— Нямам такива дефекти.

— Ти така твърдиш. — Кал издърпа кутията от сок от ръката й и заедно с бирената ги метна обратно в стиропорения контейнер, който след това вдигна и премести на предната седалка.

— Ето, сега вече можеш да ми покажеш.

— Какво да ти покажа?

— Напълно съм сериозен. Ако имаш брадавици, момчето ми като нищо ще ги наследи, а в такъв случай ще ми трябва малко време, за да се подготвя психически.

— Ти си луд за връзване.

— Просто си разкопчай дънките мъничко. Достатъчно, за да надникна.

— Не!

— Добре тогава. Значи ще трябва да разчитам на осезанието си.

Джейн го плесна през ръцете, когато посегна към ципа й.

— Съгласих се да се натискаме! Не съм казала, че може да ми направиш медицински преглед.

Докато осъзнае какво бе излязло от устата й, той вече се хилеше така, сякаш бе спечелил от тотото.

— Точно така, наистина каза, че ще се натискаме. Ела насам, сладурче, и ми покажи какво имаш.

— Няма!

— Страхливка.

— Няма да се хвана на тази въдица.

— Боиш се да се натискаш с мен. — С едно движение свали широкия й суитшърт и го метна върху стиропорения контейнер. — Страх те е, че няма да успееш да се справиш с мен. Ама че пъзливка.

— Не е вярно.

— Шубе те е да ми покажеш какво имаш. Страхуваш се, че не си достатъчно добра, в сравнение с хилядите жени, които съм имал в миналото си.

— Не са били хиляди.

Усмивката му толкова приличаше на лисича муцунка, че Джейн почти можеше да види как от устата му стърчат пилешки пера.

Сърцето й ускори ритъма си. Беше едновременно уплашена, възбудена и развеселена, поради което й бе трудно да се намръщи и да придаде на гласа си сърдито звучене.

— Е, добре. Предполагам, че може да се понатискам с теб. Но си дръж ръцете далеч от мен.

— Това не е честно, защото смятам да ти позволя да сложиш твоите където си поискаш.

Тя можеше да се сети за поне дузина места.

— Сигурна съм, че нямам никакво желание да го направя.

— Силно се надявам, че това не е вярно.

Той изключи осветлението в колата, потапяйки ги в толкова непрогледна тъмнина, сякаш някой беше угасил звездите.

Постепенно очите й привикнаха с мрака достатъчно, за да може да различи ако не лицето на Кал, то поне очертанията на тялото му. Съпругът й я прегърна през раменете и тя усети, че се премества по-близо до нея.

— Може би просто имаш нужда да ти напомня къде са най-хубавите местенца. — Устните му се плъзнаха покрай обицата й и откриха нежното кътче отдолу. — Това например, е чудесно за загряване.

Дъхът й секна и се зачуди откъде е узнал колко е чувствителна точно там.

— Ако ще говориш през цялото време, може ли поне да използваш някой и друг селяндурски израз, та да мога да си фантазирам?

Устните му подръпнаха лекичко долната част на ухото й, точно до златната обица и лакътят му се удари във вратата.

— Че кой би си мечтал за нещо по-добро от мен?

— Ами… — Джейн усети как цялата настръхва и трябваше да положи усилие, за да продължи да говори. — В лабораторията „Ферми“ имаше един страшно секси физик, един от най-добрите специалисти в областта на топ кварките…

— Съмнявам се, че той е говорил с граматични грешки. — Кал вече си играеше с ъгълчето на устните й. — Предполага се, че трябва да ми покажеш какво умееш. Засега аз върша цялата работа.

Изгубила и последните останки от самоконтрола си, тя наклони глава, така че устните й да срещнат неговите. Допирът й подейства като електрически удар и напълно забрави за всякакви игрички. Целувката им стана по-дълбока и изцяло се отдаде на еротичната наслада. Усети вкуса на бира и пуканки, както и далечния дъх на паста за зъби и нещо опасно, което й напомняше за гръмотевична буря.

— Ти си най-невъзможната жена на света — прошепна той.

Джейн отново го целуна. Кал извади блузата й от дънките и големите му ръце, силни и собственически, се настаниха върху кожата отдолу. Палците му проследиха гръбнака й, а когато стигнаха до сутиена, прошепна в отворената й уста:

— Трябва да се отървем от това, Роузбъд.

Тя дори и не си помисли да възрази. Докато се наслаждаваше на сладостното нахлуване на езика му, той набързо се справи с копчетата на блузата й, въпреки че мракът му пречеше да види какво прави, а после и със сутиена й, който се закопчаваше отпред. Движенията му бяха съпроводени със звуците на тъпи удари, докато се блъскаше ту в една, ту в друга част на колата.

След това се наведе и пое с устни гърдата й. Зърната й бяха чувствителни заради бременността и когато я засмука, Джейн подскочи и зарови пръсти в косата му. Прекрасната болка от нежното подръпване я изпълни с желание едновременно да му извика да спре и да го умолява да продължи.

Знаеше, че трябва да го докосне така, както той нея, и посегна към тениската му. В колата изведнъж бе станало горещо и мекият памук беше влажен под ръцете й. Рамото й се удари в прозореца и тя усети как влагата, която се бе образувала по стъклото, се просмука през блузата й.

Кал й помогна да свали тениската му, след което насочи вниманието си към дънките й. Метна обувките й на предната седалка и дръпна дънките й, докато тя изследваше контурите на голите му гърди.

Джейн ахна изненадано, когато той я събу и голото й дупе докосна хладната тапицерия. Шокът й подейства сякаш бе върху електрически стол и изведнъж всичко започна да се случва твърде бързо. Трябваше й време, за да обмисли нещата, да претегли фактите, да прецени възможностите пред себе си.

— Аз не… ти не…

— Шшт.

Дрезгавият му шепот изпълни запотеното купе на колата, докато ръката му улови бедрото й и го раздалечи от другото. Джейн чу тихо проклятие.

— Твърде е тъмно — промърмори той. — Все още не мога да те видя.

Тя погали очертанията на гърдите му и прокара палец по твърдото връхче на зърното му.

— Опитай с допир.

Кал избра друго, още по-добро сетиво — вкуса — и Джейн имаше чувството, че ще умре от удоволствие, за което само бе мечтала, но никога не бе изживявала.

— Не… — ахна тя. — Не е нужно да го правиш.

Смехът му беше леко накъсан и жената простена, когато горещият му шепот я опари:

— Гледай си работата.

След това отново сведе глава и тя изпита чувството, че се разпада на съставните си части. Чукна лакътя си в запотения прозорец, когато стисна голите му влажни рамене. Той изруга и се удари в седалката, докато преместваше тежестта на тялото си, но нищо от това нямаше значение.

Случващото се беше прекалено наситено, твърде невероятно. Джейн се понесе на вълните на удоволствието, все по-нависоко и по-нависоко, ала тъкмо когато усети, че е на път да достигне върха, Кал се отдръпна.

— О, не! Не и без мен.

Тя лежеше открита и уязвима пред него. Дишането му беше тежко и учестено.

— Господи, идеята беше глупава. Трябваше да го направим в леглото, където ще се виждаме, но не мога да чакам. Нуждая се от теб сега.

Джейн посегна към ципа на дънките му и усети твърдите му, плътни очертания. Дъхът му излезе със съскане, докато го разкопчаваше съвсем бавно, проучвайки всеки милиметър по пътя си, докато най-сетне самоконтролът му се сломи и от гърдите му се откъсна дрезгаво възклицание:

— Стига вече, Роузбъд. Не мога да издържам повече.

— Женчо.

Устните й се спуснаха към гърдите му и очертаха пътечка, която си беше само нейна.

Той издаде звук, който беше нещо средно между смях и стон. В същото време се облегна назад, повдигайки я, така че тя се озова върху него. Бе изгубила всичките си дрехи, с изключение на блузата, която висеше разкопчана от раменете й. Кал бе съблякъл единствено тениската си. Въпреки че го беше освободила от дънките му, в колата беше твърде тясно, за да му ги събуе напълно. Ала гърдите му бяха голи, също като дупето й, и тя го ухапа лекичко.

Съпругът й издаде задавено възклицание, но Джейн харесваше позицията си на превъзходство и не знаеше милост. Макар краката й да бяха притиснати неудобно до облегалката на задната седалка, не остави това да й попречи да го целува както и където си поиска.

Заради тъмнината не виждаше нищо, но за сметка на това останалите й сетива се изостриха, а от начина, по който той я докосваше и вкусваше, както и по дълбоките му, интимни милувки, разбра, че и с него става същото.

Една съвсем тъничък лунен лъч проблясваше като ручейче по замъгления прозорец; потта от телата им лепнеше по дланите й. Кал улови дупето й в големите си длани и я повдигна.

— Сега, миличка. Сега.

Джейн простена, когато я сложи върху себе си, ала тялото й го прие, без да задава въпроси. Изхлипа и допря гърдите си до устата му, а той започна да я милва с устни, език и зъби, докато тя се отдръпна и започна да се движи отгоре му, за да не полудее.

Въпреки че стискаше хълбоците й, не се опита да й наложи своя ритъм, а я остави да открие свой собствен. Тя се повдигаше и спускаше отгоре му, отвръщайки на настойчивите му, хищни целувки, а зърната й се отъркваха в меките косъмчета на гърдите му. Чувстваше се силна и сигурна, докато му отговаряше страстно. Усещанията я заливаха едно след друго, докато реалността изчезна и й се стори, че се носи през суперколайдер, че прелита по-бързо от скоростта на светлината през тесен подземен тунел към място, където всичко се взриви.

А после извика, когато молекулите, от които беше съставена, се разкъсаха — атомите се разделяха, ядра се разпадаха, всичко се натроши и раздроби, и все пак я остави по-цяла, отколкото бе била някога.

Тялото му се напрегна в мига, в който тя извика. Зъбите му се впиха лекичко в шията й, без да й причинят болка, просто за да я задържат, докато се изливаше в дълбините й. За частица от секундата Джейн почувства пълната му беззащитност и се отпусна напред, защитавайки го, докато той беше в плен на освобождаването си.

Сърцата им думкаха заедно, притиснати едно до друго. Тя зарови устни в косата му.

Най-сетне той се размърда под нея — леко преместване на ръката, движение на крака. Постепенно Джейн започна да си дава сметка за напрежението в разтворените си бедра и схващането в прасеца. Въздухът в колата беше така натежал от сласт, че й беше трудно да си поеме дъх, ала въпреки това не искаше да помръдне. Тази интимна близост между тях й беше твърде скъпа.

— Какво ще правя с теб? — промълви Кал до гърдите й.

„Защо не се опиташ да ме обикнеш?“

Неизречената мисъл я разтърси, а после я изпълни с ужас. Как бе допуснала подсъзнанието й да поеме по този самоунищожителен път? Искаше да се влюби в нея? Кога беше изгубила връзка с реалността? Как можеше да си помисли, дори в мечтите си, че този мъж, който не искаше никакво обвързване в живота си, би могъл да я обикне, особено когато никой друг преди него не бе успял да го направи?

— Ще ме откараш вкъщи — рязко каза тя. — Беше доста приятно, но утре имам много работа и трябва да се наспя.

— Доста приятно?

Всъщност беше разтърсващо, но можеше да му го признае толкова, колкото и да му обясни как тяхното сливане й бе дало напълно ново разбиране за сблъсъците на субатомни частици.

Господи! Защо мислеше за това сега? Всичко, което хората смятаха за нея, беше вярно! Тя наистина беше откачалка.

Джейн посегна към дрехите си. Не можа да открие бельото си в мрака, затова обу дънките си на голо, нахлузвайки ги върху влажната си кожа.

Той отвори вратата и когато осветлението в колата се включи, тя придърпа блузата върху гърдите си. Кал я наблюдава, докато си закопчаваше дънките.

— Не беше зле, професоре, като за някой, който няма чак такъв опит.

От нехайния начин, по който беше омаловажил онова, което за нея бе толкова ценно, й се прииска да заридае.

Прибраха се в пълно мълчание. Той влезе в къщата заедно с нея и тя почувства очите му върху себе си, докато се изкачваше по стълбите, за да отиде в стаята си.