Достигна ръба на покрива, там, където той се срещаше с балкона, минаващ по предната страна на къщата, и за миг усети разочарование, че разстоянието не е по-широко, та и предизвикателството пред него да е по-голямо. Все пак, декоративната решетка на парапета беше прекалено нестабилна, за да издържи теглото му, което правеше нещата малко по-интересни.

Като се залови за долната част на балкона, се прехвърли от другата страна и с висящи във въздуха крака се придвижи до другия му край, докато не достигна ъгловата колона. Изведнъж отекна гръм и заплющя дъжд, от който ризата залепна за гърба му. Обви крака около колоната за опора, а след това се залови с една ръка за нестабилната решетка, покатери се по хлъзгавата повърхност и се прехвърли през парапета.

Ключалката на френските прозорци, които водеха в спалнята му, не струваше и той се подразни, че госпожа Голям мозък не се беше погрижила за нея. Вероятно смяташе, че е прекалено стар, за да стигне дотук! Това, че устната и ребрата го боляха, а рамото му туптеше убийствено, допълнително подклаждаше раздразнението му и докато насилваше френските прозорци, гневът му отново лумна. Можеше поне да прояви достатъчно уважение към него като сложи един стол под бравата!

Прекоси тъмната си спалня, излезе в коридора и тръгна към светлината, струяща от нейната стая. Бе седнала с гръб към вратата, съсредоточила всички усилия на забележителния си ум върху колоните от неразбираеми данни, които течаха върху монитора й. От двете й уши стърчаха крайчетата на синя салфетка и й придаваха вид на зайче от анимационен филм. Кал си помисли дали да не мине зад нея и да й изкара акъла като издърпа парчетата салфетка от ушите й. Точно това заслужаваше, но бременността й налагаше промяна в плана му. Не че вярваше в страховитите предупреждения на Ани за белязани бебета и усукани пъпни върви, ала все пак нямаше намерение да рискува.

Миризмата на бира се беше просмукала в него като цигарен дим, докато слизаше по стълбите. Беше мокър, бесен и цялото тяло го болеше… и всичко това — по нейна вина! Кръвта му бучеше в нетърпеливо очакване. Когато стигна във фоайето, отметна глава назад и изрева името й.

— Джейн Дарлингтън Бонър! Веднага слизай тук!

Джейн вдигна рязко глава. Крясъкът му проникна през самоделните й тапи за уши. Значи все пак беше открил начин да влезе. Докато вадеше парченцата салфетка и ги изхвърляше в кошчето, се зачуди как ли го бе направил. Без съмнение с помощта на някоя забележителна проява на самонадеяна храброст, тъй като на великия куотърбек и през ум не би му минало да се унижи с нещо толкова очевидно, като това да строши някой прозорец. Въпреки засегнатото си честолюбие, тя почувства мъничко гордост.

Докато ставаше от стола и си сваляше очилата, се опита да си отговори защо нямаше желание да се заключи в стаята си. Не обичаше конфликтите и никога не я беше бивало в тях… какво по-добро доказателство от ужасните й дрязги с Джери Майлс? Може би не искаше да избегне тази битка, защото щеше да бъде с Кал. През целия си живот беше толкова любезна и сдържана, вечно внимаваща да не засегне някого. Ала Бомбардировача не си губеше времето с празни любезности, не се впечатляваше от достойното държание и бе неуязвим за обиди. С него не беше нужно да внимава какво говори и как се държи. Можеше просто да бъде себе си. Докато прекосяваше стаята, пулсът й се ускори, а умът й работеше на пълна пара. Чувстваше се напълно и прекрасно жива.

От фоайето на долния етаж Кал я гледаше как се приближава до най-горното стъпало. Стегнатото й малко дупе, обуто в панталон, се полюшваше лекичко, а плетената зелена блуза подчертаваше чифт гърди толкова невнушителни по размер, че и сам не можеше да си обясни защо така силно жадува да ги види. Косата й, прибрана назад с помощта на фиби, като на някоя ученичка от богаташко семейство, се развяваше напред-назад, също толкова непокорна, колкото и устата й.

Тя сведе поглед към него, ала вместо да е уплашена, както би трябвало, беше готов да се обзаложи, че в очите й вижда палава искрица.

— Някой ми се струва ядосан — провлече тя, дръзко и почти безочливо.

— Ти… — Кал сложи ръце на хълбоците си. — … ще ми платиш за това.

— И какво ще направиш, здравеняко? Ще ме напляскаш ли?

И просто така, изведнъж, той се втвърди. По дяволите! Как успяваше да му причинява това? И що за приказки от устата на една уважавана университетска преподавателка?

Неканеният образ на това сладко малко дупе, изпълнило дланта му, изплува в съзнанието му. Той стисна зъби, присви очи и й отправи толкова гаден поглед, че направо го беше срам от себе си, задето го насочва към една беззащитна бременна жена.

— Може би имаш нужда именно да те нашляпат по голото дупе.

— Нима? — Вместо да припадне от страх, както би сторила всяка разумна жена, тя придоби преценяващо изражение. — Може и да се окаже забавно. Ще помисля върху това.

След тези думи тя се врътна и се прибра в стаята си, оставяйки го да стои в подножието на стълбите. Кал беше поразен. Как бе успяла да размени ролите им? И какво имаше предвид с това, че щяла да си помисли?

А после си напомни, че изпотрошеният й форд стои на алеята, където би трябвало да се намира неговият страхотен джип, и се втурна по стълбите след нея. Изобщо не беше приключил с тази битка!

Джейн го чу да се приближава и се засрами от приятния трепет, с който я изпълни тежкият тропот на краката му. Едва през последните няколко седмици беше осъзнала колко много й бе тежало на плещите задължението непрестанно да запазва достойнство. Ала за Бонър достойнството беше от полза, колкото за едно куче — чорапогащник.

Нахълта в стаята й и посочи с пръст към челото й.

— От този миг нататък трябва да уточним някои неща между нас. Аз съм главата на това домакинство и очаквам уважение! Да не съм чул още една дързост от теб! Ясен ли съм?

Методите му на конфронтация несъмнено действаха страхотно с други мъже, но тя усети как я жегва съчувствие към нещастните момичета, които бе избирал за свои партньорки в миналото. Вероятно направо бе съсипвал тези истински дечица.

Ала по някаква причина представата как той крещи на една беззащитна двайсетгодишна кралица на красотата отказваше да се оформи в ума й и на Джейн не й отне много време, за да се досети защо. Той никога не би го направил. Кал беше неспособен да отприщи цялата сила на гнева си срещу някой, когото смяташе за по-слаб от себе си. Тази мисъл я изпълни с дълбоко чувство на гордост.

— Отново ти тече кръв от устната — каза тя. — Да отидем в банята и аз ще се погрижа за теб.

— Никъде няма да ходя, докато не уредим това.

— Най-сърдечно те моля. Открай време си мечтая да се грижа за ранен воин.

Това го накара да замълчи за миг и от опасното му изражение и присвитите очи коленете й омекнаха мъничко. Той беше деветдесет килограма динамит, готов да се взриви, защо тогава не се боеше от него?

Кал пъхна палец в джоба на дънките си.

— Ще те оставя да ме закърпиш при едно условие.

— Какво?

— Като приключиш, ще си седиш тихичко, имам предвид ще си държиш устата затворена, докато те правя на пух и прах.

— Дадено.

— Дадено? — Ревът му едва не проби тъпанчетата й. — Това ли е всичко? Май не ти е ясно какво ти казах, защото иначе не би стояла насреща ми, пробутвайки ми някакво си „Дадено“!

Тя се усмихна, защото знаеше, че така още повече ще го подразни.

— Вярвам, че прямото общуване е много важно за един брак.

— Не говорим за прямо общуване, а че ще те разкъсам на парченца. — Кал поспря и вирна брадичка. — Ще нашаря с голи ръце дупето ти.

— Все едно. — Джейн махна нехайно с ръка, докато отиваше към банята.

Почти й беше жал за него. Той беше мъж на действието и физическата сила, спъван от стриктен морален кодекс и съвест, което правеше една наистина удовлетворителна караница с някоя жена изключително трудна. Най-сетне й стана ясно защо толкова обича футбола със силните му удари и цял куп правила. За него комбинацията от груб физически контакт и незабавна справедливост вероятно бе най-добрият възможен свят.

Това обаче представляваше сериозен проблем във връзките с другия пол.

Тя прекоси подобната на крипта баня, отвори шкафчето над мивката и се зае да преглежда съдържанието му.

— Надявам се, че имаш нещо, което здравата щипе.

Когато не й отговори, Джейн се обърна и преглътна с усилие, виждайки го да изхлузва ризата през главата си. Докато се протягаше, ожулените му ребра изпъкнаха, а пъпът му образува тесен овал. Видя копринените косъмчета под мишниците му и белега на рамото.

— Какво правиш?

Той метна ризата настрани и разкопча копчето на дънките си.

— Ти как мислиш? Смятам да си взема душ. Или забрави, че изля цяла кана с бира върху главата ми, а после ме заключи вън от собствената ми къща посред свирепа буря? А, да — ако не искаш да си имаш сериозни неприятности, погрижи се портата, която саботира, да работи без проблем утре сутринта. — Кал си свали ципа.

Джейн се извърна, като внимаваше да го стори колкото се може по-нехайно. За щастие, в банята имаше много огледала, та като наклони глава, можа да види всичко. За съжаление, „всичко“ в този случай беше гърбът му. Все пак и тази гледка бе достатъчно великолепна. Широки плещи, тесни бедра и стегнато, плоско дупе. От едната страна на гръбнака му имаше червено петно от сбиването с Кевин. Тя се намръщи при вида на различните белези, стари и нови, и се замисли за всичко, което тялото на този остаряващ боец беше понесло.

Той отвори вратата на цилиндричната душкабина, която изглеждаше като извадена от космическия кораб „Ентърпрайз“39, и пристъпи вътре. За съжаление, долната половина на вратата беше матирана и й пречеше да види повече.

— Преувеличаваш за свирепата буря — повиши глас тя, за да надвика шума на водата. — Току-що започна да вали.

— Не е току-що, а преди да се покатеря през балкона.

— О, така ли влезе? — Впечатлена, Джейн се обърна към душа.

— Само защото ти нямаше достатъчно вяра в мен, за да залостиш вратите на горния етаж.

Подсмихна се, като усети наранените нотки в гласа му.

— Съжалявам. Не помислих за това.

— Очевидно. — Кал показа глава изпод струята. — Искаш ли да се присъединиш към мен?

Копнееше да каже „да“, ала в гласа му се долавяше изкусителна копринена нотка, която й напомняше за змия, пълзяща по Дървото на познанието, затова се престори, че не го е чула. Докато го чакаше да се изкъпе, се зае да рови из чекмеджетата, търсейки някакъв антисептичен мехлем.

Откри тубичка паста зъби, надлежно изстискана от дъното нагоре, както и прилежно затворен сух дезодорант. Черният му гребен беше забележително чист и не бе изпочупен. Имаше още конец за почистване на зъби, лъскава сребриста нокторезачка, крем за бръснене и няколко ножчета, както и Тайленол и голяма туба с Бен-Гей40. Както и презервативи. Цяла кутия. При мисълта, че той ги използва с друга, я прониза нетърпима болка.

Пропъди неканените образи и коленичи, за да погледне под мивката, където откри още Бен-Гей, три опаковки соли за баня и тубичка с антибиотично мазило. Водата спря и секунди по-късно вратата на душкабината се отвори.

— Тъкър те използва — каза Кал. — Ясно ти е, нали?

— Не е вярно. — Джейн се обърна тъкмо навреме, за да го види как увива дебела черна хавлия около кръста си. Гърдите му все още бяха влажни, а косата — прилепнала към главата му.

— Напротив. Използва те, за да засегне мен.

Той очевидно не вярваше, че младежът би могъл да я намира за привлекателна и това я жегна достатъчно, за да я накара да си отмъсти.

— Може и така да е, но между мен и Кевин има и леко сексуално привличане.

Кал тъкмо бе посегнал към една кърпа за ръце, за да си избърше косата, ала при тези думи ръката му увисна във въздуха.

— За какво говориш? Какво сексуално привличане?

— Седни, за да се погрижа за устната ти. Отново кърви.

Капчици вода се разхвърчаха от косата му, когато той пристъпи рязко напред.