Филипа Грегъри - Бялата кралица

Всичко това е планирано, без да се допитват до самото момиче, разбира се, и докато се разхождам в градината на двореца Уестминстър, Маргарет идва при мен, обзета от смут и вълнение, тъй като някой ѝ е казал, че годежът ѝ с дон Педро Португалски ще бъде анулиран и сега тя ще бъде продадена на онзи, който предложи най-висока цена — или на Луи Френски за някого от френските принцове, или на Шарл Бургундски.

— Всичко ще бъде наред — казвам ѝ, като пъхам ръката ѝ в моята, за да може да върви до мен. Тя е само на двайсет и две, и не е била възпитавана да бъде сестра на крал. Не е привикнала с това, че изборът на бъдещ съпруг за нея може да се промени според нуждите на момента, а майка ѝ, разкъсвана между верността към своите съперничещи си синове, напълно е пропуснала да се погрижи за дъщерите си.

Като малко момиче Маргарет си мислела, че ще я омъжат за някой английски лорд и ще живее в английски замък, отглеждайки деца. Дори мечтаела да бъде монахиня — тя споделя майчината си привързаност към църквата. Когато баща ѝ предявил претенции за трона, а брат ѝ го спечелил, тя не си давала сметка, че за властта винаги трябва да се плаща цена и че тази цена ще бъде платена както от нас, така и от нея. Тя още не си дава сметка, че макар на война да отиват мъжете, тези, които страдат, са жените.

— Няма да се омъжа за французин. Мразя французите — казва тя разпалено. — Баща ми се би с тях: той нямаше да иска да се омъжа за французин. Брат ми не бива да мисли за това. Не знам защо майка ми крои такива планове. Тя беше с английската армия във Франция: знае какви са французите. Аз принадлежа към династията Йорк. Не искам да бъда французойка!

— Няма да бъдеш — казвам спокойно. — Това е планът на граф Уорик, а кралят вече не се вслушва в него. Да, той взема подкупи от французите и се отнася благосклонно към Франция, но моят съвет към краля е да сключи съюз с херцога на Бургундия, и от този съюз по-голяма полза ще имате вие. Само си помисли — ще бъдеш моя сродница! Ще се омъжиш за херцога на Бургундия и ще живееш в красивия дворец в Лил. Бъдещият ти съпруг е уважаван приятел на династията Йорк, и мой сродник по майчина линия. Той е добър приятел, а от неговия дворец ще можеш да идваш на гости у дома. А когато дъщерите ми пораснат достатъчно, ще ги изпратя при теб да привикнат към изискания дворцов живот в Бургундия. Няма по-модно и по-красиво място от бургундския двор. Освен това като херцогиня на Бургундия ще бъдеш кръстница на синовете ми. Ще ти хареса ли това?

Тя отчасти се успокоява.

— Но аз съм от династията Йорк — повтаря. — Искам да остана в Англия. Поне докато победим окончателно привържениците на Ланкастър. Освен това искам да видя кръщаването на вашия син, първия принц от династията Йорк. След това ще искам да го видя провъзгласен за Уелски принц…

— Ще дойдеш на кръщенето му, когато се сдобием с него — обещавам ѝ аз. — И той ще знае, че леля му е негова добра настойница. Но можеш да подкрепиш нуждите на династията Йорк в Бургундия. Ти ще запазиш Бургундия като приятел на Йорк и на Англия, а ако някога Едуард е в беда, той ще знае, че може да разчита на бургундското богатство и оръжия. Ще бъдеш наш съюзник отвъд морето. Ще бъдеш нашето убежище.

Маргарет отпуска главица на рамото ми.

— Ваша светлост, сестро — казва тя. — Трудно ми е да замина. Аз изгубих баща и не съм сигурна дали брат ми не е в опасност. Не съм сигурна, че той и Джордж са истински приятели: не съм сигурна, че Джордж не завижда на Едуард и се страхувам от онова, което милорд Уорик би могъл да направи. Искам да остана тук. Искам да бъда с Едуард и с вас. Обичам брат си Джордж: не искам да го изоставям в този момент. Не искам да оставям майка си. Не искам да напускам дома си.

— Знам — казвам нежно. — Но като херцогиня на Бургундия ти можеш да бъдеш силна и добра сестра на Едуард и на Джордж. Ще знаем, че винаги има една страна, на която можем да разчитаме, че ще остане наш приятел. Ще знаем, че има една красива херцогиня, която е поддръжница на Йорк до мозъка на костите си. Можеш да отидеш в Бургундия и да имаш синове, синове за династията Йорк.

— Мислите ли, че мога да основа династия на Йорк отвъд морето?

— Ти ще основеш нов род — уверявам я. — И ние ще бъдем щастливи да знаем, че си там, и ще ти гостуваме.

Тя го приема храбро, а Уорик надява своята маска на двуличие и я придружава до пристанището Маргейт, и ние ѝ махаме за сбогом, на нея, нашата малка херцогиня. В този момент аз съзнавам, че току-що сме отпратили най-любящата, най-вярната, най-надеждната поддръжница на Йорк от всички братя и сестри на Едуард, неверния Джордж и момчето Ричард.

За Уорик това е поредното поражение, нанесено му от мен и семейството ми. Той обеща, че Маргарет ще има съпруг-французин, но трябва да я отведе при херцога на Бургундия. Планираше да сключи съюз с Франция и казваше, че има контрол над вземането на решенията в Англия. Вместо това ние ще сключим брак, който ще ни сроди с кралската фамилия на Бургундия: семейството на майка ми. И всички могат да видят, че Англия се управлява от семейство Ривърс и че кралят слуша само нас. Уорик ескортира Маргарет на сватбеното ѝ пътуване с изражение, сякаш е дъвкал лимони, а аз се смея, прикрила устата си с длан, когато го виждам победен и превъзхождан по численост от нас, въобразявайки си, че съм предпазена от амбицията и злобата му.

Това е грешка, голяма грешка. Не сме толкова могъщи, не сме достатъчно могъщи. А трябваше да бъда и по-внимателна. Не помислих, а тъкмо аз, която се страхувах от Уорик още преди да го срещна, трябваше да помисля за завистта и враждебността му. Не предвидих — а тъкмо аз от всички кралици, аз, която имах собствени растящи синове, трябваше да предвидя, че Уорик и упоритата майка на Едуард може да обединят сили и да се опитат да сложат на трона друго момче от династията Йорк вместо първото момче, което бяха избрали; че Създателя на крале може да създаде нов крал.

Трябваше да бъда по-нащрек с Уорик, когато моето семейство го пропъди от службите, които заемаше, и спечели земите, които той може би щеше да поиска за себе си. Трябваше да видя също и че Джордж, младият херцог Кларънс, непременно ще събуди интереса му. Също като Едуард и Джордж е син на династията Йорк, но е мек и отстъпчив, податлив на изкушения, и преди всичко — неженен. Уорик видя Едуард с мен, видя нарастващата сила и богатство на семейство Ривърс, с които обградих Едуард, и започна да си мисли, че навярно ще успее да създаде още един крал, поредния крал, който ще му бъде по-покорен.

Имаме три красиви дъщери, едната — новородена, и се надяваме — с растящо нетърпение — на син, когато Едуард получава вест за някакъв бунтовник в Йоркшър, който наричал себе си Робин. Робин от Редсдейл, дребен бунтовник, криещ се зад легендарно име, който събира войска, злослови срещу семейството ми и настоява за справедливост и свобода — обичайните безсмислици, чрез които добри мъже са изкушавани да се откъснат от обработването на нивите си, за да отидат на смърт. Отначало Едуард не обръща голямо внимание, а аз, лекомислено, изобщо не се задълбочавам върху това. Едуард е на поклонническо пътуване с моите синове от първия брак — Ричард и Томас — и с младия си брат Ричард, показва се пред народа и отправя благодарност към Бог, а аз потеглям да го посрещна заедно с момичетата и, макар да си пишем всеки ден, мислим толкова малко за бунта, че той дори не го споменава в писмата си.

Дори когато баща ми отбелязва пред мен, че някой плаща на тези мъже — не били въоръжени с вили за сено, имали хубави ботуши и марширували в строен ред — не му обръщам внимание. Дори когато, няколко дни по-късно той казва, че това са мъже, които принадлежат на някого: селяни или арендатори, или мъже, дали клетва за вярност на някой лорд, аз почти не се вслушвам в изстраданите му разумни съвети. Не му обръщам внимание дори когато изтъква, че никой мъж не вдига просто така сърпа си и не тръгва на война, без да е получил заповед за това. После брат ми Джон казва, че тези земи принадлежат на Уорик и най-вероятно бунтовниците са разбунени от негови хора, но аз пак не изпитвам тревога. Имам новородена дъщеря и целият ми свят се върти около резбованата ѝ, боядисана със златна боя люлка. Пътуваме из югоизточна Англия, където ни обичат, лятото е прекрасно и аз си мисля — когато изобщо мисля — че бунтовниците най-вероятно ще се върнат у дома навреме, за да приберат реколтата, и вълнението ще утихне от само себе си.

Не се обезпокоявам, докато при мен не идва брат ми Джон с мрачно лице и не се заклева, че има стотици, може би хиляди въоръжени мъже, и че това трябва да е дело на граф Уорик, заел се със старата си задача да създава неприятности, тъй като никой друг не може да събере толкова много хора. Той отново създава крале. Последния път създаде Едуард, за да замести крал Хенри: този път иска да направи така, че Джордж, херцог Кларънс, братът на краля, по-незначителният син, да замести моя съпруг Едуард. И следователно да замести мен и моите близки.

Едуард ме чака във Фодърингей, както сме се уговорили, изпълнен със сдържана ярост. Бяхме планирали да се наслаждаваме на красивата къща и парка, а после да отпътуваме към процъфтяващия град Норич, за величествено церемониално посрещане. Планът ни беше да се включваме в честванията и празненствата на провинциалните градчета, да раздаваме правосъдие и покровителство, да бъдем виждани като крал и кралица сред своя народ — нищо подобно на лудия крал в Тауър и неговата още по-луда кралица във Франция.

— Но сега трябва да замина на север и да се справя с това — оплаква ми се Едуард. — Нови бунтове се надигат като ручеи по време на потоп. Мислех, че става дума само за един недоволен земевладелец, но изглежда, че целият север отново се вдига на оръжие. Това е дело на Уорик, трябва да е дело на Уорик, макар че той не ми каза нито дума. Но аз го повиках да дойде при мен, а той не дойде. Помислих си, че това е странно, но знаех, че ми е сърдит, а ето че в същия този ден научавам, че той и Джордж са потеглили с кораб. Заминали са за Кале заедно. Проклети да са, Елизабет, аз бях доверчив глупак. Уорик избяга от Англия, и Джордж с него; отишли са в най-силния английски гарнизон, те са неразделни, а всички войници, които казват, че са тръгнали да заловят Робин от Редсдейл, всъщност са платени служители на Джордж или Уорик.

Ужасена съм. Изведнъж кралството, което изглеждаше спокойно при нашето управление, започва да се разпада.

— Сигурно планът на Уорик е да използва срещу мен всички хитрости, които той и аз използвахме срещу Хенри — Едуард мисли на глас. — Сега той подкрепя Джордж, както някога подкрепи мен. Ако продължи така, ако използва крепостта Кале като изходна позиция, от която да нахлуе в Англия, това ще бъде война между братя, както някога беше война между братовчеди. Това е ужасно, Елизабет. И това е човекът, на когото гледах като на свой брат. Това е човекът, с чиято помощ стигнах до трона. Това е моят сродник и мой пръв съюзник. Това беше най-големият ми приятел!

Той се извръща от мен, за да не мога да видя гнева и страданието, изписани на лицето му, а аз почти се задушавам при мисълта за този велик човек, този страховит военачалник, който идва срещу нас.

— Сигурен ли си? Джордж е с него? И са заминали за Кале заедно? Той иска трона за Джордж?

— Не съм сигурен в нищо — възкликва той раздразнено. — Това е първият ми и най-важен приятел, а с него е родният ми брат. Бяхме рамо до рамо на бойното поле, бяхме както братя по оръжие, така и родственици. По време на битката при Мортимърс Крос в небето имаше три слънца — видях ги с очите си — три слънца. Всички казваха, че това било Божи знак за мен, за Джордж и Ричард, тримата синове на Йорк. Как може едното слънце да остави другите? И кой друг ме предава заедно с него? Ако не мога да имам доверие на собствения си брат, кой ще ме подкрепи? Майка ми сигурно знае за това: Джордж е неин любимец. Той сигурно ѝ е казал, че заговорничи срещу мен, а тя е запазила тайната му. Как може той да ме предаде? Как може да го стори тя?

— Майка ти? — повтарям. — Майка ти да подкрепя Джордж срещу теб? Защо би сторила такова нещо?

Той свива рамене:

— Старата история. Дали съм син на баща си. Дали съм законородено дете, възпитано като Йорк. Джордж казва, че съм копеле и че това го превръща в истинския наследник. Бог знае защо майка ни би подкрепила такова твърдение. Сигурно ме мрази за това, че се ожених за теб и се застъпих за теб.

— Как се осмелява?

— Не мога да имам доверие на никого, освен на теб и близките ти — възкликва Едуард. — Всички други, на които мога да се доверя, са ми отнети, а сега научавам, че този Робин в Йоркшър има списък с искания, които настоява да изпълня, и че Уорик е оповестил пред хората, че според него тези искания са разумни. Разумни! Той обещава, че двамата с Джордж ще слязат на суша с армия, за да преговарят с мен. Да преговарят? Знам какво има предвид той с това! Нима това не е същото, което причинихме на Хенри? Нима не знам как се унищожава един крал? Нима бащата на Уорик не отведе родния ми баща, за да преговаря с крал Хенри, планирайки да го откъсне от съпругата и съюзниците му? Сега Уорик смята да ме унищожи със същата хитрост. За глупак ли ме смята?