Думите й го вбесиха. Бръкна в джоба си, извади връзка ключове и ги подхвърли към Кевин, който ги улови, докато се изправяше бавно.

— Съжалявам, госпожо Глайд, но току-що си спомних, че имам ангажимент.

Джейн се втурна към него, видяла най-после изход от цялата тази бъркотия.

— Идвам с теб.

Всички в стаята сякаш застинаха.

— Това — каза Кевин — е страшно лоша идея.

— Седни, Джейн — обади се Джим със строг, бащински тон. — Твърде късно е да хванеш самолет, така че защо просто не изслушаш Кал? Кевин, благодаря ти за загрижеността.

Тъкър кимна, отправи й съчувствена усмивка, хвърли притеснен поглед на Кал и си тръгна.

Тя се отпусна в един стол близо до Ани. Съпругът й пъхна ръце в джобовете си, прокашля се и отново заговори, все така обръщайки се към семейството си, а не към нея:

— Мисли, че искам да бъда с нея, само защото се прави на недостъпна и че след като се справя с това предизвикателство, ще изгубя интерес. Казах й, че не е така, но тя не ми вярва.

— Ти наистина обичаш предизвикателствата — изтъкна Лин.

— Повярвай ми… да живееш с някой, който се опитва да открие Теорията на всичко, е предостатъчно предизвикателство. Имате ли някаква представа какво е да намираш математически формули, надраскани на заглавната страница на вестника си сутрин, или пък върху списъка с покупки, когато единственото, което искаш, е да не забравиш да купиш бира? Или пък върху кутията си с „Лъки Чармс“, още преди да си отворил очи?

— Никога не съм писала върху кутията ти с „Лъки Чармс“! — Джейн скочи от стола.

— Напротив, писа! Направо върху кутията.

— Измисляш си. Измисля си! Признавам, че понякога си драскам, но… — Така и не довърши, припомнила си една сутрин преди няколко седмици, когато единственото, което й се намираше подръка, беше кутия със зърнена закуска. Седна си на мястото и продължи рязко: — Това не е предизвикателство, а просто дразнител.

— За твое сведение, професоре, се е случвало да говоря с теб и в следващия миг, без никакво предупреждение, сякаш те няма. — Той сложи ръце на хълбоците си и се доближи до нея. — Физически стоиш пред мен, но умът ти е в хиперпространството.

Джейн вирна брадичка.

— Дразнител, не предизвикателство.

— Ще я убия! — Скърцайки със зъби, той се отпусна на дивана до родителите си и погледна към брат си. — Виждаш ли с какво си имам работа?

— От друга страна — каза Итън, — гола изглежда страхотно.

— Итън! — Умирайки от срам, Джейн се обърна към Лин. — Не е каквото изглежда. Беше случайност.

Очите на майка му се разшириха.

— Доста необикновена случайност.

— Не се отплесвайте от темата — намеси се Ани. — Лично аз вярвам на Калвин. Ако казва, че те обича, Джейни Бонър, наистина го мисли.

— Аз също му вярвам — рече Лин.

— И аз — добави Джим.

Итън не каза нищо.

Джейн се обърна към него, сякаш беше спасителното й въже. Той я погледна почти извинително.

— Съжалявам, Джейн, но никога не съм имал съмнения по този въпрос.

Беше допуснала да повярва във фантазията, че те са нейното семейство и искат това, което е най-добро за нея, ала сега, когато ножът бе опрял до кокала, кръвната връзка си казваше думата. Не те трябваше да се събуждат всяка сутрин, чудейки се дали това е денят, в който съпругът й ще изгуби интерес към нея.

— Хабите си приказките. — Кал се приведе напред, подпря ръце на коленете си и заговори със суров, равен глас. — Работата е там, че тя е учен, а гениите се нуждаят от доказателства. Това искаш, нали, Джейн? Искаш да ти докажа чувствата си, както ти доказваш уравненията, които драскаш из цялата къща.

— При любовта не става така — изтъкна Лин.

— Тя отказва да го приеме, мамо. Професорката се нуждае от нещо осезаемо, което да сложи в уравненията си. И знаете ли защо? Защото досега никой не я е обичал наистина и тя не вярва, че е възможно да се случи.

Джейн се дръпна назад в стола си, сякаш я беше ударил. Ушите й пищяха, в главата й сякаш изригна огън. Кал скочи на крака.

— Искаш доказателство за това какво изпитвам? Добре, ще ти го дам. — Направи три бързи крачки и се извиси над нея. Без предупреждение я вдигна на ръце и я понесе към вратата.

— Престани, Кал! Пусни ме!

Лин сочи на крака.

— Кал, това не е добра идея.

— Опитах по вашия начин — сопна се той в отговор. — Сега ще опитам по моя.

И като отвори вратата с ритник, я изнесе навън.

— Няма да оправиш нещата със секс — изсъска тя.

Използва гнева си като щит, с който да предпази разбитото си сърце. Защо не разбираше, че с подобни грубиянски методи не може да разреши нещо толкова сложно? Късаше й сърцето и сякаш изобщо не си даваше сметка.

— Някой да е казал нещо за секс? Или така ти се иска?

Джейн направо се давеше от ярост, когато той слезе от верандата и я понесе през двора. Въпреки че никак не беше дребна, той се държеше така, сякаш бе лека като перце. Дишането му си остана нормално, ръцете му не трепнаха, дори когато пое надолу към трите коли, препречващи пътя.

Пусна я на земята пред джипа си, извади няколко връзки ключове от джоба си и хвърли повечето от тях върху капака.

След това я поведе към шевролета на баща си, който блокираше останалите два автомобила.

— Влизай!

— Кал, така само отлагаш неизбежното.

Бутна я вътре и затвори вратата на колата.

Джейн обърна глава към прозореца. Ако не внимаваше, той щеше да сломи съпротивата й и да я убеди да остане. А това би било пагубно. По-добре да понесе болката сега, отколкото да я преживее отново, когато той осъзнае, че е сгрешил.

„Професорката се нуждае от нещо осезаемо, което да сложи в уравненията си. И знаете ли защо? Защото досега никой не я е обичал наистина и тя не вярва, че е възможно да се случи.“

Отказваше да приеме думите му. Проблемът беше негов, не неин. Не страдаше от такава липса на самочувствие, че да захвърли любов, ако й я предлагаха искрено. Може и да беше вярно, че никой никога не я бе обичал истински, но това не означаваше, че не е готова да приеме любовта, когато й я предложат.

Нали?

Кал излезе на магистралата, прекъсвайки болезнения поток на мислите й.

— Оценявам факта, че не извади всичкото ни мръсно бельо на показ пред семейството ми.

— Не мисля, че има и един чифт слипове, който да не са виждали.

— Всичко е наред, Джейн. Няма да се развикам, ако повдигнеш темата. Знам, че преди съм го правил, но няма да се повтори. Не е нужна кой знае каква проницателност, за да съм наясно, че в момента ти се струва, че нямам никаква цел и съм ти благодарен, че не го използва срещу мен пред семейството ми.

— Цел?

— Само защото не знам какво ще правя, когато приключа с футбола, не означава, че не съм достоен за теб. Знам, че сигурно си го мислиш, но всичко ще се промени веднага щом измисля нещо. Просто ми трябва малко време, за да пресея опциите си.

Джейн го зяпна слисано. За първи път признаваше на глас, че няма да играе футбол вечно. Но какво общо имаше това с чувствата й към него? Та тя нито за миг не беше гледала на липсата му на планове за бъдещето като пречка по пътя им.

— Никога не съм казвала, че според мен не си достоен.

— Не е и нужно. Знам какво си мислиш. Достойните хора работят.

— Ти работиш.

Все едно не беше продумвала.

— Ти си физик. Това е достойна работа. Баща ми е лекар. Итън е свещеник. Момчетата в „Планинаря“ са учители, водопроводчици, багеристи. Работят зад бара или строят къщи. Трудят се. Какво съм аз?

— Ти си футболист.

— А след това?

Джейн затаи дъх. Все още не можеше да повярва, че е готов да признае, че спортната му кариера е на приключване.

— Само ти знаеш отговора на този въпрос.

— Именно там е проблемът — не знам. Нямам представа какво ще правя с остатъка от живота си. Бог ми е свидетел, че имам предостатъчно пари за три живота, но никога не съм смятал, че стойността на един човек се измерва в пари.

Джейн най-сетне разбра. От самото начало отказът му да приеме възрастта си, както и факта, че скоро ще бъде принуден да се откаже от футбола, не се дължеше на твърдоглавие, а на отчаянието, че няма да си намери работа, която да го удовлетворява.

И сама не бе сигурна защо това толкова я учудва. Та той беше настоявал да се ожени за човек, когото ненавижда, само за да не допусне детето му да бъде незаконородено. Колкото и да се държеше като самоуверен мачо, всъщност имаше морала на старомоден кавалер. Същите ценности, които диктуваха, че един мъж без достойна работа не заслужава уважение.

— Кал, има толкова много неща, които би могъл да правиш. Може да станеш треньор, например.

— От мен би излязъл ужасен треньор. Не знам дали си забелязала, но не съм толерантен към глупостта. Ако някой не разбере от първия път какво му обяснявам, няма да имам търпението да му повторя. А това не е начин да изградиш успешен отбор.

— А Кевин? Той твърди, че за футбола е научил от теб повече, отколкото от когото и да било.

— Защото той схваща от една дума.

— Много те бива по телевизията. Защо не помислиш за журналистика?

— Не ме влече особено. Нямам нищо против да го правя от време на време, но не и да посветя живота си на това. Не е за мен.

— Имаш бакалавърска степен по биология. Би могъл да я използваш.

— Тя е отпреди петнайсет години. Не си спомням абсолютно нищо. Изкарах я, само защото обичам науката и природата.

— Имаш доста опит в бизнеса. Би могъл да основеш компания.

— Бизнесът ме отегчава. Винаги е било така и ще си остане така. — Той хвърли поглед към нея, но не срещна очите й. — Мислех си, че бих могъл да поработя над уменията си по голф. След година-две може да се класирам за професионалния турнир.

— Мислех, че си посредствен играч на голф.

— Не точно посредствен — отбранително каза той. — Малко по-добър от това. — После въздъхна. — Забрави! Идеята беше глупава.

— Ще измислиш нещо.

— Дяволски си права, че ще измъдря нещо, така че ако това те спира, забрави за него. Нямам никакво намерение да прекарам остатъка от живота си като се излежавам и си харча парите. Няма да те посрамя по този начин.

Искаше да каже, че няма да се изложи. Джейн се зачуди колко ли дълго тази мисъл го беше разяждала отвътре?

— Не изгледите ти за работа са проблемът, Кал. Все още не разбираш. Не мога да понеса любовта ми отново да бъде отхвърлена. Прекалено е болезнено.

Той потръпна.

— Няма подходящи думи, с които да изразя колко съжалявам за това. Беше пристъп на паника. На някои хора им отнема доста повече време, докато пораснат, отколкото на други. Аз съм от първите. — Пресегна се и покри ръката й със своята. — За мен ти си най-важното нещо на света. Знам, че не ми вярваш, но ще ти го докажа.

След това я пусна, за да паркира шевролета пред железарията. После обаче изруга тихичко.

— Затворено е през нощта. Дори не се сетих за това.

— Водиш ме в железарския магазин, за да ми докажеш любовта си?

— Обещах, че скоро ще те изведа да потанцуваме. Рокендрол не кънтри. — Той слезе от колата, отиде да й отвори вратата и й помогна да излезе. — Ела!

Недоумяваща, Джейн го остави да я поведе по уличката между аптеката и железарията. Когато стигнаха до задния вход, Кал натисна бравата, но беше заключено. В следващия миг вече беше изкъртил вратата с ритник.

Алармата начаса писна.

— Кал! Полудя ли?

— Може да се каже. — Стисна ръката й и я издърпа вътре.

— Какво правиш?

Сключил пръсти около китката й като окови, той я затегли покрай градински столове и стенни аплици, право към раздела за бояджийски материали. Алармата продължаваше да вие смущаващо.