— Няма нищо по-жалко от застаряващ мъж, който се хвали с повяхващите си сексуални умения.

— Повяхващи!

Джейн видя как по скулите му бавно се разлива червенина и разбра, че най-сетне го беше направила. Беше стигнала твърде далеч и сега трябваше да си затвори устата.

— Не се тревожи, Кал. Все някъде ще се намери жена, която да я е грижа достатъчно, за да ти отдели нужното време.

Червенината стигна до ушите му.

Тя го потупа по гърдите.

— А ако и това не подейства, чувала съм, че имплантите вършат чудеса.

Светлите му очи се разшириха, сякаш не можеше да повярва на чутото.

— Мисля, че има и устройства, които не изискват хирургична намеса, а използват налягане и вакуум. Ако се наложи, може дори да измисля някое специално за теб.

— Дотук беше! — Червенината се оттегли от лицето му и преди Джейн да разбере какво става, той наведе рамо, подпря го внимателно на корема й я вдигна. — Опа, сладурче!

Тя установи, че се взира в дъното на дънките му — протъркан плат, опънат върху стройни, мускулести хълбоци. Усети, че й се завива свят и не беше сигурна дали се дължи само на притока от кръв в главата й.

— Кал?

— Аха?

— Моля те, пусни ме.

— След минутка. — Излезе във фоайето, като вървеше внимателно, заради бременността й. Беше сложил ръка зад коленете й, за да я задържи на място и докато се изкачваше по стълбите, я потупа по голото бедро. — Просто стой неподвижна и всичко ще бъде наред.

— Къде отиваме?

— Да посетим Злата кралица.

— Злата кралица? Какви ги говориш? Пусни ме!

— Сега помълчи — каза той, когато достигнаха последното стъпало. — Трябва страшно да се съсредоточа, за да не се обърна твърде бързо и да ударя главата ти в стената, че току-виж си получила сътресение на мозъка, от което коефициентът ти на интелигентност може да падне до нивото на обикновените човешки същества и да започнеш да се държиш като такова.

— Спалнята ми е ей там.

— Обаче Злата кралица е насам.

И той се насочи към своята стая.

— Каква зла кралица? За какво говориш? Пусни ме веднага или ще запищя, сякаш тук се извършва убийство, а след това наистина ще се погрижа да има такова.

— Вече скрих всички електрически уреди и не възнамерявам да вземам душ, ако преди това не съм те заключил в дрешника.

Той наведе рамо и Джейн усети, че я слагат върху нещо меко. Вдигна очи и видя собственото си отражение.

Косата й беше разрошена, нощницата й — омотана около бедрата, кожата й — зачервена. Кал, който стоеше до леглото, се приведе напред и погледна към огледалото под балдахина.

— Огледалце, огледалце от стената, коя ще бъде най-гола на земята?

Злата кралица! Джейн сграбчи една възглавница и я метна по него.

— Не си го и помисляй!

Хвърли се към другия край на леглото, ала той я сграбчи за нощницата и я издърпа назад.

— Време е добрият стар Гуфи да изчезне, за да може възрастните да си поиграят.

— Не искам да играя с теб и да не си посмял да ме съблечеш, арогантен задник такъв!

Матракът хлътна, когато Бонър я възседна.

— Нямаше как да не забележа, че твоят наистина си го бива. Какво ще кажеш да го поразгледам по-отблизо?

Посегна към ръба на нощницата й.

— Недей, Кал. — Джейн притисна дрехата към бедрата си, но още докато го правеше, си даде сметка, че всъщност иска той да я съблече. И защо не? Нали бяха женени?

Все така обкрачил бедрата й, той се поотдръпна, подпирайки се на десния си крак.

— Нали не си мислиш сериозно, че ще живеем заедно цели три месеца без никаква физическа близост?

Сърцето й биеше лудешки, тялото й тръпнеше от желание, а умът й крещеше истината. Бомбардировача не изпитваше и капчица привързаност към нея. За него Джейн не бе нищо повече от сексуално удобство. Тя стисна зъби.

— Забрави ли, че не ме харесваш?

— Така е, но не е задължително двете да вървят заедно. Ти също ме недолюбваш.

— Не е съвсем вярно.

— Значи ме харесваш?

— Не те мразя. Вероятно си свестен тип. По свой собствен особен начин. Знам, че според теб постъпваш правилно, но ми се ще да беше различен.

— По-тъп.

— И това. Както и не толкова внушителен. Всичко у теб ми идва малко в повече — не само тялото ти, но и характерът, банковата ти сметка, избухливостта и най-вече егото ти.

— Не ми говори за избухливост! Не съм аз този, който заплашва хората да ги изпържи с електрически уред в банята. И като подхванахме темата за огромните неща, какво да кажем за този твой гигантски мозък?

Той преметна крак над нея и се настани в края на леглото, облягайки се на колоната на балдахина.

Джейн знаеше, че е постъпила правилно, ала въпреки това я болеше.

— За теб аз съм просто едно удобно тяло — изтъкна му очевидното.

— Ти си ми жена.

— Техническа подробност. — Тя се надигна, подпирайки се на таблата на леглото. — Искаш да бъда груба с родителите ти и да стоя настрана от приятелите ти, а в същото време очакваш да правя любов с теб. Не разбираш ли защо го намирам унизително?

— Не. — Кал я погледна, разширените му ноздри и стиснатите устни сякаш я предизвикваха да спори с него. Възнамеряваше да защити позицията си, макар да знаеше, че тя е погрешна.

— Навярно не би трябвало да се учудвам, че мислиш така. Толкова типично за начина, по който известните спортисти се отнасят с почитателките си. Жените стават, за да се позабавляваш с тях в леглото, но не са достатъчно добри, за да бъдат част от живота на една звезда.

— Да не се опитваш да кажеш, че искаш да бъдеш част от живота ми? Трудничко ми е да го повярвам, професоре, при положение че не харесваш нищо у мен.

— Нарочно изкривяваш думите ми. Просто ти казвам, че не съм съгласна да спя с теб нощем, когато знам, че не ме обичаш, и особено когато през деня ме държиш заключена. Не отричай, че щеше да се отнасяш различно, ако някоя от твоите празноглавки бе сторила това, което направих аз.

— Никоя от тях не е достатъчно умна, за да планира това, което ти извърши! И нямам никакви „празноглавки“!

Едната вежда на Джейн подскочи.

— За мъж като теб е важно жена му да бъде отражение на самия него. Искаш до себе си младост и красота, защото именно така желаеш да изглеждаш в очите на другите: млад и здрав, съвършен физически екземпляр, който няма за какво да се тревожи, най-малко пък за това, че Кевин Тъкър може да му отнеме мястото.

Кал преметна крак през ръба на леглото и се изправи.

— Това е най-отегчителният разговор, който съм водил някога.

— Още едно доказателство за нашата несъвместимост, защото за мен диалогът ни е повече от интересен. Какво ще правиш, когато кариерата ти на играч приключи, Кал?

— Няма защо да се тревожа за това още дълго време.

— Виждала съм те как слизаш с куцукане от колата, след като си седял твърде дълго, а и имам чувството, че тези половинчасови душове, които вземаш сутрин, не се дължат на прекомерната ти любов към личната хигиена. На тялото ти започва да му идва в повече и то няма да издържи още дълго.

— Сега и от ортопедия ли взе да разбираш?

— Знам какво виждам.

— Няма да ти купя кола. — Той се запъти към вратата.

— Не съм те и молила — извика тя след него. — Възнамерявам да си я платя сама.

— Няма да го направиш. — Бонър подаде глава през вратата. — И ще те вкарам в леглото си.

Джейн се измъкна от завивките, в които се беше оплела, и се изправи, придърпвайки нощницата си надолу.

— Няма да си легна с мъж, който не ме харесва.

— Ще поработим върху тази част.

— Дори не сме били на среща.

— Вече го направихме два пъти!

— Онова не бе нищо повече от медицинска процедура.

Очите му се присвиха.

— Никога не сме се целували — продължи тя, без да отстъпва от своето.

— Е, това е пропуск, който много лесно може да се поправи.

Пристъпи към нея, а в очите му припламна целенасоченост.

— Кал, нямах предвид…

Така и не продължи. Защото искаше да го целуне. Той обхвана китките й с длани. Гръбнакът й се удари в колоната на леглото.

— Приеми го като научен експеримент, професоре.

Приведе се напред, издърпвайки ръцете й зад гърба й. Джейн имаше чувството, че я връзват на кол, само дето единственото, което я придържаше, бяха нежните му пръсти.

Кал сведе поглед към нея и сърцето й трепна неспокойно в гърдите.

— Да видим какъв вкус имаш.

Наклони глава надолу и устните му откриха нейните. Бяха меки и топли, леко разтворени, докосващи я едва-едва. Очите й се затвориха. Струваше й се, че я милват с перце и се зачуди как някой толкова силен бе способен на толкова нежен допир.

Продължи да я измъчва с целувката си. Най-деликатно докосване, най-фина милувка. Сетивата й се разбушуваха. Искаше още и като се повдигна на пръсти, впи устни в неговите, задълбочавайки целувката.

Той се поотдръпна. Ново ефирно докосване. Поглед.

Тя отново се притисна в него и Кал я ухапа лекичко по долната устна. Какво беше това — предупреждение, че куотърбекът бе този, който определя правилата на играта? Тялото й потръпна от нетърпеливо раздразнение.

Бонър възнагради покорството й като покри устните й със своите и проследи очертанията им с връхчето на езика си. Джейн простена. Ако отделяше толкова внимание на една обикновена целувка, какво ли щеше да направи, ако го допуснеше до останалата част от себе си?

Неспособна да издържа повече, тя отново се повдигна на пръсти. Този път той не се възпротиви. Предизвикателното нежно докосване изчезна и Бомбардировача напълно завладя онова, което му предлагаше. Тъй като ръцете му бяха заети да придържат нейните назад, разполагаше единствено с устата си и я използва умело, изпълвайки я с езика си, като в същото време се притисна в нея, така че тя да почувства страстта му.

На свой ред Джейн също се долепи до тялото му, изгубвайки се в тази нова целувка, единение много по-еротично от всеки сексуален акт, който бе преживяла досега. Те бяха мъж и жена — покорител и покорен. Раздвижи тялото си до неговото, сякаш беше змия, потърквайки гърди и корем, бедра и хълбоци. Възбудата от всичко онова, което й бе липсвало, я изгаряше и в страстта си тя зърна за миг какво би било, ако бяха един за друг нещо повече от две тела.

Чу стон, който този път не идваше от нея. Беше дрезгав, задавен, настойчив. Ръцете й изведнъж се оказаха свободни, докато неговите се озоваха върху бедрата й, плъзвайки се под нощницата.

О, да. Искаше го там.

„Побързай. Докосни най-нежното ми място. Най-сладкото ми място.“

Тялото й го подтикваше към дързост, докато умът и сърцето й крещяха да не се дава толкова лесно. Искаше да бъде ухажвана и спечелена, дори да беше само заради тялото й. Поне веднъж в живота си искаше да почувства онова, което другите жени изпитват, когато мъжете се опитват да ги спечелят.

Пръстите му докоснаха меките гънки между бедрата й.

— Спри! — Възклицанието й беше наполовина заповед, наполовина — стон.

— Не!

— Сериозно говоря, Кал. — Джейн си пое въздух с усилие, борейки се за контрол. — Извади си ръцете изпод нощницата ми.

— Искаш да бъдат там. Знаеш, че е така.

Тялото му все още беше притиснато до нея и й се прииска да го беше докоснала там, преди да му каже да спре. Просто един мимолетен допир, за да разбере какво би било да го усети под ръката си.

— Искам да престанеш.

Той се отдръпна рязко.

— Това е глупаво! Толкова тъпо, че направо не мога да повярвам! Двамата с теб сме уловени в капана на този шибан брак. Не можем да се понасяме и единствената утеха, която ще намерим, е в леглото, но ти си прекалено упорита, за да го приемеш.