— Той трябва да съобщи на лорд Уорик — казвам. — Трябва да обясни.

— Лорд Уорик ще му обясни на него — казва безцеремонно брат ми. — Ще му каже, че никой крал на Англия не може да си позволи да се ожени за жена, която не произхожда от висшата аристокрация, не е доказана девица и не разполага със състояние. А твоят скъп съпруг ще обясни, че на венчавката ви не е присъствал като свидетел нито един лорд или дворцов служител, че неговата невяста дори не е казала на семейството си; че носи пръстена си в джоба, и двамата ще се съгласят, че тази женитба може да бъде пренебрегната, сякаш никога не се е състояла. После кралят ще продължи постарому и така, докато в кралството има глупави жени, което ще рече — завинаги.

Обръщам се към него и измъченото ми изражение го кара да престане да ме дразни.

— Ах, Елизабет, не гледай така.

— Не ме е грижа, ако не ме признае, глупако — избухвам аз. — Не става въпрос дали искам да бъда кралица; въпросът вече не е дори и в това дали искам почтена любов. Луда съм по него, обичам го безумно. Бих отишла при него, дори ако трябва да вървя с боси нозе. Кажи ми, че съм една от многото: не ме е грижа! Вече не ме е грижа за името ми или за гордостта ми. Стига да мога да го имам още веднъж, това е всичко, което искам. Единственото ми желание е да го обичам и да знам, че и той ме обича.

Антъни ме взема в обятията си и ме потупва по гърба.

— Разбира се, че те обича — казва той. — Кой мъж би могъл да не те обича? А ако ли не, то значи е глупак.

— Обичам го — отвръщам нещастно. — Щях да го обичам, дори да не беше крал.

— Не, нямаше — казва брат ми нежно. — Ти си дъщеря на майка ни до мозъка на костите; не току-така в теб тече кръвта на богиня. Ти си родена да бъдеш кралица и може би всичко ще свърши добре. Може би Едуард наистина те обича и ще остане до теб.

Накланям глава назад, за да огледам лицето му.

— Но ти не го вярваш.

— Не — отговаря той искрено. — Да ти кажа честно, мисля, че го видя за последен път.

Септември 1464 г.

Той ми изпраща писмо. Обръща се към мен с „лейди Елизабет Грей“, а вътре пише „любов моя“; не казва „съпруго моя“, така че не ми предоставя нищо, което може да докаже женитбата ни, ако той реши да я отрече. Обяснява, че е зает, но скоро ще изпрати да ме вземат и да ме отведат в Рединг, където е дворът. Скоро ще говори и с лорд Уорик. Съветът ще се събира, има много неща за вършене. Изчезналият крал Хенри все още не е заловен: намира се някъде из хълмовете на Нортъмбърланд; но кралицата е избягала в родната си Франция, за да поиска помощ, така че един съюз с Франция е по-важен от когато и да било. Едуард не отбелязва, че един брак с французойка ще му осигури това. Вместо това казва, че ме обича, че изгаря от страст към мен. Думи на любовник, обещания на любовник — нищо обвързващо.

Същият пратеник носи съобщение, с което викат баща ми да се яви в двора в Рединг. Това е обичайно писмо, вероятно всеки благородник в страната е получил същото. Братята ми Антъни, Джон, Ричард, Едуард и Лайънъл трябва да отидат с него.

— Пиши ми и ми разкажи всичко — нарежда майка ми на баща ми, докато гледаме как мъжете от семейството — цяла една малка армия — се качват на конете.

— Сигурно ни вика, за да обяви женитбата си с френската принцеса — мърмори баща ми, докато се навежда да затегне ремъка под седлото. — А един съюз с французите няма да ни свърши никаква работа. Както не ни е вършил и преди. Въпреки това ще трябва да се направи, ако искаме да укротим Маргарет Анжуйска. Освен това една французойка ще те приеме на драго сърце в двора си — все пак сте родственици.

Майка ми дори не мигва при споменаването на възможната френска невяста на Едуард.

— Пиши и ми съобщи веднага — казва тя. — Бог да е с теб, съпруже.

Баща ми се навежда от седлото да ѝ целуне ръка, а после подкарва коня си надолу по пътя на юг. Братята ми размахват камшиците си, повдигат шапки за поздрав и гръмко се сбогуват. Сестрите ми махат с ръце, зълва ми Елизабет прави реверанс на Антъни, който махва с ръка на нея, на майка ми и на мен. Лицето му е мрачно.

Но именно Антъни ми пише два дни по-късно, и именно неговият слуга е този, който язди като луд, за да ми донесе писмото му.

Сестро,

Това е твоят триумф и сърцето ми ликува за теб. Имаше ужасна кавга между краля и Уорик, защото лордът донесе на Едуард брачен договор, с който той да вземе за жена принцеса Бон Савойска, както очакваха всички. Кралят, с договора пред себе си и перото в ръка, вдигна глава и каза на негово благородие, че не може да се ожени за принцесата, понеже — всъщност — е вече женен. Настана такава тишина, че можеше да се чуе падането на перце; можеше да се чуе как ангелите ахват. Кълна се, че чух как сърцето на лорд Уорик блъска в гърдите му, когато помоли краля да повтори казаното. Едуард беше пребледнял, но погледна лорда право в лицето (което аз самият не бих посмял да направя в онзи момент) и му каза, че всичките му планове и обещания са безсмислени. Тогава негово благородие хвана краля под ръка и припряно го отведе от стаята в един уединен кабинет, като остави нас, останалите, оживено да си обменяме слухове, зашеметени от удивление.

Възползвах се от възможността да притисна баща ни в ъгъла и да му кажа, че според мен кралят може да оповести женитбата си с теб, за да не изглеждаме и ние глупаци като лорд У., но, признавам ти, дори в този миг се опасявах, че Едуард може да се окаже женен за друга жена. Хората говореха за някаква благородничка с много по-добро потекло от нашето, която дори имала син от него. Прости ми, сестро, но ти не знаеш колко лоша е репутацията на твоя любим. Затова баща ни и аз бяхме като на тръни, стряскахме се от всеки звук, докато вратата на кабинета си оставаше затворена, а зад нея кралят стоеше заключен с човека, който го създаде и който — Бог е свидетел — може също толкова бързо отново да го унищожи.

Разбира се, Лайънъл поиска да узнае за какво си шушукаме, а също и Джон. Слава на Бога, Едуард и Ричард бяха излезли, така че имаше само още двама души, на които трябваше да кажа, но и те като баща ни не можаха да повярват, така че трябваше да положа големи усилия да накарам и тримата да замълчат. Можеш да си представиш какво беше.

Трябва да бе минал час, но никой не искаше да излезе от залата за съвещания, докато не научи края на тази история. Сестро, те предпочитаха да пикаят в огнищата, отколкото да излязат, а после вратата се отвори и отвътре излязоха кралят с разстроено изражение и лорд Уорик — с мрачен вид. Тогава Едуард се усмихна с най-щастливата си усмивка и каза: „Е, милорди, благодаря ви за търпението. Щастлив и горд съм да ви съобщя, че съм женен за лейди Елизабет Грей.“ После кимна на баща ми и се кълна, че ме стрелна с поглед, сякаш за да ме помоли да накарам татко да замълчи. И така аз хванах стареца за рамото и го натиснах, за да го задържа приведен към земята. Брат ни Едуард го хвана от другата страна за равновесие, а Лайънъл се прекръсти, сякаш вече беше архиепископ. Баща ни и аз се поклонихме гордо и се усмихнахме престорено на всички около нас, сякаш през цялото време бяхме знаели и просто от тактичност бяхме пропуснали да споменем, че сега сме се сродили с краля на Англия.

В този изключително неудобен момент Джон и Ричард влязоха тромаво и ние тихо им съобщихме, че светът се е обърнал надолу с главата. Те, слава Богу, се справиха по-добре, отколкото можеше да се очаква. Успяха да си затворят устите и застанаха до баща ни и мен, а хората приеха втрещените изражения на всички ни за сдържана гордост. Изглеждахме като квартет глупаци, които се опитват да си докарат изискан и вежлив вид. Не можеш да си представиш ругатните и крясъците, оплакванията и неприятностите, които последваха. Никой не дръзна да намекне в мое присъствие, че кралят е паднал твърде ниско, но знам, че зад гърба ми и от двете страни имаше мнозина, които смятаха така и ще продължат да смятат така. Въпреки това Едуард държеше русата си глава високо изправена. После баща ни и аз отидохме и застанахме от двете му стани, а братята ни — зад нас. Поне никой не можеше да отрече, че сме красиво семейство, или най-малкото високи. Така или иначе, кралят те обяви за своя съпруга и вече никой не може да го оспори. Можеш да кажеш на майка ни, че огромният ѝ риск се изплати хилядократно: ти ще бъдеш кралица, а ние — управляващата фамилия в Англия, дори никой да не ни иска.

Баща ни си държа устата затворена, докато напуснахме двора, но се кълна, че очите му се въртяха, сякаш беше обезумял, докато стигнахме до мястото, където бяхме отседнали, и аз му казах какво е направено и как е сторено — поне доколкото знаех — и сега той е огорчен, че никой не го е осведомил, тъй като щял да се справи с новината много добре и щял да бъде много дискретен — но като се има предвид, че вече е тъст на краля на Англия, мисля, че ще прости и на теб, и на майка ни, задето сте премълчали женските си дела и тревоги. Братята ни излязоха и се напиха на вересия, както би сторил всеки. Лайънъл се зарича, че ще стане папа.

Новият ти съпруг очевидно е зашеметен от неприятностите, които му се стовариха на главата, и ще му е трудно да се помири с някогашния си господар лорд Уорик, който се храни отделно тази вечер, а той може да бъде опасен враг. Ние ще вечеряме с краля, сега неговите интереси са и наши. Светът се промени за нас, семейство Ривърс, и се сдобихме с такова величие, че уверено очаквам да се издигнем. Сега сме пламенни поддръжници на Йорк и можеш да очакваш баща ни да засади бели рози в живите си плетове и да носи техния цвят на шапката си. Можеш да кажеш на майка ни, че каквато и магия да е направила, за да предизвика това, е спечелила удивеното възхищение на съпруга и синовете си. Ако магията е била просто твоята красота, то ние се възхищаваме и на нея.

Сега те викат в Рединг, за да те представят в двора. Заповедта на краля ще бъде изпратена утре. Сестро, приеми предупреждението ми и, моля те, ела облечена скромно и със съвсем малък ескорт. Това няма да предотврати завистта, но трябва да се опитаме да не влошаваме нещата повече. Превърнахме в свои врагове всички благородни семейства в кралството. Семейства, които дори не познаваме, ще проклинат късмета ни и ще ни пожелават да се провалим. Амбициозните бащи с красиви дъщери никога няма да ти простят. Ще трябва да бъдем нащрек до края на живота си. Ти ни предостави голям шанс, но също така ни изложи на огромен риск, сестро. Аз съм шурей на краля на Англия, но трябва да кажа, че тази вечер най-голямата ми надежда е да умра от старост в леглото си, в мир със света.

Твой брат,

Антъни

Послепис: Мисля обаче, че междувременно, преди спокойната си смърт, ще помоля Едуард да ме направи херцог.

Майка ми планира пътуването ни до Рединг и събирането на семейството ни, сякаш е кралица-воин. Всички роднини, които ще извлекат полза от издигането ни или могат да допринесат за положението ни, са повикани от всички кътчета на Англия. Дори роднините ни от Бургундия са поканени да дойдат в Лондон за моята коронация. Майка ми казва, че те ще ми придадат царствена и благородна осанка, от която имам нужда, а освен това, при състоянието, в което се намира светът, винаги е благоразумно да имаш влиятелни роднини за подкрепа или убежище.

Тя започва да изготвя списък на подходящи съпрузи и съпруги на братята и сестрите ми; започва да си представя внуци с благороден произход, които ще бъдат направени кралски повереници и ще бъдат отгледани в кралска детска стая. Освен това започва да ме учи как действат покровителството и властта в английския кралски двор. Тя е запозната с тях достатъчно добре. Чрез женитбата си с първия си съпруг, херцог Бедфорд, тя е била приета в кралското семейство. После е била втора по важност дама в кралството на служба при кралицата от династията Ланкастър: сега ще бъде втора дама при управлението на кралицата от династията Йорк, тоест на мен. Никой не знае по-добре от нея как да оре нивата на кралство Англия.

Тя изпраща поредица от указания на Антъни да наеме кроячи и шивачки, за да имам нови рокли, които да ме очакват, но приема съвета му, че трябва да встъпим във величието си сдържано и смирено, и без никаква следа от самодоволство при този скок от принадлежността си към победената династия Ланкастър към положението си на нови сподвижници на победоносната династия Йорк. Сестрите ми, братовчедките ми и зълва ми ще яздят с нас до Рединг, но няма да има голяма свита със знамена и фанфари. Баща ми пише на майка ми, че ще има мнозина, които ще завиждат на благополучието ни, но онези, от които се бои най-много, са близкият приятел на краля, сър Уилям Хейстингс, съюзникът му лорд Уорик, и роднините му: майка му, сестрите и братята му, тъй като те ще изгубят най-много от появата на нови фаворити в двора.