Sara Shepard - Безпощадно

— Майк, корнфлейксът е направен да се яде с лъжица — каза Ила същата сутрин, докато тя, Ариа и Майк закусваха в огряната от слънце кухня. Стаята ухаеше на органично кафе, прясно изцеден портокалов сок и леко повехналите цветя, които Тадеуш беше изпратил на Ила предишния ден.

Майк недоволно грабна една сребърна лъжица от чекмеджето и седна обратно на стола си. След това Ила се обърна към Ариа.

— Какво стана с теб снощи, на партито? Докато се обърна, и беше изчезнала.

Ариа побутна нагоре големите си слънчеви очила „Рей Бан“. Носеше ги, за да скрие зачервените си, подпухнали очи. Цяла нощ беше плакала за Езра, Келси, А. и всичко останало.

— Трябваше да се погрижа за някои неща — избъбри тя.

— Трябваше да останеш. — Майк дъвчеше шумно закуската си. — Режисьорът яко се напи. Хората казаха, че точно затова е дошъл да работи в някакво си частно училище в предградията — бил алкохолик. А Спенсър Хейстингс се нахвърли върху някакво момиче. Психарка! — Той пропя последната дума и се ококори.

— Не е психарка. — Ариа взе една вафла „Фреш фийлдс“ и събитията от предишната нощ се завъртяха в спомените й. Спенсър наистина беше откачила, но имаше много добра причина за това.

Значи Келси бе Новия А. От една страна, това беше добре: поне знаеха откъде идват посланията. От друга страна, ами ако хората вземат, че повярват на онова, което Келси знае за Табита? Тази сутрин в интернет се бяха появили три нови статии: едната за някаква нова следователска процедура, която учените са използвали, за да докажат веднъж и завинаги, че това са останките на Табита, другата за благотворително събитие в нейна памет и третата за пиенето сред тийнейджърите и смъртта на Табита се споменаваше като най-пресен пример.

Табита ставаше все по-популярна в нейната общност, както Али беше в Роузууд. Ако в малкото градче в Ню Джърси се разчуеше, че Табита е била убита, дали някой щеше да се интересува, че момичето, което го е казало, е наркоманка? Ами ако Келси имаше още снимки на тялото на Табита? Ариа се сети за последното съобщение на А.:

Сякаш Келси знаеше дори, че Ариа е блъснала момичето.

Телефонът на Майк иззвъня, той скочи и излезе от стаята. Ила смачка салфетката си и се облегна на лакти.

— Скъпа, има ли нещо, за което да поговорим?

Ариа отпи от кафето си.

— Всъщност, не.

Ила се прокашля.

— Сигурна ли си? Не можах да не забележа, че снощи разговаряше с един твой бивш учител.

Ариа сви рамене.

— Няма нищо за казване.

Наистина нямаше. След като Ариа го хвана с Клаудия, Езра не й се беше обаждал. В телефона й нямаше никакъв есемес „Много съжалявам“, нито кутия с бонбони и картичка с надпис „Моля те, не ме отхвърляй“ на прага й. Нямаше да има никакво ходене в Ню Йорк. Нямаше никаква любовна история. Сякаш всичко това беше сън.

Ариа въздъхна и вдигна глава.

— Помниш ли как преди да отида в Исландия миналото лято, всички не спираха да ми повтарят колко ще е хубаво да се върна там?

— Разбира се. — Ила сипа още кафява захар в кафето си.

— Но после ти казах, че просто… не е било същото? — Ариа завъртя в ръцете си солницата във форма на джудже. — Все едно дълго време си сънувала нещо, а после се оказва, че действителността е съвсем различна.

Ила цъкна с език.

— Знаеш ли, някой ден ти ще направиш някого много щастлив — каза тя след миг. — И някой ще направи теб щастлива. Сама ще разбереш, когато това стане.

— Как? — попита тихо Ариа.

— Просто ще разбереш. Повярвай ми.

Ила я потупа по ръцете, може би очаквайки Ариа да каже още нещо. Но тъй като дъщеря й продължи да мълчи, Ила стана да почисти масата. Ариа седеше на стола си, потънала в мисли. Тя беше усетила нещо различно в Езра в мига, в който се появи, но не искаше да си го признае. Същото усещане я беше изпълнило и в Рейкявик, когато летищният автобус ги откара в града. Искаше й се да го обича по същия начин, както преди, но просто мястото беше съвсем различно. Барът, в който продаваха супа в огромни купи от хляб, вече не работеше. Старата къща на Ариа беше боядисана в крещящо розово и върху нея имаше огромна сателитна чиния, която заемаше половината покрив.

А после и онова, което се случи по време на пътуването, и което повече или по-малко съсипа всички хубави спомени на Ариа от тази страна. Тази тайна знаеха само най-добрите й приятелки, тайна, която тя щеше да отнесе в гроба.

Когато на вратата се позвъни, Ариа се сепна. Възможно ли бе да е Езра? Искаше ли изобщо да е Езра? Както около него, така и около Исландия част от старата магия беше изчезнала.

Тя стана от масата, завърза колана на халата си и отвори вратата. На верандата стоеше Ноъл и кършеше ръце.

— Здрасти.

— О. Здравей — рече предпазливо Ариа. — Майк ли търсиш?

— Не.

Минаха няколко секунди, изпълнени с неловко мълчание. Водата в кухнята потече, после спря. Ариа пристъпи от крак на крак.

— Липсваше ми — изтърси изведнъж Ноъл. — Не спирам да мисля за теб. Такова съм магаре. Онова, което ти казах в коридора, са пълни глупости. Всъщност, изобщо не го мисля.

Ариа се загледа в дупката на пода, която беше направила като дете с нож за глина, представяйки си, че е скулптор.

— Но ти си прав. Ние сме съвсем различни. Ти заслужаваш някой по… роузуудски. Някой като Клаудия.

Ноъл потръпна.

— О, Боже. Не и Клаудия. Това момиче е лудо.

Сърцето на Ариа трепна радостно.

— След нараняването на глезена й тя ме накара да работя като кон — каза Ноъл. — Освен това открих, че е абсолютна клептоманка. Тя крадеше разни неща от стаята ми! Бельо, дискове, страници от тетрадките ми… после разбрах, че е отмъкнала коженото ми яке, онова, дядовото.

Ариа се намръщи.

— Тя дойде облечена с него в училище. Реших, че си й го дал.

Ноъл изглеждаше ужасен.

— В никакъв случай! И когато й направих забележка, тя откачи. Започна да крещи разни неща за теб, каза, че разпространяваш лъжи за нея — казала си на всички, че те е заплашвала, казвайки ти, че е решена да спи с мен и че не бива да ти вярвам. Но аз някак си съм сигурен, че наистина иска да спи с мен. Преди две нощи се събудих, а тя стоеше на прага, облечена… — Той замълча със смутено изражение на лицето. — Казах на мама, че искам да я изгони от къщи.

— Леле — каза Ариа. Част от нея искаше да ликува, но другата част беше просто изморена. — Значи… не си спал с нея? — не можа да се сдържи и попита тя. Някак си не можеше да повярва, че Ноъл е устоял на прекрасната Клаудия.

Той поклати глава.

— Не си падам по нея по този начин, Ариа. Аз харесвам някой друг.

Тя потръпна. Не посмя да го погледне от страх, че лицето й ще разкрие твърде много.

Той се облегна на рамката на вратата.

— Трябваше да те послушам. За всичко. Ще разбера, ако не искаш да ме приемеш обратно, но… Липсваш ми. Не може ли поне да бъдем приятели? Иначе с кого ще ходя на курсовете по готварско майсторство?

Ариа вдигна глава.

— Харесват ли ти?

— Малко са момичешки, но пък са забавни. — Ноъл се усмихна срамежливо. — Пък и накрая на семестъра трябва да участваме в битката на Железния готвач.

Ароматът на портокаловия му сапун погъделичка обонянието й. Какво искаше той? Другарче за готварските курсове… или Ариа отново да му бъде приятелка? Може би беше късно да се съберат отново. Може би наистина нямаха много общо. Ариа никога нямаше да бъде типичната роузуудчанка. Дори нямаше смисъл да опитва.

Сигурно мълчанието й беше продължило твърде дълго, защото Ноъл рязко си пое дъх.

— Нали няма да се събереш с онзи учител? Когато ви видях снощи заедно…

— Не — отвърна бързо Ариа. — Той… — Тя здраво стисна очи. — Всъщност той си пада по Клаудия.

Абсурдността на тази мисъл изведнъж я порази. Тя се преви на две и се смя дълго и силно, докато от очите й не потекоха сълзи.

Ноъл се засмя смутено, без да схваща шегата. Миг по-късно Ариа го погледна. Той изглеждаше толкова сладък, застанал на верандата, облечен в торбести дънки и широка тениска, нахлул гумени чехли върху чорапите, вид, който Ариа ужасно мразеше. Ноъл никога нямаше да напише роман. Никога нямаше да завърти очи пред пошлостта на предградията, нито щеше да се оплаква, че тук всичко е толкова изкуствено и претенциозно. Но тя се сети как на Коледа Ноъл се беше появил пред вратата й облечен като Дядо Коледа с торба с подаръци за нея, само защото тя му беше казала, че като малка семейството й никога не е „правило“ дядо Коледа у дома си. И как когато го беше замъкнала в крилото за модерно изкуство на музея във Филаделфия, той търпеливо бе обиколил всички зали заедно с нея и дори си купи една книга за синия период на Пикасо от магазина за подаръци, защото реши, че е готина. Освен това караше Ариа да се смее: на курса по готварско майсторство и двамата бяха хванали по един нож, надвесени над камбите, когато Ноъл отбеляза, че приличат на целулитни дупета. Останалите курсисти — предимно възрастни дами или тъжни ергени, които сигурно се бяха записали, за да могат да се срещат с жени — свиха неодобрително устни, което ги разсмя още повече.