Бъкингам е като хванат в капан в Уелс, поради прииждането на река Севърн. Мисля, че бурята в морето е задържала сина ти в пристанището. Хората на кралицата няма да бъдат в състояние да потеглят в поход по залетите пътища, а херцогът на Норфолк ще чака. Мисля, че твоят бунт приключи; ти беше победена от дъжда и от прииждането на водите. Наричат този потоп "Водата на Бъкингамския херцог" – този потоп срази него и амбициите му, заедно с твоите надежди. Никой не е виждал такава буря, откакто кралица Елизабет призова мъгла, за да скрие армията на съпруга си по време на битката при Барнет, или откакто призова вятър, който да го доведе благополучно у дома. Никой не се съмнява, че тя може да направи такова нещо, а повечето от нас само се надяват тя да спре, преди да заличи с потоп всички ни. Но защо? Възможно ли е сега тя да действа срещу теб? И ако е така, защо? Дали знае, благодарение на вътрешния си взор, какво е сполетяло синовете ѝ и кой го е сторил? Дали смята, че ти си го сторила? Дали за отмъщение иска да удави сина ти?

Унищожи всички книжа, които си запазила, и отричай всичко, каквото и да си сторила. Ричард пристига в Лондон, и на Тауър Грийн ще има издигнат ешафод. Ако повярва и на половината от онова, което е чул, ще те изпрати на него и аз няма да мога да те спася.

Станли.

Октомври 1483

Стояла съм на колене цяла нощ, но не знам дали Бог успява да ме чуе през адския шум на дъжда. Синът ми е отплавал от Бретан с петнайсет ценни кораба и армия от пет хиляди души, и ги изгубва всичките в морската буря. Само два кораба акостират с мъка на южното крайбрежие, и незабавно научават, че Бъкингам е бил победен от надигането на реката, бунтът му – заличен от водите, а Ричард чака на сушата, за да екзекутира оцелелите.

Синът ми обръща гръб на страната, която трябваше да му принадлежи, и отново потегля към Бретан, бягайки като страхливец, оставяйки ме тук, незащитена, и явно виновна в кроежи в полза на неговия бунт. Отново сме разделени, моят наследник и аз, този път – без дори да се срещнем, и този път ми се струва, че е завинаги. Той и Джаспър ме оставят да се изправя срещу краля, който напредва отмъстително към Лондон като нахлуващ враг, обезумял от гняв. Доктор Луис изчезва в Уелс; епископ Мортън се качва на първия кораб, който може да отплава след бурите, и отива във Франция; хората на Бъкингам се измъкват от града безмълвно, под снишаващите се небеса; сродниците на кралицата успяват да се доберат до Бретан и до окаяните останки от набързо скалъпения кралски двор на сина ми; а съпругът ми пристига в Лондон в свитата на крал Ричард, чието красиво лице е потъмняло от гнева на един предаден изменник.

– Той знае – казва кратко съпругът ми, когато идва в стаята ми, с все още загърнато около раменете пътно наметало, не твърде склонен към съчувствие. – Знае, че действаш заедно с кралицата, и ще те изправи на съд. Разполага с доказателства от половин дузина свидетели. Бунтовниците от Девън до Източна Англия знаят името ти и имат писма от теб.

– Съпруже, той може да не го направи.

– Очевидно си се провинила в държавна измяна, а тя се наказва със смърт.

– Но ако мисли, че ти си верен

– Аз съм верен – поправя ме той. – Това не е въпрос на мнение, а на факти. Не става дума за това какво мисли кралят – а какво може да види. Когато Бъкингам потегли, докато ти призоваваше сина си да нахлуе в Англия, и плащаше на бунтовниците, докато кралицата вдигаше на оръжие южните графства, аз бях до него, съветвах го, отпусках му парични заеми, свиквах собствените си приближени да го защитят, верен като всеки северняк. Сега той ми има доверие, както никога преди. Синът ми събра армия за него.

– Армията на сина ти беше за мен! – прекъсвам го.

– Синът ми ще отрече това, аз ще го отрека, ще те наречем лъжкиня, пък и така или иначе никой не може да докаже нищо.

След кратко мълчание питам:

– Съпруже, ще се застъпиш ли за мен?

Той ме поглежда замислено, сякаш не е изключено отговорът да бъде отрицателен.

– Ето, това е един важен въпрос, лейди Маргарет. Моят крал Ричард е озлобен, не може да повярва, че Бъкингамският херцог, неговият най-добър приятел, би го предал. А ти? Той е удивен от твоята измяна. Ти носеше шлейфа на съпругата му по време на коронацията ѝ, беше нейна приятелка, приветства я с "добре дошла" в Лондон. Той смята, че си му изменила. Това е непростимо. Смята те за също толкова невярна, колкото неверен е и твоят сродник, Бъкингам, а Бъкингам беше екзекутиран незабавно.

– Бъкингам е мъртъв?

– Отсякоха му главата на пазарния площад в Солсбъри. Кралят не пожела дори да го види. Беше твърде разгневен, и е изпълнен с омраза към теб. Ти каза, че кралица Ан е добре дошла в своя град, че е липсвала на хората. Ти прегъна коляно пред него и му отправи пожелания за благоденствие. А после разпрати съобщения до всички неудовлетворени семейства на поддръжници на Ланкастър в страната, за да им кажеш, че войната на братовчедите е започнала пак, и този път вие ще победите.

Стисвам зъби.

– Трябва ли да избягам? Трябва ли и аз да отида в Бретан?

– Скъпа моя, как изобщо ще стигнеш там?

– Имам ковчежето си с пари; имам телохранители. Бих могла да подкупя капитана на някой кораб да ме вземе. Ако отида на доковете в Лондон сега, мога да се измъкна. Или в Гринич. А мога да яздя и до Дувър или Саутхамптън...

Той ми се усмихва и аз си спомням, че го наричат "лисицата", заради умението му да оцелява, да променя внезапно и коренно убежденията си, да се измъква от хрътките.

– Да, всичко това би мото да се осъществи; но трябва със съжаление да ти съобщя, че съм назначен за твой тъмничар, и не мога да допусна да ми избягаш. Крал Ричард реши, че всичките ти земи и богатството ти ще бъдат мои, преминават в мое владение, въпреки предбрачния ни договор. Всичко, което си притежавала като момиче, е мое, всичко, което си притежавала като Тюдор, е мое, всичко, което си придобила от брака си със Стафорд, сега е мое, всичко, което си наследила от майка си, е мое. В момента слугите ми са в покоите ти и прибират накитите ти, книжата ти и ковчежето ти с пари. Твоите слуги вече са арестувани, а жените ти са заключени в стаите си. Арендаторите и приближените ти ще научат, че вече нямаш право да ги свикваш; те до един принадлежат на мен.

Ахвам. За миг не съм в състояние да проговоря, само го гледам.

– Ограбил си ме? Възползвал си се от тази възможност да ме предадеш?

– Ще живееш в къщата в Уокинг, която сега е моя; не ти е разрешено да напускаш пределите ѝ. Ще те обслужват мои хора; собствените ти слуги ще бъдат отпратени. Няма да се срещаш нито с дамите си, нито със слугите си, нито с изповедника си. Няма да се срещаш с никого и няма да изпращаш съобщения.

Трудно ми е да осъзная огромните размери на предателството му. Той ми е отнел всичко.

– Ти си ме предал на Ричард! – хвърлям обвинението в лицето му. – Именно ти си предал целия заговор. Ти, хвърляйки око на богатството ми, ме подведе да извърша това и сега се облагодетелстваш от моето унищожение. Ти си казал на Норфолкския херцог да замине за Гилдфорд и да потуши бунта в Хампшър. Ти си предупредил Ричард да се пази от Бъкингамския херцог. Ти си му казал, че кралицата се вдига на оръжие срещу него, и аз заедно с нея!

Той поклаща глава:

– Не, аз не съм ти враг, Маргарет; помогнах ти като твой съпруг. Никой друг не би могъл да те спаси от достойната за един предател смърт, която заслужаваш. Това е най-добрата сделка, която можах да постигна за теб. Спасих те от Тауър, от ешафода. Спасих земите ти от изземване; той можеше да ги вземе незабавно. Спасих те, постигайки съгласието му да живееш в моята къща, като моя съпруга, в безопасност. И оставам в центъра на събитията, където можем да узнаваме за плановете му против сина ти. Сега Ричард ще си постави за цел да убие Тюдор; ще изпрати шпиони със заповеди да убият Хенри. С провала си ти подписа смъртната присъда на своя син. Само аз мога да го спася. Би трябвало да ми бъдеш признателна.

Не мога да мисля, не мога да мисля сред тази смесица от заплахи и обещания.

– Хенри?

– Ричард няма да се успокои, докато не узнае, че той е мъртъв. Само аз мога да го спася.

– Ще бъда твоя затворничка?

Той кимва:

– А на мен се полага да получа състоянието ти. Не става дума за нашите отношения, Маргарет. Мисли за безопасността на сина си.

– Ще ми позволиш ли да предупредя Хенри за опасността, която го заплашва?

Той се изправя:

– Разбира се. Можеш да му пишеш, както желаеш. Но всичките ти писма трябва да минават през мен, ще бъдат пренасяни от мои хора. Трябва да създавам впечатлението, че те контролирам изцяло.

– Да създаваш впечатление? – повтарям. – Ако изобщо те познавам, ще създаваш впечатление, че си и на двете страни.

Той се усмихва, искрено развеселен:

– Винаги.

Зимата на 1483-84

Очаква ме дълга, мрачна зима, сама, в Уокинг. Дамите са ми отнети, обвинени в кроежи за държавна измяна, а всичките ми доверени приятели и хората, по които изпращам съобщения, са прогонени. Не мога дори да ги виждам. Слугите ми са избрани от моя съпруг – моя тъмничар – и са мъже и жени, предани само на него. Гледат ме накриво и с подозрение, като жена, която е предала него и интересите му, невярна съпруга. Отново живея сред непознати, далече от дворцовия живот, изолирана от приятелите си, и далече – толкова безкрайно далече – от победения си син. Понякога се опасявам, че няма да го видя никога повече. Понякога се боя, че ще се откаже от великата си кауза, ще се установи в Бретан, ще се ожени за обикновено момиче, ще стане обикновен млад мъж – не момче, избрано от Бог за величие и дошло на бял свят чрез мъките на майка си. Той е син на жена, която беше призована за величие от самата Жана д'Арк. Възможно ли е да стане лентяй? Пияница? Мъж, който ще разправя на хората из кръчмите, че е можел да стане крал, ако не е бил лошият късмет и призованият от една вещица вятър?

Намирам начин да му изпратя едно писмо преди Коледа. Това не е писмо, изпълнено с доброжелателство или поздравления за коледния празник. Времената са твърде мрачни за разменяне на подаръци. Годината беше лоша за рода Ланкастър. Не съм в състояние да пожелая радост никому. Предстои ни продължителна, тежка работа, ако искаме той да се добере до трона, който му се полага, и коледният ден е именно подходящият ден за поставяне на ново начало.

До моя девер Джаспър и сина ми Хенри

Поздравявам ви и ви изпращам благопожелания.

Научавам, че мнимата кралица Елизабет и узурпаторът Ричард уговарят заедно условията за излизането ѝ от убежището.

Желанието ми е моят син Хенри да обяви публично годежа си с принцеса Елизабет Йоркска. Това би трябвало да предотврати всякакъв друг брак за нея, да напомни на нейните и моите приближени за правото му над трона, да припомни предишната им подкрепа за него, и отново да утвърди правото му над английската корона.

Той трябва да го стори на Коледа в катедралата на Рен, също както Жана д'Арк е коронясала краля на Франция в Реймската катедрала. Това е моето нареждане като негова майка и глава на неговия род.

Коледни пожелания,

Маргарет Станли

Имам достатъчно време да размишлявам върху безсмислието на амбицията и върху греха, какъвто представлява отхвърлянето на един миропомазан крал, през дългите зимни нощи на невеселата Коледа и в безрадостната новогодишна вечер, докато непроницаемата тъмнина бавно отстъпва пред студените, сиви утрини. Падам на колене пред моя Бог и го питам защо не беше благословено рискованото начинание на сина ми, чиято цел бе да заеме полагащото му се по право място в света; защо дъждът беше против него; защо вятърът отвя корабите му; защо Бог, който заповядва на земетресенията, вятъра и огъня, не можа да укроти бурята заради Хенри, както я укроти за Себе си в Галилея? Питам Го защо, ако Елизабет Удвил, вдовстваща кралица на Англия, е вещица, както е известно на всички, тя може да излиза от убежището си и да сключва споразумение с един крал-узурпатор? Как може тя да следва своя път в света, а моят собствен да е препречен и задръстен? Лежа върху студените плочи на стъпалата на олтарната част на параклиса и потъвам в свята, изпълнена с угризения скръб.

И тогава ме осенява прозрение. Накрая, след многобройни дълги нощи на пост и молитва, чувам отговор. Откривам, че зная причината. Достигам до разбиране.