Блу откри кражбата в петък, преди три дни, когато се опита да изтегли пари от банкомата. Вирджиния й бе оставила гласово съобщение на мобилния телефон.

Разполагам само с няколко минути, скъпа. Днес изтеглих парите от сметките ти. Веднага щом мога, ще ти пиша, за да ти обясня всичко. Майка й рядко губеше самообладание. Но този път мекият глас на Вирджиния звучеше накъсано: Прости ми, скъпа моя. Намирам се в Колумбия.

Групата момичета, с които работех, вчера бяха отвлечени от една от въоръжените банди. Ще ги изнасилят… ще ги заставят да се превърнат в убийци. Аз… Аз не мога да допусна това да се случи. Мога да откупя свободата им с твоите пари. Разбирам, мила, че ще възприемеш това като непростимо предателство на доверието ти, но ти си силна, за разлика от тези нещастници. Моля те да ми простиш и… и помни колко много те обичам.

Блу се взираше невиждащо в ширналите се равни земи на Канзас. Не се бе чувствала така безпомощна, откакто беше малко хлапе. Спестяванията й за черни дни, единствената й сигурност, се бяха превърнали в откуп. Как да започне отначало само с осемнайсет долара в джоба? С тях не можеше да плати дори рекламните флаери. Разбира се, малко щеше да й поолекне, ако позвънеше на Вирджиния и й се разкрещи, но майка й нямаше дори мобилен телефон. Когато й потрябваше, просто вземаше нечий телефон назаем.

Ти си силна, а другите не са. Блу се беше наслушала на тези думи от ранно детство. Не ти се е налагало да живееш в страх. Можеш сама да си избираш пътя. И никога няма да ти се наложи да тръпнеш от страх, че през нощта в дома ти ще нахлуят войници, за да те завлекат в затвора.

На Блу също не й се бе налагало да тръпне от страх, че войниците могат да й сторят нещо още по-лошо.

Опита се да не мисли какво е трябвало да изтърпи майка й в един затвор в Централна Америка. Нейната мила, добра майка е била жертва на нещо неописуемо и все пак не се бе озлобила. Всяка нощ се молила за душите на мъжете, които са я изнасилили.

Извърна се към Дийн Робилард, човека, който приемаше всичко, подарено му от съдбата, като нещо естествено. В момента се нуждаеше твърде много от него. И може би фактът, че не се бе хвърлила в краката му, й осигуряваше някакво оръжие, макар че беше – признаваше го – доста ненадеждно. Трябваше само да поддържа интереса му, докато стигнат до Нашвил, при това, без да съблича дрехите си.


***


Рано привечер спряха в зоната за отдих западно от Сейнт Луис. Дийн наблюдаваше Блу, застанала до масата за пикник с мобилния в ръка. Тя му каза, че ще позвъни на старата си приятелка в Нашвил, за да си уговорят среща за утре, но сега само изрита сърдито грила с дървени въглища и ядосано натика телефона в чантата. Настроението на Дийн тутакси се повдигна. Значи, играта още не беше свършила.

Преди няколко часа направи грешката да отговори на обаждането на своя бивш съотборник Рон Фрейзър, който се беше оттеглил и живееше спокойно в Сейнт Луис. Рон настоя да прекара вечерта с него и с двама техни приятели футболисти. И тъй като Рон пазеше задника на Дийн през последните пет сезона, Дийн не можеше да му откаже, макар че това прецакваше плановете му да прекара нощта с Блу. Но съдейки по вкиснатата й физиономия, явно нещата при нея не се развиваха както искаше.

– Проблеми? – попита той, когато тя се дотътри унило при него.

– Не. Няма проблеми. – Пресегна се към дръжката на вратата на колата, сетне отпусна ръка. – Е, може би има един, съвсем малък. Не е нещо, с което не мога да се справя.

– Както се справяше досега?

– Можеше да проявиш поне малко съчувствие. – Тя отвори рязко вратата и го прониза с негодуващ поглед над покрива на колата. – Телефонът на приятелката ми е изключен. Очевидно се е преместила, без да си направи труда да ми го съобщи.

Все едно че животът току-що поднесе изпотена халба с леденостудена бира към зажаднялата му уста. Невероятно какво огромно удоволствие му доставяше това, че жена като Блу Бейли зависеше от неговата милост.

– Съжалявам да го чуя – въздъхна той с цялата искреност, на която беше способен. – Какво ще правиш сега?

– Все ще измисля нещо.

Когато излезе отново на магистралата, Дийн реши, че е непростимо, задето госпожа 0'Хара не си вдига телефона. Жалко, защото иначе щеше да я предупреди, че пътува към фермата… и води първия си гост, който по всяка вероятност ще остане няколко дни.

– Размишлявах върху настоящите ти затруднения, Блу – подхвана той, докато задминаваше една червена спортна кола. – Ето какво смятам да ти предложа…

4.

Ейприл Робилард затвори електронната си поща. Какво би казал Дийн, ако знаеше истинската самоличност на икономката си? Дори не й се мислеше за това. – Искаш да свържем печката, така ли, Сюзън?

Не, глупако, нека да посадим в нея здравец и да я превърнем в сандъче за цветя.

– Да, свържи я колкото можеш по-скоро.

Тя прекрачи купчината разпокъсани тапети с шарки на танцуващи медни котлета, съдрани от стените на кухнята. Коуди, който бе по-млад от сина й, не беше единственият работник, който си измисляше различни извинения, за да говори с нея. Ейприл може и да беше на петдесет и две, но момчетата не го знаеха и не спираха да кръжат около нея. Сякаш все още излъчваше миризма на секс. Бедните хлапета. Вече не отдаваше толкова лесно своите прелести.

Ейприл грабна айпода, за да заглуши шума от ремонта с някое винтидж рок парче, но преди да пъхне слушалките в ушите си, главният дърводелец Сам промуши глава през кухненската врата.

– Сюзън, провери баните на горния етаж. Искам да съм сигурен, че няма проблеми с вентилаторите.

Тази сутрин тя бе проверила вентилаторите заедно с него, но все пак го последва в коридора, като заобиколи внимателно компресора и купчината парцали, струпани до него. Къщата бе построена в началото на двайсети век и ремонтирана през седемдесетте, когато са били подменени санитарните възли, електрическата инсталация и са монтирани климатици. За съжаление, въпросната модернизация е включвала и боядисване на банята на долния етаж в тъмнозеления цвят на зряло авокадо, облепяне на кухнята с безвкусни тапети, облицоване на коридорите с евтини плоскости и покриване на подовете със златиста винилова настилка, която отдавна се бе зацапала и пропукала. Последните два месеца Ейприл правеше всичко възможно да заличи следите от безвкусния ремонт и да върне на постройката предишния вид на традиционна фермерска къща, макар и обновена с разкош и стил.

Лъчите на ранното следобедно слънце, струящи през страничните прозорци, осветяваха прашинките, танцуващи във въздуха, но най-голямата неразбория около ремонта вече бе отминала. Сандалите й, украсени с малки изкуствени скъпоценни камъчета по каишките, потропваха по дървения под на коридора. Гривните по ръцете й подрънкваха жизнерадостно. Дори и сред цялата тази мръсотия и хаос тя оставаше вярна на своя стил за облекло.

Трапезарията, която някога е била гостна, се намираше отдясно, а ново разширената всекидневна, част от последните промени, се падаше от лявата й страна. Къщата от дърво и камък е била построена в колониален стил, но пристройките в най-различни стилове я бяха превърнали в образец на безвкусицата. Наложи се да съборят няколко стени, за да се придаде на дома по-приятен и уютен вид.

– Ако обичате да стоите дълго под душа, трябва да има мощни изсмукващи вентилатори, за да не се събира пара – бе обяснил Сам.

Дийн обичаше да стои дълго под горещия душ. Помнеше това от тийнейджърските му години, но нищо чудно сега да се е превърнал в един от онези мъже, които вземат набързо душ и се преобличат за пет минути. Болеше я, че знае толкова малко за единственото си дете, макар че вече би трябвало да е свикнала.

Няколко часа по-късно Ейприл успя да се измъкне от всички шумове. Излезе през страничната врата и тутакси се потопи в уханията на късния майски следобед. Някъде отдалече се носеше леката миризма на оборски тор, може би от съседната ферма, ведно с уханието на орловите нокти, избуяли на воля около каменните основи на фермата. Те се надпреварваха за пространството с пищните лилии, кичестите храсти на божурите и плетениците от източени диви рози, посадени от жените на фермерите, твърде заети да отглеждат боб и царевица, с които семействата им да се изхранват през студената зима, за да се грижат за красивите, но безполезни цветя.

Ейприл спря за миг, за да огледа квадратната градина, обособена преди десетилетия и типична за селските домакинства, сега почти задушена от плевели. Точно зад нея се виждаше наскоро излятата бетонна плоча, където дърводелците скоро щяха, да започнат издигането на остъклената задна веранда. В най-далечния ъгъл бе издълбала инициалите си Е. Р, за да остани малък спомен след себе си. Един от бояджиите на горния стаж я гледаше през прозореца. Тя отметна от лицето си кичур о г дългата руса коса и забърза покрай старата чугунена водна помпа, преди някой да се опита да я спре с поредните ненужни въпроси.

Някогашната ферма на семейство Калауей бе разположена сред красива долина, обкръжена от заоблени хълмове. Навремето е била процъфтяваща коневъдна ферма, но сега единствените животни, бродещи из седемдесет и петте акра земя, бяха елени, катерици, миещи се мечки и койоти. Освен пасищата, горите и оградените парцели за конете имаше обор, полуразрушена постройка за арендаторите и малко езеро, в което се вливаше бистър ручей. В края на пътеката, застлана с разнебитени каменни плочи, се издигаше стара, обрасла с диви лози беседка. Издрасканата дървена пейка подсказваше, че тук някога е сядала за почивка Уилма Калауей, последната стопанка на фермата. Уилма бе починала миналата година на деветдесет и една. Дийн бе купил фермата от неин далечен роднина.

През цялото това време Ейприл следеше отдалече живота на сина си, посредством сложна мрежа от познанства. Точно така узна, че той търси икономка, която да надзирава обновяването на къщата му. Мигом я осени идея какво да направи. След всички тези години най-после щеше да превърне тази ферма в истински дом за сина си. Най-трудно беше да изостави работата си в Ел Ей, но се оказа учудващо лесно да получи мястото за икономка. Осигури си фалшиви препоръки, купи си пола и пуловер от „Талботс", прибра назад с еластична лента дъгата си, подстригана на етажи коса и съчини история, която обясняваше присъствието й в източната част на Тенеси. Само след десетминутно събеседване агентката по недвижими имоти на Дийн я нае за икономка.

Ейприл изпитваше смесица от любов и ненавист към консервативната жена, която си беше измислила, за да прикрие истинската си самоличност. Тя се бе превъплътила в образа на вдовицата Сюзън О'Хара, която трябваше сама да се грижи за препитанието си. Бедната, но смела Сюзън нямаше професия, тъй като се бе посветила на семейството. Умееше да води сметките на домакинството, да преподава в неделно училище и да помага на обичния си, вече покоен съпруг в ремонтирането на стари къщи.

Обаче трябваше да сложи край на консервативния вкус на Сюзън за облеклото. Още от първия ден от пребиваването си в градчето Гарисън тя обяви, че е станала нова жена, и изцяло обнови гардероба си. Ейприл обичаше да смесва винтидж дрехи със супермодерни творения, да комбинира дизайнерски модели с по-скромно облекло, което намираше в магазинчетата на благотворителните организации. Миналата седмица си позволи да отиде в градчето с бюстие на „Готие" и широки панталони от „Банана Рипъблик". Днес бе облечена с тъмнокафява тениска с щампована на нея снимка на Джанис Джоплин, червеникавокафяви панталони капри и обута с любимите си сандали с изкуствени скъпоценни камъни по каишките.

Пое по пътеката, водеща към гората. В тревата цъфтяха бели виолетки и туфи див морков. Не след дълго съзря през клоните на планинския лавър и пламтящите цветове на азалията водите на езерото, нашарени с проблясващи ивици слънчева светлина. Стигна до любимото си място на брега и събу сандалите. На другия бряг, малко по-навътре в гората, се криеше скромното жилище за арендаторите, където сега тя живееше.

Ейприл сгъна колене и ги притисна към гърдите. Рано или късно, Дийн щеше да разкрие измамата й и това ще бъде краят на всичко. Нямаше да й крещи. Това не беше в стила му. Ала мълчаливото му презрение щеше да я измъчва много по-силно, отколкото най-яростните упреци или жестоките обвинения. Поне да успее да довърши къщата му, преди той да я изобличи. Може би, след като се настани в новия си дом, той ще почувства поне малко от това, което бе вложила в своя труд – любов и съжаление.

За нещастие, Дийн не вярваше много в изкуплението.Тя бе приключила с миналото преди десетина години, но белезите в душата и сърцето на сина й бяха прекалено дълбоки, за да прости на майка си. Белези, причинени от нея – Ейприл Робилард, кралицата на групарките… Момичето, което знаеше всичко за развлеченията и порока, ала не умееше да бъде майка.

Не говори по този начин за себе си – бе казал приятелят й Чарли, когато обсъждаха лошото старо време. – Ти никога, никога не си била групарка, Ейприл. Ти беше тяхната шибана муза.