– Мисля, че тук съм на достатъчно скришно място – рече той. – Фермата е частна собственост. Дори хората да разберат, че съм тук, няма да могат да се доберат до мен.

Но Дийн двайсет години бе избягвал всичко, което би могло да го свърже с Джак Пейтриът, и нямаше желание Нита Гарисън да се раздрънка из целия град, че Джак е във фермата.

– Днес татко ходи в магазина за бира – оповести Райли от прага. – Беше в работни дрехи и не носеше нито една обица, така че никой не го позна.

– Кого да познаят? – Нита се появи зад нея. – Онзи футболист? Всички знаят, че е тук. – Забеляза Джак. – А ти кой си?

– Това е баща ми – побърза да я осведоми Райли. – Той се казва… господин Уизли. Рон Уизли. [18]

– И какво прави тук?

– Той е… той е гаджето на Ейприл.

Очите на Ейприл засвяткаха гневно, но тя посочи към трапезарията.

– Надявам се, че ще приемете да вечеряте с нас.

– Като че ли някой може да я изгони – изсумтя възмутено Блу.

– Струва ми се, че мога да приема. Райли, подай ми ръка, за да не падна отново.

– Госпожа Гарисън ме смята за глупава – ни в клин, ни в ръкав оповести Райли.

– Не смятам, че ти си глупава – възрази Нита. – Само името ти, но вината за това едва ли е твоя. – Изгледа обвинително Джак.

– Идеята беше на майка й – обясни той. – Аз исках да я кръстим Рейчъл.

– Дженифър звучи по-добре. – Нита побутна Райли към трапезарията.

– Коя, по дяволите, е тази? – обърна се Джак към Блу.

– Някои я наричат Сатана. Други – Велзевул. Тя има много имена.

– Тя е господарката на Блу – подсмихна се ехидно Дийн.

– Аз само работя за нея. – Младата жена тръсна ядно пилешкото бутче върху подноса.

– Голяма си късметлийка – поклати глава Джак.

Блу извади от фурната тавичката с печените аспержи. Всеки взе по някакъв съд и го понесе към трапезарията. Блу присви очи недоволно, когато видя, че Нита се е настанила начело на масата. Райли седеше от лявата й страна. Дийн побърза да остави панерчето с бисквитите и грабна страничния стол в другия край, колкото може по-далеч от старата дама. Джак не по-малко сръчно се отърва от купата с топлата картофена салата и мигом зае стола срещу Дийн. В този миг Ейприл и Блу осъзнаха, че са останали само две свободни места – едното в другия край на масата, а другото от дясната страна на Нита. И двете се спуснаха към другия край на масата. Ейприл имаше преднина, но Блу й изигра мръсен номер, като я бутна с бедрото си. По-възрастната жена изостана и Блу се пльосна на свободния стол.

– Тъчдаун…

– Ти не игра честно – изсъска задъхано Ейприл.

– Ех, деца… – въздъхна Джак.

Ейприл отмахна коса и с вирната брадичка се отправи към стола до Нита, която тъкмо се оплакваше на Райли от грубото и безцеремонно отношение на Блу и пропусна разигралата се сценка. Сега Ейприл седеше от лявата страна на Дийн. Сътрапезниците започнаха да си подават блюдата. Ейприл напълни чинията си и Дийн с изненада видя как тя за няколко секунди сведе глава над чинията си. Кога бе започнало всичко това?

– Само една бисквита – каза Нита на Райли, а самата тя си взе две. – Иначе отново ще надебелееш.

Блу отвори уста, за да защити Райли, но момичето се справи чудесно и само.

– Зная. Но напоследък и без това не ми се яде толкова много. Дийн огледа масата. Същинска пародия на американско семейство. Като нарисувани от надрусания Норман Рокуел. Баба, която всъщност не е баба. Родители, които не са родители. Блу, която не се вписваше в нито една определена рамка, ако не се смяташе ролята на заклета фенка на Лудия Джак. Тя се погрижи Джак да получи най-голямото парче от пилето и се втурна за чиста вилица, когато той, без да иска, изтърва своята. Дийн си припомни как в детството му го канеха на семейните трапези на приятелите му и колко силно копнееше тогава да има свое семейство. Трябваше повече да внимава какво си пожелава.

Всички похвалиха готварските умения на Блу, с изключение на Нита, която се оплака, че аспержите са малко сухи и се нуждаят от повече краве масло. Пилето бе сочно, с хрупкава коричка. Топлата картофена салата с пикантен сос бе поръсена с малки солени парченца пържен бекон. Блу не беше доволна от бисквитите, но останалите ги похапваха с удоволствие.

– Госпожа Гарисън някога е преподавала салонни танци – обяви Райли.

– Знаем – в един глас отвърнаха Дийн и Блу. Нита се вторачи изпитателно в Джак.

– Струваш ми се познат.

– Наистина ли? – Джак попи устни със салфетката.

– Как ти беше името?

– Рон Уизли – промърмори Райли над чашата си с мляко.

Тя бе започнала да усвоява някои улични хитрини и Дийн й смигна крадешком. Надяваше се, че Нита не е запозната с приключенията на Хари Потър.

Очакваше старата заядливка да възобнови разпита, но тя не го стори.

– Раменете – рече тя и Райли се изправи в стола си. Нита местеше поглед между Ейприл и Дийн. – Вие двамата си приличате.

– Така ли мислите? – Ейприл си сложи още един стрък от аспержите.

– Роднини сте, нали?

Дийн тутакси се напрегна, но явно малката му сестричка се бе назначила за пазител на семейните тайни.

– Госпожа Гарисън ми дава уроци по правилна стойка – намеси се момичето. – Вече наистина съм много добра в ходенето с книга на главата.

Нита размаха третата си бисквита към Блу.

– Още някой тук трябва да взема такива уроци.

Блу й метна кръвнишки поглед и подпря лакти на масата.

Нита се подсмихна тържествуващо.

– Виждате ли колко детински се държи.

Дийн се усмихна. Блу наистина се държеше хлапашки, но затова пък беше толкова сладка с това изражение на инатливо муле – по бузата й още се виждаше брашнена следа, а кичур от мастиленочерната й коса се спускаше надолу по шията. Как е възможно една жена, раздърпана като бостанско плашило, да изглежда толкова привлекателна?

Старата дама пренасочи вниманието си към Дийн.

– Футболистите получават купища пари, без нищо да правят.

– Съвсем вярно, госпожо – съгласи се Дийн.

– Не е вярно! – наежи се Блу. – Дийн работи много усилено. Да си куотърбек, не е само физически труд. Изисква се и голяма съобразителност.

Райли се включи ентусиазирано в защитата на брат си.

– Дийн вече три поредни години участва в шампионата за Купата на професионалистите.

– Обзалагам се, че аз съм по-богата от теб – заяви старицата.

– Напълно е възможно – изгледа я Дийн, докато оглозгваше пилешкото крилце. – Колко пари имате?

– Няма да ти кажа – изпухтя Нита възмутено. Дийн се усмихна.

– В такъв случай няма как да разберем, нали?

Джак, който спокойно можеше да купи и продаде и двамата, се подсмихна развеселено. Госпожа Гарисън изсмука парченце храна от предните си зъби и зае с него.

– А ти какво работиш?

– В момента правя остъклената веранда на Дийн.

– Ела другата седмица да погледнеш перилата на прозорците ми. Дървото е изгнило.

– Съжалявам – рече Джак със сериозна физиономия, – но не се занимавам с прозорци. Двамата с Ейприл си размениха усмивки. В този миг помежду им премина някаква особена близост, които изключи всички останали. Продължи само миг, но другите я забелязаха.

19.

След вечеря Нита обяви, че ще почака в дневната, докато Блу привърши с разтребването на масата, за да я отведе у дома. Ейприл мигом се изправи.

– Аз ще почистя, а ти върви, Блу.

Но Дийн нямаше намерение да я остави да си тръгне толкова скоро. Досега цялата тази малка вечерна сбирка го бе убедила колко много му липсваше тя като приятел през деня и страстна любовница през нощта. Щеше да намери начин да я спре.

– Трябва да изгоря боклука – рече той. – Какво ще кажете първо някой да ми помогне да го изнесем?

Разбира се, Райли се постара да осуети плана му.

– Аз ще помогна.

– Не бързай толкова. – Ейприл започна да събира чиниите. – Когато казах, че ще разтребя кухнята, имах предвид, че всички ще помагат, с изключение на Блу.

– Я почакай! – обади се Джак. – Ние с Дийн цял ден се трудихме на верандата. Заслужаваме малко почивка.

Как така изведнъж двамата с Джак се оказаха в един отбор? За нищо на света! Дийн грабна празния поднос от пилето.

– Разбира се, че ще помогнем. Райли също скочи.

– Аз ще заредя миялната машина.

– По-добре ти избери музиката – предложи Ейприл. – И се постарай да е рок.

– Щом ще има музика, няма да стане без мен – включи се и Блу. – И аз ще помагам. Райли заведе Нита в дневната, докато останалите се заеха дружно да разтребват масата.

Момичето се върна с айпода и го включи в докинг станцията на Ейприл.

– По-добре да не е някой бъбългъм[19] – предупреди Джак. – Може да е „Рейдиохед" или Уилко. Уилко.

Ейприл вдигна глава от мивката.

– Или Бон Джоуви. – Джак се втренчи изумено в нея, а тя само сви рамене. – Едно от моите срамни удоволствия, но нямам намерение да се извинявам.

– А пък моето срамно удоволствие е Рики Мартин – призна си Блу.

Те погледнаха към Дийн, но той явно нямаше намерение да участва в това мило семейно откровение, затова Блу реши да му подскаже:

– Клей Ейкън, нали?

На Нита явно не й харесваше да я пренебрегват и се дотътри от дневната.

– Аз винаги съм харесвала Боби Винтъп. И Фабиан. Той беше суперсекси. – Настани се до кухненската маса.

Райли отиде до отворената миялна машина.

– Аз пък си падам по Патси Клайн – мама има всичките й записи – но децата в училище ми се смееха, защото никой не бе чувал за нея.

– Имаш добър вкус – похвали я Джак.

– Ами ти? – обърна се Ейприл към него. – Кое е твоето срамно удоволствие?

– Отговорът е лесен – чу се да казва Дийн. – Ти си неговото срамно удоволствие, Ейприл. Нали така, Джак?

В кухнята се възцари неловко мълчание и на Дийн му стана неудобно от ненужно грубата забележка. Беше свикнал да бъде душата на компанията, а не да разваля веселбата.

– Извинете ни – наруши мълчанието Блу. – С Дийн трябва да изгорим боклука.

– Преди да си се заел, с каквото и да е, господин Футболист – заговори Нита, – искам да зная какви точно са намеренията ти спрямо моята Блу.

– Боже, няма ли кой да ме застреля! – изпъшка Блу.

– Отношенията ми с Блу са нещо лично, госпожо Гарисън – заяви Дийн и издърпа кошчето за боклук изпод мивката.

– Не се съмнявам, че много ти харесва да си мислиш така – сряза го старата дама. Ейприл и Джак наблюдаваха възхитени сценката, щастливи, че Нита върши мръсната им

работа. Дийн побутна Блу към страничната врата.

– Моля да ни извините.

Но Нита не възнамеряваше да пусне толкова лесно плячката си.

– Зная, че вие вече не сте сгодени. Не смятам, че някога си имал намерение да се ожениш за нея. Просто си искал да докопаш това, което само се пъха в ръцете ти. Такива са мъжете, Райли. Всички до един.

– Да, госпожо.

– Не всички мъже са такива – обърна се Джак към дъщеря си, – но като цяло госпожа Гарисън е права.

Дийн обхвана със свободната си ръка лакътя на Блу.

– Блу може да се грижи за себе си.

– Това момиче е ходещо бедствие – отсече Нита. – Някой трябва да я държи под око. Не, това вече беше прекалено и Блу не се стърпя:

– Вие изобщо не се интересувате от мен! Искате единствено да създадете неприятности.

– Чуйте я само какви ги приказва! – възмути се старицата.

– Ние все още сме сгодени, госпожо Гарисън – увери я Дийн. – Да вървим, Блу. Райли се втурна напред.

– Може ли да бъда шаферка, или нещо подобно?

– Ние не сме сгодени наистина – почувства се длъжна да я осведоми Блу. – Дийн просто се забавлява.

Измисленият годеж беше твърде удобен, за да й позволи да развали всичко.

– Сгодени сме – настоя младият мъж. – Блу просто ми е сърдита и се цупи. Нита почука с бастуна по пода.

– Да отидем в дневната, Райли. По-далеч от някои хора. Ще ти покажа едни упражнения за укрепване на мускулите на краката, за да можеш отново да се занимаваш с балет.

– Не желая да се занимавам с балет – промърмори момичето. – Искам да вземам уроци по китара.

Джак остави тавичката, която подсушаваше.

– Наистина ли?

– Мама все обещаваше да ме научи, но така и не го направи.

– Но ти е показала основните акорди, нали?

– Не. Тя не обичаше да пипам китарите й. Джак се намръщи.

– Моята акустична китара е в малката къща. Да отидем да я вземем.

– Наистина ли? Ще ми позволиш да свиря на китарата ти?

– Подарявам ти проклетото нещо.

Райли засия, сякаш бе сложил диамантена диадема на главата й. Джак захвърли кърпата за чинии, а Дийн повлече Блу навън. Ни най-малко не се чувстваше виновен, задето оставяше Ейприл на милостта на Нита.

– Не съм ти сърдита и не се цупя – рече Блу, когато слязоха от верандата. – Не биваше да говориш така. Не е честно да подхранваш надеждите на Райли, че ще стане шаферка.