Под звуците на църковните камбани жените продължиха да изясняват на Блу останалите части на плана „Гарисън Гроус", включващи построяването на хотел, превръщането на кръчмата „При Джоузи" в приличен ресторант и издаването на разрешително на някой си Анди Берило да открие кафетерия до пекарната.

– Нита твърди, че кафенетата са само за комунистите – заяви Сил възмутено. – Я ми кажи какво ще търсят комунистите в източната част на Тенеси?

Моника скръсти ръце пред гърдите си.

– А и кой в наши дни се интересува от комунистите?

– Тя просто иска да натрие носовете на всички ни – обобщи Пени. – Не обичам да говоря лошо за никого, но тя само от злоба иска да остави града да умре.

Блу си припомни почти угодническата усмивка на Нита от ранните й снимки в Гарисън. Запита се колко различно можеше да бъде всичко, ако дамите от местния хайлайф я бяха приели с открити сърца, вместо да я изолират и да странят от нея. Независимо от приказките на Нита, Блу не вярваше, че тя наистина има намерение да продаде града. Може и да ненавиждаше Гарисън, но нямаше къде другаде да отиде.

Сил стисна ръката на Блу.

– Ти си единствената, която в момента има някакво влияние над нея и в чиито думи тя се вслушва. Убеди я, че подобренията ще напълнят и нейните джобове с пари. А Нита обича парите.

– Ще помогна, ако мога – увери ги Блу, – но тя ме държи наоколо само за да има кого да тормози. Не слуша нищо, което й казвам.

– Просто се опитай – каза Пени. – Това е всичко, за което те молим.

– Не само се опитай, но се постарай повече – добави Моника с по-твърд тон.


***


Същия следобед Нита изпадна в истерия, когато Блу заяви, че отива във фермата, но младата жена не се трогна и към четири часа, съпроводена от заплахите на работодателката си, че ще се обади в полицията, Блу се качи в роудстъра и замина за фермата. След последното й идване пасищата бяха окосени, а оградата – поправена. Тя паркира пред обора, до Сува на Джак. Докато прекосяваше двора, топлият вятър подхвана косата й, вързана на опашка.

Райли изтича от къщата. С широката усмивка, разцъфтяла на лицето й, тя по нищо не приличаше на тъжното малко момиче, което Блу беше намерила заспало на верандата само преди малко повече от седмица.

– Няма да повярваш какво стана, Блу! – изписка тя. – Утре няма да си заминаваме у дома! Татко каза, че ще трябва да останем още няколко дни, за да завърши верандата.

– О, Райли! Това е чудесно! Много се радвам. Райли я повлече към предната врата.

– Ейприл иска да влезеш оттук, за да ти покаже всичко. И знаеш ли още какво? Ейприл даде на Пъфи някакво сирене и тя опърдя и умириса всичко наоколо. Дийн не спира да ме обвинява за това, а аз нищо не съм направила.

– Правилно – ухили се Блу и й смигна. – Припиши го на кучето.

– Не, честна дума. Аз дори не обичам сирене. Блу се засмя и я прегърна.

Ейприл и Пъфи ги посрещнаха на прага. Преддверието, боядисано в свежо яйченожълто, сияеше на късното следобедно слънце. В коридора бе постлана пътека на кафяви спирали. Ейприл посочи към ярката абстрактна картина, която Блу бе открила в една галерия в Ноксвил.

– Виждаш ли колко страхотно изглежда картината! Права беше, като ме посъветва да смеся антики с модерно изкуство.

Върху скрина под картината проблясваха месинговите дръжки на дървения поднос, върху който Дийн бе захвърлил портфейла и ключовете си. Редом бе поставена рамкирана фотография от ранното детство на Дийн. На нея той беше по шорти, с футболна каска на главата, толкова голяма, че закриваше ушите му. Закачалката от ковано желязо до скрина очакваше някое от саката му, а в грубоватата кошница от ракита се търкаляха маратонки и футболна топка. Здравият махагонов стол с резбована облегалка сякаш подканваше да седнеш, за да се преобуеш или да прегледаш пощата.

– Всичко тук е проектирано специално за негово удобство. Той забелязал ли е доколко цялата обстановка е пригодена към навиците му?

– Съмнявам се – въздъхна Ейприл.

Блу се огледа в овалното стенно огледало в резбована дървена рамка.

– Остава само да добавиш поличка с овлажняващия му крем и машинка за извиване на мигли.

– Дръж се прилично. Нима не си забелязала, че той много рядко се оглежда?

– Забелязала съм. Просто не искам той да го знае. Младата жена хареса останалата част от къщата, а най-много дневната, която бе напълно преобразена с боядисаните си в жълто стени и големия ориенталски килим на пода. Пейзажите винтидж, които Блу бе открила в задната част на един антикварен магазин, пасваха страхотно на дръзките модернистични платна, окачени от Ейприл над камината. Протритите меки кожени кресла, на които Ейприл се бе натъкнала на една от разпродажбите, изглеждаха съвсем на място, както и шкафът от орехово дърво с красиви инкрустации, в който се намираше стереоуредбата, а също и необичайно голямата маса за кафе с чекмеджета, пълни с дистанционни и дискове с футболни мачове. Върху нея бяха подредени още снимки: на някои от тях Дийн беше с приятели от ранното си детство, а на други – със съученици и състуденти от колежа. Неясно защо, но Блу си помисли, че идеята за тази колекция не беше негова.


***


Дийн машинално въртеше чука в ритъма на парчето на „Блек Айд Пийс", звучащо откъм кухнята. Двамата с Джак почти през целия ден работиха по закритата веранда. Стените вече бяха издигнати, а утре щяха да започнат покрива. Младият мъж погледна през кухненския прозорец. Когато пристигна, Блу му кимна, но не дойде при него да го поздрави, а той не влезе в кухнята. Беше го яд на себе си, задето снощи изгуби поредната схватка помежду им на стълбите, но сега тя беше на негова територия, а никой не можеше да оспори предимствата на играта на свой терен. Блу обичаше фермата и след като беше прекалено твърдоглава, за да се върне, той можеше поне да й напомни какво пропуска. По един или друг начин, Дийн беше решен да постигне своето – отношенията, които и двамата заслужаваха.

Вътре някой усили звука. Ейприл и Райли трябваше да помагат с вечерята, но Ейприл не обичаше да готви и Дийн видя как отмъкна Райли от беленето на картофите, за да танцуват. Блу остави купата и се присъедини към тях. Подскачаше наоколо като дриада и размахваше ръце, а конската й опашка се мяташе игриво в такт с музиката. Ако тя беше сама, той може би щеше да потанцува с нея, но не и сега, когато Ейприл и Джак се мотаеха наоколо.

– Мислех, че двамата с Блу сте скъсали – сепна го гласът на Джак зад гърба му. През целия ден двамата не си бяха проговорили, ако не се смяташе молбата да си подадат инструмент или да придържат някоя дъска.

– Не съвсем – промърмори Дийн и заби поредния пирон. Докато работеше, бе упражнявал рамото си и най-сетне то малко се бе раздвижило. – В момента се намираме в преходен етап, това е всичко.

– Преход към какво?

– Все още го решаваме.

– Глупости. – Джак изтри с ръка потта от лицето си. – Не смятам, че се отнасяш сериозно към нея. Тя просто е поредното развлечение.

Блу твърдеше същото практически от деня на запознанството им и Дийн трябваше да признае, че имаше известна доза истина в думите й. Ако я беше видял в някой клуб, никога нямаше да я забележи, но и самата тя нямаше да му се натрапи. При наличието на толкова много красавици, опитващи се да привлекат вниманието му, как да забележи онези, които не го правеха?

– Внимавай с нея – предупреди го Джак. – Тя се прави на корава, но очите й я издават. Дийн изтри челото си с ръкава на тениската.

– Не бъркай реалността с песните си, Джак. На Блу много добре са й известни правилата на играта.

Джак сви рамене.

– Предполагам, че ти я познаваш по-добре от мен.

Повече не си продумаха, докато Дийн не отиде да си вземе душ.


***


Джак изпрати с поглед Дийн и отново изтри потта от челото си. Макар че отначало смяташе да остане във фермата една седмица, все още нямаше намерение да си тръгва. Ейприл имаше свой метод на покаяние, а той негов, да построи верандата с Дийн. В детството си, по време на летните ваканции, Джак бе работил с баща си и сега двамата с Дийн правеха същото. Естествено, Дийн и пет пари не даваше за подобни бащинско синовни ритуали, но за Джак те имаха значение.

Харесваше резултата от тяхната дейност – верандата изглеждаше солидна и надеждна. Неговият старец щеше да се гордее с него.

Блу бе открехнала кухненския прозорец. През част от стъклото Джак наблюдаваше грациозните чувствени движения на Ейприл и скосените кичури на дългата й коса, които летяха като ножове около главата й.

– Не би трябвало някой, преминал трийсетте, да танцува като теб – чу той Блу да казва, когато песента свърши.

– Татко е на петдесет и четири, а е страхотен танцьор – изрече задъхано Райли. – Поне на сцената. Не смятам, че танцува някъде другаде.

– Някога танцуваше. – Ейприл прокара пръсти през косата си, за да отметне влажните кичури от лицето си. – Обикновено след концертите му намирахме някой по-затънтен клуб и танцувахме, докато не затворят. Често пъти собствениците оставаха до сутринта само заради нас. От всичките ми партньори в танците той беше… – Тя млъкна, сетне сви рамене и се наведе да погали кучето. След миг мобилният й иззвъня и тя излезе от кухнята, за да говори.

Снощи Джак бе дочул как тя нарече обаждащия се Марк. Преди него беше Брад. Все същата позната Ейприл. И същата позната ерекция, напираща в джинсите му всеки път, когато я приближи. Дори след толкова години отново искаше да я люби. Искаше да разруши преградите, които бе издигнала около себе си, и да разбере откъде черпи силата си.

Той имаше делови срещи в Ню Йорк и смяташе да я помоли да се грижи няколко дни за Райли, докато отсъства. Можеше да й повери детето си. Този, на когото нямаше доверие, беше самият той.


***


След душа Дийн тъкмо се бе запътил към долния етаж, когато някой започна да удря по външната врата. Той слезе долу и я отвори. Завари Нита Гарисън на прага. Зад нея потегли прашен черен седан. Младият мъж се извърна към кухнята.

– Блу, имаш гости.

Старицата го чукна по коляното с бастуна и той машинално отстъпи назад. Тя се възползва, за да се промуши покрай него. От кухнята излезе Блу, последвана от облак от съблазнителни аромати.

– О, господи, не! – простена, когато видя Нита.

– Оставила си обувките си на стълбата – изгледа я работодателката й обвинително. – Спънах се в тях и се изтърколих по стъпалата чак до долу. Имах късмет, че не си счупих врата.

– Не съм оставяла обувките си на стълбата и вие не сте падали. Как дойдохте до тук?

– С онзи глупак Чонси Кроул. През цялото време плюеше през прозореца. – Неканената гостенка подуши въздуха. – Мирише на панирано пиле. Никога не си ми приготвяла панирано пиле.

– Защото не можах да намеря подходящо място, където да скрия счуканото на прах стъкло. Нита всмукна шумно през зъби и фрасна през пищяла Дийн, имал неблагоразумието да се засмее.

– Трябва да седна. Цялата съм в синини от онова падане. Райли изскочи от кухнята, а Пъфи изприпка след нея.

– Здравейте, госпожо Гарисън. Днес цял ден се упражнявах с една книга.

– Иди я донеси, за да видя как се справяш. Но първо ми намери удобно кресло. Днес паднах по стълбите и едва оживях.

– В дневната има едно удобно кресло. Сега ще ви покажа – рече Райли и я поведе натам. Блу изтри с опакото на ръката брашното от бузата си.

– По-добре да помоля Ейприл да сложи още един прибор на масата – промърмори, без да го поглежда.

– Тази жена няма да вечеря с нас – заяви Дийн.

– В такъв случай ти ще измъдриш как да се отървеш от нея. Повярвай ми, много по-трудно е, отколкото си мислиш.

Той я последва в кухнята, без да престане да протестира, но Блу най-безцеремонно му заяви да се разкара. Дийн надникна в трапезарията и видя, че върху старинната му маса, дело на Дънкан Файф, бяха постлани жълти покривчици с ресни за хранене, върху които бяха подредени старомодни чинии в синьо и бяло. Украсата се допълваше от купа с блестящи камъчета, събрани от Райли, и ваза с жълти цветя. Липсваха само фреските, които Блу упорито отказваше да нарисува. Ейприл не му обърна внимание и се зае да пълни чашите със студен чай. Младият мъж се върна в кухнята и се опита да помогне на Блу, но само й се пречкаше. На прага цъфна Джак, свеж и ухаещ след току-що взетия душ. Блу мигом изтърва дървената лъжица.

– Радвам се да те видя, Блу – рече той и отвори хладилника, за да си вземе бутилка бира.

– Ъ… здравейте – смотолеви младата жена и събори на пода пакета с брашното, докато се опитваше да вдигне лъжицата.

Дийн побърза да вземе книжни кърпи.

– В дневната имаме неканена гостенка, Джак, така че ще се наложи да се покриеш. – Кимна към Блу. – Сигурен съм, че твоята най-предана почитателка ще ти задели от вечерята.

Погледът на Джак неотклонно следваше Ейприл, ала тя сякаш не забелязваше.