Филипа Грегъри - Бялата кралица

Обзема ме гняв, когато тя се осмелява да го спомене, после си давам сметка, че тя явно още смята, че е на служба при него, а мен все още приема като негова съпруга, и дръпвам назад резетата на вратата, и бързо ги разтварям, когато тя се стрелва вътре като подплашена котка.

— Какво? — питам безцеремонно. — Какво си мислиш, като идваш тук неканена?

Тя не пристъпва по-нататък в убежището ми: остава на студения праг на вратата. Оставя на пода кошница, която носи като кухненска прислужница. Бързо забелязвам пушената шунка и печеното пиле.

— Изпраща ме сър Уилям Хейстингс, с поздрави и уверения в лоялността си — изрича тя припряно.

— О, нима ти смени покровителя си? Негова блудница ли си сега?

Тя ме поглежда право в лицето и трябва да се сдържа, за да не ахна при вида на гордата ѝ красота. Има сиви очи и светла коса. Изглежда така, както изглеждах аз преди двайсет години. Прилича на моята дъщеря Елизабет Йорк: жена с хладна английска красота, английска роза. Бих могла да я мразя заради това, но откривам, че не е така. Мисля си, че ако преди двайсет години Едуард беше женен, аз нямаше да съм по-добра от нея и щях да предпочета да съм негова блудница, отколкото да не го познавам изобщо.

Синът ми Томас Грей излиза от сенките на криптата зад мен и ѝ се покланя като на дама. Тя му отправя бърза усмивка, сякаш са добри приятели, които не се нуждаят от думи.

— Да, сега съм блудница на сър Уилям — съгласява се тя тихо. — Покойният крал изпрати моя съпруг в чужбина и анулира брака ни. Семейството ми не желае да ме прибере у дома. Нямам никаква закрила сега, когато кралят е мъртъв. Сър Уилям Хейстингс ми предложи дом и се радвам, че при него намирам поне известна безопасност.

Кимвам.

— И така?

— Той ме моли да бъда негова посредница пред вас. Не може да дойде лично — опасява се от шпионите на херцог Ричард. Но ви съобщава да имате надежда и че смята, че всичко ще бъде наред.

— И защо би трябвало да ти имам доверие?

Томас излиза напред.

— Послушайте я, почитаема майко — казва той тихо. — Тя обичаше съпруга ви истински и е изключително почтена жена. Няма да ви даде лъжливи и вероломни съвети.

— Ти влизай вътре — казвам му рязко. — Аз ще се оправя с тази жена — обръщам се към нея: — Вашият нов покровител е мой враг от мига, в който ме видя за първи път — казвам грубо. — Не виждам защо да бъдем приятели сега. Той ни принуди да приемем херцог Ричард и все още го подкрепя.

— Смяташе, че защитава младия крал — казва тя. — Мислеше единствено за безопасността на младия крал. Иска да знаете това, а също и, че той смята, че всичко ще се оправи.

— О, нима? — впечатлена съм, независимо от посредницата. Хейстингс е предан на съпруга ми и в смъртта, както и в живота. Ако той смята, че нещата ще се оправят, ако е убеден, че синът ми е в безопасност, тогава може би всичко ще се нареди както трябва. — Защо е толкова уверен?

Тя пристъпва малко по-близо, за да може да шепне:

— Младият крал е подслонен в Епископския дворец — казва тя. — Съвсем наблизо. Но членовете на Частния съвет са съгласни, че е редно той да бъде настанен в кралските апартаменти в Тауър и всичко да бъде подготвено за коронацията му. Той трябва веднага да заеме мястото си като новия крал на Англия.

— Херцог Ричард ще го короняса?

Тя кимва.

— Приготвят за него кралските апартаменти, вземат му мярка за мантията за коронацията. Подготвят абатството. Организират живите картини и събират парите за отпразнуването на коронацията му. Разпратиха поканите и свикаха Парламента. Всичко се подготвя — тя се поколебава: — Всичко се върши бързо и припряно, разбира се. Кой би си помислил…?

Тя млъква рязко. Очевидно си е обещала, че няма да показва скръб пред мен. Как би могла? Нима блудницата на краля би се осмелила да плаче за загубата му пред неговата кралица? Затова не казва нищо, но сълзите се появяват в очите ѝ и тя примигва, за да ги прогони. А аз не казвам нищо, но и в моите очи се появяват сълзи, и аз извръщам поглед от нея. Не съм жена, която се оставя да я надвие един мигновен прилив на чувства. Това е неговата блудница; аз съм неговата кралица. Но Бог знае, че той липсва и на двете ни. Споделяме скръбта, както някога споделяхме радостта да го имаме.

— Но сигурна ли си? — питам с много нисък глас. — Служителите, които отговарят за кралския гардероб, подготвят мантията му за коронацията? Всичко се подготвя?

— Определиха като дата за коронацията му двайсет и пети юни и лордовете на кралството са свикани да присъстват. Няма съмнение — казва тя. — Сър Уилям ми нареди да ви съобщя да не унивате и че не се съмнява, че ще видите сина си на трона на Англия. Каза ми да ви предам, че той лично ще дойде тук сутринта, за да ви придружи до абатството, и ще видите сина си коронясан. Ще присъствате на коронацията на младия крал, начело на свитата му.

Уповавам се на тази надежда. Но виждам, че тя може да е права; че Хейстингс може да е прав; и че аз съм скрита в убежище като уплашен заек, който бяга, когато няма хрътки, и се снишава с притиснати към гърба уши, докато жътварите го подминават и отиват в друга нива.

— А Едуард, младият граф Уорик, е изпратен на север в домакинството на Ан Невил, съпругата на херцог Глостър — продължава тя.

Уорик е момчето, което бъчвата вино остави сирак. Той е само на осем години и е изплашено глупаво малко момче, истински син на своя баща глупак Джордж, херцог Кларънс. Но той има право да претендира за трона след синовете ми: неговото право е по-голямо от това на херцог Ричард и въпреки това Ричард го пази.

— Сигурна ли си? Изпратил е Уорик при съпругата си?

— Милорд казва, че Ричард се бои от вас и влиянието ви, но няма да воюва със собствените си племенници. Всички момчета са в безопасност с него.

— Хейстингс има ли новини за брат ми и за сина ми Ричард Грей? — прошепвам.

Тя кимва.

— Членовете на Частния съвет са отказали да обвинят брат ви в държавна измяна. Казват, че той е бил добър и верен служител. Херцог Ричард искал да го обвини, че е похитил младия крал, но членовете на Частния съвет отказали. Надделели над херцог Ричард и той приел мнението им. Ваша светлост, милорд смята, че брат ви и синът ви ще бъдат освободени след коронацията.

— Херцог Ричард ще сключи ли споразумение с нас?

— Милорд казва, че херцогът силно се противопоставя на семейството ви, ваша светлост, и на вашето влияние. Но е верен на младия крал в името на крал Едуард. Каза, че можете да сте уверена, че младият крал ще бъде коронясан.

Кимвам.

— Кажи му, че ще се радвам на този ден, но дотогава ще остана тук. Имам по-малък син и пет дъщери и бих предпочела да ги държа на сигурно място при себе си. А нямам доверие на херцог Ричард.

— Той казва, че самата вие не сте достойна за доверие — тя се снишава в дълбок реверанс и остава със сведена глава, докато ме обижда. — Нарежда ми да ви кажа, че не можете да победите херцог Ричард. Ще трябва да работите заедно с него. Нарежда ми да ви кажа, че сам вашият съпруг е посочил херцога за лорд-протектор и че членовете на Частния съвет предпочитат неговото влияние пред вашето. Извинете ме, ваша светлост, но той ми нареди да ви кажа, че има мнозина, които не харесват семейството ви и искат да видят младия крал освободен от влиянието на многото си вуйчовци, а семейство Ривърс — прогонено от многобройните постове, които заема. Отбелязано е също, че сте отмъкнали кралското съкровище в убежището с вас, че сте взели Големия държавен печат и че брат ви, лорд-адмиралът Едуард Удвил, е извел целия флот в морето.

Стисвам зъби. Това цели да оскърби мен и всички членове на семейството ми, особено брат ми Антъни, който има влияние над Едуард повече от всеки друг; който го обича като роден син и който в същия този миг е пленник заради него.

— Можеш да кажеш на сър Уилям, че херцог Ричард трябва да освободи брат ми незабавно, без да повдига обвинение срещу него — процеждам. — Можеш да му кажеш, че на Частния съвет трябва да бъде напомнено за правата на семейство Ривърс и на вдовицата на краля. Аз все още съм кралица. Тази страна е виждала една кралица да се бори за правата си преди, така че всички трябва да внимавате. Херцогът похити сина ми и влезе в Лондон в пълно бойно снаряжение. Ще го накарам да отговаря за това, когато ми се удаде тази възможност.

Тя изглежда изплашена. Явно не иска да бъде посредница между един амбициозен придворен и една отмъстителна кралица. Но това е задачата, която ѝ е възложена, и тя ще трябва да направи най-доброто, на което е способна.

— Ще му съобщя, ваша светлост — казва тя. Отново прави нисък реверанс, а после се отправя към вратата. — Ще ми позволите ли да ви изкажа съчувствието си за загубата на вашия съпруг? Той беше велик човек. За мен беше чест, че той ми позволи да го обичам.

— Той не те обичаше — казвам с внезапна злоба и виждам как и без това бледото ѝ лице побелява.

— Не, той никога не е обичал никоя друга така, както обичаше вас — отвръща тя толкова мило и сладко, че не мога да не се трогна от нежността ѝ. На лицето ѝ има лека усмивка, но очите ѝ отново са мокри. — Никога не съм се съмнявала, че на трона има само една кралица, и същата тази кралица е в сърцето му. Той се погрижи да разбера това. Всички знаеха това. За него винаги сте съществували единствено вие.

Тя плъзва резето и отваря вратичката във вътрешността на голямата порта.

— Ти също му беше скъпа — казвам, подтикната против волята си, да бъда честна към нея. — Ревнувах от теб, защото знаех, че е така. Той казваше, че ти си най-веселата му блудница.

Лицето ѝ светва, сякаш във вътрешността на фенер е запален топъл пламък.

— Радвам се, че е мислел така за мен и че имате добрината да ми го кажете — казва тя. — Никога не съм се интересувала от политика или постове. Просто обичах да бъда с него, и, ако мога, да го правя щастлив.

— Да, много добре, много добре — казвам, бързо изчерпала великодушието си. — Е, сбогом. И късмет.

— Бог да пази и вас, ваша светлост — казва тя. — Може отново да ме изпратят със съобщения при вас. Ще ме приемете ли?

— Както вас, така и всяка от другите. Бог е свидетел: ако Хейстингс смята да използва блудниците на Едуард като вестоносци, ще приема стотици — казвам раздразнено и виждам слабата ѝ усмивка, докато тя се измъкна през полуотворената врата и аз я затръшвам зад гърба ѝ.

Уверенията на Хейстингс не ме разколебават. Решена съм да воювам срещу Ричард. Ще го унищожа, ще освободя сина си и брат си и ще оповестя възкачването на младия крал на престола. Няма да чакам покорно и смирено, както предлага Хейстингс, Ричард да короняса Едуард. Нямам му доверие, нямам доверие на Частния съвет или на гражданите на Лондон, които лицемерно чакат да се присъединят към печелившата страна. Ще се подготвя за нападение и това би трябвало да го изненада.

— Пратѝ съобщение на чичо си Едуард — казвам на Томас, по-младия от моите синове Грей. — Съобщи му да доведе флота готов за битка, а ние ще напуснем убежището си и ще вдигнем хората на оръжие. Херцогът нощува в замъка Бейнард с майка си. Едуард трябва да нападне замъка, докато ние проникнем в Тауър и измъкнем нашия принц Едуард.

— А ако Ричард няма никакво друго намерение, освен да го короняса? — пита ме той. Започва да пише съобщението с шифър. Нашият пратеник чака скрит, готов да потегли към флота, който стои в готовност в дълбоката вода на Даунс.

— Тогава Ричард ще загине и така или иначе ще коронясаме Едуард — казвам. — Навярно ще сме убили предан приятел и принц от династията Йорк, но ще имаме време да скърбим за това по-късно. Нашето време е сега. Не можем да го чакаме да затегне властта си над Лондон. Половината страна вероятно все още не е научила, че крал Едуард е мъртъв. Нека да довършим херцог Ричард, за да не допуснем неговото управление да продължи още дълго.

— Бих искал да си осигуря помощта на някои от лордовете — казва той.

— Правѝ каквото трябва — казвам с безразличие. — Лейди Маргарет Станли ми съобщава, че съпругът ѝ е на наша страна, макар да изглежда, че е приятел на Ричард. Можеш да попиташ него. Но онези, които не се вдигнаха в наша защита, когато Ричард влезе в Лондон, могат да умрат заедно с него, ако питаш мен. Те са предатели спрямо мен и спрямо паметта на съпруга ми. Онези, които оцелеят в тази битка, ще бъдат изправени на съд и обезглавени.

Томас вдига поглед към мен.

— В такъв случай ти отново обявяваш война — казва той. — Ние, семейство Ривърс, и хората, които са на служба при нас, нашите братовчеди и сродници и роднини по сватовство срещу лордовете на Англия, начело с твоя девер, херцог Ричард. Сега Йорк се изправя срещу Йорк. Ще бъде жестока борба и ще е трудно да свърши, щом вече е започнала веднъж. И ще е трудна за спечелване.