— Денят беше дълъг.

— Търсех спалня. — Джейн си сложи очилата и прокара ръце през косата, нападала върху лицето й. Кал видя как между пръстите й се процедиха сребристоруси кичури.

— Можеш да се настаниш в стаята на вдовицата Сноупс. Ела.

Не изгаряше от желание да го последва, но още по-малко й се искаше да подхванат нова караница. Допускаше сериозна грешка като го оставяше да види чувствата й по този начин — така играта ставаше прекалено лесна. Съпругът й я поведе надолу по коридора и когато наближиха главната спалня, нервниченето й се усили, от което Кал се изпълни с мрачно задоволство. Как ли щеше да реагира, ако я докоснеше? Досега бе избягвал да го прави, тъй като си нямаше доверие, че ще успее да запази контрол. Никога не беше удрял жена, дори не си беше представял, че може да го стори, но желанието да я нарани беше твърде първично. Докато я гледаше толкова неспокойна, реши, че трябва да я изпита.

Стигнаха вратата точно преди неговата и когато посегна към бравата, нарочно остави ръката си да докосне нейната.

Джейн подскочи и се обърна към него. Очите му бяха пълни с насмешка и тя осъзна, че му е ясно колко много я изнервя близостта му. Тази вечер у него имаше нещо опасно. Нямаше представа какво се върти в главата му, знаеше единствено, че са сами в тази голяма, грозна къща и че се чувства напълно беззащитна.

Той отвори вратата.

— Спалните ни са свързани, досущ като в онези старовремски къщи. Предполагам, че Дуейн и жена му не са се разбирали особено добре.

— Не искам свързани спални. Ще легна в някоя от стаите в другия край на коридора.

— Ще спиш, където ти кажа.

Тревожни тръпки запълзяха по гърба й, но тя вдигна глава и срещна погледа му.

— Не се опитвай да ме сплашиш.

— Не правя нищо подобно. Онези, които го вършат, обикновено не могат да изпълнят заканите си. Аз мога.

В лениво провлачените му думи се долавяха опасни нотки и стомахът на Джейн се сви.

— Какво искаш от мен?

Погледът му се плъзна по нея, задържа се върху ямката на шията й и върху гърдите й, спусна се надолу към хълбоците, а после се върна на очите й.

— Заради теб изгубих душевното си спокойствие и цял куп пари. Мен ако питаш, това означава, че си ми длъжница, и то как. Може би просто искам да си ми подръка, когато реша, че е време да ми платиш.

Сексуалната заплаха не можеше да бъде сбъркана и Джейн би трябвало да бъде бясна… както и уплашена… но вместо това, през тялото й премина странна тръпка, сякаш нервните й окончания бяха получили токов удар. Тази реакция й се стори толкова смущаваща, че понечи да се отдръпне от него, при което се блъсна в касата на вратата.

Той вдигна ръка и я сложи върху рамката на вратата, точно до главата й. Кракът му се докосна до нейния и тя усети как всичките й сетива се напрегнаха. Видя вдлъбнатините под скулите му и черния ореол, който обрамчваше ирисите на бледосивите му очи. Долови далечния аромат на прах за пране, носещ се от пуловера му, и още нещо, което не би трябвало да притежава мирис, ала имаше — миризмата на опасност.

Гласът му бе снижен до дрезгав шепот.

— Първият път, когато те съблека гола, Роузбъд, ще бъде посред бял ден, защото не искам да пропусна абсолютно нищо.

Дланите й овлажняха и вътре в нея се надигна нещо ужасяващо необуздано. Обзе я самоубийственото желание да свали копринената блуза през главата си, да разкопчае панталона си, да се съблече чисто гола за него, тук, насред коридора в къщата на онзи грешник. Искаше да отвърне на воинското му предизвикателство със свое собствено, така древно и могъщо, като това на първата жена.

Той се раздвижи. Почти незабележимо. Едва доловимо преместване на тежестта на тялото му, но то бе достатъчно, за да сложи ред в хаоса на мислите й. Тя беше физичка на средна възраст, чийто единствен любовник бе носил чорапи в леглото. Какъв противник би могла да бъде на този обигран сексуален воин, който сякаш бе избрал секса за оръжие, с което да я подчини?

Дълбоко разтърсена и също толкова твърдо решена да не му позволи да се възползва от слабостта й, Джейн вдигна очи и срещна погледа му.

— Постъпи, както смяташ, че е редно, Кал. Аз ще сторя същото.

Дали си въобразяваше, или за миг по лицето му наистина пробяга изненада? Без да е сигурна, влезе в стаята и затвори вратата след себе си.



На другата сутрин се събуди от лъчите на слънцето, струящи през прозорците. Надигна се върху възглавниците и с възхищение огледа спалнята на вдовицата Сноупс, боядисана в бледосиньо с тебеширенобели бордюри и меки виолетови акценти. Простичките мебели от черешово дърво и тъканите черги й придаваха същото уютно излъчване както в детската стая.

Джейн погледна неспокойно към вратата, водеща към главната баня, която свързваше стаята й с тази на съпруга й. Смътно си спомняше, че по-рано беше чула шум от пускане на душ и можеше единствено да се надява, че той вече бе излязъл от къщата. Предишната нощ бе сложила собствените си тоалетни принадлежности в една по-малка баня надолу по коридора.

Докато приключи с обличането и разопаковането на багажа си и слезе в кухнята, джипът вече го нямаше. Върху кухненския плот откри бележка от Кал с номера на бакалията, която правеше доставки по домовете, и инструкции да поръча каквото поиска. Изяде една препечена филийка, а после се обади на магазина, изреждайки цял списък с неща, по-приемливи за вкусовите й рецептори, отколкото шоколадови кексчета с крем.

Малко след пристигането на хранителните продукти се появи и друг доставчик — с компютърното й оборудване. Тя му каза да го отнесе в стаята й и прекара следващите няколко часа в подреждане на работно място върху една маса, която премести до прозореца, за да може да вижда планините, когато се сетеше да вдигне поглед от компютъра. Остатъкът от деня посвети на работа, която прекъсна, само колкото да се поразходи навън. Земите наоколо почти компенсираха вътрешността на къщата. Засенчени от заобикалящите ги планини, те бяха позанемарени, пък и беше твърде рано, за да има нещо разцъфнало, но на Джейн й харесваше усамотеното им и леко изоставено излъчване. Една пътека се изкачваше по склона на най-близката планина и тя тръгна по нея, но само след десет минути усети, че се задъхва от височината. Обърна се и пое обратно, заричайки се всеки ден да стига малко по-далеч от предишния, докато не се изкачи чак до клисурата на върха.

Когато дойде време да си ляга, все още не беше видяла Кал, а когато се събуди на другата сутрин, той отново беше излязъл. В късния следобед обаче го видя да влиза във фоайето, тъкмо когато тя слизаше от горния етаж.

Бонър й отправи познатия й презрителен поглед, сякаш бе видял отвратително насекомо да изпълзява изпод някой камък.

— Докато къщата е била на пазара, брокерката от агенцията за недвижими имоти е наела няколко жени да я почистват. Каза, че се справяли добре, така че реших да ги задържа. От утре ще идват два пъти седмично.

— Добре.

— Не говорят много английски, но явно си знаят работата. Гледай да не им се пречкаш.

Джейн кимна и си помисли дали да не го попита къде е бил до два сутринта, когато го беше чула да пуска водата в банята, която свързваше стаите им, но той вече бе с гръб към нея и излизаше. Докато вратата се затваряше зад гърба му, тя се зачуди дали не отива да се срещне с друга жена.

Тази мисъл я потисна. Въпреки че бракът им беше просто една фасада и не й дължеше вярност, искаше й се да го стори поне за следващите три месеца. Обзе я предчувствие за наближаваща катастрофа, усещане за надвиснали неприятности, от което я изпълни такова безпокойство, че тя побърза да се върне при компютъра и да потъне в работата си.

Дните й постепенно навлязоха в еднообразно русло, ала тревогата никога не я напускаше напълно. За да я държи настрана, Джейн работеше почти непрекъснато, макар че всеки ден успяваше да отдели време за разходка. Почти не виждаше Кал — нещо, което би трябвало да й донесе облекчение, но не бе така. Не и след като си даде сметка, че той на практика я беше превърнал в своя пленница. Тя нямаше кола, той никога не й бе предложил да й заеме своята, а единствените хора, които виждаше, бяха доставчиците и двете корейки, които идваха да чистят къщата. Като същински феодален лорд в замък с крепостен ров, Бомбардировача целенасочено я бе откъснал от града и жителите му. Джейн се зачуди какво ли смята да прави, когато семейството му се върне.

За разлика от някоя средновековна благородница, тя би могла да сложи край на пленничеството си, щом поиска. Едно позвъняване на някоя таксиметрова компания щеше да свърши работа, но тя нямаше особено желание да излиза. С изключение на сприхавата Ани Глайд, не познаваше никого тук и макар че би й било приятно да поразгледа местността, не можеше да устои на лукса да разполага с колкото си иска време, без никой да я прекъсва.

Никога досега не бе имала възможността да се посвети изцяло и само на науката. Нямаше часове със студенти, срещи на факултета, нито най-различни задачи — нищо, което да отвлича вниманието й от изследванията. Благодарение на компютъра, модема и телефона, бе свързана с всичко, от което се нуждаеше — от електронната библиотека в Лос Аламос до данните, пристигащи от важните експерименти, които се провеждаха в световните суперколайдери, струващи милиарди долари. Пък и работата й помагаше да държи тревожните мисли на разстояние.

Потъвайки в математиката на дуалността и прилагайки принципите на физиката, за да решава математически ребуси, губеше представа за времето. Използвайки интуитивна математика, размишляваше над сложни криви и огледална симетрия. Прилагаше квантовата теория на полето, за да брои дупки в четиримерното пространство и където и да отидеше, оставяше бележки за самата себе си — идеи, надраскани набързо върху обратната страна на купоните за пица, които пристигаха в пощата; формули, написани с молив в полето на сутрешния вестник. Един следобед влезе в банята и откри, че без да се усети, е използвала розовото си червило, за да нарисува върху огледалото над мивката подобната на поничка форма, която се опитваше да превърне в сфера. Тогава разбра, че е крайно време да излезе.

Грабна бялото си яке, изпразни джобовете му от бележките, които бе натъпкала там по време на предишните си разходки, и излезе през френските прозорци в задната част на къщата. Докато прекосяваше двора и отиваше към пътечката, по която всеки ден бе стигала малко по-високо в планината, мислите й се върнаха към спираловидните криви. Дали би било възможно…

Пронизителният писък на птица прекъсна разсъжденията й и я върна на земята. Какво й ставаше, та мислеше за квантова геометрия насред цялата тази красота? Ако не внимаваше, щеше да стане толкова странна, че никое дете не би искало тя да му е майка.

Докато се катереше нагоре, си заповяда да наблюдава света около себе си. Вдъхваше наситения мирис на борове и росни листа и усещаше, че слънцето грее с нова топлина. Короните на дърветата бяха покрити с нежна, подобна на дантела зеленина. Пролетта пристигаше и много скоро планинските склонове щяха да се изпъстрят с цветове.

Ала вместо цялата тази красота да повдигне духа й, си оставаше все така унила, а предчувствието за надвиснала заплаха, което от дни насам се бе загнездило в подсъзнанието й, се засили. Потънала в работата си, не бе имала време да мисли, но в тишината на влажната гора това вече не бе възможно.

Започна да се задъхва и когато достигна един каменист участък встрани от пътеката, където можеше да си почине, спря. Толкова бе уморена да живее с чувството за вина. Кал никога нямаше да й прости за онова, което бе сторила, но можеше само да се надява, че няма да си го изкарва на детето им.

Спомни си замаскираната сексуална заплаха от първата им нощ в къщата и си даде сметка, че няма никаква представа дали наистина би опитал да я насили. По тялото й пробяга тръпка и тя погледна към долината под себе си, където видя сградата с тъмния дървен покрив и мястото за паркиране с формата на полумесец. Пред очите й една кола сви по алеята с високата порта. Джипът на Кал. Дали се беше върнал, за да вземе друг комикс от колекцията си?

Те бяха разпилени из цялата къща: „Х-Мен“, „Отмъстителите“, „Подземието на ужаса“, дори „Бъгс Бъни“. Всеки път щом попаднеше на някой нов комикс, мислено изричаше молитва на благодарност, че поне едно нещо се бе наредило както трябва. Интелигентността на детето й клонеше към нормата. Несъмнено неговата ограниченост на ума щеше да компенсира нейната гениалност, за да не бъде различно детето й. Изразяваше признателността си, като се грижеше комиксите му да не бъдат разместени, дори от чистачките.