– Той ме приема на сериозно.

– Отлично знаеш за какво говоря. Той също можеше да се влюби в теб. Също както ти в него.

– Аз съм луда по него, но не съм влюбена. Има голяма разлика. Аз никога не се влюбвам. – Нита не разбираше. Сега Блу можеше да си тръгне от града с високо вдигната глава. Искаше да е сигурна, че Дийн никога повече нямаше да я погледне дори с намек за съжаление.

Младата жена побутна Нита към вратата. Докато излизаха на заден от гаража, рожденичката провери в огледалцето върху сенника дали не си е размазала червилото.

– Трябва да се срамуваш, задето позволяваш на този футболист да те прогони от града. Мястото ти е тук, в Гари сън, а не да скиташ из цяла Америка.

– Не мога да се прехранвам в Гарисън.

– Вече ти казах, че ще ти плащам, ако останеш. При това много повече, отколкото получаваш за глупавите си малки картини.

– Аз обичам да рисувам малките си глупави картини. И не понасям да живея в робство.

– Аз съм тази, която живее в робство – възрази Нита, – имайки предвид как постоянно ме командориш. Заради магарешкия си инат не желаеш да проумееш, че изпускаш златна възможност. Аз няма да живея вечно, а ти отлично знаеш, че няма на кого да оставя парите си.

– Вие сте безсмъртна. Ще надживеете всички ни.

– Подигравай се колкото си щеш, но аз струвам милиони и един ден всичките може да бъдат твои.

– Не са ми притрябвали вашите милиони. Ако притежавате и капка почтеност, ще завещаете всичко на града. А аз искам единствено да се махна колкото може по-далеч от Гарисън. – Спря на стопа, преди да завие по Чърч Стрийт. Пристигаха точно навреме. – И не забравяйте да се държите любезно – додаде Блу.

– Аз съм работила в школата на Артър Мъри и зная как да бъда любезна.

– Но като се замисля, май е по-добре само да мърдате устни и да оставите приказките на мен. Така ще е по-безопасно.

Изсумтяването на Нита прозвуча като смях и младата жена внезапно осъзна колко много ще й липсва старата заядливка. С Нита Блу можеше да бъде самата себе си – ексцентрична чудачка.

Също както с Дийн.


***


Дългият тесен плакат, украсен с балони, опънат напреки на Чърч Стрийт, гласеше:

ЧЕСТИТ СЕДЕМДЕСЕТ И ТРЕТИ РОЖДЕН ДЕН, ГОСПОЖО ГАРИСЪН!

Дийн знаеше със сигурност, че Нита е на седемдесет и шест, така че нито за миг не се усъмни, че Блу стои зад тази безсрамна лъжа.

В парка най-чинно и почтено се бяха събрали около стотина души. На вятъра се поклащаха многоцветни балони и червени, бели и сини знаменца, останали от празника за Четвърти юли. Група местни разпасани тийнейджъри с черни тениски, с очи, подчертани с дебели линии в същата цветова гама, свиреха пънк рок версията на „Честит рожден ден". Райли беше казала на Дийн, че единствените музиканти, съгласили се да свирят днес, са гаражната банда на племенника на Сил.

До входа на парка, близо до малката розова градина, имаше маса с огромна торта, която Нита вече разрязваше. Дийн бе закъснял за поздравителните речи, но съдейки по лицата на присъстващите, не бе пропуснал нещо особено. Гирлянди със знаменца украсяваха дългите маси, върху които бяха подредени кани с пунш и студен чай. Младият мъж зърна Ейприл и Райли, застанали близо до масата с тортата, да разговарят с жена в жълта рокля. Някой от местните го извика и той му махна разсеяно, докато погледът му претърсваше тълпата за Блу.

Вчера беше един от най-лошите и най-хубавите дни в живота му. Първо, отвратителната среща с Блу, после болезненият, но облекчаващ душата разговор с Джак, и накрая танцовият маратон с Ейприл. След това почти не бяха разговаряли и нямаше „шибана прегръдка", както Джак се бе изразил, но двамата осъзнаваха, че положението се бе променило. Той не знаеше точно какви ще бъдат новите им отношения, но разбираше, че вече е крайно време да порасне и да опознае жената, в която се бе превърнала майка му.

Огледа още веднъж парка, но и този път не видя Блу, а това бе единственото, което искаше. Трябваше някак си да оправи кашата, която бе забъркал. Нита отнесе чинията си с парче торта до стола, запазен специално за нея, а Сил и Пени Уинтърс застанаха до масата да режат тортата и да раздават парчета на желаещите. Рожденичката стрелкаше с убийствени погледи солиста на гаражната банда, който най-безсрамно се гавреше с песента на Пол Макартни „Честит рожден ден". Райли и жената с жълтата рокля стояха с гръб към него. Ейприл посочи към музикантите и заедно с Райли се приближи към тях.

Сил го съзря тъкмо когато слагаше поредното квадратно парче торта върху картонена чиния.

– Ела насам, Дийн! – извика го тя. – Глазираните рози почти не останаха. Блу, довлечи го тук. Имам едно парче, надписано с името му.

Той се огледа, но никъде не видя Блу. В този момент дребната жена в жълтата рокля се обърна и Дийн се почувства, сякаш някой здравата го халоса с чук по главата.

– Блу?

За миг тя му заприлича на уязвимо и беззащитно дете. Дийн често я бе упреквал, че се държи като такова. Сетне вирна дръзко брадичка.

– Зная. Адски съм сладка. Направи ми услуга и да не говорим за това.

Беше повече от сладка. Ейприл беше превърнала госпожица Мъфет в картинка от модно списание. Роклята й прилягаше съвършено. Беше с точната дължина и идеално обгръщаше дребничката стройна фигура. Корсажът прилепваше предизвикателно към стегнатите гърди, а острите пурпурни сандали подчертаваха изящните глезени. Беше си я представял точно такава. Меките къдрици, разпилени в кокетен безпорядък, хармонираха с фините черти на лицето й. Гримът й беше умело нанесен и я правеше още по-женствена. Дийн винаги бе знаел, че е нужно съвсем малко, за да стане неотразима. И наистина беше такава. Красива, стилна, секси. Почти не отстъпваше на всички онези красиви, стилни и секси жени, които познаваше. Мразеше този блясък. Искаше предишната Блу. Но когато най-сетне си възвърна дар словото, успя да смотолеви само неуместното:

– Защо?

– Писна ми постоянно да чувам, че ти си по-хубавият от двама ни.

Той не можа да изстиска дори една усмивка. Идеше му да я напъха обратно в предишните й парцали, да изхвърли на боклука тези елегантни сандали. Блу беше Блу, единствена и неповторима. Тя нямаше нужда от всичко това. Но ако й кажеше истината, сигурно щеше да го помисли за луд. Вместо това прокара палец по тясната презрамка на роклята.

– Ейприл си знае работата.

– Ама че майтап. Точно това каза и тя, когато ме видя. Смяташе, че това е твое дело.

– Да не искаш да кажеш, че е само твое?

– Аз съм художничка, Бу. За мен това беше само поредното платно, при това не най-интересното. А сега върви да се подмазваш на Нита. Все още не е убила никого, но до довечера има много време.

– Първо двамата с теб трябва да поговорим за вчера. Блу се скова.

– Не мога да я оставя сама. Знаеш каква е.

– Само още един час и ще те отведа от тук. Но Блу вече се отдалечаваше.

Ейприл му помаха над главата на Райли. Старият сандък на някогашното негодувание се открехна за миг, но когато надникна вътре, Дийн видя само прах. Ако поискаше, винаги можеше да отиде при майка си, за да си побъбрят за това-онова. Което и стори.

Ейприл бе избрала да облече за празненството джинси, допълнени със сламена каубойска шапка и плътно прилепнала винтидж блуза. Тя кимна към бандата.

– С малко практика бас китаристът ще стане приличен музикант.

– Видя ли Блу? – обади се Райли до нея. – Отначало не можах да я позная. Изглежда съвсем като голяма и всичко останало.

– Илюзия – процеди Дийн през зъби.

– На мен не ми се струва така. – Ейприл се взря в него изпод периферията на каубойската шапка. – И се съмнявам, че онези мъже, които се опитват да привлекат вниманието й, ще се съгласят с теб. Тя като че ли не ги забелязва, макар обикновено нищо да не убягва на нашата Блу.

– Моята Блу – чу се Дийн да казва.

Ейприл тутакси се оживи и го стрелна с любопитство.

– Твоята Блу? Същата жена, която се кани да напусне след два дни града?

– Тя никъде няма да ходи.

– В такъв случай нямаш много време – притесни се майка му. Към тях се приближи мъж с бейзболна шапка, нахлупена ниско над челото, и големи сребристи слънчеви очила модел „Авиатор", изцяло закриващи очите му. Райли леко подскочи.

– Татко! Не мислех, че ще дойдеш.

– Обещах да дойда.

– Зная, но…

– Но толкова много пъти съм те подвеждал, че ти не си ми повярвала. – Беше свалил обиците и гривните и се бе облякъл с обикновена тениска в маслинен цвят и джинсови шорти. Но никаква маскировка не можеше да скрие този знаменит профил и една жена с бебе на ръце се заблещи любопитно насреща му.

Ейприл внезапно се заинтригува от музикантите. Дийн, който и без това днес не можеше да разсъждава достатъчно трезво, нямаше сили да се опитва да отгатне какво ставаше между майка му и баща му.

– Да не би тази жена, която идва към нас, да е Блу? – зачуди се Джак.

– Нали изглежда жестоко? – въодушеви се Райли. – Тя е най-страхотният художник на света. Знаеш ли, че Дийн още не е видял рисунките в трапезарията? Кажи му, татко. Кажи му колко са красиви.

– Ами те са… необикновени.

Блу изникна до тях, преди Дийн да успее да попита какво означава това.

– Леле! – ахна Джак. – Ти си била жена.

Блу почервеня като рак, както винаги когато Джак се обръщаше директно към нея.

– Това е само временно. Твърде много усилия. – Джак се ухили, а Блу се извърна към Райли. – Неприятно ми е да ти нося лоши вести, но Нита иска да отидеш при нея. – Тълпата за миг се разреди и Дийн видя Нита, която махаше яростно към тях. Блу се намръщи. – Ще получи инфаркт, ако не се успокои. Предлагам да не избързваме със сърдечния масаж.

– Блу постоянно пуска такива шегички – съобщи им доверително Райли, – но тя обича госпожа Гарисън.

– Пак ли си започнала да пиеш, млада госпожице? Струва ми се, че вече говорихме по този въпрос. – Блу хвана Райли за ръката и я отведе.

– Изглежда, тези идват насам – промърмори Джак. – По-добре да изчезвам.

Той едва се отдалечи и съдия Хоскинс и Тим Тейлър, директорът на местната гимназия, се приближиха към Дийн.

– Здравей, Бу – поздрави съдията, без да откъсва поглед от Ейприл. – Хубаво е да се види колко добросъвестно изпълняваш гражданския си дълг.

– Колкото и да ми беше неприятно – въздъхна Тим, – се наложи да се откажа от редовния си съботен голф. – Двамата мъже зяпаха прехласнато Ейприл. Тъй като никой не побърза да ги запознае, Тим протегна ръка. – Тим Тейлър.

Дийн трябваше да го предвиди. Тъй като Ейприл не посещаваше места като „Барн Грил", досега не бе срещала нито един от двамата. Тя също протегна ръка.

– Здравей. Аз съм Сюзън…

– Това е майка ми – прекъсна я Дийн. – Ейприл Робилард. Пръстите на Ейприл потрепнаха. Тя се ръкува с двамата мъже, но под широката периферия на каубойската шапка в очите й заблестяха предателски сълзи.

– Извинете. – Тя размаха пръсти пред лицето си. – Сезонна алергия.

Ръката на Дийн се отпусна на рамото й. Не го беше планирал – изобщо не му бе минавало през ума – но в момента имаше чувството, че е спечелил най-важния мач за сезона.

– Майка ми работи за мен под прикритие, използвайки името Сюзън 0'Хара.

Това изискваше допълнителни обяснения, които Дийн тутакси даде, докато Ейприл само примигваше и се давеше в престорена алергична кашлица. Когато мъжете най-сетне си тръгнаха, майка му се нахвърли върху него.

– Да не си посмял да тръснеш още нещо сантиментално, защото съвсем ще изгубя самообладание и окончателно ще се изложа.

– Чудесно – съгласи се синът й. – Да отидем да си вземем по парче торта.

По-добре да хапнат торта, отколкото и той да се преструва, че се дави в алергична кашлица.

Ейприл най-сетне успя да се измъкне от тълпата. Откри едно уединено кътче зад редицата храсти в другия край на парка, седна в тревата до оградата и даде воля на сълзите си. Беше си върнала сина. Известно време щяха да ходят като по тънък лед, но и двамата бяха упорити и тя вярваше, че накрая всичко помежду им ще се уреди.

В далечината солистът на гаражната банда се зае да издевателства над публиката с оглушителен рап. Джак се появи иззад храсталака, нахлувайки в сенчестото й убежище.

– Спри онова хлапе, преди да осакати слуха на невинните деца. – Седна до нея, преструвайки се, че не забелязва зачервените й очи.

– Обещай ми, че никога няма да рапираш – промълви Ейприл.

– Само под душа. Макар че…

– Обещай ми!

– Добре. – Джак улови ръката й и тя не я издърпа. – Видях те с Дийн. Очите й отново се наляха със сълзи.

– Той ме представи като своята майка. Беше… прекрасно.

– Така ли направи? – усмихна се Джак. – Радвам се.

– Надявам се, че някой ден може би и вие двамата…

– Работим по въпроса. – Той погали с палец вдлъбнатината на дланта й. – Мислех си за отвращението ти към еднократния секс. Изводът е, че двамата трябва да започнем да се срещаме като нормални зрели хора.