Филипа Грегъри - Бялата принцеса

Защото виждам, виждам с ослепителна яснота, че семейство Станли отново са поставили човек на всяка от двете страни, както винаги правят, както майка ми ме предупреди, че правят винаги. Винаги има по един Станли от двете страни на конфликта, или един, който се е заклел, че ще дойде, или един, който обещава армия, но за нещастие не успява да я доведе. Настъпи ли момент, в който едно семейство трябва да избере страна, Станли винаги могат да бъдат открити на двете страни едновременно.

Дори при Бозуърт, макар че в самия край се оказаха на печелившата страна, те бяха обещали верността и армията си на Ричард. В началото на деня се бяха заклели да бъдат негови съюзници. Ричард дори държеше сина на Томас Станли като заложник, като доказателство за тяхната добра воля. Беше сигурен, че ще му дойдат на помощ, дори докато те чакаха на хълма да видят в чия полза ще се развие битката, а после препуснаха с гръмотевичен тропот надолу, за да подкрепят Хенри.

А сега го сториха отново.

— Sans changer! — изричам задавено. — Sans changer!10

Това е девизът на фамилията Станли: „тези, които никога не изменят“. Но единственото неизменно нещо у тях е стремежът към собствената им сигурност и успех, а после усещам застаналата до мен Маги и пръстите ѝ, които щипят кожата от вътрешната страна на ръката ми, докато шепне настойчиво: „Престанете! Престанете!“, прехапвам опакото на ръката си и задавено млъквам.

Но когато смехът ми пресеква, осъзнавам колко могъщо е станало „момчето“. Ако между двамата Станли е настъпило разделение — единият на страната на Хенри, единият на тази на момчето — тогава те сигурно знаят, че той ще нахлуе и сигурно смятат, че може да победи. Да имаш някой Станли на своя страна е нещо като гаранция за благороден произход — показва, че правото ти да претендираш е основателно. Те винаги се присъединяват единствено към победителя. Ако сър Уилям подкрепя момчето, това е само защото смята, че то ще триумфира. Ако лорд Томас е допуснал това, то е защото мисли, че момчето има добър шанс и по-основателно право.

Хенри ми хвърля поглед, докато аз се мъча да се овладея. Обръща се отново към сър Уилям и лицето му е безизразно.

— Дадох ви всичко, което поискахте — казва безцеремонно, сякаш верността трябва да бъде купена.

Сър Уилям накланя глава.

— Вие лично ми връчихте короната на Англия на бойното поле.

Ужасно е да се види как хората са се отдръпнали от сър Уилям, сякаш внезапно са забелязали у него признаци на чума. Без видимо да помръднат, всички са се озовали на цяла крачка разстояние от него, и той стои сам, изправен срещу ужасения поглед на краля.

— Вие сте брат на втория ми баща, приемах ви за свой чичо — Хенри поглежда майка си. Тя преглъща конвулсивно, сякаш в гърлото ѝ се надига жлъчка и ще повърне. — Майка ми ме увери, че сте неин приближен, че сте човек, на когото можем да се доверим.

— Тук има грешка — казва Томас, лорд Станли. — Сър Уилям може да обясни, знам…

— Четирийсет изтъкнати мъже са му обещали подкрепа — обажда се сър Робърт, без да го питат. — Вербувал е поддръжници. Заедно са изпратили на момчето цяло състояние.

— Вие сте от кралската фамилия на Англия, и въпреки това вземате страната на един претендент? — Хенри изрича с мъка думите, сякаш не може да повярва, че казва това на чичо си. Смятал е да ме посрами с доказателството за измяната на майка ми, смятал е да шокира двора с имената на половин дузина души, които ще изпрати на палача, за да научи другите да бъдат верни за в бъдеще. Не е мислил, че в този театър за утвърждаване на властта си ще открие предател в собственото си семейство. Поглеждам майка му, която се е вкопчила в облегалката на стола му, защото коленете ѝ се подгъват, местеща втренчен поглед от съпруга си към брат му, сякаш са еднакво вероломни и неверни. Виждайки ужасения ѝ поглед, осъзнавам, че вероятно наистина са такива. Братята никога не действат един без друг. Навярно са решили, че сър Уилям ще подкрепи претендента, а Томас, лорд Станли, ще държи на ролята си като баща на краля. И двамата са искали да изчакат, за да видят кой ще спечели. И двамата — твърдо решени да бъдат на страната на победителя. И двамата — преценяващи, че Хенри Тюдор вероятно ще загуби.

— Защо? — пита той сломено. — Защо бихте ме предали? Мен! След като ме подкрепихте? Мен! Който ви даде всичко?

После го виждам как рязко решава да прекрати въпросите, сякаш долавя безпомощността в собствения си глас. Това е хленченето на момче, което никога не е било обичано, което вечно е било в изгнание, надявайки се един ден да се прибере у дома. Момчето, което никога не е могло да разбере защо трябва да е далече от майка си, защо не бива да има приятели, защо трябва да живее в чужда страна и да има само врагове у дома. Хенри си спомня, че има някои въпроси, които не бива никога да бъдат задавани.

Последното, което той иска придворните да чуят, е защо сър Уилям е бил готов да рискува всичко за момчето, да захвърли всичко, което е получил от краля. Причината, поради която сър Уилям би направил този избор, би могла да е само някакъв остатък от обич и преданост към династията Йорк, и вярата му, че момчето е истинският наследник. Хенри не иска да чува това. Последното, което би искал, е двамата Станли да изрекат оправданията за действията си. Кой знае колко хора биха се съгласили с тях? Той стоварва ръка върху масата:

— Не желая да чувам дори една дума от вас.

Сър Уилям не показва намерение да заговори. Лицето му е бледо и гордо. Не мога да го погледна, без да си кажа, че съзнава правдивостта на каузата си. Той следва истинския крал.

— Отведете го — нарежда Хенри на стражите до вратата и те пристъпват напред, а сър Уилям тръгва с тях, без да каже нито дума. Не моли за милост и не се опитва да обясни. Тръгва с високо вдигната глава, сякаш знае, че ще трябва да си плати, задето е постъпил правилно. Никога досега, в целия си живот, не съм го виждала да крачи като горд човек. Винаги съм го смятала за двуличник, човек, който преминава от една на друга страна заради изгодата, която ще получи от това. Но днес, докато го извеждат като предател, когато отива на смърт, когато е напълно загубен заради това, че подкрепи момчето, което твърди, че е мой брат — сър Уилям тръгва с радост, с високо вдигната глава.

Сър Робърт, чиито фамилни земи бяха конфискувани от сър Уилям, и който оттогава таи злоба срещу него, го гледа как си отива с широка усмивка и бърка в торбата с печатите, сякаш за да поднесе на всички ни поредната изненада.

— Достатъчно — казва Хенри, който изглежда също толкова зле, колкото и майка му. — Ще ги прегледам сам, в покоите си. Можете да си вървите. Всички можете да си вървите. Не искам никого… — млъква рязко и поглежда покрай мен, сякаш съм последният човек, който може да му даде утеха в този миг на разкрита измяна. — Не искам да виждам никой от вас.

Подозрението на Хенри спрямо мен и целия род Йорк го тласва да намери достоен за доверието му съпруг за сестра ми Ан и така да я отстрани като център, около който може да се организира бунт. Изборът му пада върху Томас Хауард, граф на Съри, който е изтърпял достатъчно дълго наказание за верността си към рода Йорк и е освободен от Тауър. Той беше верен на Ричард; но даде на Хенри ясно да разбере, че предаността му винаги е била насочена единствено към короната. Щом короната се озова върху главата на Хенри, той я последва. Хенри се съмняваше в това, и хранеше подозрения към него, но преданото му чакане в Тауър, като куче, което чака завръщането на господаря си, убеди Хенри да поеме риска. Така че Томас е сгоден за сестра ми Ан, получава обратно титлата си, и има всички основания да смята, че родът Хауард ще се издигне под управлението на Тюдорите, както твърдо възнамеряваше да стори и при властта на Йорк.

— Възразяваш ли? — питам Ан.

Тя ме поглежда спокойно. Деветнайсетгодишна е, и е била предлагана за съпруга из целия християнски свят.

— Време е — казва кратко. — Освен това можеше да е по-лошо. Томас Хауард ще се издигне, ще се сдобие с благоволението на краля. Ще видиш. Ще направи всичко за него.

Хенри не отделя твърде много време за сватбата, която е уредил; не може да мисли за нищо друго освен за торбата с печати и имената на мъжете, които са го предавали още откакто короната бе положена на главата му.

Джаспър Тюдор, единственият човек на света, на когото Хенри може да се довери, оглавява комисия, която да осъди предателите, и заедно с единайсет лордове и осем съдии довлича в съда всеки, който някога е говорил за момчето или е нашепвал името „принц Ричард“. Пред Джаспър се изреждат свещеници, писари, висши служители, лордове, техните семейства, слуги, синове — ужасно шествие от мъже, които са били платени от Тюдорите, дали са клетва за вярност на рода Тюдор, но после са решили, че момчето е законният крал. Въпреки положението си, въпреки богатствата, които Хенри им е дал, тези лордове са тръгнали против собствените си интереси, привлечени към момчето, сякаш не са могли да се сдържат, следвайки една звезда, по-ярка от собствения им себичен стремеж към изгода. Те са като мъченици на династията Йорк, обещават верността си, излагат на риск безопасността си, лично изпращат думи на обич и вярност, подпечатани с фамилния си герб.

Заплащат тежка цена. Лордовете са публично обезглавени, мъжете от неблагороден произход — обесени, изкормени, докато са още живи, стомасите и белите им дробове — измъкнати от съсечените им тела и изгорени пред изцъклените им очи, после, когато най-сетне издъхват, биват насечени на парчета, разчленени като животински трупове, а късовете от обезобразените им тела — разпратени из кралството, за да бъдат изложени на показ пред градските порти, на кръстопътищата, по селските площади.

Хенри се надява, че така страната ще се научи на вярност. Но аз си давам сметка — защото познавам тази страна така, както той не я познава — че единственото, което хората ще научат, е че достойни мъже, мъдри мъже, богати мъже, мъже, привилегировани като сър Уилям Станли, мъже, начетени и хитри като самия чичо на краля, са проявили готовност да умрат за това момче. Единственото, което хората ще отсъдят след многото смърт и при вида на разлагащите се телесни части, е че много, наистина много достойни мъже са вярвали в момчето и са били готови да умрат за него.

Станли отива безмълвно на ешафода: нито моли за милост, нито предлага да разобличи други предатели. Няма начин, по който би могъл да обяви по-гръмко, че според него момчето е законният крал и че Тюдор е претендент, че Тюдор винаги е бил претендент — и днес, както и в деня на битката на полето при Бозуърт. Нищо не би могло да отекне по-ясно от мълчанието на Станли, нищо не оповестява твърденията на момчето по-категорично от набучените по портите на всеки град в Англия озъбени черепи на неговите поддръжници, които карат всички да се питат защо тези мъже са загинали от такава ужасна смърт.

Хенри разпраща комисии да търсят предатели във всички графства на Англия. Смята, че те ще изтръгнат от корен предателството. Аз си мисля, че единственото, което ще направят, където и да отидат, е да докажат на хората, че според краля навсякъде се шири измяна. Единственото, което Хенри казва на пазарните градове, когато телохранителите от личната му стража влизат с маршова стъпка и надават ухо да чуят местните клюки, е че техният крал се страхува от всички, дори от безделниците, които само си чешат езиците из кръчмите. Единственото, което демонстрира, е че техният крал се страхува от почти всичко, като дете, ужасяващо се от тъмнината, когато си ляга, дете, което си представя заплахи навсякъде.

Джаспър Тюдор се връща в Уестминстър, след като е претърсил страната за признаци на измяна, изтощен, посивял от умора. Той е шейсет и три годишен мъж, който си мислеше, че е поставил любимия си племенник на престола сред блясък и храброст още преди близо десетилетие, и че великата задача на живота му е изпълнена. Сега открива, че зад всеки мъж, загинал на бойното поле, сражавайки се срещу тях, има десетима, двайсетима, сто скрити врагове. Династията Йорк никога не е била победена, просто се е оттеглила в сенките. За Джаспър, който цял живот се е сражавал срещу Йорк; който е бил принуден да живее в изгнание извън любимата си родина в продължение на близо двайсет и пет години, това изглежда така, сякаш великата му победа над рода Йорк никога не се е случвала. Йорк отново излиза напред и Джаспър трябва да намери кураж, трябва да намери сила, и да се подготви за нова битка. Но той вече е стар човек.

Съпругата му, моята леля Катрин, го изпраща на мисията му с покорен реверанс и сурово изражение. Половината от хората, които той ще арестува и ще се погрижи да бъдат обесени, са верни служители на нашия род и нейни лични приятели. Но Нейна светлост майката на краля, която, вярвам, го обича още откакто е била млада вдовица, а той е бил единственият ѝ приятел, го гледа с хлътнали, посърнали очи, сякаш е готова да падне на колене пред него и да го помоли отново да спаси момчето ѝ, както го е спасявал толкова често преди. Те — кралят, майка му и чичо му — се затварят в себе си, и не се доверяват на никого дори и сега.