Какво може да има предвид с това: "Не е Ричард"? Този, който е в Тауър, не е синът ѝ Ричард? Или просто иска да каже, че не Ричард, херцог Пюстър, е този, от когото се страхува? Не мога да преценя, а този глупак е трябвало да я попита. Но подозирах нещо такова. Опасявах се от нещо такова. Никога не съм мислила, че ще бъде такава глупачка, че да предаде втори свой син на един враг, който е похитил първия. Познавам я от десет години; тя не е жена, която да не е в състояние да предвиди най-лошото. Членовете на Частния съвет отидоха вкупом да се срещнат с нея и се подредиха пред нея, за да ѝ обяснят, че няма избор, а после си тръгнаха, отвеждайки малкия принц Ричард, воден за ръка от архиепископа. Но аз все си мислех, че тя сигурно се е подготвила за този случай. Знаех си, че тя ще направи нещо, за да изпрати последния си син, останал на свобода, на безопасно място. Всяка жена би го сторила, а тя е решителна и умна, и обожава синовете си. Никога не би ги изложила на риск. Никога не би оставила по-малкия си син да отиде на място, където опасност заплашва по-големия.

Но какво е направила? Ако вторият принц в Тауър не е Ричард, тогава кой е? Дали е изпратила някой преоблечен бедняк? Някой дребен, незначителен повереник, който би направил всичко за нея? Нещо по-лошо: ако принц Ричард, законният престолонаследник на Англия, не е под ключ в Тауър, къде е тогава? Ако го е скрила някъде, тогава той е наследник на трона на Йорк, още едно препятствие за наследството на сина ми. Това ли ми казва тя? Или се преструва? Измъчва ли ме? Дали продължава да тържествува над мен, казвайки на глупавия ми, недосетлив пратеник някаква гатанка, която той да ми предаде? Дали със своето ясновидството не е изрекла името на сина си нарочно, за да ми се присмее? Или пък го е изрекла неволно? Дали ми казва за Ричард, за да ме предупреди, че каквото и да се случи на Едуард, тя ще има още един наследник?

С часове чакам на колене нашата Повелителка, Небесната Кралица, да ми каже какво прави тази изключително земна кралица: дали не играе своите игри, плетейки заклинанията си, отново, както винаги, преди мен, тържествувайки над мен, дори в този миг на големия си ужас и поражение. Но нашата Повелителка не ми се явява. Жана не ми дава съвет. Бог мълчи пред мен, своята слугиня. Никой от тях не ми казва какво прави Елизабет Удвил в святото убежище под абатството, но аз и без помощта им знам, че тя отново ще възтържествува.

Само ден след това придворната ми дама влиза със зачервени очи и казва, че Антъни, граф Ривърс, ослепителният, благороден брат на кралицата, е мъртъв, екзекутиран по заповед на Ричард в замъка Понтефракт. Донася ми новината в мига, когато тя стига до Лондон. Никой не би могъл да я научи по-бързо; официалното съобщение стига до Частния съвет само час след като аз го чувам. Изглежда, че кралицата и дъщеря ѝ са съобщили на доктор Лейдън за събитието в същата нощ, когато то се е случило, може би в самия момент на смъртта му. А как е възможно това?

На сутринта съпругът ми ме посреща на закуска.

– Викат ме да присъствам на заседание на Частния съвет – казва той, като ми показва писмото с печата с изображение на глиган. Никой от нас не поглежда право към писмото: то стои на масата между нас като кинжал.

– А ти ще трябва да отидеш в кралската гардеробна и да подготвиш одеждите за коронацията за Ан Невил. Одежди, подходящи за кралица. Ще бъдеш почетна дама на кралица Ан. Освободени сме от домашния арест без никакви обяснения. И отново сме на кралска служба, без изобщо да е говорено по този въпрос.

Кимвам. Ще се наема да върша за крал Ричард работата, която вършех за крал Едуард. Ще носим същите рокли, а роклята от злато и хермелин, която беше готова за вдовстващата кралица Елизабет, ще бъде скъсена за нейната зълва, новата кралица Ан.

Придворните ми дами и стражите на Станли са насядали около нас, така че съпругът ми и аз си разменяме само кратък поглед, изпълнен с триумф заради собственото ни оцеляване. Това ще бъде третата кралска фамилия, на която ще служа, и всеки път се кланям ниско и си представям собствения си син като наследник.

– За мен ще бъде чест да служа на кралица Ан – изричам без колебание.

Съдбата ми е да се усмихвам на промените в света и да очаквам наградата си на небесата, но дори аз се сепвам за миг на прага на покоите на кралицата, когато виждам малката Ан Невил – дъщеря на Създателя на крале, Уорик, момиче от достатъчно добро потекло, омъжена за член на кралската фамилия, овдовяла и останала без нищо, а сега издигнала се отново до самия престол на Англия – застанала до голямото огнище в пътното си наметало, заобиколена от своите дами от севера, подобни на цигански катун от тресавищата. Те ме виждат на вратата, камериерът изревава: "Лейди Маргарет Станли!" с акцент, който никой, който живее на юг от Хъл, не би могъл да разбере, жените се дръпват тромаво настрани, за да мога да тръгна към нея, и аз влизам и се отпускам на колене, унижавам се пред поредната узурпаторка, и вдигам ръце нагоре в жест, с който ѝ се кълна във вярност.

– Ваша светлост – обръщам се към жената, която младият херцог Ричард въздигна от позора и бедността, защото знаеше, че с тази изключително злощастна съпруга може да заграби богатството на Уорик. Сега тя ще бъде кралица на Англия, а аз трябва да коленича пред нея. – Толкова се радвам да ви предложа услугите си.

Тя ми се усмихва. Бледа е като мрамор, устните ѝ са бледи, клепачите ѝ – в най-бледия розов цвят. Разбира се, невъзможно е да се чувства добре: тя слага ръка върху каменната рамка на огнището и се обляга на него, сякаш е изтощена.

– Благодаря ви за вашата служба. Бих искала да ми служите като старша придворна дама – казва тя тихо, с леко пресекващ дъх. – Ще носите шлейфа ми по време на коронацията.

Свеждам глава, за да скрия припламналата в мен радост. Това означава чест за семейството ми, това означава родът Ланкастър да се озове само на една крачка от короната, докато тя бива вдигана над миропомазана глава. Ще бъда само на една крачка зад кралицата на Англия, и – Бог е свидетел – готова да измина тази крачка.

– Приемам с радост – казвам.

– Съпругът ми говори с такова уважение за мъдростта на лорд Томас Станли – казва тя.

С такова уважение, че копиеносците едва не му отрязаха главата и го държаха в продължение на седмица под домашен арест.

– Отдавна служим на династията Йорк – отбелязвам.

– Вашето отсъствие и това на херцога се усещаше печално, когато бяхте на север, далече от двора. Радвам се да ви приветствам със завръщането ви у дома, във вашата столица.

Тя прави лек жест с ръка и пажът ѝ донася едно столче, за да може да седне до огъня. Стоя пред нея и гледам как раменете ѝ се разтърсват, когато започва да кашля. Тази жена няма да доживее до дълбока старост. Тази жена няма да зачене цял рояк наследници за Йорк, за разлика от плодовитата кралица Елизабет. Това е болнава и слаба жена. Съмнявам се, че ще изкара още пет години. А после? А после?

– А синът ви, принц Едуард? – питам сдържано. – Той ще дойде ли на коронацията? Да поръчам ли на шамбелана ви да подготви покои за него?

Тя поклаща глава:

– Негова светлост не е добре – казва. – Засега ще остане на север.

"Не е добре ли"? – помислям си. Да не е достатъчно добре, за да дойде на коронацията на родния си баща, означава изобщо да не е добре. Той винаги е бил бледо момче с крехкото телосложение на майка си, рядко се явява в двора; винаги го държаха далече от Лондон, защото се страхуваха от чума. Нима той не е надраснал слабостта от детинството си, а се превръща от крехко момче в болнав възрастен? Нима херцог Ричард не е успял да си осигури наследник, който ще го надживее? Нима сега животът само на един силен и здрав човек дели сина ми от трона?

Неделя, 6 юли 1483

Намираме се там, където крояхме да се озовем, на една стъпка от короната. Съпругът ми следва краля, стиснал здраво боздугана на почетен върховен военачалник на Англия; аз следвам новата кралица Ан, носейки шлейфа ѝ. Зад мен идва херцогинята на Съфолк, следвана от херцогинята на Норфолк. Но именно аз стоя непосредствено зад кралицата, и когато тя е помазана със свещения елей, аз съм достатъчно близо, за да усетя тежкия му мускусен аромат.

Не са пестили средства за тази церемония. Кралят е облечен в мантия от пурпурно кадифе, над главата му носят балдахин от златен брокат. Моят сродник Хенри Стафорд, младият Бъкингамски херцог, е в синьо, а върху наметалото му ослепително блести герб с изображението на колело от каруца, избродирана с плътни златни нишки. В една ръка държи шлейфа на краля; в другата носи жезъла на лорд-канцлер на Англия – наградата му за това, че подкрепяше и напътстваше херцог Ричард, докато стигна до трона. Мястото на съпругата му, Катрин Удвил, сестрата на вдовстващата кралица, е празно. Херцогинята не е дошла да отпразнува узурпирането на трона, полагащ се на нейното семейство. Не придружава своя съпруг-изменник. Той я мрази заради семейството ѝ, заради това, че бе по-високопоставена от него, когато той беше млад, а тя беше балдъза на краля. Това е само първият от многобройните случаи, когато тя ще може да очаква унижения в бъдеще.

Вървя зад кралицата през целия ден. Когато тя влиза да се храни в Уестминстър Хол, сядам на масата, предназначена за дамите, докато ѝ поднасят великолепната вечеря. Лично рицарят-защитник на краля се покланя пред нашата маса и пред мен, след като гръмогласно е отправил предизвикателството към противниците на крал Ричард. Тази вечеря е по-великолепна и по-пищна от което и да било подобно събитие в двора на крал Едуард. Пируването и танците продължават до среднощ, а и след това. Ние със Станли си тръгваме в ранните часове на утрото, и нашата баржа ни отвежда нагоре по реката до къщата ни. Докато се настанявам в задната част на баржата, загърната в кожите си, виждам малка светлинка, която блещука в един нисък прозорец край водата под тъмната грамада на абатството. Зная със сигурност, че там е кралица Елизабет – вече бивша кралица, заклеймена като блудница и дори непризната като вдовица, застанала със свещ, чийто пламък се отразява в тъмните води; заслушана в тържеството на своя враг.

Представям си я как ме наблюдава, докато минавам край нея в красивата си баржа, отдалечавайки се от двора на краля, както преди години тя ме гледаше как отвеждам сина си към двора на краля. Тя и тогава беше в убежище.

Би трябвало да се наслаждавам на триумфа си над нея, но потръпвам и се загръщам в кожите си, сякаш тъничкият лъч светлина е зло око, което гледа гневно към мен през тъмните води. Вече веднъж тя излезе от убежището като победителка. Знам, че сигурно подготвя падението на Ричард; сигурно ще крои заговори, за да излезе отново победителка.

До моя девер Джаспър Тюдор, и сина ми Хенри Тюдор

Поздравявам ви. Имам много новини. Ричард е коронясан за крал на Англия, а съпругата му Ан е кралица. Ползваме се с висше благоволение и доверие. Бившата кралица Елизабет свиква приближените си, които се готвят да нападнат Тауър и да освободят принцовете щом новата кралска двойка се отправи на път, веднага след коронацията. Обещах нашата подкрепа, а кралица Елизабет ми доверява тайните си планове.

Започнете да събирате хората си. Ако кралицата измъкне синовете си от Тауър, тя ще събере войска и ще потегли срещу Ричард. Когато някой от тях двамата спечели, още в същия миг победителят трябва да открие, че сте слезли на суша с голяма войска, че Ланкастър се вдига на оръжие, а той или тя са принудени да водят нова битка срещу свежите ви войски.

Мисля, че нашето време настъпва; мисля, че нашето време е сега.

Маргарет Станли

В същия ден, когато изпращам писмото до сина си, ми доставят тайно дълго писмо от стария ми приятел, епископ Джон Мортън, освободен от Тауър и поверен на Бъкингамския херцог, в дома му в Брекнок.

Моя скъпа дъще во Христе,

Боря се със съвестта на младия херцог, който ме държи като свой пленник; но открива, че всъщност той е пленен от мен, тъй като аз го отклоних от приятелството му с Ричард, сега наричан крал. Младият херцог страда от угризения на съвестта, че е въздигнал Ричард на престола с нечестни основания, и че е щял да служи по-добре на своя Бог, на страната си и на самия себе си, ако бе подкрепил принцовете на Йорк и сам бе станал техен закрилник, или беше завзел трона за себе си.

Сега той е готов да се обърне срещу Ричард и ще се включи в бунт срещу него. Доказателство за неговата искреност е, че можете да свикате хората му да нападнат Тауър и да измъкнат принцовете. Ще ви изпратя позволението му за действие, подпечатано от мен. Мисля, че е добре да се срещнете с него и да прецените какъв съюз можете да сключите в тези тревожни времена. Той ще потегли за Брекън, след като се раздели с Ричард в Уестминстър, и аз му обещах, да се срещнете случайно на главния път.