Филипа Грегъри - Бялата кралица

Почитаема майко, лишен съм от твоите умения да прозирам във вероломните сърца човешки, но у него имаше нещо, което събуди у мен недоверие и неприязън. Той извърна поглед и каза, че нямало полза: той вече бил мислил за това, но някакъв свещеник бил вдигнал телата оттам и ги бил отнесъл в сандък, за да ги погребе по християнски, и ги спуснал в най-дълбоките води на реката, за да не бъдат намерени никога. Попитах го за името на свещеника, но той не го знаеше. Попитах го откъде свещеникът е разбрал къде са заровени и защо ги е потопил в реката, вместо да ти донесе телата. Попитах го защо, щом е трябвало да бъдат погребани по християнски, те са били оставени във водата? Попитах го в коя част от реката и той каза, че не знае. Попитах го кой му е разказал всичко това и той каза, че го сторила майка му, лейди Маргарет, и че ѝ вярвал безрезервно. Трябва да е точно както тя му е казала: той е уверен в това.

Не знам как разбираш всичко това.

Според мен тази работа вони.

Вземам писмото на Томас и го поднасям към пламъците на огъня, който гори в залата. Вземам перо да му отговоря, подострям писеца, загризвам перото отгоре и после пиша:

Съгласна съм. Хенри Тюдор и неговите съюзници трябва да са имали пръст в смъртта на сина ми. Откъде иначе той ще знае, че момчетата са мъртви, и как е било извършено злодеянието? Ричард трябва да ни освободи този месец. Отърви се от претендента Тюдор и се прибери у дома. Ричард ще те помилва и ще можем да бъдем заедно. Каквито и клетви да положи Хенри в църква и независимо колко души му засвидетелстват почит, Елизабет никога няма да се омъжи за убиеца на братята си, а ако той наистина е убиецът, тогава моето проклятие ще се пренесе от него върху сина и внука му. Никое момче от рода на Тюдорите няма да доживее да стане мъж, ако Хенри е имал пръст в смъртта на сина ми.

Краят на дванайсетте коледни дни и завръщането на Парламента в Лондон ми носи неприятната новина, че Парламентът е удовлетворил желанието на крал Ричард и е постановил, че моят брак е бил недействителен, че децата ми са копелета и че самата аз съм блудница. Ричард беше заявил това преди и никой не беше оспорил думите му. Сега заявеното от него е закон и Парламентът, като сборище от марионетки, послушно го прокарва.

Не повдигам никакво възражение пред Парламента и не нареждам на свои приятели да подадат възражение в наша полза. Това е първата стъпка в освобождаването ни от нашето скривалище, което се е превърнало в наш затвор. Това е първата стъпка в превръщането ни в онова, което Елизабет нарича „обикновени хора“. Ако законът на страната твърди, че не съм нищо повече от вдовица на сър Ричард Грей и бивша любовница на бившия крал, ако законът на страната казва, че моите деца са просто извънбрачно родени момичета, тогава ние нямаме особена стойност, било то живи или мъртви, затворени или свободни. За никого няма значение къде сме, или какво правим. Това само по себе си ни дава свобода.

По-важното — помислям си, но не го казвам, дори на Елизабет — е че заживеем ли тихо и спокойно в усамотена къща, синът ми Ричард може би ще може да дойде при нас. Тъй като сме лишени от кралското си положение, синът ми може отново да бъде с мен. Щом вече не е принц, мога да си го върна. Той живее под името Питър — момче, намерило подслон при бедно семейство в Турне. Той може да бъде Питър, гост в къщата ми в Графтън, мой любим паж, мой постоянен компаньон, моето сърце, моята радост.

Получавам съобщение от лейди Маргарет. Чудех се кога ще получа отново вест от тази моя най-скъпа приятелка и съюзница. Щурмуването на Тауър, което тя планираше, се провали катастрофално. Синът ѝ оповестява на всеослушание, че моите синове са мъртви, и твърди, че единствено майка му знае подробностите за смъртта и погребението им. Бунтът, който тя ръководеше, завърши с поражение и с моите подозрения. Въпреки това съпругът ѝ се ползва с висшето благоволение на крал Ричард, макар че нейната роля в бунта е добре известна. Безспорно, тя е ненадеждна приятелка и съмнителна съюзница. Създава впечатление, че знае всичко, но не прави нищо, и така и не е наказана.

Тя обяснява, че не е имала възможност да пише и че не може да ме посети лично, защото е държана като в затвор от съпруга си лорд Станли, който беше верен приятел на Ричард, подкрепяйки го в неотдавнашния бунт. Сега се оказва, че синът на Станли, лорд Стрейндж, е събрал малка армия в подкрепа на крал Ричард и че всички слухове, че той потегля да подкрепи Хенри Тюдор, са били погрешни. Неговата лоялност никога не е подлежала на съмнение. Но имаше достатъчно хора, които да свидетелстват, че агентите на лейди Маргарет са сновали напред-назад до Бретан, за да призоват сина ѝ Хенри Тюдор да се опита да завземе трона за себе си. Имаше шпиони, които могат да потвърдят, че нейният голям съветник и приятел епископ Мортън е убедил Бъкингамския херцог да се обърне срещу своя господар Ричард. А имаше дори хора, които можеха да се закълнат, че тя е сключила договор с мен дъщеря ми да се омъжи за сина ѝ, и доказателството за това бе Коледата в катедралата на Рен, когато Хенри Тюдор обяви, че ще бъде съпруг на Елизабет и се закле, че ще бъде крал на Англия, а целият му антураж, сред който и синът ми Томас Грей, коленичиха и му се заклеха във вярност като на крал на Англия.

Предполагам, че Станли, съпругът на Маргарет Боуфорт, е трябвало да говори крайно убедително, за да увери своя разтревожен монарх, че макар съпругата му да е бунтовница и заговорница, той самият дори за миг не е помислял за облагите, които може да получи, ако доведеният му син седне на трона. Но изглежда, че го е направил. Станли Sans Changer си запазва благоволението на узурпатора, а съпругата му Маргарет е затворница в собствения си дом, лишена от обичайните си слуги, със забрана да изпраща съобщения на когото и да е — особено на сина си — а земите, богатството и наследството са ѝ отнети. Но всички те са дадени на съпруга ѝ при условие, че той ще я държи под контрол.

За влиятелна и властна жена, тя не изглежда твърде обезсърчена от това, че нейният съпруг поема в собствените си ръце цялото ѝ богатство и всичките ѝ земи и я затваря като пленница в къщата ѝ, като се кълне, че тя никога няма да напише ново писмо и да подбуди друг заговор. Явно има основание да не губи кураж, защото ето че ми пише и отново заговорничи. Поради което мога да предположа, че Станли Sans Changer вярно и предано следва собствените си интереси, както навярно е правил винаги — като от една страна, обещава вярност на краля, а от друга, оставя съпругата си да заговорничи с бунтовниците.

Ваша светлост, скъпа сестро — защото именно така е редно да наричам вас, която сте майка на момичето, което ще ми бъде дъщеря и което ще бъде майка на децата на сина ми, — започва тя. Тя е цветиста в стила си на писане и темпераментна в живота. Върху писмото има размазано петно, сякаш очите ѝ са преливали от сълзи на радост при мисълта за сватбата на нашите деца. Поглеждам го с неприязън. Дори и да не я подозирах в най-коварно предателство, това нямаше да събуди у мен топли чувства.

С голяма тревога научавам от сина си, че вашият син Томас Грей е смятал да напусне неговия двор и се е наложило да го убедят да се върне там. Ваша светлост, скъпа сестро, какво ли става с вашето момче? Можете ли да го уверите, че интересите на вашето семейство и тези на моето са едни и същи и че той е любим приятел на моя син Хенри? Моля ви, умолявам ви, като любяща майка му наредете да понесе трудностите на изгнанието, за да бъдат после сигурни, че ще си получат заслужената награда, когато възтържествуват. Ако е чул нещо или се опасява от нещо, редно е да говори със сина ми Хенри Тюдор, който може да успокои ума му. Светът е пълен с клюки и Томас едва ли иска да изглежда като изменник или малодушен човек сега.

Не научавам нищо, понеже съм затворена под ключ, но разбирам, че тиранинът Ричард планира да вземе по-големите ви момичета в двора си. Умолявам ви да не ги пускате да заминат. На Хенри едва ли ще му се понрави годеницата му да е в двора на неговия враг, изложена на всякакви изкушения, а знам, че вие като майка сигурно изпитвате огромно отвращение при мисълта дъщеря ви да е в ръцете на човека, който уби двамата ви сина. Помислете си — да поставите момичетата си във властта на човека, който уби техните братя! Сигурно и на самите тях им е непоносимо дори да го гледат. По-добре да останете в убежище, отколкото да ги принуждавате да му целуват ръка и да живеят под господството на неговата съпруга. Знам, че и вие ще почувствате същото, което чувствам и аз: че това е невъзможно.

Най-малкото за свое собствено добро, наредете на момичетата си да останат с вас на тихо и спокойно място в провинцията, ако Ричард склони да ги освободи, или на спокойствие в убежището, ако откаже, до онзи Щастлив Ден, когато Елизабет ще бъде кралица на свой собствен двор и както ваша, така и моя възлюбена дъщеря.

Ваша най-вярна приятелка в целия свят, пленница също като вас, Лейди Маргарет Станли.

Занасям писмото на моята Елизабет и гледам как усмивката ѝ става все по-широка, докато откровено се разсмива.

— О, Боже мой, каква стара вещица! — възкликва тя.

— Елизабет! Това е бъдещата ти свекърва!

— Да, в онзи Щастлив Ден. Защо не иска да отидем в двора? Защо трябва да бъдем предпазвани от изкушение?

Вземам писмото обратно от нея и го препрочитам.

— Ричард ще знае, че си сгодена за Хенри Тюдор. Тюдор го обяви, така че всички знаят. Ричард знае, че по този начин роднините по сватовство на семейство Ривърс ще застанат на страната на Тюдор. Родът Йорк сега следва теб. Ти си нашата единствена наследница. В негов интерес ще бъде да отведе всички вас, момичетата, в двора и да ви омъжи изгодно за някои от собствените си близки и приятели. По този начин Тюдор отново е изолиран, а вие, наследниците на династията Йорк, ще сте омъжени в по-нископоставени семейства. Последното нещо, което лейди Маргарет иска, е ти да се омъжиш щастливо за някой красив лорд, оставяйки нейния Хенри да изглежда като глупак без годеницата си и без твоите поддръжници.

Тя свива рамене.

— Стига да се измъкнем оттук, с радост ще живея с вас в провинцията, почитаема майко.

— Знам — казвам. — Но Ричард иска вие, по-големите момичета, да бъдете в двора, където хората могат да виждат, че сте в безопасност, поверени на неговите грижи. Ще отидете ти, Сесили и Ан, а Бриджет и Катрин ще останат при мен. Той ще иска хората да знаят, че съм ви позволила да отидете при него, че според мен сте в безопасност под неговите грижи. А и аз бих предпочела да сте навън, част от живота на света, вместо затворени вкъщи.

— Защо? — пита тя, като обръща към мен сивите си очи. — Кажи ми. Не ми харесва как звучи това. Навярно кроиш нещо, почитаема майко, а не искам повече да бъда в центъра на кроежи.

— Ти си наследницата на династията Йорк — казвам простичко. — Винаги ще бъдеш в центъра на заговори.

— Но къде ще отидеш ти? Защо няма да дойдеш в двора с нас?

Поклащам глава.

— Не бих могла да понеса да видя онази кльощава сврака Ан Невил на моето място, да носи моите рокли, преправени, за да ѝ стават, с моите накити около мършавата ѝ шия. Не бих могла да ѝ направя реверанс като на кралица на Англия. Не бих могла да го сторя, Елизабет, дори не и за да си спася живота. А за мен Ричард никога няма да бъде крал. Аз видях един истински крал и го обикнах. Бях истинска кралица. За мен те са обикновени натрапници — не бих могла да ги понеса.

— Ще бъда поверена на Джон Несфийлд, който е наш пазач тук. Ще живея в имението му в Хийтсбъри и мисля, че това ще ми приляга много добре. Ти можеш да отидеш в двора и с другите момичета можете да усвоите малко дворцови маниери. Време е да се отделите от майка си и да излезете в света.

Тя идва при мен като малко момиче и ме целува.

— Ще ми хареса повече, отколкото да бъда затворница — казва тя. — Макар че ще е толкова странно да бъда далече от теб. Не съм се делила от теб през целия си живот. — После прави пауза. — Но няма ли да си самотна? Няма ли да ти липсваме твърде много?

Поклащам глава и я притеглям до себе си, за да прошепна:

— Няма да съм самотна, защото се надявам, че Ричард ще се прибере у дома. Надявам се да видя отново момчето си.

— А Едуард? — пита тя.

Срещам изпълнения ѝ с надежда поглед, без да отбягвам очите ѝ.

— Елизабет, мисля, че той е мъртъв, защото не проумявам кой би го отвел, без да ни каже. Мисля, че Бъкингам и Хенри Тюдор са наредили да бъдат убити и двете момчета, без да знаят, че сме скрили Ричард на безопасно място, като са смятали да си разчистят пътя към трона и да стоварят вината върху крал Ричард. Ако Едуард е жив, то дай Боже да успее да стигне до мен. На прозореца ми винаги ще има запалена свещ, за да осветява пътя му към дома, и вратата ми никога няма да се заключва, в случай че някой ден неговата ръка посегне към резето.