– Видях се с Блу тази сутрин. Преди два часа. – Стомахът му се присви болезнено и той се опита да поеме глътка въздух. – Мислеше, че може да е бременна.

Джак спря да свири.

– И бременна ли е?

От покрива се разнесе птича песен. Дийн поклати глава.

– Не.

– Поздравления.

Младият мъж пъхна ръце в лепкавите от кал джобове, сетне отново ги извади.

– Тези тестове за бременност, които можеш да си купиш в аптеката… Трябва да… Може би вече го знаеш. Трябва да чакаш три минути за резултата.

– Е, и?

– Работата е там… Тези три минути, докато чаках… аз… в главата ми се въртяха всички тези мисли.

– Предполагам, че е напълно разбираемо.

Стъпалата скърцаха под краката на Дийн, докато се изкачваше към верандата.

– Мислех за това, как трябва да се погрижа за лекар и за медицинско наблюдение на Блу. Дали да поверя на адвоката издръжката на детето, или да възложа всичко на агента си. Как да го скрия от медиите. Списъкът ти е познат.

Джак се изправи и подпря китарата на стола.

– Обичайната паническа реакция. Спомням си симптомите.

– Да, ама, когато си имал подобна паническа реакция, си бил – на колко? – двайсет и четири? Аз съм на трийсет и една.

– Аз бях на двайсет и три, но по същество няма разлика. Щом не си смятал да се ожениш за Блу, е щяло да се наложи да предприемеш нужните действия.

– Не е едно и също. Ейприл е била откачена. Блу не е. Тя е един от най-здравомислещите и трезви хора, които познавам. – Искаше да спре дотук, ала не можа. – Тя заяви, че се е превърнала в поредната ми малка мръсна тайна.

– Хората, които никога не са били център на общественото внимание, не могат да го разберат.

– Точно това й казах и аз. – Дийн разтри корема си в напразен опит да потуши бушуващия отдолу пожар. – Но през онези три минути… Всичко, което премислих. Планът, който съставих… Адвокатът, издръжката за детето…

– В такъв момент през главата ти могат да минат какви ли не гадости. Забрави за това.

– И как да го направя? Какъвто бащата, такъв и синът. Крушата не пада по-далеч от дървото, нали?

Дийн имаше чувството, че е разкъсал гърдите си, за да излезе истината наяве, но баща му само изкриви устни в саркастична усмивка.

– Не се принизявай до моето ниво. Видях как се държиш с Райли. Ако Блу беше бременна, ти никога нямаше да изоставиш детето си. И докато расте, щеше да бъдеш винаги до него.

Дийн знаеше, че не бива да задълбава, но коленете му се огънаха и преди да се усети, се свлече на стъпалото.

– Защо си постъпил така, Джак?

– А ти как мислиш, мътните да го вземат? – наежи се баща му, изпълнен с презрение към самия себе си. – Бих могъл да те излъжа и да ти поднеса захаросана версия, но истината е, че не знаех как да се справя с Ейприл и не исках да се обременявам с теб. Аз бях рок звезда, бейби. Музикален идол на Америка. Твърде зает да давам интервюта и да позволявам на околните да ми целуват задника. Да си баща, не е лека задача, нито особено забавна. Защо да си развалям кефа с бебешки плач и напикани пелени?

Младият мъж отпусна ръце между коленете си и се зае да лющи боята от стъпалото.

– Но това се промени, нали?

– Никога не се промени. Дийн се изправи.

– Не дрънкай празни приказки. Спомням си онези срещи между баща и син, когато бях на четиринайсет, петнайсет. Ти се опитваше да наваксаш за пропуснатите години, а аз плюех във физиономията ти.

Джак грабна китарата.

– Виж, работя над една песен. Само защото най-после си решил да изкопаеш целия този стар боклук, не означава, че и аз ще грабна лопатата, за да ти помагам.

– Нека те попитам само още нещо. Ако ти се наложи отново да преживееш същото…

– Не бих могъл, така че по-добре да сменим темата.

– Но ако можеше…

– Ако можех да върна миналото, щях да те взема от нея! – яростно изстреля Джак. – Как ти се струва това? И след това щях да открия как да бъда истински баща. За твой късмет, това не се случи, защото, съдейки по всичко, ти прекрасно си се справил и без мен. Всеки мъж би се гордял да има такъв син. Е, сега доволен ли си, или за финал следва шибана прегръдка?

Пожарът в стомаха на Дийн най-после угасна..Отново можеше да диша.

Джак остави китарата.

– Не можеш да се помириш с мен, докато не се помириш с майка си. Тя го заслужава. Дийн потърка калния нос на маратонката о стъпалото.

– Това не е толкова лесно.

– По-лесно е, отколкото да пазиш в душата си цялата тази болка. Младият мъж се обърна и закрачи към пикапа.


***


Той остави мръсните маратонки и чорапи на верандата.

Както обикновено, никой не се бе сетил да заключи предната врата. Вътре в къщата беше прохладно и тихо. Обувките му бяха прибрани в една кошница. Бейзболните му шапки висяха на закачалката. До медния поднос, където оставяше ключовете си и други дребни вещи, беше поставена снимката на осемгодишния Дийн. Мършави гърди с ясно очертаващи се ребра, изпъкнали колене, подаващи се изпод шортите, футболен шлем, погълнал почти цялата му глава. Ейприл го беше снимала през онова лято, когато живееха във Венис Бийч. Цялата къща беше осеяна със снимки от детството му, повечето от които дори не си спомняше.

Снощи Райли се опита да го завлече в трапезарията, за да види стенописите, но той искаше да ги види заедно с Блу и затова й отказа. И сега подмина трапезарията и влезе в дневната. Дълбоките кресла бяха идеални за дългото му тяло, а телевизорът беше така поставен, че светлината на лампата не се отразяваше от екрана. Дървената масичка за кафе беше покрита с дебело стъкло, което правеше излишни подложките за чаши. В чекмеджетата имаше всичко, което можеше да му потрябва: книги, дистанционни, резачки за нокти. На горния етаж нито едно легло нямаше табли в долния край при краката, а шкафчетата в баните бяха поставени по-високо от обичайното. Душ-кабините бяха просторни, а върху удължените закачалки за кърпи висяха големите, широки, пухкави кърпи за баня, които Дийн предпочиташе. Ейприл се беше погрижила за всичко.

В ушите му отекнаха пиянските й хълцукания: Не ми се сърди, бебче. Ще бъде по-добре. Обещавам. Кажи, че ме обичаш, бебче. Ако ми кажеш, че ме обичаш, обещавам, че повече няма да пия.

Жената, която се опитваше да го задуши с извратената си непостоянна любов, никога не би могла да създаде този оазис, превърнал се в негов дом.

Днес много му се струпа. Нуждаеше се от време, за да приеме и да се справи с всички тези объркани чувства, само че нали бе разполагал с години? И каква полза от това? През френските прозорци видя Ейприл да влиза в остъклената веранда. Двамата с Джак я бяха построили, но Ейприл я беше проектирала: високия таван, извитите прозорци, застлания с каменни плочи под, който държеше хладно дори и през най-горещите дни.

Тя притисна длани отзад на кръста, докато се опитваше да се съвземе след поредното бягане. По кожата й блестяха капки пот. Беше с черни шорти и яркосин спортен топ с гол гръб. Косата й бе вързана на конска опашка, много по-стилна, отколкото рошавото подобие на прическа на Блу.

Дийн спешно трябваше да си вземе душ. Да остане сам, да проясни мислите си. Имаше нужда да поговори с Блу, която всичко разбираше. Вместо това завъртя дръжката на френските прозорци и пристъпи тихо на верандата.

Термометърът вече показваше трийсет градуса, но плочите по пода охлаждаха приятно ходилата му. Ейприл стоеше с гръб към него. Снощи бе преместил столовете, за да полее верандата с маркуча, но сега тя отново ги бе подредила под масата. Младият мъж отиде до СБ плейъра, поставен върху черната лавица от ковано желязо. Не си направи труда да види кой от албумите на Ейприл е зареден. Харесваше всичките. Натисна копчето.

Ейприл се извъртя рязко, когато музиката гръмна от говорителите. Устните й се разтвориха от изненада. Видя, че целият е изкалян, и понечи да каже нещо, но той я изпревари:

– Искаш ли да танцуваме?

Майка му го зяпна смаяно. Секундите се нижеха мъчително. Той не можеше да измисли какво още да каже, затова започна да се движи в такт с музиката. Крака, бедра, рамене. Тя стоеше като омагьосана. Дийн протегна ръка, но майка му – тази жена, за която танцът беше като въздуха, която танцуваше дори като вървеше, докато простосмъртните просто тътрузеха крака – неговата майка не можеше да помръдне.

– Можеш да го направиш – прошепна младият мъж.

Тя пое въздух на пресекулки, сякаш едновременно изхлипа и се засмя. После изви гръб, вдигна ръце и се отдаде на музиката.

Двамата танцуваха, докато от телата им не започна да се лее пот. От рок до хип-хоп, движенията им бяха отмерени и прецизни, всеки се опитваше да засенчи другия. По врата на Ейприл полепнаха кичури коса, а от босите му крака върху плочите потекоха кални ручейчета. Изведнъж той си спомни, че не танцуваха за пръв път. Когато беше малък, двамата неведнъж се впускаха във вихъра на танца. Тя го откъсваше от видеоигрите или телевизора, а понякога и от закуската, когато се прибираше чак на сутринта. Дийн беше забравил, че имаха и щастливи мигове.

По средата на песента музиката рязко секна. Грачещият звук на гарван разцепи тишината. Двамата се извърнаха и видяха Райли. Момичето стоеше до замлъкналия плейър с ръце на кръста и възмутено изражение.

– Много е високо!

– Хей, пусни го веднага – нареди Ейприл.

– Какво правите вие двамата? Време е за обяд, а не за танци.

– Винаги е време за танци – заяви Дийн. – Ти какво мислиш, Ейприл? Да позволим ли на малката ти сестричка да потанцува с нас?

Ейприл вирна надменно брадичка.

– Съмнявам се, че ще издържи на темпото ни.

– Разбира се, че ще издържа – тросна се Райли. – Но сега искам да обядвам, а вие двамата воните.

Дийн погледна хъм Ейприл и сви рамене насмешливо.

– Няма да издържи.

– Виж ти кой го казва! – ядоса се Райли и смръщи чело. Дийн и Ейприл се втренчиха предизвикателно в нея. Райли не им остана длъжна и ги изгледа кръвнишки. След това пусна музиката и тримата се понесоха в лудешки танц.

23.

Блу нанесе внимателно финия руж по скулите си. Нежният розов оттенък допълваше блестящото червило и черния туш. Освен това за подсилване на ефекта бе подчертала с молив контура на очите и си бе сложила сребристосиви сенки. Изглеждаше страхотно.

Голяма работа, няма що! Ставаше дума само за гордост, не и за красота. Трябваше да докаже нещо на Дийн, преди да си тръгне от Гарисън.

Като излизаше от банята, видя празната кутийка от теста за бременност, която бе хвърлила в кошчето за боклук вчера сутринта, след като Дийн си тръгна. Не беше бременна. Отлично. Просто прекрасно. Не би могла да поеме отговорността за отглеждането и възпитанието на едно дете със скитническия си начин на живот. Навярно никога нямаше да има бебе и така беше по-добре. Във всеки случай никога не би могла да причини на едно дете това, което самата тя беше принудена да понесе. При все това усещаше нова празнота в душата си. Още един провал, който трябваше да преживее.

Запъти се към стаята на Нита. Полите на лятната рокля, купена специално за празненството, погалиха коленете й. Беше яркожълта с волан на подгъва и тясна горна част, подчертаваща бюста й. Новите пурпурни сандали се завързваха на глезените с изящни атлазени панделки. Яркият им цвят и аметистовите обици, които Дийн й бе подарил, придаваха непринудена жизнерадост на изключително женствената рокля.

Нита, седнала пред огледалото, нанасяше последни щрихи по лицето си. С голямата руса перука, дългите диамантени обици и туниката в пастелен цвят, с широки ръкави и висока талия, падаща на меки талази, възрастната дама приличаше на карнавална платформа, предоставена на парадното шествие от собственичката на публичен дом за престарели любовчии, но при все това имаше внушителен и достолепен вид.

– Да вървим, слънчице – рече Блу от прага. – И не забравяйте да изглеждате изненадана.

– За целта е достатъчно само да те погледна – изехидничи Нита и огледа младата жена от главата до петите.

– Е, време беше – сви рамене Блу.

– Отдавна му мина времето! – скастри я старицата. Когато Блу приближи, тя протегна ръка и бухна един кичур от косата й. – Ако ме беше послушала, отдавна щеше да позволиш на Гари да те подстриже така.

– Ако го бях направила, сега щях да съм блондинка.

– Беше просто идея – подсмръкна обидено Нита.

Гари го сърбяха ръцете да докопа косата на Блу още от онази нощ, когато се запознаха в „Барн Грил". Едва се бе настанила на стола му, и той скорострелно скъси дължината на косата й и оформи няколко кокетни кичура, които подчертаваха изразителните й очи. Останалата коса, подстригана на пластове, скосени отзад, обрамчваше лицето й в елегантен безпорядък. Прическата беше прекалено шикозна за вкуса на Блу, но я преобразяваше до неузнаваемост.

– Още от самото начало трябваше да се нагласиш за онзи футболист – отсече Нита. – Тогава може би щеше да те приеме на сериозно.