Освен това не възнамеряваше да държи колата си в тайна, но знаеше, че Кал ще побеснее, а искаше да се наслади на тази вечер, преди да му съобщи, че със затворничеството й е свършено.

Докато довършваше тоалета си, се усмихна. Бе последвала указанията му да си обуе дънки, ала вместо потничето, което й беше препоръчал, избра копринена блуза с цвят на черница, както и златни обици — големи халки, които бяха почти кич и които биха подхождали повече на някоя от кукличките на Кал, отколкото на теоретичен физик. Самата тя не бе сигурна защо ги харесва толкова.

Откопча най-горното копче на копринената си блуза и видя как меката материя се разтвори, разкривайки дантелата, с която беше поръбен черният й сутиен. Погледа се изучаващо, въздъхна и отново закопча блузата. Засега май щеше да се задоволи с леко кичозните обици.

Докато слизаше по стълбите, Кал се показа във фоайето. Носеше стара тениска на „Старс“, която подчертаваше красиво оформените мускули на гърдите му и беше втъкната в чифт дънки — толкова тесни, избелели и окъсани, че спокойно можеше да е и гол.

Погледът му се плъзна по нея като ленив поток в горещ летен ден. Тя се изчерви и се препъна в стъпалото, та се наложи да се улови за парапета.

— Нещо не е наред ли? — невинно попита той.

Задник! Прекрасно знаеше какво не е наред. Мъжът й беше истинска сексуална фантазия от плът и кръв.

— Съжалявам. Мислех си за теорията на Зайбърг и Уитън. Доста е сложна.

— Бас държа. — Очите му я обходиха по начин, от който Джейн почувства, че времето, което бе посветила да се конти, не беше отишло напразно. — Не можа да намериш потниче с голямо деколте, а?

— Всичките са за пране.

Той се усмихна и докато гледаше как неочакваната трапчинка се появява върху бузата му, Джейн се зачуди какво прави с мъж като него. Бе толкова по-красив от нея, че спокойно можеше да е дошъл от друга слънчева система.

Осъзна, че си е забравила якето и се обърна, за да изкачи стълбите и да го вземе.

— Вече се уплашихме и бягаме?

— Трябва ми връхна дреха.

— Вземи това.

Кал отиде до дрешника и извади сив суитшърт с цип. Джейн се доближи до него и той наметна дрехата около раменете й, при което ръцете му се задържаха върху нея за миг. Тя усети наситения мирис на бор, сапун и нещо, което принадлежеше единствено на него, опияняващ намек за опасност.

Меките гънки на дрехата покриха ханша й. Джейн сведе очи надолу и й се прииска да беше от онези жени, които са страшно секси в мъжки дрехи, но подозираше, че изглежда просто дундеста. Съпругът й обаче като че ли не откриваше нищо, което да не й е наред, и това й вдъхна увереност.

Бе оставил джипа на двора и както винаги, й отвори вратата. Докато се возеха по шосето, тя си даде сметка, че е нервна и й се прииска той да каже нещо, за да поразсее напрежението, но на него явно му бе достатъчно просто да шофира.

Прекосиха града, където магазините, както и „Петикоут Джънкшън Кафе“ вече бяха затворени за през нощта. В една странична уличка забеляза обляна от светлина сграда, около която бяха паркирани доста коли. Досети се, че това трябва да беше „Планинаря“.

Излязоха от града и поеха покрай планината Хартейк. Тъкмо когато започна да се чуди дали не са тръгнали към Ани, той намали скоростта и свърна по един изровен чакълест път. Фаровете осветиха разнебитена постройка, не по-голяма от будка, която се издигаше от другата страна на тежка верига, препречила пътя.

— Къде сме?

— Виж сама.

Кал спря колата, извади едно фенерче изпод седалката и като свали прозореца, насочи лъча му навън.

Джейн наведе глава и видя знак с формата на звезда, белеща се лилава боя и думите „Гордостта на Каролина“.

— Тук ли реши да ме изведеш на среща?

— Каза, че никога не си била с гадже в автокино като тийнейджърка. Реших, че трябва да наваксаш.

И като се ухили широко на слисаното й изражение, угаси фенерчето и слезе от колата, за да откачи веригата. След това се върна и подкара колата по изровения път, от което Джейн здравата се поразтърси.

— Първата ми среща с мултимилионер — измърмори тя — и ето какво получавам.

— Не ме наскърбявай, като ми кажеш, че вече си гледала този филм.

Тя се усмихна и сграбчи дръжката на вратата, за да не се удари в нея. Въпреки оплакванията си, всъщност не беше недоволна от идеята да бъде насаме с него в това пусто място. За бебето щеше да е хубаво, каза си тя, ако двамата с Кал се поопознаеха малко по-добре.

Светлината на фаровете обходи изоставения парцел, който приличаше на някакъв зловещ фантастичен пейзаж с концентричните си купчинки пръст и редици метални стълбове с високоговорители. Колата се люшна напред, когато той се насочи съм задната част на автокиното, и Джейн сграбчи с една ръка таблото пред себе си, докато с другата инстинктивно закри корема си.

Съпругът й погледна към нея.

— Събудихме малкия, а?

За първи път говореше за бременността й без враждебност. Стори й се, че в нея сякаш разцъфва цвете и по устните й се разля усмивка.

Кал сви в последния ред и каза:

— След минутка отново ще може да заспи. Стига да не е прекалено зает да решава уравнения.

— Няма да го намираш толкова забавно, когато тя започне да подрежда топчетата от зърнената си закуска на групички от по десет, докато останалите деца още ги предъвкват.

— Кълна се, не познавам друг, който да се тревожи повече от теб. Държиш се така, сякаш да имаш акъл в главата е най-голямата трагедия на света. Момчето ще си е съвсем добре. Я ме погледни мен. Фактът, че съм умен, изобщо не ме тревожи.

— То е защото държиш интелекта си под ключ.

— Ами тогава вземи заключи и твоя за малко, та да можем да изгледаме филма на спокойствие.

Джейн нямаше какво да му отговори, затова дори и не се опита.

Той се приближи до средата на последния ред, точно пред една провиснала метална ограда, и паркира на едно от означените места, така че предните колела бяха повдигнати от купчината пръст. След това взе високоговорителя, вкара го в колата, окачи го на кормилото и затвори прозореца, за да задържи навън студения нощен въздух. Джейн се въздържа да отбележи, че говорителят няма кабел.

Той изключи фаровете и двигателя, потапяйки ги в мрак, нарушаван единствено от тънкия сърп на луната. Тя насочи вниманието си към далечния екран, разполовен от един сребрист лунен лъч.

— Трябваше да дойдем по-рано, за да си намерим по-добри места.

— Последният ред е най-хубавият.

— И защо?

— Няма малки деца, провесени през прозорците. Държа на усамотението си, когато съм излязъл, за да се понатискам с някого.

Джейн преглътна с усилие.

— Затова ли ме доведе тук?

— В общи линии, да.

— О!

— Проблем ли имаш?

Луната се мушна зад няколко облака, потапяйки ги в пълна тъмнина. Кал запали осветлението в колата и Джейн видя как ъгълчето на устата му се повдигна — съвършена картина на доволен от себе си мъж. Той се обърна към задната седалка, протегна се и извади голям пакет пуканки.

Умът й изпращаше предупреждения със скоростта на светлината, но тя не беше в настроение да слуша. Искаше да бъде ухажвана, а съпругът й правеше точно това, макар и да беше избрал особен начин да го стори. И независимо какво говореше, Джейн не вярваше, че все още я мрази, защото се усмихваше твърде много, когато бяха заедно.

Освен това беше хитър като лисица, напомни си тя и дори не се бе опитал да скрие факта, че я желае. И тъй като моралният му кодекс очевидно диктуваше вярност, поне през следващите няколко месеца, трябваше или да я съблазни, или да остане на сухо. Искаше й се да мисли, че щеше да се опитва да я спечели, дори ако не бяха хванати в капана на тази невъзможна ситуация, но не можеше да го повярва напълно. Май се налагаше компромис.

— Нямам нищо против, стига да си наясно, че няма да стигна до края на първата среща.

Той отвори пакета и извади шепа пуканки.

— За което те уважавам. Разбира се, може би трябва да обсъдим точно кое броиш за първа среща. Защото май си спомням един изненадващ подарък за рождения…

— Кал…

Мъжът й натъпка пуканките в устата си.

— В хладилната чанта на задната седалка има бира и сок. Виж дали можеш да я стигнеш.

Джейн се обърна и видя малък стиропорен контейнер върху седалката. Коленичи и посегна към него, само за да усети как бавно, но неудържимо полита напред. Докато непохватно се опитваше да се закрепи върху задната седалка, чу смях, в който сякаш се долавяха сатанински лукави нотки.

— Добра идея, сладурче. Май и аз ще се присъединя към теб отзад.

И преди тя да успее да реагира, той слезе от колата, влезе през задната врата и се настани до нея. Джейн оправи блузата си.

— Като те гледам, бащите сигурно са бързали да заключат дъщерите си, когато са те виждали да се задаваш.

— Най-добрите си трикове научих едва в колежа.

— Защо просто не млъкнеш, за да гледаме филма на спокойствие?

— Първо ми подай една бира.

Джейн го стори, като извади кутия с ябълков сок за себе си и отказа да си вземе от пуканките. Той отпиваше от бирата си, тя — от сока си. И двамата облегнаха глави на седалката, потънали в приятно мълчание, докато лампичката в колата грееше меко над тях.

Той протегна ръка върху седалката зад нея.

— От този филм ме избива на любов.

Сърцето й прескочи един удар.

— От коя част по-точно? Когато Мария пее как хълмовете са оживели от звука на музиката? Или онова до ре ми на децата32?

По суровите му устни пробяга усмивка.

— Определено заради Мария. Няма как да не се зачуди човек какво се крие под престилката й.

Разговорът определено навлизаше в опасни води. Джейн не помнеше някога да се е чувствала по-несигурна и изгубила връзка със себе си. Реши да си спечели малко време като смени темата.

— С какво се занимаваш, когато не се срещаш с местните бизнесмени?

За миг си помисли, че няма да получи отговор, но после той сви рамене.

— Тренирам, гостувам на приятели, върша разни задачи. Днес например прекарах няколко часа в кабинета на татко. Харесва му, когато съм наоколо. — Кал се намръщи.

— Нещо не е наред ли?

— Не съвсем. Не знам. Май проблемите между него и мама ще се окажат по-сериозни, отколкото предполагах. — Бръчката на челото му стана по-дълбока. — Татко каза, че е отишла при Ани. Мислех, че просто е на гости за една нощ при баба, но явно е там още от почивните дни, а днес ми съобщи, че нямала намерение да се връща.

— Господи…

— Не разбирам защо й е да постъпва така. Той наистина е страшно разстроен. — Кал пресуши бирата си и я изгледа сърдито. — Повече не искам да говоря за това, така че ако обичаш, не питай нищо повече.

Всъщност, сам бе решил да сподели всичко, но Джейн предпочете да не му го напомня.

Той запрати празната бирена кутия към далечния екран.

— Покрай твоето бърборене не мога да се съсредоточа върху филма, а Мария тъкмо пее една от любимите ми песни. Мамка му, тази жена наистина изглежда страхотно гола.

— Мария не пее гола в „Звукът на музиката“!

— Имам страхотно зрение и тази жена е гола-голеничка, както майка я е родила. Можеш да видиш дори…

— Грешиш. Голият е барон фон Трап. И определено представлява впечатляваща гледка.

— Това ли наричаш впечатляващо? Този миниатюрен…

— Да.

— Майчице, ако това ти се струва впечатляващо, значи аз наистина ще те ощастливя.

— Самохвалко.

Напълно ли си беше изгубила ума? Нарочно го предизвикваше.

— Докато ти спокойно можеш да имаш брадавици по корема си — аз няма откъде да знам.