Филипа Грегъри - Бялата кралица

Едуард, който мушка и сече в самото сърце на битката с Уилям Хейстингс, застанал до ръката му, с която държи щита, с изваден меч в едната ръка и нож в другата, изревава: „Победа за Йорк! Победа за Йорк!“, и неговите войници вярват на този мощен вик; вярва му и армията на Ланкастър, атакувана фронтално в тъмнината, атакувана в тил в мъглата, и сега останала без предводител, когато Уорик изкрещява на пажа си да го спаси, мята се върху чакащия си кон, и се отдалечава в галоп.

Това е сигнал за битката да се разкъса на хиляди отчаяни опити за бягство.

— Конят ми! — крещи Едуард на пажа си. — Доведи ми Фюри!

А Уилям свива ръце в шепи и подмята краля нагоре на седлото, хваща юздата на собствения си боен кон и припряно го възсяда, после препуска след своя повелител, господар и най-скъп приятел, и лордовете на Йорк поемат в стремглав галоп след Уорик, ругаейки, че се е измъкнал.

* * *

Майка ми се изправя с въздишка и двете заедно затваряме прозореца. И двете сме бледи, след като сме бдели цяла нощ.

— Свършено е — казва тя убедено. — Твоят враг е мъртъв. Твоят пръв и най-опасен враг. Уорик няма да създава повече крале. Ще трябва да се срещне с Небесния крал и да обясни какво смята, че е причинявал на това бедно кралство тук долу.

— Дали момчетата ми са в безопасност?

— Сигурна съм в това.

Свивам пръсти и впивам нокти в дланите си.

— А Джордж, херцог Кларънс? — питам. — Какво мислиш за него? Кажи ми, че е загинал на бойното поле!

Майка ми се усмихва.

— Той е на страната на победителите, както обикновено — казва тя. — Твоят Едуард спечели тази битка и преданият Джордж е до него. Може да откриеш, че трябва да простиш на Джордж за смъртта на баща ти и брат ти. На мен може да ми се наложи да оставя възмездието на Бог. Джордж може и да оцелее. Той е ро̀ден брат на краля, в края на краищата. Би ли убила един принц с кралска кръв? Можеш ли да се заставиш да убиеш един принц от династията Йорк?

Отварям кутията си за бижута и изваждам черния емайлиран медальон. Натискам малката закопчалка и го отварям. Две имена — Джордж, херцог Кларънс и Ричард Невил, граф Уорик — са написани на парчето хартия, откъснато от последното писмо на баща ми. Писмото, което той написа на майка ми, изпълнен с надежда, говорейки за откуп, без изобщо да си представя, че тези двама души, които беше познавал през целия си живот, ще го убият без никаква по-основателна причина. Скъсвам го наполовина и смачквам в ръката си късчето, на което пише „Ричард Невил, граф Уорик“. Дори не си правя труда да го хвърля в огъня. Оставям го да падне на пода и го стъпквам в тръстиките, с които е настлан. То може да се превърне в прах. Името на Джордж прибирам обратно в медальона и в кутията си за бижута.

— Джордж няма да оцелее — казвам решително. — Дори ако сама трябва да притисна възглавница върху лицето му, когато спи в постелята си под моя покрив като гост в собствения ми дом, като обичан сродник на моя съпруг. Джордж няма да оцелее. Един син на династията Йорк не е в безопасност. Ще го видя мъртъв. Може да спи сладко в леглото си в Тауър, и въпреки това аз ще го видя мъртъв.

* * *

Имам два дни с Едуард, когато той се завръща от битката — два дни, в които се преместваме отново в кралските покои в Тауър, които са набързо почистени, а нещата на бедния Хенри — захвърлени настрана. Хенри, бедният безумен крал, е върнат в старите си покои с решетките на прозорците и коленичи за молитва. Едуард се храни, сякаш е гладувал в продължение на седмици, излежава се като Мелузина в дълбоката вана, обладава ме безмилостно, без никаква нежност, обладава ме така, както войник платена блудница — и спи. Събужда се само за да оповести пред гражданите на Лондон, че разказите за оцеляването на Уорик са неверни: той е видял с очите си тялото му. Бил е убит, докато е бягал като страхливец от битката, и Едуард нарежда останките му да бъдат изложени в катедралата „Сейнт Пол“, за да няма съмнение, че е мъртъв.

— Но няма да позволя гавра с трупа му — казва той.

— Забучиха главата на баща ни на един от шиповете на оградата пред портата на Йорк — напомня му Джордж. — С книжна корона на главата. Ние би трябвало да забучим главата на Уорик на кол на Лондонския мост, да разсечем трупа му на четири и да го разпръснем из кралството.

— Хубав план предлагаш за тъст си — отбелязвам. — Няма ли съпругата ти да се разстрои малко, докато разчленяваш тялото на баща ѝ? Освен това, мислех, че си се заклел да го обичаш и следваш…

— Уорик може да бъде погребан с почести от семейството си в абатството Бишам — постановява Едуард. — Ние не сме диваци. Не воюваме с мъртви тела.

Имаме на разположение две денонощия заедно, но Едуард е нащрек в очакване на пратеник и държи отряда си въоръжен, а после пратеникът пристига. Маргарет Анжуйска е слязла на суша в Уеймът, твърде късно за да подкрепи съюзника си, но готова да се бие за каузата си сама. Веднага получаваме доклади за надигането на Англия. Лордове и скуайъри, които не свикаха хората си в подкрепа на Уорик, смятат за свой дълг да подкрепят кралицата, когато тя пристига, въоръжена за битка, а съпругът ѝ Хенри е задържан от нас, нейните врагове. Хората започват да говорят, че това е последната битка, онази, която ще реши изхода от войната. Уорик е мъртъв, няма посредници. Това е сблъсък между кралицата от рода Ланкастър и крал Едуард; кралската фамилия Ланкастър срещу кралската фамилия Йорк. Всеки човек във всяко село в кралството трябва да направи избор: и мнозина избират нея.

Едуард нарежда на своите лордове във всички графства да се явят при него в пълно въоръжение с всичките си хора, настоява всеки град да му изпрати войници и пари, за да им плати: не освобождава от задължения никого.

— Трябва да замина отново — казва на разсъмване. — Пази сина ни, каквото и да се случи.

— Пази се — отвръщам аз. — Каквото и да се случи.

Едуард кимва, улавя ръката ми, притиска дланта ми към устните си и сгъва пръстите ми върху целувката.

— Знаеш, че те обичам — казва той. — Знаеш, че днес те обичам толкова, колкото те обичах, когато стоеше под дъба, нали?

Кимвам. Не мога да продумам. Говори като човек, който се сбогува.

— Добре — продължава той отривисто. — Нали помниш, че ако нещата се объркат, трябва да отведеш децата във Фландрия? Помниш ли името на собственика на малката лодка в Турне, където трябва да отидеш и да се укриеш?

— Помня — прошепвам. — Но нищо няма да се обърка.

— Ако е рекъл Бог — казва той и с тези последни думи се обръща рязко и потегля да се впусне в нова битка.

* * *

Двете армии препускат в надпревара: армията на Маргарет се отправя към Уелс да събере подкрепления, Едуард я преследва, опитвайки се да ѝ отреже пътя. Войската на Маргарет, командвана от граф Съмърсет, със сина ѝ, коварния млад принц, командващ собствена войска, прекосява страната, насочвайки се на запад към Уелс, където Джаспър Тюдор ще вдигне уелсците на оръжие в тяхна подкрепа и където ще ги посрещнат корнуолците. Щом навлязат в планините на Уелс, те ще бъдат непобедими. Джаспър Тюдор и неговият племенник Хенри Тюдор могат да им предоставят сигурно убежище и готови армии. Никой няма да може да ги измъкне от крепостите на Уелс, и те ще могат спокойно да струпат войски и да потеглят към Англия в пълната си сила.

С Маргарет пътува и малката Ан Невил, най-малката дъщеря на Уорик, невестата на принца, замаяна от новината за смъртта на баща си и предателството на зет си, Джордж, херцог Кларънс, и изоставена от майка си, която в скръбта си от загубата на своя съпруг се е оттеглила в манастир. Те сигурно са отчаяно трио: всичко е заложено на победата, а толкова много — вече е изгубено.

Едуард потегля бързо от Лондон, събира войски пътьом и се мъчи с все сили да ги настигне, преди да прекосят голямата река Севърн и да изчезнат в планините на Уелс. Това почти със сигурност е неосъществимо. Твърде далече е за нормален ход и трябва да се марширува твърде бързо, така че войската му, изморена от битката при Барнет, никога няма да стигне там навреме.

Но първата точка, при която Маргарет трябва да пресече, при Глостър, е завардена. Заповедта на Едуард е да не се допуска тя и армията ѝ да прекосят реката и да стигнат до Уелс, а крепостта в Глостър държи страната на Едуард и препречва брода. Реката — една от най-дълбоките и най-буйните в Англия — е придошла и тече бързо. Усмихвам се при мисълта за водите на Англия, които се обръщат срещу френската кралица.

Вместо това армията на Маргарет трябва да се изтегли на север и да продължи срещу течението на реката, за да намери друго място, където да пресече, и сега армията на Едуард е само на двайсет мили зад тях, препускаща като глутница ловни кучета, насъсквани от Едуард и брат му Ричард. Тази нощ привържениците на Ланкастър се настаняват на лагер в стар разрушен замък край Тюксбъри, защитени от лошото време от рушащите се стени, сигурни, че на сутринта ще прекосят реката по брода. Изпълнени с известна увереност, те чакат изтощената армия на Йорк, маршируваща от една битка право към следващата, а сега — изнурена от форсирания марш от трийсет и шест мили за един ден; по цялата ширина на страната. Едуард може и да залови врага си, но вероятно е пресушил духа на собствените си войници с това втурване към бойното поле. Ще стигне там, но с изтощени войници, негодни за нищо.

Кралица Маргарет и злочестата ѝ снаха, Ан Невил, се настаняват в една къща наблизо, наречена Пейнс Плейс, и чакат битката, за която вярват, че ще ги превърне в кралица и в принцеса на Уелс. Ан Невил прекарва нощта на колене, молейки се за душата на баща си, чието тяло е изложено на показ, за да го видят всички граждани, на стъпалата пред олтара на „Сейнт Пол“ в Лондон. Тя се моли за скръбта на майка си, която, слизайки на суша в Англия, научи, още преди краката ѝ да са изсъхнали от морската вода, че съпругът ѝ е бил победен, убит, докато е бягал от битката, и че е вдовица. Овдовялата херцогиня, Ан Уорик, отказа да продължи дори и стъпка повече напред с армията на Ланкастър и се затвори в абатството Болийо, изоставяйки и двете си дъщери на техните сражаващи се на двете противоположни страни съпрузи: едната — омъжена за принца на Ланкастър, а другата — за Йоркския херцог. Малката Ан се моли за съдбата на сестра си Изабел, обвързана до живот с изменника Джордж, а сега отново графиня от рода Йорк, чийто съпруг ще се бие на другата страна на битката утре. Както винаги, тя се моли Бог да изпрати светлината на Своя разум на младия ѝ съпруг принц Едуард Ланкастър, който става все по-своенравен и порочен с всеки изминал ден, моли се и за себе си — да може да преживее тази битка и по някакъв начин да се върне отново у дома. Вече не е напълно сигурна кой може да е домът ѝ.

Армията на Едуард е под командването на мъжете, които той обича: братята, редом с които с радост би загинал, ако Божията воля е те да загинат в този ден. Страховете му го съпътстват, докато язди: сега той познава усещането от поражението и никога повече няма да го забрави. Но знае също и че няма начин да избегне тази битка: трябва да препуска към нея с най-бързия форсиран марш, който Англия е виждала. Може и да се страхува: но ако иска да бъде крал, ще трябва да се бие и то да се бие по-добре от всякога. Брат му Ричард, херцог Глостър, нарежда на войските да се строят, предвожда ги с яростната си, буйна, предана смелост. Едуард поема центъра на битката, а Уилям Хейстингс, който е готов да пожертва живота си, за да попречи на някоя засада да стигне до краля, отбранява тила. За Антъни Удвил Едуард има специално поръчение.

— Антъни, искам ти и Джордж да вземете малък отряд от копиеносци и да се скриете сред дърветата от лявата ни страна — казва тихо кралят. — Там ще изпълните две задачи. Първо, ще следите Съмърсет да не изпрати войска извън руините на замъка, за да ни изненада отляво, и ще наблюдавате битката, за да предприемете нападение, когато сметнете, че ни е нужно.

— Имате ми толкова голямо доверие? — пита Антъни, мислейки си за дните, когато двамата млади мъже са били врагове, а не братя.

— Да — казва Едуард. — Но, Антъни — ти си мъдър човек, философ, и за теб смъртта и животът си приличат?

Антъни прави гримаса.

— Имам малко познания, но съм много привързан към живота си, сир. Още не съм се издигнал до пълното безразличие.

— Аз също — казва пламенно Едуард. — И съм много привързан към мъжкото си достойнство, братко. Погрижи се сестра ти да може да сложи още един принц в люлката — добавя той дръзко. — Запази топките ми заради нея, Антъни!

Антъни се засмива и шеговито отдава чест.

— Ще дадете ли сигнал в момент на нужда?