Филипа Грегъри - Бялата принцеса

Чичо му Джаспър, който споделяше изгнанието му и не губеше вяра в каузата на Тюдорите още от раждането на Хенри, също е там, възнаграден за дълготрайната си вярност с дял от плячката. Той получава обратно титлата си, връщат му и земите; ще може да си избере пост в управлението на страната. Всъщност получава дори още повече от това. Хенри пише на леля ми Катрин, вдовицата на вероломния Бъкингамски херцог, и ѝ нарежда да се приготви за повторна женитба. Джаспър ще получи нея и състоянието на Бъкингам. Изглежда, че всички жени от рода Ривърс са част от военната плячка. Тя носи в ръка писмото, когато идва да види майка ми в скромните ни покои в двореца Уестминстър.

— Полудял ли е? — пита тя майка ми. — Нима не бе достатъчно, че бях омъжена за едно момче, за младия херцог, който ме мразеше, та сега трябва да се омъжа за друг враг на семейството ни?

— Ще получиш ли пари? — пита сухо майка ми, понеже и самата тя е получила писмо, което да покаже на сестра си. — Защото виж, ето я нашата новина. Ще ми плащат пенсия. Сесили ще бъде омъжена за сър Джон Уелс, а Елизабет ще бъде сгодена за краля.

— Е, благодаря на Бог поне за това! — възкликва леля ми Катрин. — Сигурно сте се тревожели.

Майка ми кимва.

— О, той би престъпил клетвата си, ако можеше. Търсеше си друга годеница, опитваше се да се измъкне от уговорката.

При тези думи вдигам поглед от ръкоделието си, но майка ми и сестра ѝ са се задълбочили в получените от тях писма, допрели глави.

— Кога ще бъде? Кога ще е сватбата?

— След коронацията — майка ми посочва абзаца. — Разбира се, той няма да иска да се говори, че двамата са съвместно управляващи крал и кралица. Ще иска да го видят как се възкачва на трона благодарение на собствените си заслуги. Няма да иска никой да каже, че тя получава короната на кралица по собствено право. Не може да позволи никой да каже, че той се е сдобил с короната чрез нея.

— Но нали всички ще отидем на коронацията му? — пита леля ми Катрин. — Доста се забавиха, но…

— Не сме поканени — казва майка ми кратко.

— Това е оскърбление! Той трябва да покани Елизабет там!

Майка ми присвива рамене.

— А ако я посрещнат с ликуване? Ако започнат да викат имената ни? — пита тя тихо. — Знаеш как хората биха надавали приветствени възгласи за нея, ако я видят. Знаеш колко обичат лондончани династията Йорк. Ами ако хората ни видят и покажат, че предпочитат моя племенник Едуард Уорик? Ами ако обсипят с дюдюкане и хули династията на Тюдорите и покажат, че искат да ги управлява династията Йорк? На коронацията му? Той няма да рискува да си навлече това.

— Там ще има сродници на Йорк — изтъква Катрин. — Твоята зълва Елизабет се е „пребоядисала“, след като нейният съпруг, херцогът на Съфолк, отново промени симпатиите си. Синът ѝ, Джон дьо ла Поул, когото крал Ричард посочи за свой наследник, е измолил прошка от Хенри и следователно те ще бъдат там.

Майка ми кимва.

— И е редно да бъдат — казва тя. — Сигурна съм, че ще му служат вярно.

Леля ми Катрин изсумтява презрително, а майка ми не успява да сдържи усмивката си.

* * *

Отивам да намеря Сесили.

— Ще се омъжиш — казвам рязко. — Чух майка ни и леля Катрин да го казват.

Тя пребледнява.

— За кого?

Веднага разбирам как се бои, че отново ще бъде унижена чрез брак с някой нисш поддръжник на нашествието на Тюдор.

— Всичко е наред — казвам. — Лейди Маргарет е все още твоя приятелка. Омъжва те за своя полубрат, сър Джон Уелс.

Тя се разтърсва от ридание и се обръща към мен:

— О, Лизи, толкова се страхувах… толкова се страхувам…

Обгръщам раменете ѝ с ръка.

— Знам.

— И не можех да направя нищо. А когато баща ни беше жив, всички ме наричаха „принцеса на Шотландия“, защото щях да се омъжа за шотландския крал! И после да бъда принизена до положението на лейди Скроуп! А после — изобщо да нямам име! О, Лизи, бях зла към теб.

— Към всички — напомням ѝ.

— Знам! Знам!

— Но сега ще бъдеш виконтеса! — възкликвам. — И несъмнено ще се чувстваш по-добре. Лейди Маргарет облагодетелства семейството си преди всички останали, а Хенри дължи на сър Джон признателност за подкрепата му. Ще му дадат нова титла и земи. Ще бъдеш богата, ще бъдеш знатна, ще бъдеш роднина на Нейна светлост майката на краля, ще бъдеш — какво всъщност? — наполовина нейна зълва, и сродница на фамилията Станли.

— Нещо за сестрите ни? А за братовчедка ни Маргарет?

— Все още нищо. Томас Грей, синът на мама, ще си дойде у дома по-късно.

Сесили въздъхва. Нашият полубрат ни беше като баща, беше ни пламенно предан, откакто се помнехме. Дойде с нас в убежището, излизайки само за да се опита да освободи братята ни в едно тайно нападение на Тауър; служеше в двора на изгнаника Хенри, като се опитваше да поддържа съюза ни с него и шпионираше за всички ни през цялото време. Когато майка ни се увери, че Хенри е враг, от когото трябва да се боим, тя повика Томас да се върне у дома, но Хенри го залови, когато заминаваше. Оттогава той е пленник във Франция.

— Помилван ли е? Кралят му е простил?

— Мисля, всички знаят, че той не е сторил нищо лошо. Беше заложник за подсигуряването на съюза ни. Хенри го остави като залог при френския крал, но сега, когато Тюдор вижда, че сме покорни, може да освободи Томас и да изплати дълга си на французите.

— А ти? — пита настойчиво Сесили.

— Очевидно Хенри ще се ожени за мен, защото не може да се измъкне от уговорката. Но никак не бърза. Явно всички знаят, че се опитва да се отметне.

Тя ме поглежда съчувствено и казва:

— Това е оскърбление.

— Така е — съгласявам се. — Но аз искам само да бъда кралица редом с него. Не го желая като мъж, затова не ме е грижа, че не ме иска като своя съпруга.

Гледам от прозореца на спалнята си как баржата за коронацията се спуска по реката до Тауър, ескортирана от десетки кораби. Чувам как музиката ехти звънко над водата. Позлатата на кралската баржа е обновена, откакто за последен път плавахме с нея, и тя блести, яркозлатиста над студената вода, а на носа и кърмата тържествуващо се веят знамената с червения дракон на Тюдорите и назъбената решетка на крепостна врата на Боуфорт. Самият Хенри е миниатюрна фигура. На това разстояние виждам само дългата му мантия от пурпурно кадифе, поръбена с хермелин. Застанал е така, че всички по бреговете на реката да могат да го видят, с ръце на хълбоците, върху повдигнатата част на палубата в дъното на баржата. Засенчвам очи и се взирам в него. За първи път виждам мъжа, за когото ще се омъжа, и от това разстояние той не е по-голям от връхчето на кутрето ми. Баржата се плъзга пред очите ми, отвеждайки моя годеник да бъде коронясан без мен, и той дори не знае, че го наблюдавам. Не би предположил, че притиснах малкия си пръст към дебелото прозоречно стъкло, за да му взема мярката, а после щракнах презрително с пръсти.

Всички гребци са в ливреи в зелено и бяло, цветовете на Тюдорите, дръжките на веслата са боядисани в бяло, а широката им част — в яркозелено. Хенри Тюдор е поръчал пролетни цветове през есента; изглежда, че нищо в Англия не е достатъчно добро за този млад нашественик. Макар че листата капят от дърветата като кафяви сълзи, за него всичко трябва да бъде зелено като свежа трева, бяло като майско цветче, сякаш за да убеди всички ни, че времето се е преобърнало наопаки и сега всички сме Тюдори.

Във втора баржа преминава Нейна светлост майката на краля, разположила се тържествуващо на висок стол, почти трон, за да могат всички да видят как лейди Маргарет най-сетне потегля да получи своето. Съпругът ѝ стои до стола ѝ, собственически подпрял едната си ръка върху позлатената облегалка, предан на този крал, както се кълнеше в преданост на предишния, и на онзи преди него. Девизът му, смехотворният му девиз, е Sans changer, което означава „постоянен, непроменим“, но единственото отношение, в което семейство Станли никога не се променят, е неизменната им вярност към собствените им интереси.

В следващата баржа е Джаспър Тюдор, чичото на краля, който ще носи короната по време на коронацията. Леля ми Катрин, неговата плячка от победата, стои до него, отпуснала леко длан върху ръката му. Тя не вдига поглед към прозорците ни, макар сигурно да се досеща, че гледаме. Гледа право напред, спокойна и уверена като стрелец с лък, докато отива да стане свидетелка на коронясването на нашия враг; красивото ѝ лице е напълно непроницаемо. Тя вече бе омъжена веднъж преди в услуга на семейството си, за млад мъж, който я мразеше; привикнала е към външен блясък и унижение у дома. Това беше цената, която плати, задето цял живот беше едно от красивите момичета Ривърс, винаги толкова близо до трона, че тази близост остави у нея следа като белег от рана.

Майка ми обгръща с ръка талията ми, докато гледа процесията заедно с мен. Не казва нищо, но зная, че си мисли за деня, когато стояхме в убежището в мрачната крипта под параклиса на абатството, гледайки как кралските баржи плакат надолу по реката, когато короноваха чичо ми Ричард и пренебрегнаха законния наследник, моя брат Едуард. Тогава си мислех, че всички ще умрем в тъмнина и самота. Мислех си, че някоя нощ за нас безшумно ще дойде палач. Мислех си, че може би ще се събудя за миг от тежестта на възглавница върху лицето ми. Мислех си, че никога повече не ще видя слънчева светлина. Тогава бях млада и си мислех, че скръб, дълбока като моята, може да доведе единствено до смърт. Бях опечалена от смъртта на баща си и изплашена от отсъствието на братята си, и си мислех, че скоро и аз ще умра.

Сега си давам сметка, че това е третата баржа, отправяща се към победоносна коронация, която минава край майка ми. Когато бях още съвсем малка, а брат ми Едуард дори още не беше роден, тя пак трябваше да се укрие в убежище, когато баща ми, кралят, беше прогонен от Англия. Върнаха стария крал и майка ми се унижи да гледа навън през ниския мръсен прозорец на криптата под Уестминстърското абатство, за да види как лейди Маргарет и нейният син Хенри преминават величествено по реката, за да ознаменуват победата на възстановения на престола крал Хенри Ланкастър.

Тогава бях съвсем малка, и затова не си спомням корабите, плаващи покрай нас, нито тържествуващата майка и малкия ѝ син на борда на баржа, окичена с червени рози; помня обаче натрапчивия мирис на речна вода и влага. Помня как нощем плачех, докато заспя, напълно объркана и неспособна да разбера защо изведнъж бяхме заживели като бедняци, криейки се в крипта под параклиса, вместо да се наслаждаваме на най-прекрасните дворци в кралството.

— Това е третия път, когато виждате лейди Маргарет да минава триумфално с баржата си покрай вас — отбелязвам пред майка ми. — Веднъж, когато крал Хенри беше възстановен на престола и тя бързаше първа да стигне до двора и да му представи сина си, веднъж, когато съпругът ѝ се ползваше с висшето благоволение на Ричард и тя носеше шлейфа на кралица Ан по време на коронацията, а вижте, сега отново преминава покрай вас.

— Да — признава тя. Виждам как сивите ѝ очи се присвиват, докато гледа пищно позлатената баржа и гордо веещите се знамена. — Но винаги я намирам толкова… неубедителна, дори в най-великите ѝ триумфи — казва тя.

— Неубедителна ли? — повтарям странната дума.

— Тя винаги прилича на жена, към която са се отнесли зле — казва майка ми, и весело се разсмива на глас, сякаш поражението е просто едно завъртане на колелото на съдбата и лейди Маргарет не е във възход и не е инструмент на святата Божия воля, както си мисли, а просто е извадила късмет при това завъртане, и почти със сигурност ще падне при следващото. — Винаги ми е приличала на жена, която има много поводи да се оплаква — обяснява майка ми. — А с такива жени винаги се отнасят зле.

Тя се обръща да ме погледне, изсмива се високо на озадаченото ми изражение и казва:

— Няма значение. Така или иначе, имаме думата ѝ, че Хенри ще се ожени за теб, веднага щом бъде коронясан, и тогава ще имаме момиче от династията Йорк на трона.

— По нищо не личи, че той иска да се ожени за мен — казвам сухо. — Трудно може да се каже, че ми се оказва почит по време на шествието за коронацията. Не ние сме тези в кралската баржа.

— О, ще трябва да го направи — заявява тя уверено. — Независимо дали това му харесва или не. Парламентът ще изиска това от него. Той спечели битката, но те няма да го приемат като крал, ако ти не си до него. Бил е принуден да обещае. Говорили са с Томас, лорд Станли, а тъкмо той има усет за решаващото във властта. Лорд Станли е говорил със съпругата си, тя е говорила със сина си. Всички знаят, че Хенри трябва да се ожени за теб, без значение дали това му харесва или не.