Сюзън Филипс - Бебето е мое

Изведнъж се изправи в стола, видял как две фигури се прокрадват в гората на изток от къщата. За миг реши, че Джейн е убедила някого да й помогне да се измъкне пеша, но тъкмо когато се канеше да скочи на крака и да ги последва, разпозна родителите си.

Те спряха близо до един стар ясен, по който той се бе катерил като дете. Баща му притисна майка му до дънера, тя обви ръце около шията му и преди Кал да разбере какво става, вече се целуваха като двама тийнейджъри.

С отчуждението им беше свършено и Кал се усмихна за първи път от дни насам. Ала задоволството му бързо помръкна, когато видя накъде са се насочили ръцете на баща му и си даде сметка, че е на път да опипа майка му!

Потръпвайки, той завъртя стола на другата страна. Имаше неща, които изобщо не искаше да вижда, и това беше начело на списъка.

През следващите няколко часа ту задрямваше, ту се събуждаше между кратките посещения на Кевин и Итън. И двамата очевидно нямаха представа за какво да говорят. В крайна сметка Итън избра политика, а Кевин, както можеше да се очаква, заприказва за футбол. Баща му видимо липсваше, но Кал не си позволи да мисли за това какво биха могли да правят двамата с майка му в този момент. Джейн не се мярна нито веднъж.

Вече се смрачаваше, когато се появи майка му. Беше видимо разчорлена, а червенината по врата й подозрително приличаше на ожулване от брада. В косата й, точно зад едното ухо, имаше парченце изсъхнало листо, допълнително доказателство, че с баща му не бяха отишли в гората, за да берат диви цветя.

Тя сведе поглед към него и челото й се сбърчи тревожно.

— Гладен ли си? Искаш ли да ти донеса нещо за хапване?

— Не се хаби. — Даваше си сметка, че звучи кисело, но имаше чувството, че тя го е предала.

— Бих те поканила вътре, но Ани няма да разреши.

— Имаш предвид, че Джейн не ме иска там.

— Ти я нарани, Кал. Какво очакваш да стори?

— Да дойде тук, за да говорим.

— За да й се разкрещиш, имаш предвид?

Изобщо не искаше да й се кара и тъкмо се канеше да обясни това на майка си, когато видя, че отново е сам. За човек, който се бе опитал да защити родителите си от личния си живот, определено беше забъркал огромна каша.

Нощта се спусна над планината и усещане за провал се загнезди в мислите му. Приведе се напред и отпусна глава в ръцете си. Тя нямаше да излезе. Как бе успял толкова да прецака всичко?

Мрежестата врата изскърца и той вдигна очи. Беше Джейн. Моментално спусна крака на пода и изпъна гръб в стола.

Носеше същите дрехи, с които бе облечена в деня, в който го напусна — кремавата памучна рокля с големи жълто-кафяви копчета отпред. Тази вечер косата й не беше прибрана с шнола и кичурите падаха небрежно около красивото й лице, досущ както изглеждаше, след като се бяха любили.

Тя пъхна ръце в джобовете си.

— Защо го правиш?

Копнееше да я отнесе от верандата, дълбоко в гората, където да я люби, докато и по нейната шия се появят ожулвания от брада, а в косата й — сухи листа.

— Няма да си тръгнеш, Джейн. Не и преди да сме имали шанс да поговорим.

— Имахме предостатъчно възможности и ги пропиляхме до една.

— Искаш да кажеш, че аз имах предостатъчно възможности. Заклевам се, че няма да опропастя и тази.

Той стана и се приближи към нея, при което тя инстинктивно отстъпи назад и се долепи до парапета. Кал се застави да не се мърда повече. Не само на него не му беше приятно да го притискат в ъгъла.

— Обичам те, Джейн.

Ако бе очаквал обяснението му в любов да подкоси коленете й, ужасно се беше заблуждавал. Вместо лицето й да грейне от удоволствие, големите й тъжни очи се разшириха още повече.

— Не ме обичаш, Кал. Не го ли виждаш? Това се е превърнало в поредната игра за теб. Снощи разбра, че си на път да загубиш, ала ти си роден победител и да не спечелиш е недопустимо. Победителите правят всичко, което е необходимо, за да успеят… дори да се наложи да изрекат нещо, което не мислят.

Той я зяпна поразен. Не му вярваше! Как можеше да мисли, че става въпрос за някаква си победа?

— Грешиш. Изобщо не е така. Наистина мисля онова, което казах.

— Може би точно в този момент действително го мислиш, но спомни си първия път, след като ме видя гола. Когато играта свърши, ти изгуби интерес, Кал. Сега се случва съвсем същото. Ако се съглася да се върна при теб, отново ще стане така.

— Не съм изгубил интерес, след като те видях гола! Откъде ти хрумна тази налудничава идея? — Даде си сметка, че вика и от раздразнение му се прииска да закрещи още по-силно. Защо беше толкова невъзможно да общува като нормален човек?

Преглътна мъчително, без да обръща внимание на потта, оросила челото му.

— Обичам те, Джейн, а след като веднъж реша нещо, то е окончателно. По това си приличаме. Накарай кучетата си пазачи да се отдръпнат.

— Те не са моите кучета пазачи, а твоите! — По лицето й се появи вълнение. — Опитах се да ги накарам да си вървят, но те отказват. Наумили са си, че имаш нужда от тях. Ти! Итън ми разказа цял куп сантиментални истории от детството ти, а Кевин ми описа всеки тъчдаун, който си отбелязвал някога, както и тези, които само са ти минали през ума. Сякаш ми пука за това! Баща ти пък си избра академичните ти постижения — последното, за което искам да слушам!

— Обзалагам се, че майка ми не ме е хвалила.

— За известно време се беше съсредоточила върху каузите, които подкрепяш. След това взе да ми обяснява как е играла с теб на дама, но се разплака и се отдалечи, та не съм сигурна какво точно се опитваше да ми каже.

— А Ани? Тя какво каза?

— Че си адско изчадие и без теб ще ми е по-добре.

— Не е вярно.

— Достатъчно близо е до истината.

— Джейн, обичам те. Не искам да си тръгваш.

Лицето й се разкриви от болка.

— Точно в този момент не обичаш мен, а предизвикателството, което представлявам за теб, а това не е нещо, върху което може да се изгради нов живот. — Тя обви ръце около тялото си. — Последните няколко седмици най-сетне избистриха ума ми. Не знам как изобщо съм се заблуждавала, че с теб можем да имаме трайна връзка. Не върви непрекъснато да спорим и да се караме. Теб това сякаш те поддържа жив, но аз се нуждая от съпруг, на когото мога да се опра и след като предизвикателството си отиде.

— При всичкия си велик ум, не разбираш абсолютно нищо! — Господи, отново крещеше. Пое си дълбоко дъх и понижи глас. — Не може ли да рискуваш и да повярваш, че наистина мисля това, което ти казах?

— Не смея да си играя с огъня за нещо толкова важно.

— Чуй ме, Джейн. Не става въпрос за караници и предизвикателства. Обичам те и искам да останем женени до края на живота си.

Тя поклати глава.

Кал усети, че го раздира болка. Разкриваше сърцето си пред нея, но съпругата му не му вярваше. А той не можеше да се сети за абсолютно нищо, с което да я убеди.

Джейн заговори меко:

— Утре си тръгвам, дори ако трябва да повикам полиция, за да изляза оттук. Довиждане, Кал.

И като се обърна, влезе в къщата.

Той притвори очи, заля го вълна от отчаяние. Коленете му се подкосиха, разкъсваше го болка, сякаш току-що му бяха нанесли удар, който щеше да сложи край на кариерата му. Само че Бомбардировача не се отказваше. Никога.

Колкото и да ненавиждаше мисълта да разкрива публично чувствата си, не му оставаше нищо друго, освен да ги изложи пред „семейния съд“. Стисна челюст и я последва вътре.