— Ако не съм достатъчно добра за него, тогаз най-добре ми изправете кривините, защото с децата ми няма да ходим никъде.

Не бе станало лесно, но постепенно между двете жени се бе зародило крехко съюзничество. Лин прие наставничеството на Милдред Бонър във всичко: как да говори и да ходи, какви ястия да приготвя. Беше настояла, че Амбър звучи просташки и че от сега нататък трябва да се нарича Лин.

Докато Кал си играеше в краката й, тя поглъщаше книгите от списъците за курса по английски на Джим; понякога оставяше малките на грижите на една жена, чиито деца бавеше друг път в замяна, за да може да се промъкне в някоя от по-големите аудитории и да се внедри в лекции по история, литература и изкуство — предмети, които подхранваха поетичната й душа.

Гейб се роди и семейството разтвори кесията, достатъчно, за да поемат разходите на Джим за училище, както и нейните медицински сметки. Парите все още бяха малко, но поне вече не живееха в крайна оскъдица. Милдред настоя да се преместят в по-хубав апартамент, обзаведен с мебели на семейство Бонър.

Преобразяването на Лин бе толкова постепенно, че тя никога не разбра кога всъщност съпругът й го осъзна. Той продължи да я люби почти всяка вечер и ако не го закачеше, разсмееше или шепнеше палави думи в ухото му, сякаш не я забелязваше. Тя стана по-сдържана и извън спалнята и одобрителните му погледи от време на време бяха наградата й за проявения самоконтрол. Постепенно се научи да държи любовта към мъжа си скрита там, където не можеше да засрами никого.

Той завърши подготвителните години в колежа и продължи с тежкото следване на медицина, докато нейният свят бе съсредоточен върху нуждите на синовете й и неспирните й усилия за самоусъвършенстване. Когато Джим приключи стажа си, се върнаха в Салвейшън, така че той да се включи в лекарската практика на баща си.

Годините си минаваха и тя намираше удовлетворение в синовете си, работата си в общността и страстта към изкуствата. Двамата водеха свой живот, отделен от този на другия. Той бе неотменно грижовен към нея, а в спалнята споделяха, ако не близост, то поне страст. Постепенно момчетата напуснаха дома и Лин откри нов покой. Обичаше съпруга си с цялото си сърце и не го винеше много за това, че не й отвръща със същото.

А после Джейми и Чери загинаха и Джим Бонър бе рухнал.

В месеците, последвали смъртта им, бе започнал да я наранява по безброй начини и сега тя имаше чувството, че кръвта й изтича, бавно, но неумолимо. Беше станала всичко онова, което той очакваше, а ето че сега не го искаше. Вместо това желаеше нещо, което тя вече не бе в състояние да му даде.

12

Ани позвъни на Джейн малко преди осем сутринта в понеделник и обяви, че през следващите няколко дни не възнамерява да се занимава с градината и че не иска никой от тях да й досажда, докато тя не ги повика. Нея ако питали, двойка младоженци би трябвало да си имат по-интересни неща за правене от това да отегчават една старица до смърт.

Като се усмихваше, Джейн затвори телефона и се върна при овесената каша, която приготвяше. Надяваше се, когато самата тя остарее, да й стиска да я бива толкова, колкото Ани.

— Кой беше?

Тя подскочи и изпусна лъжицата, когато Кал, сънен и страхотно привлекателен, влезе в кухнята. Носеше дънки и разкопчана риза от мека вълна. Косата му беше разрошена, а краката — боси.

— Не се промъквай така зад мен!

Опита се да убеди сама себе си, че неканеното разтуптяване на сърцето й се дължи на уплахата, а не на вида му, разчорлен и престъпно красив.

— Не се промъквах. Просто стъпвам леко.

— Е, не го прави вече.

— Ама че сприхаво профи.

— Профи?

— Професор. Такъв с титла. Ние, тъпите спортисти, ви наричаме така.

Джейн грабна една чиста лъжица и я заби в овесената каша.

— А пък ние ви наричаме тъпи спортисти, което иде да покаже колко сме умни.

Кал се разсмя. Какво ставаше тук? Обикновено докато слезе за закуска, него вече го нямаше. Дори в онези сутрини миналата седмица, когато се бе задържал вкъщи, за да я откара при Ани, двамата не се бяха хранили заедно и той си стоеше в кабинета.

— Кой се обади? — попита я отново.

— Ани. Днес не иска да й досаждаме.

— Хубаво.

Съпругът й отиде в килера и излезе с една от половин дузината кутии зърнени закуски „Лъки Чармс“, които държеше там, заедно с пакети чипс, бисквити и шоколадови десерти. От мястото си до печката Джейн го видя как насипва същинска планина от пъстроцветната закуска в една купа, след което изважда мляко от хладилника.

— За син на лекар имаш потресаваща диета.

— Когато съм във ваканция, ям каквото ми се яде.

Той грабна лъжица, преметна крак през един от столовете до кухненския плот и седна с разтворени колене, подпрял босите си пети на пречките.

Джейн откъсна очи от дългите му, тесни стъпала и потрепери, когато го видя да загребва щедра доза от купата пред себе си.

— Приготвям доста овесена каша. Защо не хапнеш от нея, вместо това нещо?

— За твое сведение, това не е „нещо“. Това е кулминацията на години научни изследвания.

— На кутията има леприкон.

— Симпатичен е, нали? — Той махна към нея с изцапаната с мляко лъжица. — Но знаеш ли кое им е най-хубавото? Малките парченца маршмелоус31.

— Парченцата маршмелоус?

— На когото и да му е хрумнало да ги добави, е бил страшно умен тип. В договора ми изрично е записано, че в тренировъчния център винаги трябва да е заредено с „Лъки Чармс“ специално за мен.

— Направо зашеметяващо. Разговарям с мъж, завършил summa cum laude, и въпреки това бих могла да се обзаложа, че се намирам в присъствието на идиот.

— Обаче се чудя за едно… колкото и вкусни да са „Лъки Чармс“, може би има друга, още по-вкусна закуска, която само чака да бъде изобретена. — Лапна нов залък. — Ето какво бих направил, ако имах мозък с размерите на твоя, професоре. Вместо да се занимавам с някакви си топ кварки, щях да измисля най-страхотната зърнена закуска на света. Е, ясно ми е, че няма да е лесно. Те вече добавиха шоколад, захарни пръчици, фъстъчено масло, да не говорим пък за всички тези разноцветни парченца маршмелоус, но отговори ми на следното… Някой сетил ли се е за бонбони „М&М“? Ни най-малко. На никой не му е хрумнало, че има огромен пазар за зърнени закуски с „М&М“.

Джейн попиваше всичко това, докато го гледаше как се храни. Седеше на кухненския плот — с боси крака, разтворена риза, под която се виждаха голите му гърди и мускули, които се вълнуваха като течна стомана при всяко негово движение. Картина на невероятно красив тъпанар. Само че този страхотно изглеждащ глупчо всъщност беше адски умен.

Тя напълни купата си и я отнесе до плота заедно с една лъжица.

— С вкус на фъстъци или обикновени?

Той помисли малко.

— Вероятно няма да е добра идея да се започне направо с нещо прекалено сложно. Аз бих опитал с обикновени.

— Мъдър избор. — Тя сипа мляко в собствената си купа и се настани до него.

Той я погледна.

— Наистина ли смяташ да го ядеш?

— Разбира се. Това са овесени ядки така, както Бог ги е предвидил да бъдат консумирани.

Той се пресегна без никаква подкана и гребна с лъжицата си кафявата захар, която се стопяваше в средата.

— Не е зле.

— Взе ми кафявата захар!

— Но знаеш ли какво наистина ще му върви?

— Нека да помисля… „М&М“?

— Никак не си глупава. — Той взе кутията с „Лъки Чармс“ и изсипа малко от съдържанието й върху овесената й каша. — Това ще й придаде хрупкавостта, която й липсва.

— Е, страшно ти благодаря.

— Ама наистина много ми харесват парченцата маршмелоус.

— Вече го спомена. — Тя побутна настрани нежеланата добавка към кашата си и загреба нова хапка. — Нали знаеш, че тези закуски са за деца?

— Аз съм си дете по душа.

Единственото у него, което й напомняше за дете, беше незрялото му отношение към жените. Какво ли го беше задържало навън чак до три сутринта? Свалянето на по-млади жени?

Не виждаше причина да остане в неведение.

— Къде беше снощи?

— Следиш ли ме?

— Не. Не можах да спя добре и те чух да се прибираш много късно, това е всичко.

— Къде съм бил няма нищо общо с теб.

— Има, ако си бил с друга жена.

— Това ли си мислиш?

Погледът му се плъзна по тялото й, жест, който Джейн изтълкува като психологическа война. Тя носеше червена тениска с уравненията на Максуел, макар че последното не се виждаше, запасано в панталона й. Очите му се задържаха върху ханша й, който определено не беше толкова слаб, колкото той беше свикнал да вижда у жените си. Все пак, не изглеждаше особено критичен и това й вдъхна малко увереност.

— Мина ми през ума. — Тя побутна купичката с овесена каша настрани и го погледна изучаващо. — Просто искам да знам какви са правилата. Не сме разговаряли за това и мисля, че трябва да го сторим. Свободни ли сме да спим с други хора, докато сме женени?

Веждите му подскочиха.

— Ние? Какво е това ние!

Джейн се постара лицето й да си остане безизразно.

— Моля? Не те разбирам.

Кал зарови пръсти в косата си, която доста беше пораснала през последните няколко седмици и сега щръкна от едната страна.

— Ние сме женени — отсече той рязко. — Това е.

— Това е какво?

— Това е то.

— Хм.

— Ти си омъжена жена, при това — бременна. В случай че си забравила.

— А ти си женен мъж. — Тя направи пауза. — В случай че си забравил.

— Именно.

— Е, това значи ли, че може да се забавляваме с други, докато сме обвързани, или не?

— Означава, че не може!

Джейн прикри облекчението си като стана.

— Добре. Значи, не може да спим с други, но може да гуляем незнайно къде до малките часове на нощта, без обяснения и без извинения, така ли?

Гледаше го как обмисля думите й и се зачуди как ли ще го увърти, за да се измъкне. Не остана особено изненадана, когато той дори не се опита да го направи.

— Аз мога да гуляя. Но не и ти.

— Ясно. — Джейн взе купичката си и я занесе в мивката. Усещаше, че съпругът й очаква бурна реакция от нейна страна и вече го познаваше достатъчно, за да подозира, че предвкусва удоволствието от това да защити позиция, която и сам знаеше, че е погрешна. — Е, предполагам, че от твоята гледна точка, това е логично.

— Така ли?

— Разбира се. — Тя му отправи кадифена усмивка. — Как иначе би могъл да убедиш света, че все още си на двайсет и една?



В сряда вечерта Джейн отдели доста време, за да се приготви за загадъчната среща, на която най-сетне се бе съгласила да отиде, въпреки опасенията си. Взе си душ, гримира се и се напарфюмира. След това се засрами от себе си, задето отдаваше такова значение на случая. Но беше прекарала толкова хубав ден, че й беше трудно да се сърди дълго. Работата й вървеше много добре, а за нейно удоволствие, тази седмица Кал като че ли прекарваше доста повече време в къщата. Днес дори си беше намерил извинение, за да я придружи по време на разходката й, твърдейки, че се тревожел да не се отплесне с някоя формула и да се изгуби.

На Джейн никак не й се искаше да си признае колко много й харесва да бъде край него. Никога досега не бе срещала някой, който да я кара да се смее както той, а острият му като бръснач ум я държеше нащрек. Каква ирония само, че интелектът му, който го правеше толкова привлекателен в очите й, бе и източникът на най-голямата й тревога.

Пропъди неприятното напомняне за бъдещето на детето си и се замисли за очукания червен форд „Ескорт“, който й бяха докарали преди няколко часа и който сега беше скрит зад една стара барака в далечния край на земите на къщата. Да си купи кола втора употреба по телефона може и да противоречеше на повелите на здравия разум, но беше доволна от придобивката си. Вярно, автомобилът изобщо не хващаше окото с леко изкривената си врата, счупената предна решетка и калпавия опит да бъде приведен в по-добър вид, но се вместваше в бюджета й. А и единственото, от което тя се нуждаеше, бе нещо, с което да се придвижва през следващите няколко месеца, докато се върне в Чикаго при чудесния сатурн, който я очакваше в гаража й.