Той отклонява очи от проблясващата светлина на огъня и ме поглежда с ясна, неприкрита надежда.

– Своя син, Хенри Тюдор, ли имате предвид? За него ли мислите, милейди? Дали той ще поеме предизвикателството и ще възстанови Ланкастър на трона на Англия?

Не се колебая дори за миг:

– Не се справихме добре под властта на Йорк. Хенри е прекият наследник на Ланкастър. И цял живот е чакал шанса си да се върне в страната си и да предяви рожденото си право.

– Има ли войски?

– Може да събере и вдигне на крак хиляди – обещавам. – Херцогът на Бретан обеща подкрепата си – той разполага с повече от дузина кораби, с повече от четири хиляди войници, истинска армия на негово разположение. Дори само името на Хенри може да спечели подкрепата на Уелс, а чичо му Джаспър ще бъде негов военачалник. Ако вие се обедините с него, за да се биете срещу Ричард, мисля, че ще бъдете непобедими. А ако вдовстващата кралица свика приближените си, смятайки, че се бие за синовете си, е изключено да се провалим.

– Но когато открие, че синовете ѝ са мъртви?

– Стига да го научи след битката, за нас няма да има значение.

Той кимва:

– И тогава тя просто ще се оттегли.

– Синът ми Хенри е сгоден за принцеса Елизабет – отбелязвам. – Елизабет Удвил ще бъде майка на кралицата; това ще ѝ е достатъчно, ако синовете ѝ вече ги няма.

Той засиява, разбрал внезапно плана ми.

– А тя смята, че си е осигурила подкрепата ви! – възкликва. – Че нейните амбиции съвпадат с вашите!

"Да", казвам си. "А вие също си мислите, че сте си осигурили подкрепата ми, и че ще доведа сина си, за да убие Ричард вместо вас. Че ще използвам скъпоценния си Хенри като оръжие заради такъв като вас, за да ви осигуря безопасно достигане до трона".

– А ако – той придобива смутено изражение, – ако, да пази Господ, синът ви Хенри загине в битка?

– Тогава вие ще бъдете крал – казвам. – Аз имам само един син, и той е единственият наследник на моя род. Никой не би могъл да отрече, че ако Хенри загине, вашите претенции за престола ще бъдат най-основателни. А ако оживее, тогава ще можете да разчитате на неговата признателност и да получите каквито земи пожелаете. Разбира се, аз мога да обещая от негово име, че всички земи на фамилията Бохун ще ви бъдат възстановени. Двамата най-сетне ще сте донесли мир на Англия и ще сте отървали страната от един тиранин. Хенри ще бъде крал, а вие ще бъдете най-великият херцог в Англия. А ако той умре, без да остави потомство, ще бъдете негов наследник.

Той се смъква от столчето си и коленичи пред мен, с ръце, вдигнати към мен в стария жест на вярност. Свеждам лице и му се усмихвам – на този красив млад мъж, красив като актьор в поетична драма, изричащ думи, на които със сигурност никой няма да повярва, предлагащ преданост, докато преследва единствено собствената си изгода.

– Ще приемете ли клетвата ми за вярност към вашия син? – пита той с блеснали очи. – Ще приемете ли клетвата ми, и ще обещаете ли, че той ще се присъедини към мен срещу Ричард? Че ще бъдем двамата заедно?

Поемам ръцете му в хладните си длани.

– От името на сина ми, Хенри Тюдор, законния крал на Англия, приемам верността ви – изричам тържествено. – Вие, той, и вдовстващата кралица Елизабет заедно ще съборите от власт Глигана и отново ще върнете радостта на Англия.

Тръгвам си от обяда с Бъкингам, чувствайки се странно потисната, съвсем не изпитвам тържество. Би трябвало да съм изпълнена с възторг: той смята, че е подлъгал сина ми да събере войска и да се бие за неговия бунт, а всъщност ние му заложихме капан. Задачата, която си поставих, е постигната; Божията воля е изпълнена. И все пак... и все пак... Предполагам, че е заради мисълта за онези две момчета в Тауър, които изричат молитвите си и се покатерват в голямото си легло, надявайки се, че утре ще видят майка си, вярвайки, че чичо им ще ги освободи, без да знаят, че вече е сключен мощен съюз между мен, сина ми и Бъкингамския херцог, че съюзниците очакват вестта за смъртта им, и няма да чакат още дълго.

Септември 1483

 Най-сетне получих своето. Наследих кралството, за което мечтаех, когато се молех на Девата Жана и исках да бъда на нейно място – единствената девойка, която вижда, че нейното кралство ще се издигне, единствената жена, която знае, от Самия Господ, какво трябва да се направи. Покоите ми в лондонската ни къща са тайният център на бунта; всеки ден пристигат и заминават пратеници с новини за въоръжаване, искат пари, получават оръжия и тайно ги измъкват от града. Работната ми маса, която някога беше отрупана с купища религиозни книги, сега е покрита с внимателно прекопирани карти, а в чекмеджетата ѝ са скрити шифри за тайни послания. Дамите ми се обръщат към съпрузите, братята или бащите си, заклевайки ги да пазят тайна, и ги обвързват с нашата кауза. Приятелите ми в църквата, в града и из земите ми се свързват помежду си и разпростират към провинцията мрежа от заговорници. Преценявам на кои хора трябва да се има доверие и на кои – не, и сама се обръщам към тях. По три пъти на ден коленича, за да се моля, и моят Бог е Богът на праведните битки.

Доктор Луис снове между мен и кралица Елизабет почти всекидневно, докато тя на свой ред набелязва онези, които са все още предани на принцовете на Йорк – видни мъже и предани слуги на предишното кралско семейство – а братята ѝ и синът ѝ обикалят тайно навсякъде в графствата около Лондон, свиквайки приближените на Йорк, докато аз призовавам онези, които са готови да се бият за Ланкастър. Моят управител Реджиналд Брей ходи навсякъде, а обичният ми приятел Джон Мортън всеки ден поддържа връзка с Хенри Стафорд, Бъкингамския херцог, като гост и поверен на него затворник. Съобщава на херцога, че вербуваме войници, а когато се връща, ми казва, че хилядите мъже, които Бъкингам може да оглави в бой, се въоръжават тайно. Към собствените си хора отправям уверението, че Хенри ще се ожени за принцеса Елизабет Йоркска, и ще обедини страната след победата си. Това ги спечелва на моя страна. Но фамилията Йорк и обикновените хора изобщо не се интересуват от моя Хенри; те пламенно желаят само да освободят принцовете. Отчаяно копнеят за свободата на своите момчета, сплотени са срещу Ричард, готови са да се съюзят с всеки – и със самия дявол – стига да могат да освободят момчетата на Йорк.

Изглежда, че Бъкингамският херцог се придържа към плана ми, макар да не се съмнявам, че има собствен, и обещава, че ще събере хората си, както и всички, предани на Тюдор, из тресавищата на Уелс, ще пресече река Севърн и ще влезе в Англия от запад. В същото време синът ми трябва да слезе на суша на южното крайбрежие и да поведе войските си на север. Хората на кралицата ще пристигнат от всички южни графства, където тя е най-силна, а Ричард, все още на север, ще трябва с мъка да събира войска, докато се придвижва на юг, за да посрещне не една, а три армии и да избере мястото на смъртта си.

Джаспър и Хенри набират войска от затворите и улиците на най-ужасните градове в северна Европа. Това ще бъдат платени бойци, отчаяни престъпници, освободени само за да тръгнат на война под знамето на Тюдорите. Не очакваме да удържат повече от едно нападение, защото няма да хранят преданост, нито привързаност към някаква кауза. Но дори само числеността им ще спечели битката. Джаспър е събрал пет хиляди, наистина пет хиляди, и ги обучава, за да ги превърне в сила, която би всяла ужас във всяка страна.

Ричард, в неведение, далече в Йорк, радващ се на предаността на града, в който го посрещат като любим син, няма представа за плановете, които кроим в самото сърце на собствената му столица, но е достатъчно проницателен, за да знае, че Хенри представлява опасност. Опитва се да постигне съюз с крал Луи Френски, за да изиска предаването на сина ми. Надява се да сключи примирие с Шотландия; знае, че моят Хенри ще събира войски; знае за годежа и че синът ми е в съюз с кралица Елизабет, знае също и че те или ще доплават с есенните попътни ветрове тази година, или ще чакат пролетта. Знае това, и сигурно се бои от него. Но не знае каква е моята позиция; дали съм вярната съпруга на предан васал, когото е подкупил с васални имоти и постове, или съм майка на син, който има основание да претендира за трона. Трябва да наблюдава, трябва да чака, трябва да си задава въпроси.

Това, което той още не знае, е че огромна сянка е надвиснала над надеждите и сигурността му; това, което не знае, е че неговият най-близък спътник и пръв приятел, Бъкингамският херцог, който го постави на трона, който му се закле във вярност, който трябваше да бъде кост от неговата кост и кръв от неговата кръв, още един брат, също толкова надежден и достоен за доверие, колкото и тези с кръвта на Йорк, се е обърнал против него и се е заклел да донесе гибелта му. Бедният Ричард, незнаещ, невинен, празнува в Йорк, опива се от гордостта и обичта на приятелите си от Севера. Това, което не знае, е че най-големият му приятел от всички, човекът, когото обича като брат, наистина му е станал като брат: толкова вероломен спрямо него, колкото един изпълнен със завист, съперничещ брат от рода Йорк.

Съпругът ми, милорд Томас Станли, освободен за три дни от задълженията си в двора на Ричард в Йорк, идва при мен вечерта, в часа преди вечеря, и махва на жените ми да излязат от стаята, без нито една любезна дума към тях или към мен. Посрещам грубостта му с повдигане на вежда и чакам.

– Нямам време за нищо, освен за един въпрос – просъсква той. – Кралят ме изпрати с това тайно поръчение, макар Бог да е свидетел, че не показва особени признаци на доверие към мен. Трябва да се върна при него вдругиден, а той ме гледа така, сякаш е готов да нареди да ме арестуват отново. Знае, че се готви бунт; подозира теб, а следователно и мен, но не знае на кого може да се довери. Кажи ми само това: Наредила ли си да бъдат убити принцовете? И сторено ли е делото?

Хвърлям поглед към затворената врата и се изправям на крака.

– Съпруже, защо питаш?

– Защото днес управителят на земите ми ме попита дали принцовете са мъртви. Началникът на конницата ми ме попита дали съм чул новините. А според отговорника на избата ми половината страна вярвала, че е така. Половината страна мисли, че те са мъртви, а повечето хора мислят, че Ричард го е направил.

Прикривам задоволството си.

– Но наистина, как бих могла да направя такова нещо?

Лорд Станли поднася стиснатия си юмрук под лицето ми и щраква с пръсти.

– Събуди се – казва той грубо. – Говориш с мен, не с някого от подчинените си. Имаш десетки шпиони, солидно състояние на свое разположение, а сега – и хората на Бъкингамския херцог, към които би могла да се обърнеш, както и собствените ти стражи. Ако искаш такова нещо да бъде сторено, то може да бъде сторено. Така че извършено ли е? Свършено ли е всичко?

– Да – казвам тихо. – Сторено е. Всичко свърши. Момчетата са мъртви.

За миг той мълчи, почти сякаш се моли безмълвно за душите на децата. После пита:

– Видя ли телата?

Отвръщам потресено:

– Не, разбира се, че не.

– Тогава откъде знаеш, че са мъртви?

Приближавам се много плътно до него:

– Херцогът и аз се споразумяхме, че това трябва да бъде направено, а после пратеникът му дойде при мен късно една нощ и ми съобщи, че делото е сторено.

– Как са го направили?

Не мога да срещна очите му.

– Каза, че той и още двама други ги заварили, докато спят, и ги притиснали в леглото им, задушили ги със завивките.

– Само трима души!

– Трима – казвам отбранително. – Предполагам, че сигурно са били нужни трима... – Млъквам рязко, когато разбирам, че и той, също като мен, си представя как някой притиска едно десетгодишно момче и дванайсетгодишния му брат по лице в леглата им, а после ги задушава със завивките. – Били са хората на Бъкингам – напомням му. – Не мои.

– Действали са по твои заповеди, а сега има и трима свидетели на станалото. Къде са телата?

– Скрити под едно стълбище в Тауър. Когато Хенри бъде провъзгласен за крал, може да ги открие там и да обяви, че момчетата са убити от Ричард. Може да отслужи литургия, да устрои погребение.

– А откъде знаеш, че Бъкингам не те е измамил? Откъде знаеш, че не ги е измъкнал тайно и не са още живи, скрити някъде?

Поколебавам се. Внезапно ме обзема чувството, че може да съм допуснала грешка, възлагайки на други да свършат мръсната работа. Но исках да бъдат хората на Бъкингам, и цялата вина да падне върху Бъкингам.

– Защо би го сторил? В негов интерес е да са мъртви

– Казвам, – точно колкото е и в наш. Ти сам каза това. А ако се случи най-лошото, ако той ме е измамил и те са живи в Тауър, тогава някой може да ги убие по-късно.