Филипа Грегъри - Червената кралица

– Какво става? – изсъсквам без друг поздрав, макар че той е яздил надалече и лицето му е зачервено от майската горещина. Един паж изтичва към него с чаша пенлив ейл, и той заравя лице в нея, сякаш аз не чакам, сякаш не стоя жадна и не постя цял петък, всяка седмица, а също и в дните, когато са празниците на светците.

– Какво? – повтарям.

– Да поговорим насаме – казва той.

От което аз разбирам, че новините са лоши, и тръгвам пред него, не към личните си покои, където не искам да приемам разгорещен изпотен мъж, който пие ейл, а към стаята отляво на голямата зала, където съпругът ми се занимаваше със свързаните със земите си дела. Лейдън затваря вратата зад гърба си и аз се изправям пред него със сурово изражение.

– Какво се обърка? Вие ли провалихте нещо?

– Не съм аз. Целият план е неоснователен. Той вече е женен – казва Лейдън и отпива нова голяма глътка.

– Какво?

– Омаял е другата наследница от рода Уорик, сестрата на Изабел, съпругата на Джордж. Оженил се е за Ан Невил, вдовицата на Уелския принц, тоест, на бившия Уелски принц Едуард. Онзи, който загина при Тюксбъри.

– Как е възможно? – питам настойчиво. – Майка ѝ никога не би допуснала подобно нещо. Как самият Джордж е допуснал това да се случи? Ан е наследница на имотите на Уорик! Не е правдоподобно той да остави по-младия си брат да я вземе! Едва ли ще иска Ричард да получи дял от състоянието на Уорик! Земите им! Предаността на севера!

– Не е знаел – обажда се моят управител с гъргорещ тон, забил нос в чашата. – Казват, че Ричард отишъл в къщата на Джордж, намерил лейди Ан скрита там, отвел я, скрил я на свой ред, и се оженил за нея дори без позволение от Светия Отец. Във всеки случай, в двора цари пълен смут, задето Ричард я взема за своя съпруга; но той я е взел, кралят ще му прости, а за вас няма нов съпруг, милейди.

Толкова съм разярена, че не го освобождавам да си върви, а излизам с отривисти крачки от стаята, като го оставям да стои там като глупак с чашата ейл в ръка. Като си помисля, че планирах да се омъжа за младия Ричард, а той през цялото време е ухажвал и омайвал момиче от рода Уорик, и сега всички те – фамилията Йорк и родът Уорик – са прекрасно обвързани едни с други, а аз съм изключена от техните среди. Чувствам се толкова оскърбена, сякаш сама съм му направила предложение за брак и съм била отхвърлена. Наистина се готвех да се принизя дотам, че да се омъжа за човек от фамилията Йорк – а после откривам, че той е отвел младата Ан в леглото и че всичко е свършено.

Отивам в параклиса и падам на колене, за да отправя жалбите си към Нашата Повелителка, която ще разбере колко оскърбително е да бъда пренебрегната, и то заради такова безпомощно създание като Ан Невил. През първия час, докато се моля, съм обзета от раздразнение, но после спокойствието в параклиса ме завладява, свещеникът пристига за вечерните молитви, и познатият ритуал на службата ме успокоява. Докато шепна молитвите и прокарвам зърната на броеницата през пръстите си, се питам кой друг може да е на подходящата възраст, неженен и с влияние в двора на Йорк, и Нашата Повелителка в особената си загриженост за мен ми изпраща едно име, докато изричам: "Амин". Изправям се на крака и излизам от параклиса с нов план. Мисля, че разполагам точно с човека, който ще е готов да измени и да мине на страната на печелившата кауза, и прошепвам тихо името му: Томас, лорд Станли.

Лорд Станли е вдовец, по рождение обвързан с моя род, Ланкастър, но никога не е бил твърде уверен в предпочитанията си. Спомням си как Джаспър се оплака, че по време на битката при Блор Хийт Станли се заклел пред нашата кралица, Маргарет Анжуйска, че ще бъде на нейно разположение със своите две хиляди войници, как тя го чакала безкрайно дълго да дойде и да завоюва победата за нея, и докато го чакала, Йорк спечелил битката. Джаспър се кълнеше, че Станли е човек, който повежда в боен ред всичките си приближени – армия от много хиляди мъже – а после се разполага на някой хълм, за да прецени кой ще спечели, преди да предприеме нещо в израз на верността си. Джаспър каза, че много го бивало във финалните щурмове. Независимо кой бил победителят, той винаги бил признателен на Станли. Това е човек, когото Джаспър би презирал. Това е човек, когото аз бих презирала. Но сега може да се окаже, че това е точно човекът, от когото имам нужда.

Той сменил лагера след битката при Тоутън, станал йоркист и си спечелил благоволението на крал Едуард. Сега е управител на кралското домакинство, възможно най-близък до краля, и е възнаграден с обширни земи в северозападна Англия, които биха се съчетали чудесно със собствените ми земи, и от тях може да излезе добро наследство за сина ми Хенри в бъдеще, макар че Станли вече има собствени деца, сред които пораснал син и наследник. Изглежда, че крал Едуард му се възхищава и му има доверие, макар да подозирам, че кралят (и то не за първи път) греши. Бих се доверила на Станли само ако мога да го наблюдавам, а и да го сторя, бих държала под око и брат му. Като семейство те са склонни да се разделят и да подкрепят противоположни страни, за да бъдат сигурни, че винаги ще има някой на печелившата страна. Познавам го като горд човек, студен човек, пресметлив човек. Ако бъде на моя страна, бих имала силен съюзник. Ако стане доведен баща на Хенри, бих могла да се надявам да видя сина си благополучно завърнал се у дома и възвърнал титлите си.

Без майка или баща, които да ме представляват, аз трябва да се обърна към него сама. Овдовявала съм два пъти и съм жена на почти трийсет години. Мисля, че е време да поема живота си в собствените си ръце. Разбира се, знам, че би било редно да изчакам в продължение на една пълна година на траур, преди да се обърна към него; но щом се сетих за него, се изплаших, че ако чакам твърде дълго, кралицата ще го привлече за поредния изгоден брак в собствената си фамилия, а освен това искам той веднага да предприеме необходимото за прибирането на Хенри у дома. Не съм безделничеща дама, която разполага с години, за да обмисля планове. Искам нещата да бъдат направени сега. Не ми трябват нечестните предимства на кралицата, осигурени ѝ от нейната красота и магьосничество – аз трябва да извърша делото си почтено и бързо.

Освен това нали името му изникна в ума ми, когато бях на колене в параклиса. Сама Нашата Повелителка ме насочи към него. Божията воля е да намеря в негово лице съпруг за себе си и съюзник за моя син. Мисля, че този път няма да се доверя на Джон Лейдън. Жана д'Арк не е намерила мъж, който да ѝ върши работата; отправяла се е сама в собствените си битки. Затова лично пиша на Станли и предлагам брак между нас по възможно най-прост и искрен начин.

Прекарвам няколко нощи, тревожейки се, че ще го отвратя с това безцеремонно излагане на плановете си. После се сещам за Елизабет Удвил, която причака краля на Англия под един дъб, сякаш просто случайно се е озовала край пътя – криеща се край живите плетове вещица, която прави своите заклинания и си мисля, че аз поне правя честно и открито предложение, а не прося влюбен поглед, и не се занимавам с достойно за блудница предлагане на овехтели прелести. После, най-сетне, той ми пише в отговор. Неговият управител ще се срещне с моя в Лондон, и ако успеят да се споразумеят за брачен договор, той ще се радва да стане мой съпруг веднага. Отговорът е прост и студен като документ за продажба. Писмото му е хладно като ябълка в зимник. Споразумяваме се, но дори аз забелязвам, че това не прилича много на сватба.

Управителите, а после – икономите, и накрая – адвокатите, се срещат. Препират се, постигат съгласие и се взема решение да се оженим през юни. За мен това не е маловажно решение – за пръв път в живота си държа  собствените си земи в собствените си ръце като вдовица; стана ли съпруга, всичко става собственост на лорд Станли. Трябва да се преборя да опазя каквото мога от закона, който постановява, че една съпруга няма права, и успявам донякъде, но знам, че си избирам господар.

Срещаме се едва в деня преди венчавката, в моя дом – сега вече неговия дом – в Уокинг, затова имам основание за задоволство, когато установявам, че е добре сложен, с мургаво, издължено лице; оредяваща коса, горда осанка и скъпо облекло – богатството на рода Станли си личи по избраното от него бродирано сукно. Няма нищо, което да накара сърцето да подскочи, но аз и не искам нищо, което да кара сърцето ми да подскочи. Трябва ми мъж, на когото мога да разчитам, че ще бъде лъжлив и вероломен. Искам мъж, който създава впечатление, че може да му се има доверие, и въпреки това не е достоен за доверие. Искам съюзник и съзаклятник, искам мъж, който има склонност да се замесва в двойни игри, и когато виждам проницателните му очи, кривата му усмивка и цялостното му излъчване на увереност в собствената си важност, си казвам: това е човекът, който ми трябва.

Поглеждам се в огледалото, преди да сляза при него, и отново изпитвам безплодното си раздразнение към кралицата от фамилията Йорк. Казват, че тя имала големи сиви очи, а моите са просто само кафяви. Казват, че тя носела високи, конусовидни диадеми, от които шеметно се спускали скъпи воали, които я правели да изглежда седем фута висока; а аз нося забрадка като монахиня. Казват, че тя има коса като злато, а моята е кестенява, като гъста грива на планинско пони. Аз съм се обучавала в светите ритуали, в духовен живот, а тя е изпълнена със суетност. Висока съм като нея, и съм слаба от постенето в светите дни. Аз съм силна и смела, а това би трябвало да бъдат качествата, които един разумен мъж да търси у една жена. Защото вижте: мога да чета, мога да пиша, мои са заслугите за няколко превода от френски, уча латински, и съм съставила малък собствен молитвеник, който съм преписала и съм раздала на слугите си, нареждайки им да го четат сутрин и вечер. Има твърде малко такива жени – всъщност, има ли друга жена в страната, която може да се похвали с толкова неща? Аз съм високо интелигентна, високо образована жена, от кралския род, призвана от Бога за големи дела, направлявана лично от светата Дева, и постоянно чувам Божия глас в молитвите си.

Но добре си давам сметка, че тези добродетели нямат стойност в света, в който една жена като кралицата е възхвалявана до небесата заради съблазнителната си усмивка и плодовитостта на храненото си със сметана тяло. Аз съм сериозна, пряма, амбициозна жена. А днес трябва да се запитам дали това ще бъде достатъчно за моя нов съпруг. Знам – кой би могъл да знае по-добре от мен, която съм била пренебрегвана цял живот! – че духовните богатства не се ценят твърде много в света.

Храним се в залата пред арендаторите и слугите ми, и затова не можем да разговаряме насаме, докато той не идва в покоите ми след вечеря. Дамите ми шият заедно с мен, а една от тях чете от Библията, когато той влиза и заема мястото си, без да я прекъсва, като слуша, свел глава, докато тя стига до края на пасажа. Значи е набожен човек, или поне се представя за такъв. После аз им кимвам да се отдръпнат настрани, и двамата с него сядаме до огъня. Той заема мястото, на което съпругът ми Хенри имаше навика да сяда вечер, като говори за незначителни неща, чупи орехи и хвърля черупките в огнището; и за миг с изненада чувствам как ме обзема тъга заради загубата на онзи спокоен, приятен човек, който имаше дарбата на простодушните праведници: да се чувства доволен от един скромен живот.

– Надявам се, че ще ви удовлетворя като съпруга – казвам тихо. – Помислих си, че това споразумение ще бъде еднакво удобно и за двама ни.

– Радвам се, че сте помислили за това – казва той любезно.

Поколебавам се:

– Вярвам, съветниците ми са ви дали ясно да разберете, че не възнамерявам от брака ни да има поколение?

Той не вдига поглед към мен: може би съм го смутила с прямотата си.

– Известно ми е, че бракът ще бъде обвързващ, но няма да бъде консумиран. Ще споделим легло тази вечер, за да изпълним договора, но доколкото разбирам, вие държите на целомъдрието си като монахиня?

Поемам си леко дъх:

– Надявам се това да е приемливо за вас?

– Напълно – казва той студено.

За миг, докато гледам сведеното му надолу лице, се запитвам дали наистина искам той с такава готовност да се съгласи да ми бъде съпруг, но никога – любим. Кралица Елизабет, жена, с шест години по-възрастна от мен, е страстно обладавана в леглото от съпруга си, който дава израз на страстта си, дарявайки я с ново бебе почти всяка година. Бях безплодна с Хенри Стафорд, когато понасях редките му опити за интимност; но навярно бих могла да имам нов шанс с този съпруг, сам той – баща, ако не бях изключила тази възможност още преди да се срещнем.

– Вярвам, че съм избрана от Бог за по-висша цел – обяснявам, почти сякаш го подканвам да започне спор. – И че Неговата воля е да бъда подготвена за това. Не мога да бъда едновременно любовница на мъж, и Божия слугиня.