решат въпроса с юмруци. За пореден път си даде сметка колко е безсилна да се оправя с този мъж. Със сигурност трябваше да има по-добър начин от заяждането.

— Така ли искаш да прекараме следващите три месеца? — тихо попита тя. — Като непрекъснато се нападаме един друг?

— Защо не?

— И двамата ще бъдем нещастни. Моля те! Нека сключим примирие.

— Искаш мир?

— Да. Нека престанем с обидите и заяжданията и опитаме да се разбираме.

— Забрави, професоре. — Той я изгледа продължително, а после се приближи, бавно и заплашително. — Ти си тази, която постави началото на малката ни мръсна война и сега ще си носиш последствията.

Мина покрай нея и пое надолу по стълбите.

Джейн остана на мястото си, с пулсиращи слепоочия, докато той излизаше навън. Миг по-късно чу как джипът потегли. Ужасно потисната, тя се завлече в кухнята и изхвърли видеокасетите в кофата за боклук.

Неизменният за семейство Сноупс кристален полилей висеше над шкафове и уреди, издържани в черен гранит, от който мястото приличаше на крипта. Ефектът се подсилваше допълнително от черния мраморен под. Кътчето, отделено за закуска, имаше очарователен еркерен прозорец, от който се разкриваше прекрасен изглед. За съжаление, красивата гледка се конфронтираше с вградена пейка, тапицирана с кървавочервено кадифе, и тапети с десен от металически червени рози, разлистили се толкова широко, сякаш всеки миг щяха да увехнат. Цялото място бе като декорирано от Дракула, но поне изгледът беше приятен и Джейн реши да се настани тук, докато се посъвземе и събере сили.

През следващите няколко часа прибра хранителните продукти, които им бяха доставили, проведе телефонни разговори, за да уреди разни недовършени неща в Чикаго, написа набързо съобщение на Каролайн и мисли сериозно. С наближаването на вечерта тишината в къщата стана плътна и потискаща. Тъй като за последен път беше яла съвсем рано сутринта, се зае да си приготви нещичко за хапване от слабо заредения килер.

Стоките, които им бяха доставили, включваха многобройни кутии със зърнена закуска „Лъки Чармс“, шоколадови кексчета, пълни с крем, бял хляб и пушена наденица. Това беше или идеята на някой селяндур за изискана кухня, или мечтаната диета на деветгодишно дете, но и в двата случая изобщо не беше по вкуса й. Тя предпочиташе храната си прясна и възможно най-близо до естественото й състояние. Спирайки се на печен сандвич със сирене, направен от подобен на стиропор хляб и гумени парчета от изкуствено сирене, тя се настани на червената пейка, за да хапне.

Докато приключи, събитията от деня най-сетне си казаха думата и искаше единствено да се пъхне в леглото, за да се наспи, ала куфарите й не бяха във фоайето. Кал явно ги бе прибрал, докато тя разглеждаше къщата. За миг си припомни ужасната спалня и се зачуди дали не се очаква да я дели с него, но начаса прогони тази мисъл. Той избягваше и най-беглия физически контакт с нея, затова нямаше защо да се бои, че би могъл да прояви сексуална агресия.

Тази мисъл трябваше да я успокои, но не го стори. У него имаше нещо толкова неудържимо мъжко, че тя неволно се чувстваше застрашена. Можеше само да се надява, че превъзхождащият й интелект ще надделее над физическата му сила.

Цветните светлини на шадравана във фоайето хвърляха гротескни сенки по стените, докато Джейн се качваше по стълбите, за да си хареса място за сън. Потръпна и се отправи към вратата в дъното на коридора. Избра я единствено, защото беше най-отдалечената стая от главната спалня.

Пред погледа й се разкри очарователна детска стая, която я изненада. Бе украсена простичко с бяло-сини тапети и в нея имаше удобен люлеещ се стол, бял емайлиран скрин и детско кошче в същия цвят. Над него висеше бродирана молитва, поставена в обикновена рамка, и Джейн си даде сметка, че това е единственият религиозен предмет, който бе видяла в къщата. Някой бе проектирал тази стая за малко момченце с любов и тя не мислеше, че е бил Дуейн Сноупс.

Отпусна се в дървения люлеещ се стол до един прозорец с дръпнати настрани завеси и се замисли за собственото си дете. Как би могло да порасне силно и щастливо, когато двамата му родители непрекъснато воюват? Спомни си обещанието, което бе дала на Ани Глайд — да поставя добруването на Кал пред своето — и се зачуди как беше допуснала старицата да я накара да се съгласи на нещо толкова невъзможно. А най-голямата ирония бе, че в замяна той не обеща абсолютно нищо.

Защо не беше проявила по-голяма хитрост и не избегна искането на баба му така, както го бе сторил Бонър? Все пак, с оглед на изречените брачни клетви, какво беше един нарушен обет в повече?

Джейн отпусна глава на облегалката на стола и се опита да измисли начин да постигне мир с него. Трябваше да го стори не заради обещанието, което даде на Ани, а защото така щеше да бъде най-добре за бебето.



Малко след полунощ Кал се затвори в кабинета, за да се обади на Брайън Делгадо. Докато чакаше адвоката си да вдигне телефона, погледът му обхождаше с отвращение готическото обзавеждане на стаята, включително и главите на убит дивеч, окачени по стените. Самият той предпочиташе бруталния спорт, който практикуваше, да го изправя срещу здрави мъже, а не срещу животни и реши да се отърве от ловните трофеи възможно най-скоро.

Когато Брайън вдигна, футболистът изобщо не беше в настроение за празни приказки, затова пристъпи направо към въпроса.

— Какво откри?

— Все още нищо. Доктор Дарлингтън явно няма никакви срамни тайни… Прав беше за това… Може би защото личният й живот е почти несъществуващ.

— Какво прави в свободното си време?

— Работи. Това очевидно е животът й.

— Някакви петна в професионалната й история?

— Проблеми с шефа й в лабораториите „Прийз“, но приличат повече на професионална завист от негова страна. Висшите ешелони на физиката на елементарните частици очевидно все още са запазени предимно за мъже, особено сред по-старите учени.

Бонър се намръщи.

— Надявах се досега вече да разполагаш с нещо.

— Кал, знам, че искаш да го свърша „за вчера“, но ще ми отнеме известно време, освен ако не желаеш да привлечем излишно внимание.

Куотърбекът прокара пръсти през косата си.

— Имаш право. Работи бавно, ако трябва, но го направи. Упълномощавам те да действаш, както си прецениш. Но не оставяй това на заден план.

— Разбрано.

Поговориха още няколко минути, обсъждайки условията, които му предлагаха, за да поднови договора си с една верига за бързо хранене, както и офертата за реклама на един производител на спортни дрехи. Кал тъкмо се канеше да затвори, когато му хрумна нещо.

— Утре изпрати някой от хората си да купи най-различни комикси. За войници, екшън герои… нека да вземат и няколко за Бъгс Бъни. Ще ми трябват четири или пет дузини.

— Комикси?

— Аха.

Брайън не попита нищо друго, макар Кал да знаеше, че би искал. Приключи разговора и се отправи към горния етаж в търсене на жената, която така подло бе променила живота му.

Не изпитваше и капчица угризение, задето искаше да си отмъсти. Футболът му бе дал доста уроци по оцеляване и един от тях бе, че ако някой ти нанесе нечестен удар, трябва да му го върнеш двойно. Не го ли сториш, ще си платиш за това в бъдеще, а той нямаше да го допусне. Не възнамеряваше да прекара остатъка от живота си като наднича през рамо, мъчейки се да разбере какво ли ще му погоди този път. Тя трябваше да разбере точно с кого се беше забъркала и какви щяха да бъдат последиците, ако някога отново опиташе да го измами.

Откри я в детската стая, свита на кълбо в един люлеещ се стол, с очила в скута. В съня си изглеждаше уязвима, но той знаеше, че това е привидно. От самото начало Джейн беше коравосърдечна и пресметлива в опитите си да получи желаното и докато го правеше, бе променила живота му по начин, за който Кал никога нямаше да й прости. И то не само неговия, но и този на едно невинно дете.

Открай време харесваше малките. Вече повече от десет години работеше с деца в неравностойно положение, макар да правеше всичко по силите си да крие тази информация от пресата, защото не изгаряше от желание да го изкарат Свети Кал или нещо подобно. Очакваше, когато най-сетне се ожени, да си остане обвързан. Израсна в стабилно семейство и му беше гадно да гледа как приятелите му и бившите им съпруги си прехвърлят децата напред-назад. Бе се зарекъл никога да не го причини на собственото си дете, ала ето че доктор Джейн Дарлингтън му бе отнела този избор.

Влезе в стаята и загледа как един лунен лъч посребрява косата й. Върху бузата й бе паднал самотен, нежно извит кичур. Беше си свалила сакото, а копринената й блуза бе прилепнала към гърдите й, така че можеше да ги види как се надигат и спускат лекичко.

Насън изглеждаше по-млада от авторитетната преподавателка по физика, която бе обяснявала на студентите си за изотопите на лития. Тогава му се бе сторила някак съсухрена, сякаш толкова отдавна се бе затворила в себе си, че всичките й сокове бяха пресъхнали, ала заспала и окъпана в лунна светлина, тя беше различна… свежа, обновена, разцъфнала… и той усети как в него се пробуди желание.

Физическата му реакция не му харесваше. Първите два пъти, когато беше с нея, нямаше представа каква е в действителност. Сега вече знаеше, но тялото му сякаш не бе получило съобщението.

Реши, че е време за следващата сцена в тяхната грозна мелодрама и настъпи предната част на стола с върха на обувката си. Столът се наклони и тя се сепна.

— Време е за лягане, Роузбъд.

Зелените й очи се отвориха широко и начаса потъмняха предпазливо.

— Аз… май съм заспала.