Той спря да си отупва дънките и я погледна някак с любопитство вместо с тревога. Джейн осъзнаваше, че като се държи по този начин изглежда още по-ирационална и това съвсем я влуди.

— Казвай!

— Ама че си била кръвожадна! — Бонър поклати глава с леко слисано изражение. — Това с електрическия уред… ще ти трябва удължител или нещо такова, за да стигнеш чак до душа. Или може би не възнамеряваш да го включиш?

Тя стисна зъби. Чувстваше се пълна глупачка.

— Ако не е включен, няма да може да те изпържи, нали така?

— Имаш право.

Пое си дълбоко дъх и опита да си възвърне здравия разум.

— Кажи ми резултата си от CAT. Поне това ми дължиш.

Кал сви рамене и се наведе, за да вдигне очилата й.

— Някъде около хиляда и четиристотин или нещо такова. Може да е и по-малко.

— Хиляда и четиристотин!

Джейн го удари с всичката сила, която имаше, а после се отдалечи от него, потъвайки в гората. Бомбардировача беше лицемер и измамник и тя се чувстваше отвратена до дъното на душата си. Дори Крейг не бе умен колкото него.

— В сравнение с теб аз съм направо тъпак — извика той и я последва.

— Да не си ми проговорил никога вече.

Кал се доближи до нея, но не я докосна.

— Хайде де, Роузбъд. Трябва да се успокоиш достатъчно, за да мога да те нахокам заради това, което ми причини… а то е далеч по-лошо от проклетите ми резултати от CAT.

Тя се обърна рязко към него.

— На мен не си ми сторил нищо! Направи го на детето ми, не го ли разбираш? Заради теб едно невинно дете ще порасне, смятано за откачалка.

— Никога не съм ти казвал, че съм глупав. Ти реши, че е така.

— Говореше с граматични грешки! Първата ни нощ заедно го направи няколко пъти!

Ъгълчето на устните му трепна едва забележимо.

— Просто за цвят. Няма да ти се извинявам за това.

— Из цялата къща е пълно с комикси!

— Само се опитвах да отговоря на очакванията ти.

В този миг Джейн не издържа и рухна. Обърна му гръб, кръстоса ръце върху ствола на най-близкото дърво и подпря чело върху китката си. Всички унижения от детството й се завърнаха — подигравките и жестокостта, ужасната изолация. Никога не се бе чувствала на място, а сега същото очакваше и детето й.

— Ще заведа бебето в Африка — прошепна тя. — Далеч от цивилизацията. Аз ще го уча, за да не се налага да израсне с гаврите на другите деца.

Учудващо нежна ръка докосна тила й и започна лекичко да я разтрива.

— Няма да ти позволя да го направиш, Роузбъд.

— Ще го сториш, когато видиш, че всички го смятат за откачалка.

— Никой няма да мисли по този начин. Така ли гледаше баща ти на теб?

Всичко в Джейн се вцепени. Тя се отдръпна от него, извади носна кърпичка от джоба на якето си и бавно избърса очите си и си издуха носа, опитвайки се да възвърне самоконтрола си. Как можа да допусне да се срине по този начин? Нищо чудно, че той я мислеше за луда.

Подсмръкна за последен път и когато Кал й подаде очилата, си ги сложи, без да обръща внимание на парченцата мъх, които стърчаха от едната дръжка.

— Съжалявам, че направих такава отвратителна сцена. Не знам какво ми стана. Досега не бях удряла никого.

— Усещането е страхотно, нали?

Той се ухили широко и за нейно изумление върху суровата му буза се появи трапчинка. Поразена, тя я погледа в продължение на няколко дълги мига, преди да успее да събере мислите си.

— Насилието не решава нищо, а можех да те нараня сериозно.

— Не се опитвам отново да те изкарам от релси, Роузбъд, но когато става въпрос за юмруци, изобщо не те бива.

Кал я улови за ръката и я поведе обратно към къщата.

— Аз съм виновна. От самото начало вината е единствено моя. Ако не бях допуснала да повярвам на всички възможни клишета за спортистите и южняците, щях да преценя по-добре умствените ти способности.

— Аха. Разкажи ми за баща си.

Джейн почти се препъна, но ръката му над лакътя й я задържа да не падне.

— Няма нищо за разказване. Работеше като счетоводител в компания, произвеждаща перфоратори за хартия.

— Умен мъж?

— Интелигентен. Не брилянтен.

— Май схващам картинката.

— Не знам за какво говориш.

— Не е имал представа как да те отгледа, нали?

Тя ускори крачка.

— Правеше най-доброто, на което бе способен. Наистина не ми се говори за това.

— Да ти е минавало през ума, че проблемите ти като дете са имали повече общо с отношението на баща ти, отколкото с коефициента ти на интелигентност?

— Нищо не знаеш.

— Дипломата ми казва друго.

Джейн не можа да отговори, тъй като в този миг стигнаха къщата, където Ани ги чакаше до мрежестата врата. Тя измери внука си с гневен поглед.

— Ти наред ли си? Ядосаш ли бременна жена по тоз’ начин, то ще бележи бебето, със сигурност.

— Какви ги говориш? — Кал настръхна войнствено. — Кой ти каза, че е бременна?

— Инак нямаше да се ожениш за нея. Акълът не ти стига да го направиш.

Джейн беше трогната.

— Благодаря ти, Ани.

— Ами ти? — нахвърли се бабата върху нея. — Какво си мислеше, та се държа тъй? Ако побесняваш всеки път, щом Калвин те ядоса, бебето ще се обеси на пъпната връв много преди да е успяло да си поеме първата глътка въздух.

Джейн си помисли дали да не изтъкне физическата невъзможност на нещо такова, но реши да си спести усилието.

— Ще внимавам повече.

— Следващия път, когато те вбеси, просто му извади една пушка.

— Гледай си твоята работа, стара кукумявке — изръмжа Кал. — Тя и бездруго има предостатъчно идеи как да ме пречука.

Старицата наклони глава към нея и изведнъж сякаш я обзе тъга.

— Чуй ме, Джейни Бонър. Не знам какво се е случило между теб и Калвин, та е трябвало да се ожени за теб, но от туй, дето видях преди няколко минути, ми е ясно, че не преливате от любов един към друг. Той се е оженил за теб и аз се радвам, но ти казвам направо — ако си му погодила някой номер, за да го вържеш, гледай Амбър Лин и Джим Бонър да не научат за това. Те не са широко скроени като мен и ако дори само заподозрат, че си сторила нещо лошо на момчето им, ще те съсипят, ако ме разбираш.

Джейн преглътна мъчително и кимна.

— Добре. — Ани се обърна към Кал. Тъгата й изчезна, а очите й станаха лукави. — Учудвам се, че някой, дето е толкоз закъсал от грип като Джейни, е намерил достатъчно сили да прехвърли планината.

Кал изруга под нос, а съпругата му я зяпна.

— За какво говориш? Не съм болна от грип.

Бонър я сграбчи за ръката и я затегли.

— Хайде, Джейн, да си вървим у дома.

— Почакай малко! Искам да знам какво имаше предвид с това.

Той я издърпа зад ъгъла на къщата, но не и преди тя да чуе пронизителното кискане на Ани.

— Не забравяй какво ти казах за пъпната връв, Джейни Бонър, ’щото ми се чини, че Калвин е на път отново да те ядоса.

9

— Казал си на семейството си, че имам грип? — повтори Джейн, докато пътуваха надолу по склона. По-лесно й бе да говори за тази малка измама, отколкото за голямата.

— Проблем ли имаш?

— Очаквах да се запозная с родителите ти. Мислех, че затова ме доведе тук.

— Ще се срещнеш с тях. Когато реша да те представя.

Арогантността му й подейства като искра, докоснала прахан. В което нямаше нищо чудно, при положение че през последните няколко седмици беше командвал единствено той. Време бе Джейн да сложи край на това.

— Гледай да го решиш възможно най-скоро, защото няма да ти позволя да ме държиш затворена там още дълго.

— Какво искаш да кажеш с това „затворена“? Положих толкова усилия, за да можеш да работиш, без цял куп хора да ти се пречкат, а ти пак се оплакваш.

— Да не си посмял да се държиш така, сякаш ми правиш някаква услуга!

— Не знам как би могла да бъде наречена другояче.

— Какво ще кажеш за затворничество? Пленничество? Пълна изолация? И за да не ме обвиниш, че го правя зад гърба ти, отсега ти заявявам, че утре мисля да се измъкна от ареста, за да помогна на Ани да насади градината си.

— Какво ще правиш?

По-добре да мисли за бабката и бахчата й, каза си тя, а не за това че детето й щеше да бъде различно, отхвърлено от другите. Свали очилата си и се залови да ги бърше с една кърпичка толкова съсредоточено, сякаш решаваше сложна задача.

— Ани иска да оправи градината си. Ако картофите не бъдат засадени през следващите няколко дни, ще се родят дребни. Освен това ще посадим лук и цвекло.

— Няма ти да й оправяш градината. Ако й се иска, ще наема Джоуи Нийсън да й помогне.

— Той не струва.

— Та ти дори не го познаваш.

— Просто повтарям това, което чух. Нищо не може да бъде свършено, защото тя не иска чужди хора в къщата си.

— Е, много жалко, защото и ти няма да го направиш.

Джейн отвори уста, за да подхване нова словесна атака, но преди да успее да каже каквото и да било, той натисна главата й надолу така, че бузата й се опря в бедрото му.

— Какво правиш?

Тя опита да се изправи, но Кал я задържа наведена.

— Майка ми. Излиза от магазина за обувки.

— Аз не съм единствената, която откача! Напълно си си изгубил ума!

— Няма да се виждаш със семейството ми, преди аз да съм решил!

Докато я държеше здраво, помаха, управлявайки колата с помощта на другото си коляно. По дяволите! Не можеха ли родителите му да останат извън града малко по-дълго… като например още два месеца? Знаеше, че трябва да ги запознае с професорката, но се бе надявал да го отложи възможно най-дълго. А сега старата му жена бе провалила всичко със сутрешния си поход в планината.

Погледна надолу. Бузата й беше притисната до бедрото му, косата й — мека под пръстите му. Винаги бе толкова спретната, но сега френската й плитка почти беше предала богу дух. Копринени руси кичури се бяха разсипали по ръката и върху избелелите му дънки. Определено имаше красива коса, дори и както бе украсена с клонки и късчета изсъхнали листа. Ластичето, което придържаше плитката, едва се държеше, и Кал трябваше да потисне желанието да го дръпне и да разплете меките кичури с пръсти.

Знаеше, че скоро ще трябва да я пусне да се изправи — беше освирепяла като оса и започваше да беснее, но някак си му харесваше главата й да е в скута му, дори и да бълваше змии и гущери. Забеляза, че не носи почти никакъв грим и все пак, без очилата беше сладка. Почти като седемнайсетгодишно момиче със зрелостта на двайсет и пет годишна жена. Може би все още би могъл да я представи за…

Сякаш тя щеше да му позволи. Мамка му! Наистина беше страшно твърдоглава. Спомни си колко пъти му се беше искало Кели да не беше чак толкова мила. Бившата му приятелка бе красиво момиче, но с нея изобщо не можеше да се скара качествено, което означаваше, че никога не можеше да се отпусне напълно. С професорката нямаше такъв проблем. На съпругата му трябваше да й се признае едно — определено знаеше как да вдигне скандал.

Кал се намръщи. Да не би чувствата му към нея да омекваха? Как ли пък не! Той имаше отлична памет и никога нямаше да забрави как го беше изиграла. Просто заслепяващата ярост, която го беше поддържала през първите две-три седмици, бе избледняла. Може би този гняв най-сетне бе изтлял, когато я видя да обляга глава на дървото и я чу да казва, че ще отведе бебето в Африка.

Като се изключеше онова, което му беше причинила, той започваше да осъзнава, че навярно е добър човек. Прекалено сериозна и голяма сухарка. Но пък работеше усилено, което се доказваше от всички онези уравнения, които ръсеше из къщата като пътечка от трохи, и бе успяла да си извоюва място в един мъжки свят. Това, че искаше да помогне на баба му, говореше добре за нея, макар че усложняваше двойно нещата за него. Може би чувствата му все пак бяха поомекнали мъничко. Като видя колко се бе разстроила, когато откри, че не е глупакът, за когото го бе смятала, дори я съжали мъничко. Баща й очевидно здравата я бе прецакал в главата.