– Не, кралят беше ужасен; за него това беше шок. Беше научил за предупредителното писмо на брат ми, и това ще ни бъде от полза донякъде. Но сега принцовете ще бъдат отведени във вътрешни стаи, които се охраняват по-лесно от кралските апартаменти, и няма да им се позволява да излизат отново навън, докато той не се върне в Лондон. Тогава той ще ги отведе от Лондон. Ще създаде двор за младите кралски сродници. Децата на херцог Кларънс, собственият му син, всички деца на династията Йорк, ще бъдат настанени на север в Шериф Хътън, и държани там, далече от земите, където Елизабет Удвил има някакво влияние. Тя никога няма да успее да ги измъкне от земите на Невил, а той вероятно ще я омъжи за някой лорд от Севера, който ще отведе надалече и нея.

– Дали би могъл да накара някого да ги отрови? – питам аз. – Да ги отстрани?

Съпругът ми поклаща глава:

– Той ги обяви за незаконородени, следователно те не могат да наследят трона. Собственият му син ще бъде провъзгласен за Уелски принц веднага щом стигнем в Йорк. Семейство Ривърс са победени; той просто иска да се увери, че няма да използват децата като символ на една неосъществима надежда. Освен това биха му навредили повече като мъртви мъченици, отколкото като безсилни претенденти. Онези, които той наистина иска да види мъртви, са цялото племе Ривърс: семейство Удвил и всичките им родственици, които ще застанат зад принцовете. Но най-добрият от тях е мъртъв, а останалите ще бъдат преследвани и заловени. Цялата страна приема Ричард като крал и истински наследник на династията Йорк. Ще трябва да го видиш, за да го повярваш, Маргарет, но всеки град, през който минаваме, се изсипва по улиците да празнува короноването му. Всички биха предпочели да имат на трона по-скоро един силен узурпатор, отколкото слабо момче; всички биха предпочели по-скоро да приемат брата на краля, отколкото да преживеят отново войните заради сина на един крал. А той обещава да бъде добър крал – той е копие на баща си, той е Йорк, и е обичан.

– И все пак има мнозина, които биха въстанали срещу него. Би трябвало да знам: аз ги събирам.

Той свива рамене:

– Да – ти би трябвало да знаеш по-добре от мен. Но навсякъде, където бяхме, видях хората да приветстват крал Ричард като великия наследник и предан брат на един велик крал.

– Семейство Ривърс все още биха могли да го победят. Братята на кралицата и синът ѝ от лорд Грей са осигурили подкрепата на Кент и Съсекс; Хампшър е на тяхна страна. Там всеки мъж, който някога е служил в кралското домакинство, ще ги подкрепи. За моя род винаги има подкрепа в Корнуол, а името Тюдор ще вдигне на крак целия Бъкингам има огромни земи и хиляди арендатори, а херцогът на Бретан е обещал на сина ми Хенри петхилядна армия.

Той кимва:

– Може да се направи. Но само ако можеш да разчиташ на Бъкингам. Без него не си достатъчно силна.

– Мортън казва, че е успял напълно да настрои Бъкингам против Ричард. Моят управител Реджиналд Брей е говорил и с двамата. Ще знам повече, когато се видя с него.

– Къде ще се срещнете?

– Случайно, на пътя.

– Ще те изиграе – предупреждава ме съпругът ми. – Както изигра Ричард. Бедният глупак Ричард дори сега мисли, че Бъкингам го обича като брат. Но се оказва, че в дъното на всичко винаги стои собствената му амбиция. Той ще се съгласи да подкрепи претенциите на сина ти за престола, но ще разчита Тюдор да се бие вместо него. Сигурно се надява, че Тюдор и кралицата ще победят Ричард и ще оставят пътя открит за него.

– В тази игра всички проявяваме лицемерие. Всички обещаваме верността си на принцовете, а се борим само за собствената си кауза.

– Да, само момчетата са напълно невинни – отбелязва той. – А Бъкингам вероятно подготвя смъртта им. Никой в Англия няма да подкрепи претенциите му, ако те са още живи. Но разбира се, като лорд-канцлер на Англия, той има Тауър под свое разпореждане и по-добре от всички нас може да се погрижи те да бъдат убити. Слугите му вече са вътре.

Сепвам се за миг, когато ми става ясно какво има предвид.

– Мислиш, че той би го направил?

– На минутата. – Той се усмихва. – А освен това, може да даде заповедите в името на краля. Може да се направи така, че да изглежда като извършено по заповед на Ричард. Бъкингам ще го извърши така, че да изглежда като дело на Ричард.

– Дали той подготвя нещо подобно?

– Не знам дори дали изобщо се е сетил за това. Несъмнено се налага някой да провери дали му е хрумнало. Защото е сигурно, че ако някой иска смъртта на момчетата, най-добре би могъл да осъществи деянието, като го възложи на Бъкингам.

На вратата се потропва рязко, и стражите на негова светлост пускат вътре иконома на абатството.

– Милейди, милорд, вечерята е сервирана.

– Бог да те благослови, съпруже – казвам официално.

– Толкова много неща научавам от изучаването на характера ти.

– И теб – казва той. – И Бог да благослови срещата ти с негова светлост херцога; дано тя има много полезни последици.

Чувам как Бъкингамският херцог наближава по криволичещия черен път, още преди да го видя. Той пътува със свита, голяма колкото тази на някой крал, ездачи препускат напред пред останалите и надуват тръби, за да предупредят всички да разчистят главния път за великия херцог. Дори когато няма никой докъдето поглед стига, освен някое малко момче, което пасе овце под някое дърво, и селце в далечината, тръбачите свирят призивно и конете, повече от сто на брой, преминават с тътен зад тях, като вдигат по летния път колона от прах, която се развява като облак зад диплещите се знамена.

Херцогът е в предните редици, язди едър, дорест боен кон, нагизден със седло от червена кажа, украсено със златни гвоздеи, с личния си флаг отпред, а трима тежко въоръжени стражи яздят около него. Облечен е за лов, но ботушите му, също от червена кожа, са толкова фини, че някой не толкова високопоставен човек би ги запазил за танци. Наметалото му е закопчано с голяма златна брошка; кокардата на шапката му е от злато и рубини. Късото му палто и жилетката му са украсени с цяло състояние под формата на скъпоценни камъни; панталоните му са от най-мекото жълтокафяво сукно, украсени с червени кожени връзки. Той беше суетно, сърдито момче, когато Елизабет Удвил го взе за свой повереник и го унижи, като го омъжи за сестра си, а сега е суетен, гневен млад мъж, ненавършил още трийсет години, който си отмъщава на един свят, който според него никога не му е засвидетелствал достатъчно уважение.

За първи път го срещнах, когато се омъжих за Хенри Стафорд – тогава той беше малко момче, разглезено от своя дядо, отстъпчивия херцог. Чрез смъртта на баща си, а после и на дядо си той получи херцогската титла още като дете, и благодарение на това се убеди, че е велик по рождение. Трима от бабите и дядовците му са потомци на Едуард III, и затова той счита, че има повече кралска кръв, отколкото кралската фамилия. Сега приема себе си за наследника на Ланкастър. Вероятно смята, че неговите претенции са по-основателни от тези на моя син.

Той се преструва на изненадан, когато вижда моята по-скромна свита, макар че все пак трябва да се отбележи – аз винаги пътувам с петдесет надеждни стражи, а пред мен носят собственото ми знаме и флага на Станли. Той вдига ръка, за да даде знак на отряда си да спре. Приближаваме се един към друг бавно, сякаш за да водим мирни преговори, и младежката му, очарователна усмивка засиява към мен като изгарящо слънце.

– Добра среща, благородна братовчедке! – провиква се той, а всички знамена на отряда му се свеждат в знак на почит. – Не мислех, че ще ви видя тъй далече от дома ви!

– Трябва да отида в къщата си в Бриджнорт – изричам ясно заради всички шпиони, които може да ни подслушват. – Но аз мислех, че сте с краля?

– Сега се връщам при него от къщата си в Брекън – казва Бъкингам. – Бихте ли желали да прекъснете пътуването си? Ей там, точно пред нас е Тенбъри. Бихте ли ми оказали честта да обядвате с мен? – Той махва небрежно към отряда си. – Водя със себе си кухненските си прислужници и нося провизии. Бихме могли да обядваме заедно.

– За мен ще бъде чест – казвам тихо, обръщам коня си и поемам редом с него, докато малочислените ми стражи се отдръпват настрани, а после тръгват след войската на Бъкингам към Тенбъри.

В малкия хан има мъничка стая с маса и няколко стола, подходяща за целта ни. Мъжете оставят конете си да почиват в близкото поле и запалват лагерни огньове, за да си изпекат месо. Готвачът на Бъкингам превзема бедната кухня на хана, и скоро вече нарежда на слугите да се разтичат напред-назад, за да заколят две пилета и да му донесат продуктите от каруцата. Икономът на Бъкингам ни донася две чаши вино от каруцата с бъчвите – това са собствените стъклени чаши на херцога, с печата му, гравиран на ръба. Отбелязвам цялата му светска разточителност и лекомислие, и си казвам: "Този млад човек си мисли, че ще ме изиграе".

Чакам. Богът, комуто служа, е търпелив Бог, и Той ме е научил, че понякога най-добре е да чакам и да видя какво ще се случи. Бъкингам винаги е бил нетърпеливо момче – той едва успява да изчака вратата да се затвори след иконома му, преди да заговори:

– Ричард е непоносим. Исках само да ни предпази от амбицията на семейство Ривърс, и по тази причина го предупредих да внимава с тях, но той отиде твърде далече. Трябва да бъде обуздан.

– Сега той е крал – отбелязвам. – Вие го предупредихте отрано и му служихте толкова добре, че в тиранин се превърна той, а не семейство Ривърс, както се опасявахте вие. А съпругът ми и аз се заклехме да му служим, както и вие.

Той махва с ръка и разлива малко вино.

– Една клетва за вярност пред узурпатор не е никаква клетва – казва той. – Той не е законният крал.

– Кой е законен крал тогава?

– Принц Едуард, предполагам – казва той припряно, сякаш това не е най-важният въпрос. – Лейди Станли, вие сте по-възрастна и по-мъдра от мен, цял живот съм се доверявал на святата ви преценка. Вие несъмнено смятате, че трябва да освободим принцовете от Тауър и да ги възстановим на мястото, което им се полага? Бяхте такава любяща придворна дама на кралица Елизабет. Вероятно смятате, че нейните синове трябва да бъдат освободени и принц Едуард да заеме бащиния си трон?

– Разбира се – казвам. – Ако беше законен син. Но Ричард казва, че не е; сам вие го обявихте за копеле, та дори изразихте съмнение, че и баща му е бил незаконороден.

Бъкингам изглежда обезпокоен от думите ми, сякаш не той заяви пред всички, че Едуард е бил обвързан с брачен обет, преди да обещае брак на Елизабет.

– Всъщност, боя се, че поне това за принцовете е вярно.

– И ако поставите така наречения принц на трона, вероятно ще изгубите цялото богатство и постове, дадени ви от Ричард.

Той махва с ръка, надменно отхвърляйки поста на лорд-канцлер на Англия, сякаш това не е най-голямата чест в страната.

– Даровете на един узурпатор не са това, което искам за рода си – казва надуто.

– А аз не бих спечелила абсолютно нищо – отбелязвам. – Пак ще бъда придворна дама на кралицата. Ще се върна на служба при вдовстващата кралица Елизабет, след като съм служила на кралица Ан – така че няма да загуба мястото си. А вие ще сте рискували всичко, за да възвърнете на власт семейство Ривърс. При това ние знаем какво алчно, многочислено семейство са те. Съпругата ви, сестрата на кралицата, отново ще господства над вас. Ще ви отмъсти, задето я държахте у дома в немилост. Всички отново ще ви се присмиват, както когато бяхте малко момче.

Омразата към тях припламва в очите му, и той бързо извръща поглед към огнището, където езиците на малък огън ближат пъновете.

– Тя не господства над мен – казва той раздразнено. – Каквато и да е сестра ѝ. Никой не ми се присмива.

Бъкингам чака; не се осмелява да ми каже какво иска в действителност. Слугата влиза с няколко малки пая, и ние започваме да ядем и да отпиваме от виното си замислено, сякаш наистина сме се срещнали, за да обядваме и се наслаждаваме на яденето.

– Наистина се боя за живота на принцовете – казвам.

– След като опитът да ги освободят бе толкова близо до успеха, не мога да не си помисля, че Ричард може да ги изпрати надалече, или дори нещо по-лошо. Нима ще приеме риска, до който води оставането им в Лондон – център за всеки заговор? Всички сигурно мислят, че Ричард ще ги унищожи. Навярно той ще ги отведе в земите си на север, и те няма да го преживеят. Боя се, че принц Ричард има слаби гърди.

– Ако, не дай Боже, той ги убие тайно, тогава с рода Ривърс ще бъде свършено, и ние ще се отървем от тях – казва херцогът, сякаш това му е дошло на ум сега, за първи път.

Кимвам:

– И тогава всеки бунт, който би унищожил Ричард, ще остави престола свободен за нов крал.