– Искал си да се поизфукаш с парите си, нали?

– По два карата на всяко ухо.

– Само не ми казвай, че още ги носиш.

– Само понякога, когато си отдъхвам и се забавлявам. – Вратата на асансьора се отвори. Те тръгнаха по коридора към стаите си. Бобри имаше дълга крачка за толкова миниатюрна персона. Той не бе свикнал със заядливи жени, но пък и тя трудно можеше да се определи като жена, въпреки приятно оформения й малък бюст и упоритата му ерекция.

Стаите им бяха свързани. Той отвори първата врата. Беше чисто, но малко одимено и определено долнокачествено. Тя се промуши покрай него.

– При обикновени обстоятелства бих предложила да хвърлим ези-тура, но няма да е честно, след като ти плащаш стаите.

– Е, щом толкова настояваш.

Тя взе сака си и отново се опита да го разкара.

– Най-добре рисувам на дневна светлина. Ще почакаме до утре.

– При други обстоятелства щях да си помисля, че се страхуваш да останеш насаме с мен.

– Добре, успя да ме убедиш. Но какво ще стане, ако случайно застана между теб и огледалото? Може да побеснееш и да прибегнеш към насилие.

– Ще се видим след половин час – ухили се той.

Щом се прибра в стаята си, Дийн включи телевизора и изгледа втората половина от мача на „Чикаго Булс", събу ботушите и разопакова багажа си. Вече притежаваше повече свои рисунки, скици и снимки, отколкото му бяха нужни, но не това беше най-важното в момента. Грабна от минибара бутилка бира и кутия с фъстъци. Веднъж Анабел му бе предложила да изпрати на майка си някои от снимките си, които се публикуваха в лъскавите списания, но той я посъветва да си гледа работата. Никому не позволяваше да си вре носа в сложните му семейни отношения.

Дийн се изтегна на кревата, както си беше с джинсите и бялата риза с орнаменти от „Марк Джейкъбс", изпратена му преди две седмици от пиарите на дизайнера. „Чикаго Булс" поискаха таймаут. Поредната нощ в поредната хотелска стая. Дийн притежаваше два мезонета в Чикаго: единият недалече от езерото, а другият – в западното предградие, недалече от централата на „Чикаго Старс", в случай че му писне да виси в задръстванията по булевардите на големия град. Но тъй като младият мъж бе проспал по пансиони и интернати, никъде не се чувстваше у дима, много ти благодаря, мамо.

Фермата в Тенеси имаше дълга история и здрави и дълбоки порени, всичко, което му липсваше. Обикновено не беше толкова импулсивен и вече започваше да се колебае дали бе удачно да купи имот толкова отдалечен от океана. Имение със стотици акри земя означаваше известно постоянство, което му бе нашито непознато и за което може би още не беше готов психически. Все пак ставаше дума за дом, който щеше да ползва най-вече като ваканционна вила. Но ако фермата не му се понравеше, винаги можеше да я препродаде.

Чу шум от вода в съседната стая. По телевизора пуснаха анонс за предстоящо предаване относно трагичната смърт на кънтри певицата Марли Мофат. На екрана се заредиха кадри отреди дванайсет години – току-що оженените Марли и Джак Пейтриът излизаха от параклиса в Рино. Той веднага натисна бутона за заглушаване на звука.

Нямаше търпение да съблече Бобри тази нощ. Фактът, че никога не бе имал жена като нея, още повече засилваше желанието му. Пъхна в устата си цяла шепа фъстъци и си припомни, че още преди години бе спрял секса за една нощ. Мисълта, че може би започваше да прилича на майка си – жена, толкова заета да смърка кокаин и да прави френска любов, че бе забравила, че има син – започваше да става толкова потискаща, чеДийн се ограничи с мимолетни приятелки, връзки, които траеха от няколко седмици до месец-два. Но сега възнамеряваше да наруши десетилетната си стратегия да избягва случайни свалки и никак не съжаляваше за решението си. А и Бобри по нищо не приличаше на вечно кискащите се футболни групарки. При все че прекараха заедно само един ден – и въпреки дарбата й да го изкарва от нерви – помежду им сякаш се бе изградила истинска връзка, основана на интересни разговори, споделена храна и еднакви музикални предпочитания. Но най-важното бе, че Бобри се доказа като достоен съперник в словесните схватки.

Последната четвърт от мача едва бе започнала, когато на междинната врата се почука. Той бе решил да започне вечерта, като от самото начало й даде да разбере кой командва парада.

– Гол съм – провикна се Дийн.

– Страхотно. От векове не съм рисувала голо тяло. Нужна ми е практика. Явно не клъвна на въдицата.Дийн се ухили и грабна дистанционното.

– Не го вземай присърце, но идеята да се изтъпанча гол пред една жена ми е направо противна.

– Аз съм професионалист. Все едно съм лекар. Но ако толкова ти е неудобно, можеш да прикриеш с нещо срамните си части.

Дийн отново се ухили. Срамните части?

– Или по-добре да го отложим за утре, за да имаш време да привикнеш с идеята. Играта свърши. Той отпи от бирата.

– Всичко е наред. Ей сега ще си нахлузя нещо.

Разкопча горните копчета на ризата и преди да изключи телевизора и да се запъти към вратата, видя как новият защитник на „Булс" пропусна един наказателен удар.

3.

Презрението на Бобри към модата си личеше и по нощното й облекло. Сега беше с кафява мъжка тениска и избелял черен клин, надиплен като акордеон около тънките й глезени. Нямаше нищо секси в дрехите й, ако не се смятаха тайните, които криеше под тях. Дийн отстъпи назад, за да й направи път да влезе. От нея се разнасяше ароматът на сапун, а не на цяла парфюмерийна фабрика.

Домакинът се насочи към минибара.

– Нека първо ти налея нещо за пиене.

– Боже! – хлъцна тя. – Наистина ли ползваш това? Дийн неволно сведе поглед към чатала си.

Гостенката му обаче се взираше в минибара. Пусна скицника на пода, стрелна се пред него и грабна ценоразписа.

– Я погледни! Два долара и половина за малка бутилка с вода. Три долара за сникърс. Само за един сникърс!

– Плаща се не само за сладкиша – изтъкна той. – Плаща се за удобството да го имаш подръка, когато ти се прияде.

Но тя бе зърнала кутията с фъстъци върху леглото и изобщо не го слушаше.

– Седем долара. Седем долара! Как можа?

– Имаш ли нужда от хартиена кесия, за да дишаш?

– Би трябвало просто да им дадеш портфейла си.

– По принцип не бих го споменал – рече той, – но аз съм богат. – И ако не се сринеше цялата икономика на САЩ, винаги щеше да бъде. В детството му парите идваха от родителската издръжка. Когато порасна, парите заприиждаха от много по-добър източник. От собствения му упорит труд.

– Не ми пука колко си богат. Седем долара за кутия фъстъци е чист грабеж.

Дийн осъзна, че Бобри имаше сериозни финансови проблеми, но той нямаше намерение да задълбава в тях.

– Вино или бира, избирай. Или аз да избера вместо теб, защото, така или иначе, ще отворя една бутилка.

Тя все още бе заровила нос в ценоразписа.

– Може ли да ми дадеш шест кинта, а аз ще се престоря, че пия бира? Той я хвана за раменете и я отмести настрани, за да стигне до минибара.

– Не гледай, ако е твърде болезнено за теб.

Блу грабна скицника и се оттегли към креслото в другия край на стаята.

– По света има толкова много гладуващи хора.

– Не хленчи като вкисната неудачница.

Тя неохотно пое бирата. За щастие, в стаята имаше само едно кресло, което му осигуряваше прекрасно извинение да се изтегне върху леглото.

– Кажи ми каква поза да заема – подкани я Дийн.

Надяваше се художничката да предложи голата, ала тя не го стори.

– Каквато ти е удобно. – Блу остави бирата на килима, кръстоса глезен върху коляно като истински корав пич, преди да нагласи скицника в скута си. Ала въпреки агресивната поза изглеждаше нервна.

Дийн се подпря небрежно на лакът и доразкопча ризата си. Достатъчно често бе позирал за „Енд Зоун", за да знае какво харесват жените, но все още не можеше напълно да проумее как могат да предпочитат подобни лигавщини, вместо снимките, направени по време на мач, на които тялото му е извито в безупречна дъга, преди да забие топката във вратата. Какво да се прави, жени!

Кичур от мастиленочерната коса на Бобри се бе измъкнал от вечно рошавата й конска опашка и падна върху острата й скула, когато се наведе над скицника. Дийн остави ризата да се разтвори достатъчно, за да разкрие мускулите му, оформяни в продължение на повече от едно десетилетие упорити тренировки, но не и пресните белези на рамото, останали след операцията.

– Аз всъщност… – промърмори той – не съм гей.

– О, скъпи, няма защо да се преструваш пред мен.

– Истината е, че… – Младият мъж пъхна палец под колана на джинсите и ги смъкна малко по-надолу. – Понякога бремето на славата става твърде непоносимо, затова прибягвам до извънредни мерки, за да крия самоличността си. Макар че, откровено казано, никога не жертвам достойнството си. Например никога не бих стигнал толкова далеч, че да се появя на публично място в животински костюм. Между впрочем, светлината достатъчна ли ти е?

Моливът й продължаваше да се плъзга уверено по листа.

– Обзалагам се, че когато намериш подходящия мъж, ще се справиш с всичките си комплекси. Истинската любов е могъща и прави чудеса.

Явно тя искаше да продължават с игричките. Развеселен, Дийн временно промени тактиката си.

– Това ли си смятала, че е имало между теб и добрия стар Монти?

– Истинска любов? Не. Липсва ми хромозома за това. Но истинско приятелство – да. Може ли да се обърнеш на другата страна?.

С лице към стената? За нищо на света.

– Прощавай, но ме боли бедрото – почти простена той, като сгъна коляното си. – И всичките онези приказки на Монти за доверието и ожесточението заради разминали се пътища и проблеми със самотата са били само празни дрънканици, така ли?

– Виж какво, господин психиатър, опитвам се да се съсредоточа върху работата си.

– Значи, не са били само празни дрънканици. – Тя не го удостои дори с един поглед. – Лично аз съм се влюбвал поне пет-шест пъти. Е, вярно е, че това, беше преди да навърша шестнайсет. Но все пак…

– Е, не се съмнявам, че оттогава все някой е успял да плени сърцето ти.

Тук вече ме хвана натясно. – Анабел се вбесяваше от факта, ме гой никога не се бе влюбвал. Тя твърдеше, че дори мъжът й, Хийт, също откачалка, се бил влюбил веднъж, преди да я срещне. Ръката на Бобри зашари по листа. Защо да се обвързваш, когато целият свят е твоето игрище, нали така?

– Краката ми се схванаха – оплака се той. – Ще възразиш ли, ако се протегна?

И без да дочака отговора й, Дийн спусна крака от леглото, етана, без да бърза, протегна се малко, като присви коремните си мускули навътре, така че джинсите се свлякоха до ръба на екипите стреч боксерки от „Енд Зоун".

Бобри не отлепяше поглед от скицника.

Може би беше направил тактическа грешка, споменавайки Монти, но не можеше да си представи, че жена с толкова силен характер като Бобри ще си падне по такъв кретен.

Дийн опря ръце на бедрата и отметна ризата си така, че максимално изкусително да покаже мускулите си. Започваше да се чувства като стриптийзьор, но тя най-сетне вдигна очи. Джинсите му се смъкнаха с още два сантиметра и скицникът й се плъзна на пода. Наведе се, за да го вдигне, и цапардоса брадичката си в страничната облегалка на креслото. Явно й бе необходимо малко време, за да свикне с идеята да му позволи да изследва онези части от тялото й, които до неотдавна оставаха скрити под бобърския костюм.

– Ще си взема набързо един душ – рече той. – За да измия прахта от пътуването. Тя нагласи отново скицника върху скута си с едната ръка, а с другата му махна пренебрежително.


***


Вратата на банята се затвори. Блу простена и отпусна крака върху килима. Трябваше да се престори, че има мигрена… или проказа – каквото и да е, само да не идва тази вечер в стаята му. Защо някоя безобидна двойка пенсионери не спряха колата си да я вземат, докато крачеше край шосето? Или един от онези сладури с мила и артистична душа, с които се чувстваше толкова удобно?

Водата от душа продължаваше да се лее. Тя си представи как капките се стичат по изваяното му тяло. Той го използваше като оръжие и тъй като в момента наоколо нямаше никой друг, бе насочил чара си към нея. Но на мъже като него трябва да се възхищаваш само от безопасно разстояние.

Отпи щедра глътка от бутилката с бира. Напомни си, че Блу Бейли не бяга от опасностите. Никога. Изглеждаше крехка, сякаш най-лекият полъх на вятъра можеше да я отнесе, но имаше закален характер и силна воля. Именно така бе оцеляла през скитническото си детство.

Какво означава щастието на едно малко момиче, дори и да е любимо, в сравнение с живота на хиляди малки момичета, заплашвани от бомби, войници и пехотни мини? Изминалият ден беше адски скапан и старите спомени отново оживяха в нея.

Блу, двамата с Том искаме да поговорим с теб.