Спомням си как Хейстингс ме гледаше, сякаш съм крайпътна блудница, стока на амбулантен търговец, първия път, когато срещнах краля, и си обещавам, че никога повече няма да му позволя да ме гледа по този начин. Мисля, че с Хейстингс мога да се справя. Той обича краля както никой друг и е готов да приеме всеки избор, който Едуард направи, а също и да го защити. Но лорд Уорик ме плаши. Той е човек, който няма да се спре пред нищо, за да постигне своето. Като момче той видя родния си баща да въстава срещу законния крал и да създава съперническа династия от името на Йорк. Когато баща му и бащата на Едуард загинаха заедно, Уорик веднага продължи делото на баща си и се погрижи Едуард да бъде коронован за крал — едва деветнайсетгодишно момче. Уорик е с тринайсет години по-възрастен от краля: почти старец в сравнение с него. Явно през цялото време е планирал да постави едно момче на престола и да управлява зад кулисите. Това, че Едуард избра за съпруга мен, е първият му акт на независимост от неговия ментор, и Уорик ще побърза да предотврати каквито и да било други. Наричат го Създателя на крале, а когато бяхме привърженици на Ланкастър, казвахме, че Йорк не са нищо повече от марионетки в ръцете на Уорик и неговото семейство. Сега съм омъжена за една от тези марионетки и знам, че Уорик ще се опита да накара и мен да му играя по свирката. Въпреки това няма време да направя нищо друго, освен да се сбогувам с момчетата си, да ги накарам да обещаят, че ще се подчиняват на възпитателите си и ще бъдат добри, да яхна новия кон, който кралят ми изпрати за пътуването, и с майка ми до мен и сестрите ми отзад да поема по пътя към Рединг и към бъдещето, което ме очаква.

— Страхувам се — признавам на майка си.

Тя приближава коня си до моя и отмята назад качулката на пелерината си, за да мога да видя усмихнатото ѝ уверено лице.

— Може би — казва тя. — Но аз бях в двора на Маргарет: кълна се, че не можеш да бъдеш по-лоша кралица от нея.

Против волята си, се изкикотвам. Това са думи, изречени от жена, която беше най-доверената придворна дама на Маргарет Анжуйска.

— Друга песен запя.

— Да, защото сега съм в различен хор. Но въпреки това е вярно. Не би могла да бъдеш по-лоша кралица за тази страна, отколкото беше тя, Бог да ѝ е на помощ, където и да е сега.

— Майко, тя беше омъжена за съпруг, който през половината време не беше с ума си.

— Независимо от това дали той е бил свят човек, нормален или безумец, тя винаги правеше каквото си реши. Взе си любовник — продължава тя бодро, без да обръща внимание на шокираното ми ахване. — Разбира се, че да. От кого мислиш, че е родила сина си Едуард? Не и от краля, който не беше на себе си почти през цялата година, през която беше заченато и родено това дете. Изобщо не се съмнявам, че ще се справиш по-добре от нея. Едуард пък няма как да се справи по-зле от един превърнат в светец слабоумен мъж, Бог да благослови клетника. А колкото до останалото, ти трябва да дариш съпруга си със син и наследник, да закриляш бедните и невинните и да помогнеш за сбъдването на надеждите на семейството ти. Това е всичко, което трябва да направиш, и ти можеш да го направиш. Всяка глупачка с добродетелно сърце, готово да крои планове семейство, и отворена кесия може да го направи.

— Ще има мнозина, които ще ме мразят — казвам. — Мнозина, които ще ни мразят.

Тя кимва.

— Тогава се погрижи да си осигуриш благоволението, което искаш, и постовете, които са ти нужни — казва простичко. — Братята ти трябва да заемат определени длъжности, а сестрите ти — да се омъжат за дадени благородници. Погрижи се да получиш всичко през първата година, и тогава ще си превзела основната позиция. Тогава ще сме готови за всичко, което се изправи срещу нас, и дори влиянието ти пред краля да намалее, пак ще сме в безопасност.

— Милорд Уорик… — намесвам се припряно.

— Той е наш враг — заявява майка ми. — Ще го следиш и ще внимаваш с него. Всички ще бъдем нащрек и ще се пазим от него. Както и от братята на краля: Джордж, херцог Кларънс, който винаги е толкова очарователен, и малкия Ричард, херцог Глостър. Те също ще бъдат твои врагове.

— Но защо?

— Твоите синове ще ги лишат от наследство. Твоето влияние ще накара краля да се отвърне от тях. Те са отрасли заедно, без баща; сражавали са се редом един до друг за семейството си. Едуард говореше за тях като за тримата сина на Йорк и дори видя в небесата поличба за тях тримата. Но сега ще трябва да бъде с теб, не с тях. И даренията под формата на земи и богатства, които би могъл да даде на тях, ще дойдат при теб и твоите близки. Джордж трябваше да наследи трона след Едуард, Ричард трябваше да е наследникът след него. Щом родиш момче обаче те отиват едно място по-назад в опашката.

— Аз ще бъда кралица на Англия — възроптавам. — А ти представяш нещата така, сякаш съм тръгнала на смърт.

— Това е битка не на живот, а на смърт — казва тя простичко. — Именно това означава да бъдеш кралица на Англия. Ти не си Мелузина, издигаща се от някой извор към безметежно щастие. Няма да бъдеш красива жена в двора, която няма какво друго да прави, освен да се занимава със своите магии. Пътят, който си избрала, означава, че трябва да прекараш живота си в кроежи и битки. А нашата задача като твои близки, е да се погрижим да ги спечелиш.

* * *

В мрака на гората той я видя, и прошепна името ѝ, Мелузина. При този повик тя се издигна от водата, той осъзна, че до кръста тя е жена с хладна и съвършена красота, а надолу — люспеста, като риба. Тя му обеща, че ще дойде при него и ще бъде негова съпруга, обеща му, че ще го направи по-щастлив, отколкото би могла да го направи една смъртна жена, обеща му, че ще обуздае буйната си страна, изменчивата си, подвластна на приливите и отливите природа, и че ще му бъде обикновена съпруга — съпруга, с която той ще може да се гордее. В замяна на това той трябваше да ѝ позволи от време на време отново да бъде себе си, и да се връща към своето естествено обиталище — водата, отмивайки от тялото си тежестта на женската участ и превръщайки се само за малко в предишната водна богиня. Тя знаеше, че битието на смъртна жена не само изтощава краката ѝ, но и наранява сърцето. Знаеше, че понякога ще има нужда да остава сама във водата, където леките вълни ще мият люспестата ѝ опашка. И така, бидейки мъж като всички останали, той ѝ обеща, че ще ѝ даде всичко, което поиска. Тя пък, бидейки влюбена жена, му се довери въпреки инстинктите си.

 * * *

Баща ми и братята ми потеглят от Рединг да ни посрещнат, за да мога да вляза в града с родствениците си до мен. По протежение на пътя има тълпи и стотици хора виждат как баща ми смъква шапката си, докато язди към мен, а след това слиза от коня и коленичи пред мен в прахта, отдавайки ми почит като на кралица.

— Стани, татко! — изричам разтревожена.

Баща ми се надига бавно и се покланя отново.

— Трябва да свиквате, ваша светлост — казва ми той, със сведена глава.

Чакам, докато той се изправя и ми се усмихва.

— Татко, не ми харесва да виждам как ми се кланяш.

— Сега сте кралица на Англия, ваша светлост. Всички мъже, освен един, трябва да ви се кланят.

— Но ти все още ще ме наричаш Елизабет, нали, татко?

— Само когато сме насаме.

— И ще ми даваш благословията си?

Широката му усмивка ме уверява, че всичко си е същото както преди.

— Дъще, трябва да се държим царствено. Ти си най-новата и най-малко очаквана кралица на една нова и неочаквана династия. Не съм и сънувал, че ще заплениш някой крал и със сигурност не съм мислил, че това момче ще завладее престола. Тук се създава цял един нов свят: основава се нова кралска фамилия. Затова трябва да бъдем по-царствени от самите кралски особи, иначе никой няма да ни повярва. Самият аз не мога да кажа, че го вярвам напълно.

Всичките ми братя скачат от конете си, докосват почтително шапките си, и коленичат пред мен на главния път. Свеждам поглед към Антъни, който нарече мен блудница, а съпруга ми — лъжец.

— Ти можеш да си останеш там долу — казвам. — Кой е прав сега?

— Ти — отвръща той бодро, като се изправя, целува ми ръка и се качва обратно на коня си. — Щастлив съм за триумфа ти.

Братята ми ме заобикалят и ми целуват ръка. Навеждам се и им се усмихвам: сякаш всички ще избухнем в смях — толкова голяма е дързостта ни.

— Кой би си го помислил? — възкликва Джон. — Кой дори би си мечтал за това?

— Къде е кралят? — питам, когато малката ни процесия преминава през портите на града. От двете страни на улиците се редят граждани, представители на гилдиите, чираци, приветстват красотата ми и се смеят на нашето шествие. Виждам как Антъни се изчервява, когато чува няколко непристойни шеги, и слагам длан върху облечения му в ръкавица юмрук, стиснал лъка на седлото.

— Тихо — казвам. — Хората имат основание да подхвърлят подигравки. Това беше тайна венчавка, не можем да го отречем. Затова се налага да живеем така, че скандалът да се забрави. А ти изобщо няма да ми помогнеш, ако си придаваш оскърбен вид.

Брат ми веднага надява на лицето си най-ужасната престорена усмивка.

— Това е дворцовата ми усмивка — процежда той. — Използвам я, когато разговарям с Уорик или с херцозите с кралска кръв. Какво ще кажеш?

— Много елегантно — казвам, като се опитвам да не се разсмея. — За Бога, Антъни, мислиш ли, че ще се справим с всичко, което ни чака?

— Ще се справим триумфално — уверява ме той. — Но трябва да се държим заедно.

Отправяме се нагоре по главната улица и надничащите от прозорците хора развяват набързо направени знамена и вдигат изображения на светци, за да ме приветстват с добре дошла в града. Поемаме към абатството, а там, сред придворните и съветниците си, стои самият Едуард, облечен в златоткани одежди, ален плащ и алена шапка на главата. Няма как да го сбъркам: той е най-високият мъж в тълпата, най-красивият, безспорният крал на Англия. Той ме вижда, очите ни се срещат и мен отново ме обзема чувството, че двамата сме сами на света. Толкова съм облекчена да го видя, че му помахвам като някоя девойка, и вместо да ме изчака да спра коня си, да сляза и да се приближа към него нагоре по килима, той се отскубва от всички и идва бързо до мен, сваля ме от коня ми и ме взема в обятията си.

Следва гръмък възторжен възглас от страна на зяпачите и потресено мълчание от страна на придворните, при това невъздържано нарушение на протокола.

— Съпруго — прошепва кралят в ухото ми. — Мили Боже, толкова се радвам да те държа в обятията си!

— Едуард! — казвам. — Толкова се страхувах!

— Спечелихме — казва той простичко. — Ще бъдем заедно завинаги. Ще те направя кралица на Англия.

— А аз ще те направя щастлив — уверявам го, цитирайки брачните клетви. — Ще бъда мила и весела, както в постелята, така и на трапезата.

— Изобщо не ме е грижа за яденето — казва той лъстиво, а аз скривам лице в рамото му и се разсмивам.

* * *

Тепърва трябва да се срещна с майка му и Едуард ме отвежда в личните ѝ покои преди вечеря. Тя не присъстваше на посрещането ми и аз с основание тълкувам това като първата ѝ проява на презрително отношение — първата от много. Той ме оставя пред вратата ѝ.

— Иска да те види насаме.

— Как мислиш, че ще се държи? — питам нервно.

Той се ухилва.

— Какво толкова може да направи?

— Именно това е първото, което бих искала да знам, преди да се изправя срещу нея — казвам сухо и го подминавам, когато слугите ми разтварят широко вратите към приемната на свекърва ми. Майка ми и три от сестрите ми ме придружават като импровизиран ескорт, пристъпваме напред с цялото нетърпение на сборище от вещици, повлечени на съд.

Вдовстващата херцогиня Сесили се е разположила на голям стол, покрит със златен брокат, и не си прави труда да стане да ме посрещне. Тя е с рокля, обшита със скъпоценни камъни по подгъва и гърдите, и голяма квадратна диадема, която носи гордо като корона. Много добре, а аз съм съпруга на нейния син, но пък все още не съм миропомазана като кралица. Не е длъжна да ми прави реверанс и вероятно мисли за мен като за поддръжница на Ланкастър, една от противничките на сина ѝ. Обръщането на главата и студената ѝ усмивка дават съвсем ясно да се разбере, че за нея съм жена от долно потекло, сякаш самата тя не е била родена като обикновена англичанка. Зад стола ѝ стоят дъщерите ѝ Ан, Елизабет и Маргарет, облечени съвсем скромно, за да не затъмнят блясъка на майка си. Маргарет е хубаво момиче: руса и висока като братята си. Тя се усмихва свенливо на мен, новата си зълва, но никой не пристъпва напред да ме целуне, и изобщо атмосферата в стаята е топла като езеро през декември.