Тя пребледнява.

— Нали не мислите, че кралят ще отведе Теди някъде?

— Не — казвам. — Но няма нужда да се хранят заедно. Със сигурност е по-добре да не ги срещаме. Освен това, ако Теди каже на Хенри, че очаква да стане крал, би станало неловко.

Тя се усмихва леко и казва:

— Иска ми се никой да не му беше казвал, че е следващият в реда на престолонаследниците. Толкова сериозно го прие.

— По-добре е да не се пречка, докато Хенри свикне с всичко — казвам. — Да, Теди е много мил, но не може да му се има доверие, че няма да каже нещо необмислено.

Тя оглежда приготовленията за банята ми, а после — разстланата ми нова рокля, донесена от Сити същия ден от шивачката, в зеления цвят на Тюдорите, с „любовни възелчета“ на раменете.

— Много ли ви е тежко заради тази женитба, Елизабет?

Свивам рамене, отричайки собствената си болка.

— Аз съм принцеса на Йорк — казвам. — Трябва да направя това; във всеки случай щеше да се наложи да се омъжа за някого според плановете на баща ми. Бях сгодена още в люлката. Нямам избор; но и никога не съм очаквала да имам избор — освен веднъж, а сега това ми се струва като омагьосано време, като сън. Когато ти дойде времето, и ти ще трябва да се омъжиш, където ти наредят.

— Това натъжава ли ви? — пита тя: такова мило, сериозно момиче.

Поклащам глава.

— Не чувствам нищо — казвам истината. — Това е може би най-лошото. Не чувствам абсолютно нищо.

* * *

Придворните на Хенри пристигат навреме, изискано облечени, със смутени, полускрити усмивки. Половината му двор се състои от наши някогашни приятели; повечето сме роднини по сватовство, ако не по кръв. Много неща остават неизречени, когато лордовете влизат и ни поздравяват, точно както правеха едно време, когато ние бяхме кралското семейство, което ги посрещаше тук, в двореца.

Братовчед ми Джон дьо ла Поул, когото Ричард посочи за свой наследник преди Бозуърт, е тук с майка си, моята леля Елизабет. Тя и цялото ѝ семейство сега са предани на Тюдорите и ни поздравяват с предпазливи усмивки.

Другата ми леля, Катрин, сега носи името Тюдор и върви, облягайки се на ръката на чичото на краля, Джаспър; но прави на майка ми толкова нисък реверанс, както винаги, а когато се изправя, я целува топло.

Чичо ми Едуард Удвил, родният брат на майка ми, е сред придворните на Тюдор, почитан и доверен приятел на новия крал. Той е с Хенри, откакто отиде в изгнание, и се сражава за него при Бозуърт. Навежда се ниско над ръката на майка ми, после я целува по двете бузи като неин брат, и чувам шепота му: „Хубаво е да те видя отново на законното ти място, Лизи… ваша светлост!“

Майка ми е уредила впечатляващо пиршество с двайсет и две блюда, а след като всички са се нахранили и съдовете и сгъваемите маси са прибрани, сестрите ми Сесили и Ан танцуват пред двора.

— Моля ви, принцесо Елизабет, потанцувайте ни — казва ми кратко кралят.

Поглеждам майка ми; бяхме се разбрали да не танцувам. За последен път танцувах в тези стаи по време на коледното празненство; тогава носех рокля от коприна, пищна като тази на самата кралица Ан, ушита по същия модел като тази на кралицата, сякаш за да предизвикам сравнение между нея и мен — по-млада от нея с десет години; а съпругът ѝ, кралят, Ричард, не можеше да откъсне очи от мен. Целият двор знаеше, че той се влюбва в мен и че беше готов да напусне старата си, болна съпруга, за да бъде с мен. Танцувах със сестрите си, но той виждаше единствено мен. Танцувах пред стотици хора, но само за него.

— Ако обичате — казва Хенри, аз срещам прямия поглед на лешниковите му очи и виждам, че не мога да си измисля извинение.

Надигам се от мястото си и протягам ръка на Сесили, която ще трябва да ми бъде партньорка, независимо дали ѝ харесва, или не, а музикантите засвирват бърз италиански танц. Сесили е танцувала с мен много пъти пред крал Ричард, и по рязкото присвиване на устата ѝ се досещам, че и тя си мисли за това. Тя може и да се чувства като робиня, на която се налага да забавлява някой султан, но в този случай най-унизената съм аз — и това е утеха за нея. Танцът е бърз, с подскачане или завъртане в края на всяка стъпка, а и двете сме бързоноги и грациозни. Въртим се шеметно из стаята, като си партнираме, а после с танцова стъпка се отправяме към други партньори и се срещаме отново в средата. Музикантите завършват с висока нота, ние правим реверанс на краля и една на друга, и се връщаме, за да застанем до майка ми, малко порозовели, изпотени и задъхани, а музикантите стават и свирят за краля.

Той слуша внимателно, като си тактува с една ръка по страничната облегалка на стола си. Явно обича музиката и когато музикантите завършват, той ги възнаграждава със златна монета — достатъчна награда, но съвсем не достойна за един принц. Докато го наблюдавам, разбирам, че е пестелив с парите като майка си — този млад мъж не е възпитан да мисли, че светът му дължи един престол. Това не е млад човек, свикнал с кралско богатство, който го харчи с лека ръка. Не е човек като моя Ричард, който разбираше, че един благородник трябва да живее както подобава и да разпределя състоянието си сред своите хора. После засвирват за всеобщите танци и кралят се навежда към майка ми и казва, че би искал да прекара известно време с мен, насаме.

— Разбира се, ваша светлост — тя се готви да се отдалечи от нас и да отведе момичетата със себе си, оставяйки ни сами в края на голямата зала.

— Сами и необезпокоявани — той я спира с жест на ръката си. — В отделна стая.

Тя се поколебава, и почти мога да я видя как обмисля искането му. Първо, той е кралят. Второ, ние сме сгодени; и ето най-сетне решението ѝ: не може в никакъв случай да му откажем.

— В личните покои, които се намират зад кралската маса, можете да бъдете съвсем сами — казва тя. — Ще се погрижа да не ви безпокоят.

Той кимва и се изправя на крака. Музикантите престават да свирят, придворните се снишават в безброй поклони, а после се изправят бързо, за да ни проследят с любопитни погледи; крал Хенри ми подава ръка и, следвайки майка ми, слиза заедно с мен от издигнатия подиум, напускайки голямата маса, където вечеряхме, и минава през сводестата врата в дъното на голямата зала, към уединената стая отзад. Всички гледат с благоговейно внимание как напускаме залата и танците. Пред вратата на стаята майка ми отстъпва назад и с леко свиване на рамене ни пуска да влезем, сякаш сме актьори, които слизат от сцена и влизат в личния живот, в живота без сценарий.

Щом влизаме в стаята, той затваря вратата. Чувам как отвън музикантите засвирват отново; масивното дърво заглушава звука. Съвсем небрежно, той превърта големия ключ в ключалката.

— Какво е това? — казвам, така стресната, че забравям добрите обноски. — Какво си мислите, че правите?

Той се обръща към мен и решително обгръща с ръка кръста ми, притискайки ме към себе си в неустоима хватка.

— Ще се опознаем по-добре — казва.

Не се отдръпвам от него като боязлива девойка. Държа се на положение.

— Бих искала да се върна в залата.

Той сяда на един стол, голям като трон, и ме дръпва долу, така че се озовавам седнала неудобно на коляното му, сякаш той е пияница, а аз — кръчмарска блудница, и току-що е платил за мен.

— Не. Казах ви. Ще се опознаем по-добре.

Опитвам се да се отскубна от него, но той ме държи здраво. Ако се боря или се съпротивлявам, това ще значи, че вдигам ръка срещу краля на Англия, което е равносилно на държавна измяна.

— Ваша светлост… — казвам.

— Изглежда, че трябва да се оженим — казва той, в гласа му се промъква по-сурова нотка. — За мен е чест, че Парламентът проявява такъв интерес към брака ми. Изглежда, че семейството ви все още има много приятели. Дори сред онези, които претендират, че са мои приятели. Разбирам от тях, че настоявате за тази сватба. Поласкан съм, благодаря ви за вниманието. Както и двамата знаем, сгодени сме от цели две години. Така че сега ще консумираме годежа си.

— Какво?

Той въздиша, сякаш съм досадно глупава.

— Ще консумираме годежа си.

— Няма — заявявам.

— Ще ви се наложи да направите това в първата ни брачна нощ. Каква е разликата сега?

— Защото това ще ме опозори! — възкликвам. — Правите това в покоите на майка ми, докато сестрите ми са само на крачка отвъд тази врата, в собствения дворец на майка ми, преди сватбата ни, за да ме лишите от честта ми!

Усмивката му е студена.

— Не мисля, че имате кой знае каква чест за защитаване, нали, Елизабет? И моля ви — не се страхувайте, че ще разкрия, че не сте девица. Не помня вече колко много хора ми писаха, специално за да ме уведомят, че сте били любовница на крал Ричард. И онези, които си направиха труда да дойдат чак от Англия, само за да кажат, че са ви видели да се разхождате ръка за ръка с него в градините, че той е идвал в покоите ви всяка нощ, че сте били придворна дама на съпругата му, но сте прекарвали цялото си време в леглото му. Имаше и мнозина, които твърдяха, че тя е умряла от отрова и че именно вие сте ѝ подали тази отрова в чашата. Италианските прахчета на майка ви са били любезно поднесени на поредната жертва. Семейство Ривърс плавно преодоляват още едно препятствие.

Толкова съм ужасена, че едва мога да говоря.

— Никога — заричам се. — Никога не бих сторила зло на кралица Ан.

Той свива рамене, сякаш не е от особено значение дали съм престъпница и кралеубийца.

— О, кой ли се интересува от това сега? Не се съмнявам, че и двамата сме вършили неща, които бихме предпочели да не помним. Тя е мъртва, и той е мъртъв, и братята ви са мъртви, а вие сте сгодена за мен.

— Братята ми? — възкликвам, внезапно нащрек.

— Мъртви са. Не остана никой друг освен нас.

— Откъде знаете това?

— Знам го. Хайде, наведете се по-близо.

— Говорите за мъртвите ми братя, когато искате да ме посрамите?

Едва успявам да говоря; давя се от гняв.

Той се обляга назад и се разсмива, сякаш е искрено развеселен.

— Наистина! Та как бих могъл да посрамя момиче като вас? Вашата репутация ви изпреварва с цели мили. Вече сте напълно посрамена. През тази последна година мислех за вас като за нещо съвсем малко повече от готова на убийство блудница.

Останала съм без дъх, докато той ме обижда, а твърдата му ръка ме държи за кръста, притискайки ме към костеливите му колене, като дете, насила принудено да търпи нежелана милувка.

— Невъзможно е да ме желаете. Знаете, че аз не ви желая.

— Всъщност не ви желая. Съвсем не. Не ми се нравят твърде много повредените стоки. Не желая огризки, останали от друг мъж. Особено пък огризките на един мъртвец. Мисълта как Ричард узурпаторът ви опипва, а вие му правите мили очи заради короната, силно ме отвращава.

— Тогава ме пуснете! — изкрещявам и се отдръпвам, но той ме притиска здраво.

— Не. Защото, както виждате, трябва да се оженя за вас; тази вещица майка ви се погрижи за това. Камарите на Парламента се погрижиха за това. Но все пак настоявам да се уверя, че сте плодовита. Искам да зная какво получавам. След като съм принуден да се оженя за вас, трябва да настоя за плодовита съпруга. Трябва да имаме принц за Тюдорите. Всичко би било напусто, ако се окажете ялова.

Вече се боря истински, опитвам се да се изправя, опитвам се да се отскубна, опитвам се да разплета хватката на твърдите му ръце, дърпам пръстите му от талията си; но той е непобедим, ръцете му така са ме сграбчили, сякаш иска да ме удуши.

— Хайде — казва той, леко задъхано, — да ви принудя ли трябва? Или ще вдигнете тази красива рокля заради мен и ще можем да свършим работата и да се върнем на вечерята на майка ви? Може би ще ни потанцувате отново? Като блудницата, каквато сте?

За миг съм напълно застинала от ужас, взирайки се в мършавото му лице, после, за моя изненада, той внезапно ме сграбчва за китката, но пуска талията ми, и аз скачам от скута му и заставам пред него. За един последен миг си помислям да дръпна ръката си, да се втурна към вратата и да избягам, но кожата на ръката ми, където ме е стиснал, изгаря, а твърдостта на изражението му ми подсказва, че няма да има измъкване, няма да има шанс за бягство. Изчервявам се до алено и сълзите се появяват в очите ми.

— Моля ви — изричам немощно. — Моля ви, не ме карайте да правя това.

Той леко присвива рамене, сякаш не може да стори нищо друго, освен да ме държи за китката, сякаш съм пленница, а със свободната си ръка прави малък жест към полите на роклята ми, с който нарежда да ги повдигна, полите на моята рокля в зеления цвят на Тюдорите.

— Ще дойда доброволно при вас тази нощ… — предлагам. — Ще дойда тайно, в покоите ви.