– Навярно си мислиш, че не е трябвало да правя това, но както виждаш, нямаше какво да губя.

– При все това да скриеш истинската си самоличност и да се промъкнеш с измама в дома му, не е най-добрият начин да се сдобриш със сина си. Ако това е целта ти.

Жената обгърна още по-плътно коленете си.

– За това е твърде късно. Просто исках да ремонтирам този дом за него и да си тръгна, преди той да разбере, че аз съм била неговата икономка госпожа 0'Хара. – Засмя се неловко и вдигна глава. – Аз съм Ейприл Робилард. Дори не се представих. Навярно ситуацията е доста неудобна за теб.

– Не чак толкова, колкото би трябвало. Аз изпитвам нездраво любопитство към живота на другите хора. – Забеляза, че бледите страни на Ейприл леко порозовяха, затова продължи да говори: – Не си купувам жълти вестници, но ако видя в пералното помещение някой забравен, съм готова да прескоча през гърбовете на чакащите, за да го докопам.

Ейприл се засмя немощно.

– Човек наистина изпитва някакво извратено удоволствие да чете за несполуките и трагедиите на другите, нали?

Блу се усмихна.

– Искаш ли да ти донеса нещо? Чаша чай? Някакво питие?

– Би ли… би ли поседяла с мен за минутка? Липсва ми женска компания. Мъжете, с които работя, са страхотни, но все пак са мъже.

Блу усещаше, че на Ейприл никак не й е лесно да моли за помощ, и отлично я разбираше. Затова седна до нея, вдъхна миризмата на свежо рендосано дърво и поведе разговор на неутрална тема.

– Харесва ми това, което си направила.

– Постарах се модерните нововъведения да се впишат в атмосферата на къщата, както и да възстановя първоначалния й стил. Дийн е прекалено неспокоен и напрегнат. Исках да има къде да се отпусне и отдъхне. – От гърдите й се изтръгна задавен смях. – Предполагам, че случилото се днес едва ли ще му помогне за това.

– Той има твърде високи изисквания.

– Наследил го е от мен.

Блу прокара длан по изтъркания и наново полиран дървен под. На слънчевата светлина дъските блестяха като кована мед.

– Свършила си чудесна работа.

– Работих с огромно удоволствие. Да беше видяла как изглеждаше всичко, когато дойдох.

– Разкажи ми – подкани я Блу.

Ейприл описа подробно какво бе заварила и изброи направените от нея промени. Докато говореше, блясъкът в очите й издаваше колко много означаваше къщата за нея.

– Тук работата е много по-напреднала, отколкото на долния етаж. Във всички стаи има легла, но нищо друго. Смятах скоро да посетя някои разпродажби в съседни имения, за да допълня мебелите, които Дийн вече е поръчал.

– А къде са вратите?

– Свалени са и отново се полират. Дори не ми е минало през ума да ги заменя с нови. На долния етаж се отвори врата. Лицето на Ейприл помръкна и тя бързо се изправи. Блу

съзнаваше, че трябва да ги остави насаме, затова също стана.

– Налага се да се обадя на предприемача – каза Ейприл, когатоДийн се заизкачва по стълбите.

– Не си прави труда. Аз сам ще се оправя. Ейприл стисна челюсти.

– Думи на човек, който никога не е ремонтирал къща.

– Казвам ти, че ще се справя – процеди той. – Ако имам някакви въпроси, ще ти пиша по електронната поща.

– Нуждая се поне от една седмица, преди да си тръгна.

– Забрави. Искам утре да те няма. – Подпря крак на стъпалото, за да препречи пътя на Блу, и се втренчи студено в майка си. – Резервирах ти стая в хотел „Хърмитидж" в Нашвил. Ако искаш да останеш още няколко дни, ще са за моя сметка.

– Не мога да си тръгна толкова бързо. Тук има още много недовършена работа.

– Разполагаш с тази вечер, за да организираш всичко. – Обърна й грубо гръб и се зае да разглежда банята.

– Не мога просто така да зарежа тази работа, Дийн. – За пръв път в гласа на Ейприл се прокраднаха умолителни нотки. – Не и след като съм вложила толкова много.

– И кой го казва? Специалистът по зарязванията. Забрави ли миналото? „Ролинг Стоунс" пристигат в Щатите и ти изчезваш. „Ван Хален" имат концерт на „Медисън Скуеър Гардън" и: „Здравей, Голяма ябълко!". До утре вечер да те няма.

Блу видя как Ейприл вирна брадичка. При все че беше висока жена, пак се налагаше да го гледа от долу нагоре.

– Не обичам да шофирам през нощта.

– Някога ми казваше, че най-добре се пътува нощем.

– Да, но тогава бях надрусана.

Отговорът й бе толкова откровен, че Блу неволно й се възхити.

– Доброто старо време – подметна ехидно Дийн и изви презрително устни, след което тръгна надолу по стълбите.

Майка му го последва, опитвайки се да говори на гърба му. Нямаше и следа от бунтовническия й порив.

– Една седмица, Дийн. Толкова много ли искам?

– Ние не искаме нищо един от друг, помниш ли? По дяволите, разбира се, че помниш. Нали тъкмо ти ме научи на това?

– Само… ми позволи да довърша работата си тук.

Застанала на горната площадка, Блу видя как Ейприл протегна ръка към неговата, но побърза да я отдръпне. Потресаващо бе, че тази жена не можеше дори да се докосне до сина си, и сърцето на Блу отново се сви от жал.

– Малката къща не се вижда оттук. – Ейприл застана пред него, принуждавайки го да я погледне. – По цял ден ще съм заета с работниците и няма да ти се пречкам. Моля те. – Отново вдигна брадичка. – Това… означава много за мен.

Молбата й ни най-малко не трогна Дийн.

– Ако имаш нужда от пари, ще ти напиша чек. Ноздрите на майка му се издуха възмутено.

– Знаеш, че нямам нужда от пари.

– В такъв случай предполагам, че повече няма какво да си кажем.

Осъзнала поражението си, Ейприл пъхна треперещите си ръце в джобовете на джинсите.

– Разбира се. Желая ти приятно прекарване във фермата.

Блу повече не издържаше да наблюдава безучастно сърцераздирателния опит на Ейприл да запази достойнството си. При все че за сетен път си повтори, че не бива да си пъха носа в чуждите работи, че тази история не я засяга, неканените и неблагоразумни думи сами изскочиха от устата й.

– Дийн, майка ти умира.

5.

Ейприл потресено разтвори устни.Дийн се вцепени. – Какви ги говориш?

Блу се бе изразила фигуративно – че душата на Ейприл бавно гасне – но Дийн явно не познаваше фигуративния изказ. Изобщо не биваше да си отваря устата. Ама честно, какво повече можеше да се оплеска?

Тя слезе бавно по стълбите.

– Майка ти… ъ… лекарите… – Опитваше се да измъдри по-достоверно обяснение. – Тази дупка в сърцето й. Майка ти умира, но не искаше ти да го знаеш.

Синьо-сивите очи на Ейприл се облещиха.

Блу стигна до най-долното стъпало и стисна с пръсти перилото. Добре де, малко бе преувеличила, но когато ставаше дума за майки, толкова се разстройваше, че не можеше да разсъждава разумно.

Дийн бе пребледнял като смъртник. Взря се в майка си.

– Вярно ли е?

Блу се вкопчи още по-отчаяно в перилото. Устните на Ейприл се раздвижиха, но не успяха да отронят дори стон. Накрая стегнатите мускули на гърлото й малко се отпуснаха и тя преглътна с мъка.

– Това… може да не е смъртоносно.

– Но лекарите нищо не обещават – побърза да уточни Блу. Дийн я изгледа кръвнишки.

– А ти откъде знаеш? Откъде наистина?

– Майка ти нямаше намерение да го споделя с мен, но преживя нещо като… ъ… м-мини нервен срив.

Ейприл тутакси се засегна.

– Не съм имала срив. Мини или някакъв друг. Просто… за секунда се отпуснах. Блу я изгледа тъжно.

– Какво мъжество – въздъхна. Ейприл я измери с убийствен поглед.

– Не желая да се говори за това и ще съм благодарна, ако и ти не засягаш тази тема.

– Извини ме, задето не оправдах доверието ти, но ми се стори жестоко да не му кажа.

– Това не е твой проблем – скастри я Ейприл.

Ако Блу хранеше дори малка надежда, че Дийн мигом ще прегърне майка си и ще заяви, че е време да изгладят всичките си разногласия, той набързо я лиши от подобни илюзии, изскачайки през входната врата.

– Мисля, че мина добре, нали? Имайки предвид обстоятелствата – усмихна се колкото можа по-жизнерадостно Блу, когато стъпките му заглъхнаха.

Ейприл едва се сдържа да не я стисне за гърлото.

– Ти си откачена!

– Да, но още си тук, нали? – Блу побърза да отстъпи на безопасно разстояние. Ейприл вдигна ръце към небето. Гривните й звъннаха, пръстените проблеснаха.

– Само още повече влоши нещата.

– Честно казано, не мисля, че има накъде повече да се влошат. Не съм аз тази, която има резервация в хотел в Нашвил за утре вечер, но може би съм пропуснала нещо?

Отвън изрева двигателят на ванкуиша, последван от рязкото изсвистяване на гумите по чакъла. Част от войнствеността на Ейприл се стопи.

– Отива да празнува. Ще има безплатни питиета за всички в бара.

– А аз си мислех, че моите отношения с майка ми са сложни. Ейприл присви очи.

– Всъщност коя си ти?

Блу ненавиждаше подобни въпроси. Вирджиния би отвърнала, че е Божие дете, но Блу се съмняваше, че Всемогъщият изгаря от нетърпение да признае дъщерята на Вирджиния за свое чадо. А с разказа за Монти и бобърския костюм едва ли щеше да спечели благоразположението и симпатиите на Ейприл. За щастие, тя не се затрудни сама да намери обяснение.

– Няма значение. Въздействието на сина ми върху жените наистина е легендарно.

– Аз съм художничка.

Погледът на Ейприл се плъзна критично от небрежната конска опашка до протритите черни боти, запазена марка за мотоциклетистите.

– Не изглеждаш като обичайните му приятелки.

– Отново повтарям, че трицифреният ми коефициент на интелигентност ме отличава от стадото.

Ейприл се отпусна на предпоследното стъпало.

– Какво, по дяволите, ще правя сега?

– Може би не е зле да изгладиш отношенията със сина си, докато чакаш резултатите от последните си изследвания. Имайки предвид поразителните успехи на съвременната медицина при лечението на сърдечните заболявания, стопроцентово съм сигурна, че скоро ще получиш добри новини.

– Въпросът беше риторичен – промърмори сухо Ейприл.

– Беше само предложение.


***


Скоро след това Ейприл се запъти към къщата на арендаторите, а Блу се зае да броди из прашните притихнали стаи. Но дори кухнята, оборудвана по последната дума на техниката, не успя да повдигне настроението й. Колкото и да бяха благородни подбудите й, тя нямаше право да се прави на добрата фея от приказките, когато се отнасяше за семейните проблеми на други хора.

Вечерта настъпи, а Дийн още не се бе прибрал. Когато мракът обгърна къщата, Блу направи неприятното откритие, че светеха само лампите в кухнята и банята. Искрено се надяваше Дийн скоро да се върне, защото къщата, толкова уютна само преди няколко часа, сега бе добила злокобен вид. Найлоновите завеси пред вратите на стаите потракваха като кости на скелети. Старите дървени подове скърцаха. И тъй като нямаше врати, не можеше да се заключи в спалнята. На всичко отгоре нямаше и кола, за да отиде в града и да обиколи денонощните магазини. Чувстваше се като в капан. Не й оставаше нищо друго, освен да легне и да се помъчи да заспи.

Сега съжаляваше, че не се бе досетила да оправи някое легло, докато още бе светло. Запрепъва се в тъмното, опипвайки стените в трапезарията, докато се опитваше да открие аварийния фенер, оставен от дърводелците в ъгъла. Когато го включи, зловещи сенки запълзяха по пода и тавана. С фенера в ръка младата жена се изкачи на горния етаж, като се държеше за перилото на стълбата. Дългият жълт захранващ кабел на фенера се влачеше след нея като змийска опашка.

В нишите и зад ъглите по коридора бяха разположени пет спални, но само една разполагаше с отделна баня и с включено осветление. Когато най-после се добра до нея, нервите й бяха толкова раздрусани от гротескните сенки, че нямаше сили да продължи нататък. Наистина, от банята се процеждаше съвсем слаба светлина, но все пак беше по-добре от нищо. Остави фенера в ъгъла и разгъна спалните чаршафи, подредени в спретната купчинка върху матрака. Новото широко легло, имаше резбована горна табла от черешово дърво, но не и долна. Единствените мебели в спалнята бяха това легло и висок скрин с голямо тоалетно огледало. Шестте прозореца без завеси я следяха като огромни любопитни очи, а просторната каменна камина й напомняше на огромна зейнала паст.

Младата жена избута пред вратата двойната стълба, оставена от бояджията в коридора, за да послужи като знак за Дийн, че спалнята е заета за през нощта. Всъщност, ако той пожелаеше да влезе, стълбата едва ли щеше да го спре. Но защо да пожелае? След разтърсващата новина за майка му едва ли ще е в настроение да се изявява като неустоим съблазнител.

Тя отнесе аварийния фенер в малката баня и си изми лицето. И тъй като Дийн бе отпрашил с багажа й, Блу си изми зъбите с пръсти. Измъкна сутиена през ръкавите на тениската и изрита ботите, но не посмя повече да се разсъблече, в случай че се наложи да побегне с писъци от спалнята. Не се боеше от измислените градски страшилища, но в тази селска пустош не се чувстваше в свои води, затова взе фенера със себе си. Когато си легна, го изключи, но го пъхна под завивката, за да й е подръка, ако се наложи да го извади бързо.