Накрая пиша: "Очаквам съветите ти", и го изпращам по вестоносец.

После чакам отговора.

Питам се дали ще прати някой да ме отведе при тях? Питам се дали най-сетне ще каже, че можем да бъдем заедно, с моето момче?

Зимата на 1471-72

Нося траур за съпруга си и за майка си; затварям и заключвам голяма част от къщата. Като вдовица, от мен няма да се очаква да приемам и забавлявам съседите си, не и през тази първа година след загубата ми; и макар да съм изтъкната дама от династията Ланкастър, няма да бъда повикана в двора, нито пък този нов крал, този подобен на повяхнала роза крал и плодовитата му съпруга ще ме посетят през дванайсетте месеца на траура ми. Не е нужно да се безпокоя, че ще ме удостоят с вниманието си. Предполагам, че искат да забравят напълно за мен и за фамилията Ланкастър. Особено се съмнявам, че тя, която е толкова по-възрастна от него – вече на трийсет и четири години! – би искала той да се срещне с мен в първата година на вдовството ми, когато би видял двайсет и осемгодишната наследница на фамилията Ланкастър, във владение на състоянието си, готова да се омъжи отново. Навярно ще съжали, че е избрал една незначителна жена.

Но Джаспър не ме призовава, не ме вика да напусна безопасността на Англия, за да се отправя към опасността и предизвикателството на живота с него в Бретан. Вместо това той пише, че херцогът на Бретан е обещал да даде закрила на него и Хенри. Не ми казва да дойда при него. Не иска да види, че това е нашият шанс, единственият ни шанс, и аз разбирам мълчанието му много добре. Той е посветил живота си на сина ми, на това, да го отгледа, за да приеме той името и земите си. Няма да изложи всичко на риск, като се ожени за мен и допусне тримата да заживеем заедно в изгнание. Той трябва да ме задържи в Англия, да съхраня наследството на Хенри, да управлявам земите му и да се грижа за интересите му. Джаспър ме обича, зная това; но това е, както казва той, изтънчена, рицарска любов, от разстояние. Изглежда, че няма нищо против разстоянието да е толкова голямо.

Земите от зестрата ми се връщат отново в мое владение, аз започвам да събирам сведения за тях и да викам управителите да се явят при мен, за да могат да ми обяснят какви печалби могат да се получат от тях. Поне съпругът ми ги е поддържал добросъвестно; беше добър земевладелец, макар да не беше добър военачалник. Добър английски земевладелец, но не и герой. Не скърбя за него като съпруга, както Ан Деверьо скърбеше за съпруга си Уилям Хърбърт. Тя му обеща, че никога няма да се омъжи отново; закле се, че ще отиде в гроба с надеждата да го срещне в рая. Предполагам, че са били влюбени по някакъв начин, макар и женени по силата на брачен договор. Предполагам, че са намирали някакъв вид страст в брака си. Това се случва рядко, но не невъзможно. Наистина се надявам, че не са втълпили на сина ми някакви представи, че трябва да обича съпругата си; мъж, който е определен да бъде крал, може да се омъжи само по изгода. Една разумна жена би трябвало винаги да се омъжва единствено с цел да подобри положението на семейството си. Само някоя сладострастна глупачка може да сънува всяка нощ брак по любов..

Сър Хенри може и да се е надявал на нещо повече от привързаност по задължение от моя страна; но моята любов беше отдадена на сина ми, на семейството ми, и на моя Бог, много преди изобщо да се срещнем. От детинство исках безбрачен и целомъдрен живот, и никой от моите съпрузи не ме съблазни да се откажа от призванието си. Хенри Стафорд беше по-скоро спокоен и кротък, отколкото страстен мъж, а в по-късните си години стана предател. Но съвсем честно казано, сега, когато вече го няма, откривам, че ми липсва повече, отколкото можех да предположа.

Липсва ми близостта му и общуването с него. Къщата ми се струваше някак по-топла, когато той си беше у дома, а той си бе винаги у дома, като любимо куче край огнището. Липсват ми неговата сдържана ирония и тактичното му здравомислие. А в първите месеци на вдовството си размишлявам и върху съвета му да се примиря със сина на Йорк на престола и неговия син в кралската люлка. Може би войните наистина са приключили, може би най-накрая сме победени, може би моята задача в живота е да се науча на смирение: да живея без надежда. Аз, която изградих себе си по образ и подобие на една сражаваща се девица, навярно ще трябва да се науча как да се превърна в една победена вдовица. Навярно такава е суровата Божия воля за мен, и би трябвало да се науча да се подчинявам.

За миг, само за миг, докато се разхождам бавно из тихата си къща, сама в тъмната си рокля, се запитвам дали бих могла да изоставя напълно Англия и, неканена, просто да се присъединя към Джаспър и сина си в Бретан. Бих могла да взема със себе си достатъчно средства, за да се издържаме в продължение на година-две. Бих могла да се омъжа за Джаспър и бихме могли да живеем като семейство, и дори и никога да не извоюваме трона отново за Хенри, бихме могли да създадем собствено семейство и да живеем като изгнаници с кралска кръв.

Това е мечта, която си позволявам за не повече от един изпълнен с копнеж миг. да живея със сина си и да го наблюдавам как расте, е радост, с която Бог не ме е дарил. Ако се омъжа за някого по любов, това би било за първи път в един живот, видял два лишени от любов брачни съюза. Страстта между мъж и жена не е пътят, който ми е набелязан. Зная, че Бог иска от мен да служа на сина си и на рода си в Англия. Да избягам в Бретан като циганка, за да бъда с тях двамата, би означавало да се откажа от всякакъв шанс да се погрижа синът ми да получи обратно наследството си, да си възвърне титлата, а той самият да се върне благополучно на мястото си в най-висшите кръгове на страната. И не мога да не отбележа, че Джаспър избира каузата на Хенри пред майката на Хенри.

Дори ако предсмъртният съвет на съпруга ми се окаже правилен, и за Хенри няма бъдеще като крал на Англия, дори тогава аз все пак трябва да предявя претенции за графската му титла и да се опитам да се погрижа земите му да му бъдат върнати. Това е пътят, по който трябва да поема сега. Ако смятам да служа на семейството си и на сина си, ще трябва да си осигуря място в двора на Йорк, независимо от това, което мисля за Едуард и неговата очарователна кралица. Ще се науча да се усмихвам на враговете си. Ще трябва да си намеря съпруг, който има влияние сред тях, който може да ме отведе до най-високото място в страната, но въпреки това да има разума да мисли за себе си и да обслужва собствената си амбиция, както и моята.

Април 1472

Давам си един месец да преценя кралския двор на династията Йорк, дворът на узурпаторите, приели за свой герб розата, която расте в живите плетове, и да се питам кой от мъжете, ползващи се с благоволението на краля, е най-вероятно да закриля мен и земите ми и да доведе сина ми безпрепятствено у дома. Уилям, който сега носи благородническата титла лорд Хейстингс, най-добрият приятел и другар на краля, вече има съпруга, а и във всеки случай е предан от сърце и душа на Едуард. Той никога не би поставил интереса на един заварен син над интересите на любимия си крал. Никога не би изменил на Йорк, а аз трябва да се омъжа за човек, който е готов да бъде верен на моята кауза. И най-добре би било да се сдобия със съпруг, който е готов да стане изменник. Братът на кралицата, сър Антъни Удвил, новият граф Ривърс, би представлявал интерес, само че той е пословично предан на сестра си и дълбоко я обича. Дори и да можех да се насиля да сключа брак във вулгарното семейство на кралица, която е срещнала съпруга си, застанала край пътя като блудница, не бих могла да обърна никого от нейното семейство срещу нея и срещу скъпия им невръстен син. Те се държат заедно като разбойници, каквито са си всъщност. Хората от семейство Ривърс винаги се събират заедно, като притоци в една река, така казват всички. А реките текат винаги надолу, разбира се.

Мисля си за братята на краля. Не смятам, че отправям поглед твърде нависоко. В края на краищата, аз съм наследницата на фамилията Ланкастър; би имало смисъл Йорк да се обърне към мен, за да излекува раните от войната чрез брак. Джордж, следващият по възраст брат на краля, опитният изменник, е вече женен за най-голямата дъщеря на Уорик, Изабел, която сигурно всяка сутрин, щом стане, съжалява за амбицията на баща си, подтикнала го да я чифтоса с този суетен глупак; но Ричард, по-младият брат, е все още свободен. Той е почти на двайсет години, следователно разликата помежду ни ще е осем години, но са били сключвани и по-лоши бракове. За него знам само, че е искрено верен на брат си; но ако се ожени за мен и се сдобие със заварен син, който да наследи престола, кой млад мъж би могъл да устои на предателската амбиция – особено един Йорк?

Но фактът, че не мога да имам Едуард, краля, просто ме разяжда, ден след ден, докато обмислям мъжете, за които бих могла да се омъжа. Само ако Едуард не беше впримчен в капан от красивата Елизабет Удвил, сега той би бил идеална партия за мен. Момчето на Йорк и наследницата на Ланкастър! Заедно бихме изцелили раните на нашата страна и моят син би бил следващият крал. Чрез женитбата си щяхме да обединим родовете си и да сложим край на съперничеството и войната. Въобще не ме е грижа за приятната му външност, тъй като съм лишена от суетност и похот, но съзнанието за това, че би било редно да бъда негова съпруга и кралица на Англия преследва мислите ми като изгубена любов. Ако не беше Елизабет Удвил и безсрамният начин, по който тя плени един млад мъж, сега можеше аз да бъда до него, кралица на Англия, подписвайки писмата си: Margaret R.

Говори се, че тя била вещица, че го запленила със заклинания и се омъжила за него на майския празник – независимо доколко е вярно това, ясно разбирам как е заобиколила Божията воля, прелъстявайки мъжа, който можеше да ме направи кралица. Коварството на тази жена трябва да е ненадминато.

Но е безсмислено да скърбя, а и във всеки случай, щеше да е трудно да уважавам съпруг като Едуард. Как би могла една жена да понесе да се подчинява на мъж, който постоянно е готов да търси удоволствия? Какво би могъл да заповяда на една съпруга? Какви ли пороци би възприел? Ако легне с жена, за какви ли тъмни и потайни наслади би могъл да настоява? Потръпвам, като си представям Едуард гол. Говори се, че е напълно лишен от морал. Легнал с недостойната си съпруга и се венчал за нея (вероятно в този ред), а сега те имат красив силен син, и той ще предяви претенции за трона, който по право принадлежи на моето момче, и няма надежда тя да умре при раждане, докато я пази майка ѝ, която без съмнение е вещица. За мен изобщо няма надежда, освен ако не успея да се промъкна близо до трона чрез младия му брат Ричард. Няма да стоя край пътя и да се опитвам да го изкуша като съпругата на брат му; но бих могла да му направя предложение, което би го заинтересувало.

Изпращам моя управител, Джон Лейдън, в Лондон с указания да се сприятели с началника на домакинството на Ричард, и да се среща с него на маса. Не бива да казва нищо, само да опипа почвата. Трябва да разбере дали младият принц обмисля годеж, да открие дали би се заинтересувал от поземлените ми владения в Дербишър. Трябва да нашепне в ухото му, че един доведен син на Тюдорите, чието име има влияние в цял Уелс, е момче, на което си струва да стане баща. Трябва да се запита на глас дали искрената вярност на Ричард към брат му би могла да се разколебае дотам, че той да сключи брак с жена от вражеския род, ако условията са подходящи. Трябва да разбере какво би могъл да приеме младият мъж като цена за венчавката. Трябва да му напомни, че макар да съм с осем години по-възрастна от него, все още съм стройна и слаба, с приятна външност и че още нямам трийсет години; някои биха казали, че съм привлекателна. Навярно бих могла да бъда смятана дори за красива. Не съм златокосата блудница, избрана от брат му, но съм жена, която притежава достойнство и елегантност. Само за миг си представям ръката на Джаспър върху талията ми на стълбището в Пемброук и целувката му по устата ми, преди да се отдръпнем един от друг.

Моят управител трябва да изтъкне, че съм набожна и благочестива, и че никоя жена в Англия не се моли по-пламенно, нито ходи на повече поклонения, и че макар той може би не отдава значение на това (в края на краищата, Ричард е млад човек и произхожда от лекомислено семейство), да има съпруга, в чиито молитви Бог се вслушва, чиято съдба се направлява от самата Дева, то е предимство. Наистина е сериозно предимство домакинството ти да бъде ръководено от жена, чиито колене още от детинство са били протрити от молитви като на светците.

Но всичко е напразно. Джон Лейдън се прибира у дома, яхнал едрия си набит дорест кон, и поклаща глава към мен, докато слиза пред входната врата на къщата в Уокинг.