Спенсър вдигна равнодушно рамене, преструвайки се, че напрегнатата подготовка въобще не й е повлияла. Когато в края на годината получи оценките си в „Роузууд дей“, тя видя, че има три петици — и е слязла до двайсет и седмо място в класацията. Това просто нямаше да свърши работа. Единственото нещо, което можеше да спаси дипломата й и да я вкара в Айви лигата, беше да изкара с отличен четирите предварителни изпита.

— И аз смятам да взема четири изпита — разнесе се нечий глас.

Зад тях стоеше дребничко момиче с канелено-червена коса и блестящи зелени очи, което Спенсър бе виждала из общежитията на „Пен“. То беше облечено с избеляла тениска на „Сейнт Агнес“, снобарското частно училище в Роузууд, и носеше жълтеникави еспадрилени сандали „Марк Джейкъбс“ от най-новата му колекция. Спенсър носеше съвсем същите сандали, само че в синьо. Тя й се усмихна съчувствено.

— Хубаво е да знам, че има и други луди като мен.

— Мисля, че ще се наложи да се клонирам, за да успявам да свърша всичко — засмя се момичето. — И да убия момичето, което живее в съседната стая. То непрекъснато слуша песните от „Веселие“, като на всичкото отгоре им припява. — Тя опря пръсти до слепоочието си и рече „бум!“, имитирайки прострелване с пистолет.

— Няма нужда да се клонирате — или да сменяте стаите си. — Финиъс завъртя пръстена си около пръста. — Ако сериозно искате да изкарате шестици на изпитите си, мисля, че знам нещо, което да ви помогне.

Спенсър постави ръце на хълбоците си.

— Аз съм сериозна. Ще направя всичко необходимо.

Финиъс погледна към другото момиче.

— И аз съм сериозна — отвърна тя след кратка пауза.

— Добре, тогава, да вървим.

Финиъс хвана Спенсър и момичето за ръцете и ги поведе към задната част на бара. Докато вървяха, момичето се обърна към Спенсър.

— Познаваме ли се? Изглеждаш ми много позната.

Спенсър стисна зъби. Сигурно защото физиономията й се беше появявала по новините и в списание „Пийпъл“ като едно от момичетата, тормозени от някогашната им, смятана за мъртва, най-добра приятелка.

— Спенсър Хейстингс — изчурулика превзето тя.

Момичето помълча, после кимна.

— Аз съм Келси. Между другото, обувките ти са страхотни. И ти ли си в „Тайния клиентски списък на Сакс“?

— Естествено — отвърна Спенсър.

Келси я побутна с хълбок. И това беше единствената й реакция. На Спенсър й се искаше да я разцелува заради това, че не повдигна въпроса за Алисън Дилорентис, размяната на близначки и незнайния изпращач на есемеси с инициал А.

— Лейди М.? — разнесе се остър глас. Пиер изглеждаше така, сякаш главата му всеки момент ще експлодира.

— Ох… — Спенсър се огледа. Майк и Колийн бяха слезли от сцената. Беше ли свършило действието?

Пиер я избута към седалките.

— Вещиците? Вие сте следващите!

Вещиците, чиито роли се изпълняваха от доведената сестра на Хана, Кейт Рандъл, Наоми Циглър и Райли Улфи, бързо изтичаха от задната част на залата, където си бяха спретнали импровизирана сесия по ноктопластика.

— Здрасти, Бо — каза Райли, докато се качваха на сцената, и запърха с безцветните си мигли.

— Здрасти — каза Бо и ги дари с победоносна усмивка. — Готови ли сте за магия, вещици?

— Разбира се — изкиска се Наоми и прибра кичур от русата си коса зад ухото.

— Ще ми се наистина да можех да правя магии — каза Райли. — Щях да накарам Пиер да избере мен за ролята на твоя жена и да изрита Спенсър.

И трите стрелнаха Спенсър със злобни погледи. Тя не общуваше често с Наоми или Райли, но винаги внимаваше с тях. Някога двете бяха най-добрите приятелки на Истинската Али. А след размяната Тяхната Али — Кортни — ги беше зарязала от раз и те вече не бяха популярни. Оттогава имаха зъб на Спенсър и приятелките й.

Спенсър се обърна към Пиер, който усърдно си водеше бележки върху сценария си, най-вероятно за това колко лошо е било изпълнението й.

— Наистина съжалявам за сцената — каза тя. — Бях разсеяна. Утре всичко ще бъде наред.

Пиер сви устни.

— Очаквам актрисите ми да дават сто и десет процента от себе си всеки ден. Това ли бяха твоите сто и десет процента?

— Разбира се, че не! — изписка Спенсър. — Но ще се представя по-добре! Обещавам!

Пиер не изглеждаше особено убеден.

— Ако не се заемеш сериозно с това, ще се наложи да дам ролята на лейди М. на Фай.

Той посочи дубльорката на Спенсър, Фай Темпълтън, която седеше на един стол, забила нос в текста на „Макбет“. Обутите й в черно-бели раирани дълги чорапи крака стърчаха напред като краката на Лошата вещица от Запад от „Магьосникът от Оз“. Към обувката й „Док Мартин“ беше залепнало късче тоалетна хартия.

— Моля ви, недейте! — извика Спенсър. — Трябва ми висока оценка по този предмет!

— Тогава се заеми сериозно с пиесата. — Пиер рязко затвори папката със сценария. От нея излетя разделител за книга, обсипан с отпечатъци от устни и падна на земята, но той не посегна да го вдигне. — Ако се справиш отлично с тази роля, ще ти пиша шест за годината. Но ако се провалиш… — Той повдигна заплашително вежди и се отдалечи.

Отляво се чу прокашляне. Наоми, Райли и Кейт се изкискаха, заобиколили вещерския казан. Всички в публиката също я зяпаха.

— Всичко е наред — каза Спенсър, отдалечавайки се колкото се може по-самоуверено от сцената, като умишлено стъпи върху каишката на раницата на Фай.

После отвори със замах двойните врати на залата и се озова в остъкленото фоайе, което беше изпълнено с плакати на „Макбет“ и миришеше на ментова дъвка. Изведнъж в ухото й прозвуча тих шепот.

Убийца.

Спенсър подскочи и се огледа. Фоайето беше празно. Тя изтича бързо до стълбището, но там също нямаше никой. Прозвуча тихо изскърцване и Спенсър отново подскочи. Когато се обърна, зад нея стоеше Бо.

— Ако искаш, мога да ти помогна с ролята — каза той.

Спенсър се вцепени.

— Нямам нужда от помощта ти, много благодаря.

Бо отметна назад кичур копринена кестенява коса.

— Всъщност, според мен имаш. Ако ти се представиш зле, и аз ще изглеждам зле, а в „Йейл“ искат всичките ми представления на запис. Това ще окаже влияние на курсовете, в които ще мога да се запиша есента.

Спенсър изписка раздразнено. Накани се да му обърне гръб, но се сети за писмото от „Принстън“. Бо вече беше приет в „Йейл“. Надут или не, той сигурно знаеше някои неща за актьорската професия. А Спенсър имаше нужда от всякаква помощ.

— Добре — отвърна ледено тя. — Щом толкова много го искаш, можем да репетираме заедно.

— Страхотно. — Бо тръгна към вратата на аудиторията. — В неделя. У нас.

— Чакай! — извика тя. — Откъде да знам къде живееш?

Бо я погледна изненадано.

— Адресът ми е в списъка на членовете на театралния клуб, както на всички останали. Можеш да го намериш там.

Той влезе в залата и тръгна по пътеката между столовете. Наоми, Райли, Кейт и останалите му почитателки от театралния клуб се сбутаха с лакти и го зяпнаха възхитено. И въпреки че Спенсър по-скоро би умряла, отколкото да си падне по него, тя не можа да не се възхити на стегнатия му задник, докато момчето се отдалечаваше от нея.

7.

Да благодарим на Бог за списъка с контакти в мобилните телефони

Преди последното междучасие в петък следобед Ариа се мотаеше в коридора пред кабинета по история на изкуството, и разглеждаше уебстраницата в памет на Табита Кларк на телефона си. Имаше няколко нови постове, предимно от приятели и членове на семейството, които изказваха своите съболезнования. Освен това някой беше споменал за специалното предаване по CNN за злоупотребата с алкохол по време на пролетната ваканция, което щеше да се излъчи следващата седмица; очевидно в него щеше да се спомене и историята на Табита. Ариа преглътна тежко. Струваше й се толкова странно и ужасяващо целият свят да си мисли, че Табита е загинала заради преливане.

Тя вдигна глава точно когато Майк спря до шкафчето си. Той разговаряше с Колийн Лаури, красива мажоретка от неговия клас; говореше се, че двамата играят заедно в сцена от училищната пиеса. След като затвори вратичката и се обърна на другата страна, Майк сложи ръка на кръста на Колийн. През последните няколко седмици той не спираше да се вайка за скъсването с Хана, но по всичко личеше, че го беше преодолял.

Изпълни я отчаяние. Щеше ли някога да настъпи моментът, когато тя самата щеше да преодолее раздялата с Ноъл? И да може, без да избухва в сълзи, да поглежда към някои предмети в стаята си — празна пластмасова чаша от концерта в Камдън, който бяха посетили заедно, големия шаблон за временна татуировка на Робърт Патинсън, заради която Ноъл я подиграваше, програмата за курсовете по готварство в „Холис“, на които ходеха заедно? Тя не спираше да си мисли какво ли бе объркала, за да провали тази връзка. Сигурно го беше водила на твърде много поетични вечери. Беше се преструвала на отегчена на твърде много типични роузуудски партита, организирани от него. А като се прибавеше и случилото се в Исландия… Но само Хана знаеше за това, а тя се беше заклела да мълчи.

— Ариа.

Ариа се обърна и видя устремената към нея Хана. Въпреки че кестенявата й коса беше прибрана в лъскава конска опашка и гримът й изглеждаше напълно професионално, а раираната туника под униформеното сако беше перфектно изгладена, тя изглеждаше доста оръфано.

— Здрасти. — Гласът й звучеше задъхано.

— Какво става? — попита Ариа.

Хана прокара пръсти по тревистозелената кожена чанта, която бе преметнала през рамо. Очите й се стрелкаха наляво-надясно.

— Получавала ли си съобщения от… нали се сещаш?

Ариа завъртя около китката си конопената гривна, която си беше купила от един хед шоп във Филаделфия.

— Не и след онова отпреди две седмици. — В съзнанието й проблеснаха кадри от новинарската емисия за изхвърлените на брега останки на Табита. — Защо, ти да не би да си получила?

Звучащата в междучасията класическа музика, която според администрацията на „Роузууд дей“ действаше стимулиращо на мозъка, спря рязко, показвайки, че започва следващият час. Хана изкриви устни и погледна към шкафа с наградите в дъното на коридора.

Ариа я хвана за китката.

— Какво каза?

Покрай тях премина група ученици.

— Т-трябва да вървя — заекна Хана. После се затича по коридора и се шмугна в кабинета по френски.

— Хана! — извика Ариа.

Вратата на кабинета се затвори. Миг по-късно Ариа сведе рамене, въздъхна потиснато и тръгна към своята стая, преди да бие последният звънец.

Двайсет минути по-късно госпожа Китингер, учителката по история на изкуството, угаси лампите и включи старомодния слайд-проектор, който винаги издаваше тракащи звуци и миришеше леко на изгоряла коса. Стаята беше прорязана от прашен жълт лъч, който прожектираше на белия екран, окачен върху черната дъска, картината „Салонът на улица Мулен“ на Анри дьо Тулуз-Лотрек. Френски проститутки седят в парижки публичен дом и убиват време.

— Всички имат тайни, особено художниците — каза госпожа Китингер с дълбокия си дрезгав глас, който отлично подхождаше на зализаната назад късо подстригана коса и елегантния й мъжки костюм. В Роузууд се носеше клюката, че госпожа Китингер е лесбийка, но майката на Ариа я познаваше от галерията, където работеше и каза, че жената е щастливо омъжена за някакъв скулптор на име Дейв. — И като гледа картините на Тулуз-Лотрек — продължи госпожа Китингер, — човек би си помислил, че неговите тайни са свързани с плътските страсти, но всъщност проблемите му са съвсем различни. Някой може ли да предположи какви?

Възцари се отегчена тишина. Историята на изкуството беше любимият предмет на Ариа, но повечето от останалите й съученици не го вземаха насериозно. Сигурно го бяха избрали, защото им звучеше твърде много като изкуство, тоест не се налагаше да се мисли. Но в първия час, когато госпожа Китингер им раздаде дебелите учебници, те зяпаха страниците така, сякаш бяха написани на морзовата азбука.