– Но защо? Какво се каза?

– Нищо! Нищо не се каза! Сякаш Ричард просто се отприщи, утвърждавайки властта си. Просто сграбчиха Хейстингс и го отведоха.

– Къде го отведоха? По какво обвинение? Какво казаха?

– Не казаха нищо. Не разбираш. Това не беше арест. Беше нападение. Ричард крещеше като луд, че е омагьосан, че ръката му изневерява, че Хейстингс и кралицата го унищожават чрез магьосничество...

– Какво?

– Дръпна нагоре ръкава си и ни показа ръката си. Ръката, с която държи меча – знаеш колко силна е десницата му. Казва, че тя му изневерява, казва, че тя се сгърчва и съхне.

– Мили Боже, полудял ли е?

Спирам да бърша кръвта; не мога да повярвам на това, което чувам.

– Извлякоха Хейстингс навън. Без нито дума повече. Издърпаха го навън, макар че той риташе и ругаеше и забиваше пети в земята. Наоколо се търкаляха парчета дърво от работите по строежа, те просто хвърлиха на земята един пън, принудиха Хейстингс да коленичи пред него, и му отсякоха главата с един удар.

– Свещеник?

– Нямаше свещеник. Не чуваш ли какво казвам? Беше насилствено отвеждане и убийство. Той нямаше време дори да си каже молитвите. – Станли започва да трепери. – Мили Боже, помислих си, че идват за мен, помислих си, че ще бъда следващият. Беше като в съня. Мирисът на кръв, и мисълта, че няма кой да ме спаси.

– Обезглавиха го пред Тауър?

– Именно, именно.

– Така че ако принцът погледне от прозореца си, чувайки шума, е щял да види как обезглавяват върху някакъв пън най-скъпия приятел на баща му? Човека, когото наричаше "чичо Уилям"?

Станли мълчи, загледан в мен. Тънка струйка кръв се стича по лицето му и той я размазва с опакото на ръката си, при което бузата му почервенява.

– Никой не би могъл да ги спре.

– Принцът ще гледа на Ричард като на свой враг – казвам аз. – Не може да го нарича "лорд-протектор" след това. Ще го смята за чудовище.

Станли поклаща тава:

– Какво ще стане с нас?

Зъбите му започват да тракат. Оставям легена и загръщам раменете му с одеяло.

– Един Господ знае, един Господ знае. Поставени сме под домашен арест за измяна; подозират ни, че заговорничим с кралицата и Хейстингс. Подозират също и твоя приятел Мортън, а са отвели и Родърам. Не знам още колко други. Предполагам, че Ричард ще заграби трона и е арестувал всички, за които смята, че могат да възразят.

– А принцовете?

Той заеква от потрес:

– Не знам. Ричард може просто да ги убие, както уби Хейстингс. Би могъл да нахлуе в убежището и да избие цялото кралско семейство: кралицата, малките момичета, всички. Днес той ни показа, че е способен на всичко. Може би те вече са мъртви?

Новините от външния свят пристигат откъслечно, донасяни от домашните прислужници като клюки от пазара. Ричард заявил, че бракът между кралицата, Елизабет Удвил, и крал Едуард, никога не е бил действителен, тъй като Едуард е бил обвързан чрез предишен договор с друга жена, преди да се ожени тайно за Елизабет. Обявява всичките им деца за незаконородени, а себе си – за единствен наследник на престола от фамилията Йорк. Малодушните членове на Частния съвет, които наблюдават как обезглавеното тяло на Хейстингс бива положено да почива редом до краля, когото той е обичал, не правят нищо, за да защитят своята кралица и своите принцове, но се стига до всеобщо, прибързано и единодушно съгласие, че съществува само един наследник, и това е Ричард.

Ричард и моят родственик Хенри Стафорд, Бъкингамският херцог, почват да разпространяват твърдението, че самият крал Едуард бил незаконороден, извънбрачен син на херцогиня Сесили от някакъв английски стрелец, докато тя била с Йоркския херцог във Франция. Народът чува тези обвинения – какво хората разбират от тях, един Бог знае – но затова пък пристигането на армия от северните графства, предани единствено на Ричард, и жадна за награди е недвусмислен факт; няма как да се отрече, че всички мъже, които биха могли да бъдат верни на принц Едуард, са арестувани или мъртви. Всеки мисли за собствената си безопасност. Никой не изрича мнението си на глас.

За първи път в живота си съм в състояние да мисля с топло чувство за жената, на която служа от близо десет години, за Елизабет Удвил, която беше кралица на Англия и една от най-красивите и обичани кралици, които страната е имала. Никога красива според мен, никога обичана от мен, освен сега, мимолетно, в този миг на пълното ѝ поражение. Представям си я във влажното, слабо осветено убежище в Уестминстър, мисля си, че тя никога няма да триумфира отново, и за първи път в живота си мога да падна на колене и истински да се моля за нея. Всичко, което тя има сега, са дъщерите ѝ; животът, на който се наслаждаваше, вече го няма, а нейният враг държи в ръцете си двамата ѝ малки сина. Представям си я победена и изплашена, овдовяла и измъчвана от страха за синовете си, и за пръв път в живота си мога да почувствам как сърцето ми се изпълва с топлота към нея: една кралица с трагична съдба, отхвърлена не по своя вина. Мога да се моля на нашата Повелителка, Небесната Царица, да подкрепи и утеши своята изгубена, нещастна дъщеря в тези дни на унижението ѝ.

Най-голямото момиче на рода Йорк, принцеса Елизабет, е на възраст за женене и е неомъжена на напредналата възраст от седемнайсет години единствено заради изменчивия късмет на рода си. Докато стоя на колене, молейки се за здравето и безопасността на кралицата, размишлявам за хубавата девойка Елизабет и се питам каква ли съпруга би станала тя на моя син Хенри. Синът на Ланкастър и дъщерята на Йорк заедно биха излекували раните на Англия и биха намерили изход от враждата, продължила две поколения. Ако Ричард умре, след като заеме престола, наследникът му ще бъде дете, и при това – болнаво дете от рода Невил, не по-способно да защити правото си да претендира за трона, отколкото принцовете от фамилията Йорк, и също толкова лесно за премахване, колкото бяха те. Ако синът ми заеме трона след това и се ожени за принцесата на Йорк, хората ще му останат верни като на наследник на Ланкастър и съпруг на наследницата на Йорк.

Изпращам да повикат моя лекар, доктор Луис от Карлиън – човек, който се интересува колкото от медицина, толкова и от съзаклятия. Кралицата го познава като мой лекар, и ще го приеме, знаейки, че е изпратен от мен. Казвам му да ѝ обещае подкрепата ни, да ѝ съобщи, че Бъкингам е готов да бъде убеден да действа срещу херцог Ричард, че синът ми Хенри може да събере армия в Бретан. И му казвам най-вече да се опита да узнае какви са нейните планове, какво ѝ обещават нейните поддръжници. Съпругът ми може и да си мисли, че тя няма надежда, но аз вече веднъж преди съм виждала Елизабет Удвил да излиза от свято убежище, и да заема трона с безгрижна радост, забравяйки напълно за позора, който Бог справедливо ѝ бе изпратил. Казвам на Луис изобщо да не споменава, че съпругът ми е под домашен арест, но да ѝ каже, като загрижен приятел, за убийството на Хейстингс, за внезапно разкрилата се вероятност за осъществяване на амбицията на Ричард, за обявяването на нейните синове за незаконородени, за съсипването на името ѝ. Трябва да ѝ съобщи съчувствено, че нейната кауза е загубена, освен ако не предприеме някакви действия. Трябва да я убедя да събере каквито приятели има, да събере каквато армия може да си позволи, и да поведе войските си срещу Ричард. Ако успея да я насърча да влезе в дълги и кървави сражения, после синът ми ще може да слезе на суша с нови войски и да нападне изтощения победител.

Луис отива при нея в ден, когато тя сигурно има отчаяна нужда от приятел: денят, който беше определен за коронацията на нейния син. Съмнявам се някой да я е предупредил, че той изобщо няма да бъде коронясан. Луис върви по улиците, покрай затворени и залостени прозорци и забелязва, че хората не се застояват в ъглите да разговарят, и после се връща почти незабавно при мен. Носи маската си против чума – издължена конусовидна маска, натъпкана с билки и ароматизирана с масла, която прави профила му ужасяващ, а лицето – нечовешко, призрачно бяло. Сваля я едва когато вече е в стаята ми, а вратата е затворена зад гърба му, и се покланя ниско.

– Тя жадува за помощ – казва той без предисловие. – Отчаяна е; бих казал, че е почти полудяла от отчаяние. – Той прави пауза. – Видях и младата принцеса на Йорк...

– И?

– Беше разстроена. Спохождат я пророчески видения. – Той потръпва леко. – Изплаши ме, а аз съм лекар, който е виждал какво ли не.

Пренебрегвам самохвалството му.

– Как така ви изплаши?

– Яви ми се от тъмнината, с рокля, подгизнала от речната вода, влачеща се зад нея като опашка, сякаш бе наполовина риба. Каза, че реката вече ѝ била съобщила вестта, която се готвех да кажа на майка ѝ – че херцог Ричард е завзел трона с правото на законен наследник, и че младите принцове са обявени за копелета.

– Вече е знаела това? Нима имат шпиони навън? Нямах представа, че тя може да бъде така добре осведомена

– Не беше кралицата: тя не знаеше. Беше девойката, и тя каза, че реката ѝ съобщила. Каза, че реката ѝ съобщила за смърт в семейството, и майката разбра веднага, че става въпрос за брат ѝ Антъни и за сина ѝ, Ричард Грей. Разтвориха широко прозорците, за да слушат как реката тече край тях. Бяха като две водни вещици там вътре. Всеки би се изплашил.

– Тя казва, че Антъни Ривърс е мъртъв?

– И двете изглеждаха сигурни в това.

Прекръствам се. Елизабет Удвил и преди е била обвинявана, че е в съдружие с тъмните сили, но да пророкува, докато се намира в свято убежище, със сигурност е дяволско дело.

– Тя сигурно има шпиони, които работят за нея; сигурно е по-добре подготвена и въоръжена, отколкото си даваме сметка. Но как е могла да получи новини от Уелс преди мен?

– Тя каза и нещо друго.

– Кралицата ли?

– Принцесата. Каза, че била прокълната да стане следващата кралица на Англия и да заеме трона на брат си.

Споглеждаме се със смесица от удивление и неразбиране.

– Сигурен ли сте?

– Беше ужасяващо. Оплака се от амбицията на майка си и каза, че това било проклятие, наложено на семейството, и че тя щяла да бъде принудена да заеме трона на брат си – и че поне това щяло да зарадва майка ѝ, макар че щяло да лиши от наследство брат ѝ.

– Какво може да е имала предвид?

Докторът свива рамене:

– Не обясни. Станала е красиво момиче, но вдъхва страх. Повярвах ѝ. Трябва да призная, че повярвах на всяка дума, която изрече. Сякаш пророк изричаше истини. Вярвам, че по един или друг начин тя ще стане кралица на Англия.

Поемам си леко дъх. Това дотолкова съвпада с молитвите ми, че трябва наистина да е словото Божие, макар и изречено чрез изключително греховен съсъд. Ако Хенри седне на трона и тя се омъжи за него, наистина ще бъде кралица. Как иначе би могло да се осъществи?

– А имаше и още нещо – казва предпазливо Луис. – Когато попитах кралицата какви са плановете ѝ за принцовете в Тауър, Едуард и Ричард, тя каза: "Не е Ричард".

– Какво е казала?

– Каза: "Не е Ричард".

– Какво е имала предвид?

– Точно тогава влезе принцесата, с рокля, цялата измокрена от реката, и знаеше всичко: акламациите за херцога, обезнаследяването на фамилията. После каза, че ще бъде кралица.

– Но попитахте ли кралицата какво иска да каже с това: "Не е Ричард"?

Той поклаща шава – този човек, който е видял всичко, но не е имал разум да зададе единствения ключов въпрос.

– Не помислихте ли, че може да е твърде важно? – изсъсквам му.

– Съжалявам. Влизането на принцесата беше толкова... тя беше неземна. А после майка ѝ каза, че сега за кратко е настъпило засушаване, но пак ще бъдат на върха на вълната. Бяха ужасяващи. Знаете какво казват за потеклото им – че произхождали от водна богиня. Ако бяхте там, щяхте да си помислите, че самата водна богиня се готви да се появи от Темза.

– Да, да – казвам без съчувствие. – Разбирам, че са ви изплашили, но каза ли тя нещо друго? Кралицата каза ли нещо за братята си, които са се измъкнали? Каза ли къде са или какво правят? Двамата разполагат с необходимата власт, за да вдигнат на оръжие половината кралство.

Той поклаща глава:

– Не каза нищо. Но чу съвсем ясно, когато ѝ казах, че сте готова да помогнете на младите принцове да избягат. Тя подготвя нещо, сигурен съм. Планирала го е, преди да разбере, че Ричард смята да завземе трона. Сега сигурно е отчаяна.

Кимвам и му давам знак да ме остави. Веднага се отправям към малкия ни параклис, за да падна на колене. Имам нужда от Божия покой, за да проясня ума си от вихрено препускащите мисли. Това, че принцеса Елизабет знае съдбата си, само потвърждава убеждението ми, че тя ще бъде съпруга на Хенри, а той ще седне на трона. Но фактът, че майка ѝ казва: "Не е Ричард", ме изпълва с дълбоко смущение.