Когато се роди принцеса Сесили, аз непрекъснато влизах и излизах от родилната стая, молейки се за безопасността на кралицата и за тази на новороденото; а след това тя помоли именно мен да изпълня ролята на кръстница на новата принцеса, и именно аз отнесох мъничкото момиченце, в обятията си, до кръщелния купел. Аз, най-любимата от всичките ѝ благородни дами.

Разбира се, това, че кралицата ражда толкова често, почти всяка година, ми напомня за детето, което родих, но така и не ми бе позволено да отгледам. Веднъж месечно, през тези дълги десет години, получавам писмо от този син – първо младеж, а после – мъж, а след това – осъзнавам – мъж, достигащ зрялата си възраст; мъж, достатъчно възрастен, за да предяви претенциите си за кралската титла.

Джаспър пише, че е подсигурил образованието на Хенри: младият мъж още спазва църковните ритуали, както съм наредила. Той участва в турнири, ловува, язди, упражнява се в стрелба с лък, играе тенис, плува – всички спортове, които ще поддържат тялото му здраво и силно, готово за битка. Джаспър го кара да изучава разкази за войни, и не е възможно да ги посети закоравял в битки войник, без Джаспър да го накара да разкаже на Хенри за битката, която е видял, и по какъв друг начин е можела да бъде спечелена или проведена. Хенри има учители, които му преподават географията на Англия, за да може да опознае страната, където ще акостират корабите му; изучава закона и традициите на родината си, за да може да бъде справедлив крал, когато дойде неговото време. Джаспър никога не казва, че да обучаваш един млад мъж в изгнание от страната, която може никога да не види, да го подготвяш за битка, която може никога да не бъде спечелена, е изтощително дело; но когато крал Едуард Английски отбелязва двайсет и първата годишнина от царуването си с бляскава Коледа в двореца Уестминстър, където присъства красивият му и силен син, Уелският принц Едуард, и двамата имаме чувството, че това е безцелна работа, работа без шанс за успех, работа без бъдеще.

По някакъв начин, през десетте години на брака ми с Томас Станли, каузата на сина ми е започнала да изглежда безнадеждна дори за мен. Но Джаспър, далече в Бретан, не губи вяра: не може да направи нищо друго. А аз поддържам вярата си, защото отвътре ме изгаря мисълта, че на престола на Англия трябва да има член на фамилията Ланкастър, а освен племенника ми, Бъкингамския херцог, моят син е единственият наследник на Ланкастър, който ни е останал. Херцогът е обвързан чрез брак с фамилията Удвил, и следователно – впрегнат в служба на Йорк, докато Хенри, моят син, поддържа вярата – защото, въпреки че е на двайсет и пет години, той е възпитан да храни надежда, макар и слаба, и макар да е зрял мъж, все още няма достатъчно независимо мислене, за да каже на любимия си настойник Джаспър, или на мен, че ще отхвърли мечтата ни, която му костваше детството, и все още го държи в плен.

После, точно преди коледното празненство, съпругът ми Томас Станли идва в стаята ми до покоите на кралицата и казва: "Имам добри новини. Сключих споразумение за завръщането на сина ви".

Изпускам светата Библия и я улавям, преди да се изплъзне от скута ми.

– Нима кралят се е съгласил?

– Съгласи се.

Заеквам от радост и облекчение:

– Никога не съм помисляла, че той ще...

– Той е твърдо решен на война с Франция. Не иска синът ти да всява смут по границата като съперник за престола му, като заложник, или като какъвто и да било друг. Ще го пусне да се прибере у дома, и той може дори да получи титлата си. Ще бъде граф Ричмънд.

Едва мога да дишам.

– Хвала на Господа – изричам тихо. Копнея да падна на колене и да благодаря на Бог, че е изпратил на краля разум и милосърдие. – А земите му?

– Няма да му позволи да владее Уелс като Тюдор, това е сигурно – казва грубо Станли. – Но ще трябва да му даде нещо. Би могла да му дадеш някои земи от зестрата си.

– Редно е да притежава свои – казвам, веднага изпълнена с негодувание. – Не би трябвало да съм принудена да деля с друг земите си. Кралят би трябвало да му даде собствени.

– Той ще трябва да се ожени за момиче, избрано от кралицата – предупреждава ме съпругът ми.

– Няма да се ожени за някоя незначителна девойка от фамилията Йорк – казвам, незабавно обзета от раздразнение.

– Ще трябва да се ожени за тази, която тя му избере – поправя ме той. – Но тя е привързана към теб. Защо не говориш с нея и не ѝ кажеш коя би ти допаднала? Момчето трябва да се ожени, но те няма да допуснат да вземе такава жена, която ще укрепи рода Ланкастър. Ще трябва да е момиче от рода Йорк. Ако си го поставиш за цел, той може да получи някоя от принцесите на династията Йорк. Бог е свидетел, че са достатъчно много.

– Може ли да дойде веднага? – прошепвам.

– След коледното празненство – казва съпругът ми. – Ще трябва да получат повторно уверение, но основната работа е свършена. Те ти се доверяват, имат доверие и на мен, и вярват, че няма да въведем враг в тяхното кралство.

Толкова време е минало, откакто обсъждахме това, та не съм сигурна, че той още споделя безмълвното ми желание.

– Нима са забравили, че той може да бъде съперник за престола? – питам. В моята стая сме, но въпреки това снижавам гласа си до шепот.

– Разбира се, че е съперник за кралската титла – казва той спокойно. – Но докато крал Едуард е жив, той няма да има шанс да получи трона. Никой в Англия няма да последва един чужденец против Едуард. Когато Едуард умре, остава принц Едуард, а ако с него се случи нещо, остава принц Ричард, който да го наследи – обичани синове на силна управляваща династия. Трудно е да си представим как твоят Хенри би могъл да заеме един свободен трон. Ще му се наложи да мине през три ковчега. Ще трябва да види смъртта на един велик крал и двама кралски сина. Това би могло да се случи единствено при поредица злощастни стечения на обстоятелствата. От друга страна би ли имал той смелостта да инсценира подобно нещо? А ти?

Април 1483, Уестминстър

Налага се да чакам до Великден, докато Хенри се прибере у дома, макар че пиша веднага на него и на Джаспър. Започват да се подготвят за завръщането му, разпускайки малкия двор от изменници на династията Йорк и всякакви отчаяни авантюристи, събрали се около тях, подготвящи се да се разделят за първи път след юношеството на Хенри. Джаспър ми пише, че няма представа какво ще прави, сега, когато няма да бъде нужно да напътства, съветва и ръководи Хенри.

Може би ще замина на поклонение. Може би е време да помисля за себе си, за собствената си душа. Живеех само заради нашето момче и, докато бяхме далече от Англия, започнах да мисля, че никога няма да се приберем у дома. Сега той ще се върне, както е редно, но аз не мога. Изгубих брат си, дома си, теб, а сега губя и него. Радвам се, че той може да се върне при теб и да заеме мястото си в света. Но аз ще бъда много самотен в изгнанието си. Наистина, нямам представа какво ще правя без него.

Занасям това писмо на моя съпруг, Станли, който работи в кабинета си, където масата е отрупана с купчини книжа, очакващи одобрението му.

– Мисля, че Джаспър Тюдор ще се радва, ако може да се прибере у дома с Хенри – казвам предпазливо.

– Може да се върне у дома и да се озове на дръвника – казва безцеремонно съпругът ми. – Тюдор избра погрешната страна и продължи да се придържа към нея през цялото време, чак до поражението. Трябваше да помоли за помилване след Тюксбъри, когато го сториха всички останали, но той беше упорит като уелско пони. Няма да използвам влиянието си, за да издействам връщането му, няма да го направиш и ти. Освен това мисля, че храниш към него нежна привързаност, която аз не споделям, нито пък ѝ се възхищавам у теб.

Поглеждам го крайно удивено и казвам:

– Той е мой девер – казвам.

– Наясно съм с това. Този факт само влошава положението.

– Не е възможно да мислиш, че съм била влюбена в него през всичките тези години отсъствие?

– Изобщо не мисля за това – казва той студено. – Не искам да мисля за това. Не искам ти да мислиш за това. Не искам той да мисли за това, и най-вече, не искам кралят и онази сплетница съпругата му да мислят за това. Така че Джаспър може да остане, където си е, ние няма да се застъпим за него, а на теб вече няма да ти се налага да му пишеш. Не е нужно дори да мислиш за него. Все едно, че ще е мъртъв за нас.

Откривам, че треперя от възмущение:

– Не можеш да изпитваш съмнения относно честта ми.

– Не, нямам желание да мисля и за честта ти – настоява той.

– След като ти самият не изпитваш плътско желание към мен, не виждам защо изобщо би трябвало да те е грижа! – заявявам язвително.

Не успявам да го разгневя. Усмивката му е студена.

– Сигурно си спомняш, че липсата на плътско желание е едно от условията на нашето брачно споразумение – казва той. – Постановено от теб. Изобщо не изпитвам желание към теб, милейди. Но имам полза от теб, както и ти от мен. Нека се придържаме към тази уговорка и не я объркваме с думи от романс, които никой от двама ни не би могъл да отправи съзнателно към другия. По една случайност ти не отговаряш на моя вкус за жените, а един Господ знае какъв мъж би могъл да породи желание у теб. Ако такъв изобщо съществува. Съмнявам се, че дори бедният Джаспър е успял да породи нещо повече от мразовита тръпка.

Устремявам се към вратата, но спирам за миг с ръка върху резето, за да се обърна назад и да му кажа злобно:

– Женени сме от десет години, и аз ти бях добра съпруга. Нямаш основания да се оплакваш. Не изпитваш ли поне някаква привързаност към мен?

Той вдига поглед от мястото си на масата, държейки перото си над сребърната мастилница:

– Когато се оженихме, ти ми каза, че си отдадена на Бог и на своята кауза – напомня ми той. – Казах ти, че съм се посветил на целта да осигуря своето издигане и това на семейството си. Ти ми каза, че искаш да водиш целомъдрен живот, и аз приех това изискване у една съпруга, която ми носеше състояние, изтъкнато име, и син, който има право да претендира за трона на Англия. Тук няма нужда от привързаност: ние имаме общ интерес. Ти си ми по-вярна заради нашата кауза, отколкото би била поради каквато и да е привързаност, зная това. Ако беше жена, която може да бъде ръководена от чувства, щеше да отидеш при Джаспър и при сина си още преди дванайсет години. Привързаността не е важна за теб, нито за мен. Ти искаш власт, Маргарет, власт и богатство; аз също. И за двама ни нищо не е по-важно от тях; готови сме да пожертваме всичко за тези две неща.

– Аз съм напътствана от Бог! – възразявам.

– Да, защото мислиш, че Бог иска твоят син да бъде крал на Англия. Не мисля, че твоят Бог някога ти е давал друг съвет. Ти чуваш само онова, което искаш. Той ръководи винаги и единствено предпочитанията ти.

Олюлявам се, сякаш ме е ударил.

– Как смееш! Цял живот съм му служила!

– Той винаги ти казва да се стремиш към власт и богатство. Напълно ли си сигурна, че това, което чуваш, не е твоят глас, който говори сред земетресения, вятър и огън?

Озъбвам му се:

– Казвам ти, че Бог ще постави моя син Хенри на престола на Англия, а онези, които се присмиват сега на виденията ми и се съмняват в моето призвание, ще ме наричат "Нейна светлост, майката на краля", и ще се подписвам Маргарет Регина, кралица Маргарет: Margaret R...

На вратата се потропва настойчиво и някой разтърсва дръжката:

– Милорд!

– Влез! – провиква се Томас, разпознавайки гласа на личния си секретар.

Отстъпвам встрани, когато Джеймс Пиърс отваря вратата и се вмъква вътре, покланя ми се набързо и се приближава към писалището на съпруга ми:

– Става дума за краля – казва той. – Казват, че е болен.

– Беше му лошо снощи. Просто е прекалил с храната.

– Днес е по-зле; повикаха още лекари и му пускат кръв.

– Сериозно ли е?

– Така изглежда.

– Ще дойда веднага.

Съпругът ми захвърля перото си и тръгва с едри крачки към полуотворената врата, до която съм застанала. Идва близо като влюбен и слага ръка върху рамото ми, за да прошепне с интимен тон в ухото ми:

– Ако се случи той да се разболее, ако умре, ако има регентство, а синът ти се върне у дома и служи в съвета на регентите, тогава той ще се озове в непосредствена близост до трона. Ако е добър и верен служител, и привлече вниманието на хората, те може да предпочетат един млад мъж от фамилията Ланкастър пред управлението на едно голобрадо мамино синче от фамилията Йорк. Искаш ли да останеш тук и да говориш за призванието си, или искаш да дойдеш с мен сега и да разбереш дали кралят от династията Йорк умира?