Дори не му отговарям. Плъзвам длан в сгъвката на ръката му и забързано излизаме навън, с лица, пребледнели от тревога за краля, когото всички знаят, че обичаме.

Той отпада с дни. Забележително е да се наблюдават страданията на кралицата. Въпреки всичките му изневери, въпреки всички лекомислени постъпки, които е вършил с приятелите си, този мъж е предизвиквал страстна привързаност. Кралицата стои заключена в стаята му денонощно; лекарите влизат и излизат, носейки едно лекарство след друго. Слуховете летят из двора като врани, които търсят дърво, за да се подслонят за нощта. Говорят, че премръзнал от студен вятър, идващ откъм реката, когато настоял да иде на риболов по Великден. Говорят, че му е зле на стомаха от постоянното преяждане и прекомерното пиене. Някои казват, че многобройните му развратници са го заразили със сифилис и той го разяжда. Някои мислят като мен: че това е Божията воля и наказание за измяната срещу рода Ланкастър. Аз вярвам, че Бог проправя пътя за идването на моя син.

Станли стои постоянно в покоите на краля, където мъжете се събират по ъглите, за да споделят шепнешком страховете си, че Едуард, който през целия си живот е бил непобедим, може най-сетне да е изчерпал късмета си. Аз прекарвам времето си в покоите на кралицата, чакам я да дойде, за да си смени диадемата и да среши косата си. Наблюдавам безизразното ѝ лице в огледалото, докато позволява на прислужницата да прикрепва косата ѝ с иглите както иска. Виждам как бледите ѝ устни постоянно се движат в молитва. Ако беше съпруга на който и да било друг мъж, аз също щях да се моля за нея от жалост. Елизабет примира от страх да не изгуби мъжа, когото обича и който стоеше над всички нас, безспорно най-великият мъж в Англия.

– Какво казва тя? – пита ме съпругът ми, когато се срещаме на вечеря в голямата зала, в която цари такава потиснатост, сякаш над нас вече е спуснат погребален саван.

– Нищо – отвръщам. – Не казва нищо. Онемяла е от ужас при мисълта, че ще го загуби. Сигурна съм, че той отпада.

Същия следобед Частният съвет е свикан край постелята на краля. Ние, жените, чакаме в голямата приемна, пред личните покои, отчаяно копнеещи за новини. Съпругът ми излиза след час, с мрачно лице.

– Кралят ни накара да се закълнем над леглото му, че ще се съюзим – казва той. – Хейстингс и кралицата: най-добрият приятел и съпругата. Помоли ни да работим заедно за безопасността на сина му. Назова сина си Едуард като следващия крал, и сложи ръцете на Хейстингс и кралицата една в друга над леглото си. Каза, че трябва да служим под управлението на брат му Ричард като регент, докато момчето навърши пълнолетие. После свещеникът пристигна да му даде последно причастие. Ще бъде мъртъв, преди да падне нощта.

– Ти положи ли клетва за вярност?

Кривата му усмивка ми подсказва, че за него това не е означавало нищо.

– За Бога, да. Всички се заклехме. Всички се заклехме да работим мирно заедно, заклехме се във вечно приятелство, затова предполагам, че сега кралицата се въоръжава и праща да доведат веднага сина ѝ от замъка му в Уелс с толкова мъже, колкото успее да събере, готови за битка. Предполагам, че Хейстингс е изпратил да доведат Ричард, предупреждава го да се пази от семейство Ривърс, призовава го да доведе мъжете на Йорк. Дворът ще рухне. Никой не може да понесе възшествието на фамилията Ривърс. Те със сигурност ще управляват Англия чрез своето момче. Отново ще се повтори историята с Маргарет Анжуйска – един двор, управляван от жени. Всички ще призовават Ричард да я спре. Ти и аз трябва да се разделим и да действаме. Ще пиша на Ричард и ще му се закълна във вярност, докато ти можеш да увериш кралицата в лоялността ни към нея и към семейството ѝ – фамилията Ривърс.

– С по един крак в двата лагера едновременно – прошепвам. Това е начинът на Станли. Именно затова се омъжих за него; вече настъпи моментът, заради който се омъжих за него.

– Предполагам, че Ричард сигурно се надява да управлява Англия, докато принц Едуард навърши пълнолетие – казва той. – А после да управлява Англия чрез момчето, ако успее да се наложи над него. Да бъде нов Уорик. Създател на крале.

– А дали няма да бъде съперник за престола? – прошепвам, мислейки както винаги за собствения си син.

– Или съперник за престола – съгласява се мъжът ми. – Херцог Ричард е Плантагенет от фамилията Йорк, вече пълнолетен, чието право да претендира за трона е безспорно, той няма нужда от регенти, нито от съюзени лордове, които да управляват от негово име. Повечето хора биха сметнали, че е по-безопасно да изберат за крал него, отколкото едно неопитно момче. Някои ще видят в негово лице следващия наследник. Трябва веднага да изпратиш вестоносец при Джаспър и да му кажеш да пази Хенри на сигурно място, докато узнаем какво ще последва. Не бива да идват в Англия, докато не узнаем кой ще заеме престола.

Той се кани да си тръгне, но аз слагам длан върху ръката му:

– А какво ще стане според теб?

Очите му не срещат моите: той извръща поглед.

– Мисля, че кралицата и херцог Ричард ще се сборичкат като кучета за кокала, какъвто в случая е малкият принц – казва той. – Мисля, че ще го разкъсат.

Май 1483, Лондон

Само четири седмици след този набързо проведен разговор пиша на Джаспър с изключителни новини:

Ричард, херцог Глостър, родният брат на краля, заклевайки се в безусловна вярност на племенника си принц Едуард, е отвел момчето в Лондон и го е настанил в кралските покои в Тауър с всички почести в очакване на коронацията му, която ще бъде другия месец. Имало известно пререкание с настойниците на младия принц – Антъни Ривърс, вуйчовците му и полубрата му, Ричард Грей, – след което херцогът ги е задържал. Елизабет, кралицата, се е оттеглила в свято убежище с останалите си деца, заявявайки, че Ричард е лъжлив приятел, че е враг на нея и близките ѝ, като е настояла синът ѝ от краля да ѝ бъде предаден.

Градът е обхванат от смут, тъй като не знае на кого да вярва и кому да се довери. Повечето хора смятат, че кралицата се опитва да отмъкне кралското съкровище (взела е толкова, колкото е могла да изнесе), за да защити собствената си власт и семейство. Брат ѝ е заминал с флота и е отнесъл останалата част от съкровището на кралството, и вероятно ще нападне Лондон откъм реката. За една нощ тя се превръща в неприятелка на кралството, и дори на родния си син, тъй като всичко е подготвено за коронацията на младия принц, а сам той издава писмени заповеди, подпечатани съвместно от него като наследник и чичо му като протектор. Ще обстрелва ли братът на кралицата нейния син с кралска кръв в Тауър? Ще застане ли тя срещу него, ако той е повереник на херцога? Ще откаже ли да присъства на коронацията му?

Ще пиша още, щом узная нещо повече. Станли казва да чакаме и да наблюдаваме: нашето време може да е дошло.

Маргарет Станли.

Юни 1483, Лондон

Моят съпруг, лорд Станли, сега е доверен съветник на херцог Ричард, както някога беше на крал Едуард. Така е и редно: той служи на краля, а сега Ричард е лорд-протектор на краля за тези кратки седмици, докато момчето Едуард да бъде коронясано. После Ричард ще трябва да се откаже от всичко – от трона и от властта – и момчето ще управлява като крал на Англия. Тогава ще видим кой може да преживее царуването на едно дете от фамилията Ривърс, увенчано с най-великата корона на света, изцяло ръководено от майка си: една вероломна вещица, която се укрива. Малцина биха се доверили на момчето, а никой няма да се довери на майка му.

Но така или иначе, кой син на династията Йорк би могъл някога да се откаже от властта? Кой син на династията Йорк би могъл да се застави да предаде трона на друг? Нима Ричард ще предаде короната и скиптъра на сина на една жена, която го мрази? Но каквито и съмнения да изпитваме, вземат мярка на всички ни за мантии за коронацията, и вече подготвят алеята към Уестминстърското абатство за кралската процесия – овдовялата кралица Елизабет сигурно чува ударите на чуковете и звука на трионите, докато се цупи в убежището си в приземните стаи до абатството. Членовете на Частния съвет отидоха при нея по всички правила и настояха тя да изпрати деветгодишния си син Ричард да се присъедини към дванайсетгодишния си брат в Тауър. Тя не мажа да откаже, а и нямаше основание да откаже, освен собствената си омраза към херцог Ричард, и затова трябваше да отстъпи. Сега двамата кралски сина очакват в кралските апартаменти деня на коронацията.

Аз отговарям за облеклото за коронацията, и се срещам с отговорничката за гардероба и нейните прислужнички, за да видя какви одежди ще бъдат осигурени за вдовстващата кралица Елизабет, за принцесите и за другите придворни дами. Трябва да приготвим роклите, за в случай, че кралицата склони да излезе от убежището си заради коронацията и че пожелае да бъде облечена изискано, както обикновено. Надзираваме как служителката от гардеробната изчетква хермелиновата мантия на кралицата, как шивачката пришива едно седефено копче, когато отговорничката на гардероба отбелязва, че херцогинята на Гностър, Ан Невил, съпругата на Ричард, не си е поръчала роклята от дворцовия гардероб.

– Поръчката ѝ трябва да се е загубила – отбелязвам. – Защото не е възможно да разполага с подходящи дрехи за една коронация в замъка си в Шериф Хътън. И не е възможно сега да поръчва да ѝ ушият нещо – изобщо няма да е готово навреме.

Тя свива рамене, докато измъква мантия, поръбена с кадифе, отърсва лененото покривало, и я разгъва да я видя.

– Не знам. Но нямам поръчка за рокля от нея. Какво да правя?

– Пригответе ѝ една, с нейния размер – казвам, сякаш това не ме интересува особено, и обръщам разговора към друга тема.

Побързвам да се прибера у дома, където откривам съпруга си. Той съставя известията, с които всеки шериф в Англия ще бъде повикан в Лондон, за да види коронацията на младия крал.

– Зает съм. Какво има? – пита той грубо, когато отварям вратата.

– Ан Невил не си е поръчала рокля за коронацията. Какво ще кажеш за това?

Той си помисля същото, както и аз, съобразявайки бързо, също като мен. Оставя перото и ми прави знак да вляза. Затварям вратата зад гърба си, с лека тръпка на радост, че заговорнича с него.

– Тя никога не действа на своя глава. Съпругът ѝ трябва да ѝ е наредил да не идва – казва той. – Защо би направил това?

Не отговарям. Знам, че разсъждава светкавично.

– Тя няма рокля, следователно не е възможно да идва за коронацията. Той сигурно ѝ е казал да не идва, защото сигурно е решил, че коронация няма да има – казва той тихо. – А всичко това – той сочи към купчините хартия, – всичко това е само за да ни държи заети и да ни заблуди, за да мислим, че коронацията ще се състои.

– Може би я е предупредил да не идва, защото се опасява, че Лондон може да се разбунтува. Може би иска тя да си е на сигурно място у дома.

– Кой би се разбунтувал? Всички искат принцът на Йорк да бъде коронясан. Има само един човек, който би му попречил да стане крал, точно както има само един човек, който би се облагодетелствал от това.

– Самият херцог Ричард Пюстър?

Съпругът ми кимва:

– Какво можем да направим с тази скъпоценна информация? Как ще я използваме?

– Ще кажа на вдовстващата кралица – решавам аз. – Ако смята да събере войските си, би трябвало да го стори сега. По-добре да прибере синовете си, за да не са под грижите на Ричард. А ако успея да убедя кралицата на Йорк да воюва с регента от династията Йорк, тогава има шанс за Ланкастър.

– Кажи ѝ, че Бъкингамският херцог може би е готов да стане изменник – казва той тихо, когато вече съм почти излязла. Спирам веднага.

– Стафорд? – повтарям изумено. Това е племенникът на втория ми съпруг – малкото момче, което наследи титлата, когато дядо му умря, което беше принудено да встъпи в брак със сестрата на кралицата. Той мрази семейство Ривърс още откакто те го принудиха да се сроди с тях чрез брак. Той не може да ги понася. Затова пръв подкрепи Ричард; пръв застана до него. Присъстваше, когато Ричард арестува Антъни Ривърс. Знам, че сигурно е бил възхитен от унижението на човека, когото бе принуден да нарича свой шурей. – Но Хенри Стафорд не може да понася кралицата. Той я мрази, мрази и сестра ѝ, своята съпруга Катрин. Знам това. Спомням си, когато го ожениха. Той никога не би се обърнал срещу Ричард, в тяхна полза.

– Той има собствени амбиции – отбелязва мрачно съпругът ми. – В рода му има кралска кръв. Сигурно смята, че ако тронът може да бъде отнет от принц Едуард, тогава може да бъде отнет и от Ричард. Ще се присъедини към кралицата, преструвайки се, че защитава сина ѝ, а след това ще вземе трона за себе си, когато постигнат победа.