Сюзън Филипс - Бебето е мое

Родителите на Кал живееха на една стръмна улица, от двете страни на която се издигаха стари дървета и също толкова остарели къщи. Пощенските кутии бяха обвити с увивни растения, които скоро щяха да разцъфнат, а по верандите имаше бели саксии, които очакваха да се напълнят с пъстри цветове.

Кацнал на върха на един хълм, домът на семейство Бонър беше обрасъл с бръшлян и рододендрони. Беше красива двуетажна къща с кремава мазилка и покрив от извити бледозелени керемиди. Первазите и капаците на прозорците бяха боядисани в същия цвят. Кал спря джипа под един свод встрани, след което слезе и заобиколи колата, за да й отвори вратата.

За миг очите му се спряха върху краката й. Не беше казал нищо за полата и пуловера й с цвят на карамел, въпреки че Джейн беше навила два пъти полата около кръста си, разкривайки поне седем-осем сантиметра от бедрата си, обвити в блед чорапогащник. Помисли си, че той не е забелязал и реши, че трийсет и четири годишните й бедра не могат да се мерят с дългите, изваяни от аеробика крака, с които той беше свикнал, ала възхищението, проблеснало за миг в очите му, я накара да се запита дали пък не греши.

Не помнеше някога да е била толкова объркана. Имаше чувството, че предишната нощ бяха преживели цяла гама от емоции. Докато разговаряла в кухнята, между тях се зароди усещане за близост, каквото тя изобщо не очакваше. Имаше и смях, гняв и похот. Сега именно похотта я притесняваше най-много.

— Косата ти ми харесва — подхвърли Бонър.

Джейн я беше пуснала, бе свалила очилата си и бе отделила двойно повече време от обикновено, за да се гримира. От начина, по който погледът му се плъзна по нея, й се стори, че харесва не само прическата й. Изведнъж той се намръщи.

— Никакви изненади тази вечер, ясно?

— Да. — Тя реши да го подразни, само и само да престане да мисли за предишната нощ. — Не искаш ли да метнеш сакото си върху главата ми, за да си сигурен, че никой от съседите няма да ме види? Ама какви ги говоря! Ако някой ме забележи, винаги можеш да им кажеш, че съм майката на някоя от приятелките ти.

Съпругът й я сграбчи за ръката и я поведе към входната врата.

— Някой ден в близко бъдеще ще ти залепя голямата уста с тиксо.

— Невъзможно. Вече ще си мъртъв. В гаража видях една електрическа ножица за подрязване на жив плет.

— Тогава ще те завържа, ще те метна в някой дрешник и ще те заключа в него с дузина прегладнели плъхове.

Джейн повдигна вежди.

— Много добре.

Той изсумтя и отвори входната врата.

— Тук сме — извика Лин.

Кал я въведе в красиво обзаведен хол, издържан почти изцяло в бяло, с акценти в прасковено и ментовозелено. Джейн едва успя да огледа стаята, когато вниманието й бе привлечено от един от най-поразяващо красивите мъже, които беше виждала някога.

— Джейн, това е брат ми Итън.

Най-младият Бонър пристъпи напред, пое ръката й и я погледна с мили сини очи.

— Здравей, Джейн. Най-сетне се срещаме.

Тя имаше чувството, че се разтопява и реакцията й към него така я изненада, че едва успя да отговори на поздрава му. Възможно ли бе този русокос мъж с изваяни черти и мек глас наистина да е брат на Кал? Докато се взираше в очите му, изпита същия прилив на емоции, който я заливаше понякога, когато видеше новородено бебе или снимка на майка Тереза. Улови се, че хвърля крадешком поглед към съпруга си, чудейки се дали не беше пропуснала нещо.

Той сви рамене.

— Не ме гледай. Никой от нас не може да си го обясни.

— Мислим, че може да е бил сменено дете, като в приказките. — Лин се надигна от дивана. — Той е срамът на семейството. Един господ знае, че останалите имаме списък с грехове, дълъг цял километър, но в сравнение с него изглеждаме дори още по-зле.

— Така и трябва. — Итън гледаше Джейн с абсолютна прямота. — Те до един са изчадия на Сатаната.

Джейн вече бе достатъчно добре запозната с чувството за хумор на семейство Бонър.

— А в свободното си време ти сигурно удряш възрастни дами по главата, за да ги обереш.

Итън се засмя и се обърна към брат си.

— Виждам, че най-сетне си намерил жена, която си я бива.

Кал измърмори нещо под носа си и я изгледа, напомняйки й безмълвно, че от нея се очаква да ги отчужди, а не да се сприятелява с тях. Тя не бе забравила, но и не беше допуснала да мисли твърде много за това.

— Баща ти имаше едно раждане — каза Лин, — но би трябвало да се върне всеки момент. Третото дете на Бетси Уудс. Нали я помниш — тя беше момичето, с което отиде на първия си бал. Мисля, че баща ти е изродил бебетата на всички момичета, с които някога сте излизали и тримата.

— Татко наследи практиката на баща си — обясни Итън. — В продължение на доста време беше единственият лекар наоколо. Сега има кой да му помага, но въпреки това продължава да работи твърде много.

Разговорът напомни на Джейн, че скоро ще й се наложи да си намери лекар. И това нямаше да бъде Джим Бонър.

Сякаш мислите й го бяха извикали като с магия, защото в този миг той се появи на прага. Беше разчорлен, изглеждаше уморен и Джейн видя как по лицето на Лин пробяга тревога.

Джим прекрачи прага и силният му глас отекна в стаята.

— Как така никой не пие?

— В кухнята има кана с маргарити. — Бръчките по челото на Лин се изгладиха и тя тръгна към вратата.

— Ще дойда с теб — каза Джим. — Не мога да понасям тази стая, не и откакто ти и онзи префърцунен декоратор я съсипахте.

Джейн смяташе, че стаята е прелестна и забележката му й се стори несправедлива. Четиримата последваха Лин в кухнята, чието топло борово обзавеждане и подбрани с вкус аксесоари й придаваха уютен провинциален чар. Професорката неволно се зачуди как Кал е в състояние да търпи собствената си крещяща къща, след като беше отраснал в толкова приятно място.

Джим подаде една бира на сина си и се обърна към снаха си.

— Какво ще кажеш за една маргарита?

— Бих предпочела нещо безалкохолно.

— Баптистка?

— Моля?

— Въздържателка ли си?

— Не.

— Намира ни се доста приятно бяло вино. Амбър се превърна в нещо като експерт по вината, нали, миличка?

Думите му звучаха като похвала на горд съпруг, но в тях се долавяше хапливост, която говореше друго.

— Достатъчно, татко. — В гласа на Кал имаше стоманени нотки. — Не знам какво става тук, но искам да престане.

Баща му изпъна рамене и погледите им се сблъскаха. Въпреки че стойката на Кал си остана небрежна, стоманеният блясък в очите му предупреди по-възрастния мъж, че е прекрачил границата.

Джим очевидно не бе свикнал да оспорват авторитета му, ала Бомбардировача явно нямаше никакво намерение да отстъпи. Джейн си спомни как едва вчера бе отрекъл, че с брака на родителите му нещо не е наред.

В този миг Итън се намеси с молба за една бира и нехайна забележка за събранието на общинския съвет. Той вероятно беше умиротворителят в семейството. Напрежението се разсея и Лин попита снаха си за сутринта, прекарана с Ани. Хладината в гласа й не убегна от вниманието на Джейн и тя се досети, че свекърва й се чуди защо прекарва толкова време, помагайки на майка й да засади градината си, а отказва да отдели няколко часа, за да се поразходи из града с нея.

Хвърли поглед към Кал и видя, че по лицето му се беше изписало примирение. Не очакваше тя да удържи на думата си.

За миг я обзе тъга, ала нямаше смисъл да си мечтае за невъзможното, когато знаеше, че му дължи поне това.

— Всъщност ми причинява доста неудобство, но не й го казвайте. Бабката просто не разбира, че всеки час, който отнема от изследванията ми, е час, който никога не мога да си върна.

Последва миг на напрегнато мълчание. Отказваше да погледне съпруга си. Не искаше да види облекчението му, докато тя се излагаше пред неговото семейство. Макар това, което правеше, да я изпълваше с ужас, тя продължи:

— Знам, че градината й е важна за нея, но честно, тя едва ли може да се сравнява с работата, която върша. Опитах се да й го обясня, но нека бъдем откровени, способността й да разбира подобни сложни проблеми е ограничена.

— Защо изобщо иска да ходиш при нея? — рязко каза Джим.

Джейн се престори, че не забелязва войнствеността му, която толкова приличаше на тази на сина му.

— Кой може да обясни прищевките на една старица?

— Да ви кажа ли аз какво мисля? — намеси се Кал. — Джейн има опак нрав, досущ като Ани, и според мен именно затова на баба й е приятно да бъде с нея. Двете имат много общо помежду си.

— Какъв късмет за нас — промърмори Итън.

Бузите й горяха и Кал трябва да бе усетил, че е стигнала до предела на възможностите си, защото насочи разговора към ски ваканцията на Итън. Скоро вече седяха на масата за вечеря.

Джейн направи всичко по силите си, за да изглежда отегчена, докато попиваше и най-малката подробност. Наблюдаваше непринудената привързаност между двамата братя и безусловната обич на Джим и Лин към синовете им. Въпреки проблемите между родителите Бонър, тя би дала всичко, ако можеше да има такова семейство, вместо студения баща, с когото беше отраснала.

На няколко пъти по време на вечерята разговорът се насочи към работата на Джим — интересен случай, който бе имал или пък някоя нова медицинска процедура. Според Джейн описанията не бяха особено подходящи за трапезата, но останалите сякаш нямаха нищо против и тя реши, че сигурно са свикнали. Кал, повече от всички, настояваше за подробности.

Ала най-интересна бе свекърва й. С напредването на вечерята тя говори за изкуство и музика, както и за читателския клуб, който ръководеше и който току-що бе започнал нов роман. Освен това беше отлична готвачка и Джейн усети, че започва да изпитва все по-голямо уважение към нея. Имаше ли нещо, което това някога простичко момиче от планината да не прави добре?

Итън кимна към украсата в средата на масата — кристална ваза с лилии и орхидеи.

— Откъде са тези цветя, мамо? Откакто Джойс Белик затвори магазина си след Коледа, не съм виждал нещо подобно наоколо.

— Взех ги, когато бях в Ашвил в четвъртък. Лилиите започват да повяхват, но все още ми харесват.

За първи път, откакто бяха седнали на вечеря, Джим се обърна към Лин:

— Помниш ли как украсяваше масата, веднага след като се оженихме?

За миг тя застина.

— Беше толкова отдавна, че съм забравила.

— Е, аз пък не съм. — Той заговори на синовете си. — Майка ви береше глухарчета от нечий заден двор, слагаше ги в буркан и ми ги показваше, когато се върнех от лекции, сякаш бяха някакви екзотични цветя, каквито никога не съм виждал. Буркан, пълен с глухарчета, я изпълваше с такова вълнение, каквото другите жени изпитват при вида на рози.