— Страшно ми е приятно да те слушам.

— Ти си добро момиче, Джейни Бонър. Учудвам се, че Калвин се е оженил за теб.

Джейн се засмя. Ани Глайд беше напълно непредвидима. Самата тя бе познавала само едната си баба — егоцентричната и тесногръда майка на баща й.

— Липсва ми градината. Оня безполезен Джоуи Нийсън я изора преди две седмици, макар че хич не ми е приятно наоколо да се навъртат чужди хора. Калвин все изпраща чужди хора да оправят разни неща в къщата, ама не е познал. Не ми харесва, даже когато някой от семейството се опитва да ми се бърка в работите, да не говорим пък за разни непознати. — Тя поклати глава. — Надявах се, че ще съм достатъчно силна, та да си насадя градината тая пролет, обаче само се заблуждавах. Итън каза, че щял да дойде да ми помогне, ама горкото момче си има толкоз работа в църквата, че сърце не ми даде да му кажа друго, освен че бърка, ако си мисли, че ще оставя някакъв женчо да ми сади градината. — Хвърли кос поглед на Джейн с хитрите си сини очи. — Е, вярно, бахчата ще ми липсва, ама за нищо на света няма да оставя някакви си непознати да я засадят.

На по-младата жена не й беше трудно да прозре намека на старицата, но и през ум не й мина да се подразни. Вместо това се почувства странно поласкана.

— С удоволствие ще ти помогна, ако ми кажеш какво да правя.

Ани сложи ръка на сърцето си.

— Ще го сториш за мен?

Джейн се разсмя на престореното й изумление.

— Ще ми бъде приятно. Никога не съм имала градина.

— Много добре тогаз. Накарай Калвин да те докара утре раничко сутринта и ще се заловим с картофите. Вече е късно — предпочитам да го правя в края на февруари, по новолуние — но още може да изкараме нещо, стига да ги засадим веднага. След това ще насеем лук, а след него — цвекло.

— Звучи чудесно. — Джейн подозираше, че бабата не се храни редовно, и се изправи. — Защо не приготвя нещичко за хапване? Взех да огладнявам.

— На туй му се вика добра идея. Амбър Лин се върна от пътуването си и ми донесе малко от нейната бобена чорба. Може да я притоплиш. Вярно, не я прави, както аз съм я учила, ама такава си е щерката.

Значи родителите на Кал се бяха върнали. Докато вървеше към кухнята, се зачуди какво ли оправдание бе измислил, задето не я бе завел да се запознае с тях.

Поднесе супата в една порцеланова и една пластмасова купа, заедно с парченца царевичен хляб от един панер. Докато се хранеха на масата в кухнята, Джейн си помисли, че никога не се бе наслаждавала повече на някое ядене. След две седмици изолация беше прекрасно да бъде с друго човешко същество, особено такова, което не се ограничаваше единствено с даване на резки заповеди и хвърляне на свирепи погледи.

Изми съдовете и тъкмо носеше чаша чай на Ани, която се бе върнала във всекидневната, когато сред купищата картини, керамични балерини и стенни часовници, които висяха до вратата, забеляза три дипломи.

— На внуците ми са — обясни Ани. — Но те ми ги дадоха. Знаят, че хич не ми хареса, дето трябваше да напусна училище след шести клас, та ми ги дадоха в деня, в който завършиха. Оназ’ най-отгоре е на Калвин.

Джейн взе очилата си от кухненската маса и се взря в най-горната диплома. Беше от Мичиганския университет и удостоверяваше, че Калвин Е. Бонър е бакалавър, завършил естествени науки… с пълно отличие.

Summa cum laude26.

Джейн вдигна ръка към гърлото си и рязко се обърна.

— Кал е завършил summa cum laude?

— Тъй му казват, когато някой е много умен. Мислех, че като си професорка, ще го знаеш. Моят Калвин открай време е страшен акъллия.

— Той… — Джейн преглътна мъчително, борейки се да продължи, докато в ушите й се надигаше оглушително бучене. — Какво е завършил?

— Че не ти ли е казал? Много спортисти карат само лесни курсове, но не и моят Калвин, той не беше като тях. Взе диплома по биология. Открай време обича да скитосва из горите и да събира разни работи.

— Биология? — Младата жена имаше чувството, че са я ударили в корема.

Ани присви очи.

— Странно ми се чини, че не го знаеш, Джейни Бонър.

— Предполагам, че не е станало дума.

Стаята започна да се върти около нея, струваше й се, че ще припадне. Обърна се тромаво, разливайки горещ чай върху ръката си, и се върна в кухнята с несигурна стъпка.

— Джейни? Нещо не е наред ли?

Не беше в състояние да говори. Дръжката на чашата се счупи, когато я изпусна в умивалника. Притисна ръка до устата си, борейки се с надигащата се вълна на ужас. Как можа да бъде толкова глупава? Въпреки всичките кроежи си беше докарала на главата именно онази катастрофа, която толкова отчаяно се бе опитала да избегне, и сега детето й изобщо нямаше да бъде обикновено.

Стисна ръба на умивалника, докато суровата действителност помиташе бляновете й. Знаеше, че Кал е учил в Мичиганския университет, но и през ум не й бе минало, че се е отнасял сериозно към образованието си. Та нали спортистите обикновено изкарваха само минималния брой курсове, необходими да се дипломират? Това, че бе учил биология и завършил с отличие в един от най-престижните университети в страната, имаше толкова ужасяващо значение, че тя не бе в състояние да го асимилира.

Интелигентността клонеше към средното положение. Този факт отекваше в ума й. Единственото, което ценеше у него — глупостта му — не бе нищо повече от илюзия. Заблуждение, което той нарочно бе поддържал. А като не бе прозряла през него, Джейн бе обрекла детето си на същия живот на изолация и самота, който и тя бе водила.

Обзе я паника. Горкото й дете! Щеше да бъде някаква откачалка, досущ като нея.

Не можеше да допусне това да се случи. По-скоро би умряла, отколкото да позволи детето й да страда като нея. Щеше да се премести! Щеше да заведе бебето в Африка, в някоя затънтена и първобитна част на континента. Сама щеше да го обучава, та скъпото й отроче никога да не познае терора на другите деца.

В очите й запариха сълзи. Какво беше сторила? Как бе могъл Бог да допусне да се случи нещо толкова жестоко?

Гласът на Ани проникна през мъглата на нещастието й.

— А, туй ще да е Калвин. Казах ти, че ще дойде да те вземе.

Чу шум от врата на кола, а после тежки стъпки по предната веранда.

— Джейн! Къде е тя, по дяволите?

Тя се втурна във всекидневната.

— Ти, копеле!

Той пристъпи напред с разкривено лице.

— Дължиш ми солидно обяснение!

— Господи, ненавиждам те!

— Не повече, отколкото аз — теб!

Очите му горяха от гняв, но в тях Джейн съзря още нещо, което сега бе толкова очевидно, че не можеше да повярва как не го бе забелязала по-рано — остър, пронизващ ум.

Искаше да се нахвърли отгоре му и да издере очите му, да разбие черепа и да изтръгне ума му. Трябваше да е глупав! Нали четеше комикси! Как можа да я предаде по този начин?

Изгубила и последното късче самоконтрол, тя разбра, че трябва да се махне, преди да е рухнала. С яростно възклицание се обърна рязко, изтича в кухнята и изхвръкна през разхлопаната задна врата.

Докато тичаше, чу зад себе си гневен вик.

— Върни се тук! Не ме карай да те последвам или ще съжаляваш!

Искаше да удари нещо. Имаше желание да се хвърли в най-дълбоката дупка и да остави земята да я погълне — всичко, само и само да спре ужасяващата болка, бушуваща в тялото й. Бебето, което вече обичаше повече от всичко друго на света, щеше да бъде откачалка.

Не го беше чула да се приближава зад нея и ахна, когато той я обърна рязко.

— Казах ти да спреш!

— Съсипа всичко! — извика тя.

— Аз? — Лицето му беше побеляло от бяс. — Ти, проклета лъжкиньо! Ти си старица! Шибана бабишкера!

— Никога няма да ти го простя!

Джейн сви ръка в юмрук и го цапардоса в гърдите с такава сила, че болката от удара плъзна чак до рамото й.

Кал беше освирепял от гняв. Опита се да улови ръцете й, но в този миг за нея съществуваше само желанието да си отмъсти и не можеше да бъде удържана. Този мъж беше навредил на нероденото й дете и тя, която никога не беше удряла човек, искаше кръвта му.

Направо обезумя. Очилата й отхвръкнаха, ала не я беше грижа. Риташе, дращеше и се опитваше да му причини болка по всевъзможен начин.

— Престани веднага! Спри! — Ревът му разтърси върховете на дърветата.

Отново се опита да я удържи, но тя впи зъби в ръката му.

— Ох! — Очите му се разшириха от ярост. — Заболя ме, мамка му!

Насилието я караше да се чувства добре. Вдигна коляно, за да го забие в слабините му и почувства, че губи почва под краката си.

— Да не си посмял…

Бонър политна заедно с нея, омекотявайки падането й с тялото си, след което се извъртя, притискайки я към земята.

Сбиването беше изцедило силите й, ала той си изкарваше хляба като понасяше удари и сега не беше дори запъхтян. За сметка на това бе побеснял от гняв и си го изля върху нея.

— Веднага се успокой, чуваш ли ме? Държиш се като луда! Ти си луда! Излъга ме, измами ме, а сега се опитваш да ме убиеш, да не говорим, че да се държиш така надали се отразява добре на бебето. Кълна се, че ще те заключа в някоя психиатрия и ще заръчам да те наблъскат с антидепресанти.

Очите й запариха от сълзи, които искаше да скрие от него, но беше безсилна да удържи.

— Всичко съсипа!

— Аз? — Той настръхна от озлобление. — Не аз се държа като обезумял. И не аз казах на всички, че съм на двайсет и осем шибани години!

— Никога не съм ти казвала такова нещо. И не ругай!

— Ти си на трийсет и четири! Трийсет и четири! Някога възнамеряваше ли да ми го споменеш?

— И кога по-точно трябваше да го сторя? Когато нахълта в класната стая или когато ми крещеше по телефона? Или когато ме натъпка в самолета? Или може би докато ме държеше заключена в къщата си? Тогава ли трябваше да ти кажа?

— Не се опитвай да увърташ! Знаеше, че е важно за мен и преднамерено ме подведе.

— Преднамерено? Каква сложна дума от устата на един тъп футболист. Мислиш си, че е страшно интересно да се преструваш на необразован селяндур, та всички да те сметнат за глупак, така ли? Това ли е представата ти за забавление?

— За какво говориш?

Тя буквално изплю следващите думи насреща му.

— Мичиганският университет. Summa cum laude.

— А, това ли!

Част от напрежението напусна тялото му и тежестта отгоре й поолекна.

— Господи, ненавиждам те! — прошепна тя. — Щях да имам по-добри шансове, ако бях опитала с донор на сперма.

— Което и трябваше да направиш.

Въпреки думите си, вече не звучеше чак толкова ядосан, ала Джейн имаше чувството, че отвътре я разяжда сярна киселина. Знаеше, че трябва да го попита, въпреки че се ужасяваше да чуе отговора, но преглътна с усилие и успя да зададе въпроса си:

— Какъв е коефициентът ти на интелигентност?

— Нямам представа. За разлика от теб, аз не го нося татуиран върху челото си.

Той се претърколи на една страна и тя най-сетне успя да се изправи.

— Ами резултатите ти от изпитите CAT27?

— Не си спомням.

Тя го изгледа остро.

— Лъжеш! Всички си спомнят резултата си от CAT.

Той се изправи, изтупвайки няколко мокри листа от дънките си.

— Говори, по дяволите!

— Нищо няма да ти кажа. — Звучеше подразнен, но не особено опасен.

Това обаче не я успокои. Тъкмо обратното — Джейн отново усети как в нея се надига истерия.

— Кажи ми още сега, или се кълна, че ще намеря начин да те убия! Ще сложа стрихнин в храната ти! Ще те накълцам със сатър докато спиш! Ще изчакам да влезеш под душа и ще хвърля вътре някой електрически уред! Някоя вечер ще те причакам до вратата и когато влезеш, ще ти разбия главата с бейзболна бухалка!