Най-сетне признавам, че грехът на амбицията и алчността са помрачили начинанието ни, плановете ни са били засенчени от желанието на една грешна жена за отмъщение. Плановете бяха измислени от жена, която се считаше за майка на крал, която не можеше да се задоволи с положението на обикновена жена. Грешката на начинанието се криеше в суетата на една жена, която искаше да бъде кралица, и която беше готова да разруши мира в страната заради собственото си себично желание. Да познаваш себе си означава да познаваш всички, и аз съм готова да призная собствения си грях и ролята, която той изигра в провала ни.

Не съм се провинила в нищо повече от основателна и праведна амбиция и силно желание да заема мястото, което ми се полага по право. Това е справедлив гняв. Но Елизабет Удвил е виновна за всичко. Тя навлече война на Англия заради собствената си суета и желание за мъст; именно тя се обърна към нас, изпълнена с желание да види сина си на престола, изпълнена с гордостта на рода си, надменна поради увереността в собствената си красота; а аз трябваше да откажа да се съюзя с нея в греховната ѝ амбиция. Именно стремежът на Елизабет да постигне триумфа на сина си, стана причина да се изчерпи Божието търпение. Трябваше да осъзная суетата ѝ и да се отвърна от нея.

Много съм грешила, сега го разбирам, и умолявам Бог да ми прости. Грешката ми беше, че се съюзих с Бъкингам, чиято суетна амбиция и безбожна жажда за власт ни навлякоха дъжда, изсипал се върху нас, и с кралица Елизабет, чиято суета и желания са били отвратителни в Божиите очи. Освен това, кой знае какво е сторила, за да призове дъжда?

Трябваше да бъда като Жана – жена, потеглила натам, накъдето води собственото ѝ видение. А аз се съюзих с грешници – и то с какви грешници! Жена, която беше вдовица на сър Джон Грей. Момче, което беше съпруг на Катрин Удвил – получих наказанието за техните грехове. Самата аз не бях грешна – Бог, който знае всичко, със сигурност знае и това, – но допуснах да се съюзя с тях; и аз, благочестивата, споделих наказанието на грешниците.

Истинска мъка е за мен да мисля, че техните прегрешения ще унищожат праведността на моята кауза; тя – признатата вещица и дъщеря на вещица, а той – надут и горделив като паун през целия си кратък живот. Не биваше да падам толкова ниско, че да се съюзявам с тях; трябваше да разчитам единствено на собствената си преценка, да ги оставя да вдигнат свой бунт и сами да вършат убийства, за да бъда свободна от всичко това. Но при сегашното положение техният провал ме принизи, предизвиканият от греховете им дъжд заличи надеждите ми, вината за техния грях се приписва на мен; и ето ме тук, жестоко наказана за техните престъпления.

Пролетта на 1484

През цялата зима и цялата пролет размишлявам върху тяхното злосторничество, и откривам, че се радвам, задето кралицата все още не излиза от своето убежище. Докато аз съм затворница в собствения си дом, си я представям хваната като в капан в мрачното прозрение до реката, как съзерцава поражението си в тъмнината. Но после, през пролетта, получавам писмо от съпруга си.

Крал Ричард и Елизабет Удвил постигнаха съгласие. Тя прие постановлението на Парламента, че никога не е била омъжена за покойния крал, а крал Ричард се закле, че тя и дъщерите ѝ ще могат да излязат от убежището, без да ги застрашава опасност. Тя ще бъде поставена под опеката на Джон Несфийлд и ще живее в имението му в Хийтсбъри в Уилтшър, а момичетата ще отидат в двора и ще служат като придворни дами на кралица Ан, докато стане възможно да им се уредят бракове. Той знае, че синът ти е обявил годежа си с принцеса Елизабет, но и ти, и синът ти сте пренебрегнати. Елизабет Удвил, изглежда, е приела поражението, и явно се е примирила със смъртта на двамата си сина. Никога не говори за тях.

И – в това време на помирение – аз наредих тайно претърсване на Тауър, така че телата на принцовете да може да бъдат намерени, а вината за смъртта им – хвърлена върху Бъкингамския херцог (а не върху теб), но стълбището, под което каза, че са погребани, не е докосвано и не открихме и следа от тях. Направих необходимото да се разнесе мълвата, че телата им са били погребани, а после – отнесени от изпълнен с разкаяние свещеник и положени да почиват в най-дълбоките води на Темза – уместно, помислих си, за синовете на фамилията Ривърс. Изглежда, че това дава на историята не по-лош завършек, от която и да е друга версия, и никой не е огласил други, противоречащи на този разказ подробности. Твоите трима убийци, ако изобщо са извършили деянието, си мълчат.

Ще дойда да те посетя скоро – дворът е радостен, тук ликуват заради прекрасното време, а наскоро освободената принцеса Елизабет Йоркска е малката кралица на двора. Тя е изключително чаровно момиче, толкова красива, колкото беше и майка ѝ; половината двор е оглупял от любов по нея, и тя със сигурност ще сключи много добър брак, още преди да изтече годината. Няма да е трудно да се намери съпруг за такова изискано момиче.

Станли

Това писмо предизвиква в мен толкова силно раздразнение, че през остатъка от деня не мога дори да се моля. Налага се да изведа коня си, яздя до края на парка и навсякъде наоколо – това са пределите на свободата ми, – почти без да виждам поклащащите се жълти главици на нарцисите, и малките агънца в полята – докато успея да възвърна душевното си равновесие. Предположението, че принцовете не са мъртви и погребани – а те несъмнено са, – и лъжите, които трупа по-нататък онази история за изравянето на телата и водното погребение в Темза – която само създава допълнителни въпроси; това би било достатъчно да ме разяри, но съчетаването му с вестта за свободата на кралица Елизабет и триумфа на дъщеря ѝ в кралския двор на човека, който би трябвало да е техен смъртен враг, ме потриса до дъно.

Как може кралицата да се застави да сключи споразумение с човека, когото би трябвало да обвинява, че е убил синовете ѝ? За мен това е загадка, постъпка, която ме изпълва с отвращение. И как може това момиче да замине и да танцува в двора на чичо си, сякаш той не е убиецът на братята ѝ и тъмничарят от моминските ѝ години? Не мога да го проумея. Кралицата, както винаги, е затънала в суетност, и живее само за собственото си удобство и удоволствие. За мен изобщо не е изненада, че тя би сключила споразумение заради едно красиво имение и – несъмнено – добра издръжка и приятен начин на живот. Едва ли изобщо скърби за момчетата си, щом може да приеме свободата си от ръцете на техния убиец.

Хийтсбъри Манър, виж ти! Познавам тази къща, и знам, че там тя ще живее сред разкош и удобства, а и не се съмнявам, че Джон Несфийлд ще ѝ позволи да поръчва всичко, което пожелае. Мъжете винаги се надпреварват да правят услуги на Елизабет Удвил, защото оглупяват, когато видят красиво лице, нищо, че тя застана начело на бунт, в който загинаха добри мъже и който ми костваше всичко. По всичко личи, че ще се измъкне напълно свободна.

А дъщеря ѝ трябва да е хиляда пъти по-лоша, за да приеме свободата при тези условия и да отиде в двора, да си поръчва хубави рокли и да служи като придворна дама на една кралица-узурпаторка, седнала на трона, който трябваше да принадлежи на майка ѝ! Думите ми изневеряват, нямам сили да се моля, дотолкова съм зашеметена от фалша и суетността на кралицата на Йорк и принцесата на Йорк, че онемявам, и единственото, за което мога да мисля, е как мога да ги накажа, задето се измъкват на свобода, когато аз съм съсипана и пленена? След всичко, през което минахме, не може да е справедливо кралицата на Йорк отново да излезе от опасността и убежището, и да живее в красива къща в сърцето на Англия, да отглежда дъщерите си и да се грижи те да сключат добри бракове в семействата на приятелите и съседите ѝ. Не може да е справедливо принцесата от фамилията Йорк да е фаворитка в двора, обичана от чичо си, любимка на хората, а аз – победена. Не е възможно Бог наистина да иска тези жени да водят мирен, щастлив живот, докато синът ми е в изгнание. Невъзможно е това да е волята Му. Не може Той да не въздаде справедливост, Той сигурно иска да ги види наказани. Сигурно иска да види падението им. Той сигурно копнее за разпалването на пламъка. Той сигурно желае да усети мириса на дима от тяхното принасяне в жертва. И Бог знае, че аз с готовност ще стана изпълнителка на волята Му, стига само Той да сложи оръжието в покорната ми ръка.

Април 1484

Съпругът ми идва да ме посети, докато кралят е на пролетна обиколка из страната, на път за Нотингам, където ще разположи войските си тази година, подготвяйки се за нахлуването на моя син, за което знае, че със сигурност ще се състои – било то тази година, или следващата, или по-следващата. Томас Станли излиза на езда из моите земи всеки ден. Ловува алчно, сякаш дивечът е негов, за да го убива – и после си спомням, че наистина е негов. Сега всичко му принадлежи. Той се храни добре вечер, опива се с редките вина, които Хенри Стафорд е подредил в избата за мен и за сина ми, и които сега му принадлежат. Благодаря на Бог, че не съм привързана към светските блага, както други жени, иначе щях да гледам с дълбоко негодувание бутилките, редящи се по масата. Но аз благодаря на Нашата повелителка; мислите ми са съсредоточени върху Божията воля и успеха на моя син.

– Ричард знае ли за плановете на Хенри? – питам една вечер преди той да се е опиянил напълно от виното, което моите изби са принудени да му предоставят.

– Той има шпиони навсякъде в малкия двор на Хенри, разбира се – отвръща Станли. – И мрежа от шпиони, която предава новини от единия край на страната до другия. Дори рибарска лодка не би могла да акостира в Пензанс сега, без Ричард да научи за това на следващия ден. Но синът ти е станал предпазлив и умен млад мъж. Доколкото знам, той си мълчи, не споделя с никого какво мисли, и прави планове само с чичо си Джаспър. Не споделя нищо с никой друг; Ричард споменава новини от Бретан, но само такива, които и без друго са очевидни. Ясно е, че те ще екипират кораби и ще дойдат отново, веднага щом могат. Но миналогодишният им провал ще ги забави. Те изгубиха на поддръжника си цяло малко състояние; може би той няма да пожелае да рискува още една флотилия заради тях. Повечето хора мислят, че херцогът на Бретан ще реши да се откаже от тях и да ги предаде на Франция. Веднъж попаднали във властта на френския крал, те може да бъдат загубени, но може и да успеят. Ричард не знае нищо повече от това.

Кимвам.

– Научи ли, че Томас Грей, синът на Елизабет Удвил, е избягал от двора на сина ти и се опитвал да се прибере у дома, в Англия?

– Не! – Потресена съм. – Защо би го сторил? Защо би пожелал да напусне Хенри?

Моят съпруг ми се усмихва над чашата си с вино:

– Изглежда, че майка му е наредила да се прибере у дома и да се помири с Ричард, точно както са сторили тя и момичетата. По нищо не личи тя да вярва, че Ричард е убил момчетата, нали? Изглежда, вече не е на мнение, че си струва да подкрепя Хенри. Защо иначе би се надявала на пълно помирение с краля? Изглежда, че тя иска да прекъсне връзките си с Хенри Тюдор.

– Кой може да знае какво мисли тя? – казвам раздразнено. – Тя е непостоянна жена, която е предана единствено на собствения си интерес. И не притежава никакъв здрав разум.

– Синът ти Хенри Тюдор заловил Томас Грей по пътя и го върнал обратно – отбелязва съпругът ми. – Така че сега го държат като затворник. Той е по-скоро заложник, отколкото поддръжник на техния двор. Това обаче не предвещава нищо добро за годежа на сина ти и принцесата, нали? Предполагам, че сега тя ще отхвърли годежа, точно както нейният полубрат отхвърли клетвата си за вярност. По моя преценка това едновременно вреди на каузата ти и унижава Хенри. Изглежда, че династията Йорк се е обърнала против теб.

– Тя не може да отхвърли годежа си – изсъсквам. – Майка ѝ даде клетва за това, и аз също. А Хенри даде обета си пред Бога в катедралата в Рен. Тя ще трябва да получи официално разрешение лично от папата, ако иска да го разтрогне. Пък и защо би пожелала да се освобождава от него?

Усмивката на съпруга ми става по-широка:

– Има си кандидат – казва той тихо.

– Тя няма право да има кандидат; сгодена е за сина ми.

– Да, но въпреки това има.

– Някой опърпан паж, предполагам.

Той се усмихва под мустак, сякаш на някаква тайна шега.

– О, не. Не точно.

– Никой благородник не би паднал толкова ниско, че да се ожени за нея. Тя е обявена за незаконородена, годежът ѝ със сина ми е оповестен, а чичо ѝ е обещал само скромна зестра. Защо някой би я поискал? Тя е трикратно опозорена.