– Тя може и да е лъжкиня, а всъщност, според твоите определения, може и да е блудница, но ще бъде следващата кралица на Англия – казва той. – Ако синът ти връхлети като дракон от Уелс – знаеше ли, че вече се предава от уста на уста нова балада за дракона от Уелс? – тогава той ще трябва да се ожени, за да си подсигури подкрепата на сродниците ѝ от фамилията Йорк, независимо от нейното минало. Ако Ричард победи сина ти, както изглежда по-вероятно, тогава Ричард ще се ожени за нея по любов. И в двата случая, тя ще бъде кралица на Англия, а ти би проявила благоразумие, ако не я превърнеш в свой враг.

– Ще се отнасям с нея съвършено вежливо – казвам.

– Направи го – препоръчва ми той. – Но ме послушай, и направи нещо повече...

Чакам.

– Не се възползвай от този шанс да се държиш грубо с нея, защото, ако времената се променят, тя ще има надмощие над теб и може да ти върне грубостта. Трябва да даваш вид, че си на нейна страна, Маргарет. Не бъди жена от рода Боуфорт, изпълнена с наранена гордост – бъди Станли: застани на печелившата страна.

Май 1485

Пренебрегвам съвета на съпруга си, и постоянно дебна лейди Елизабет, а тя следи мен. Живеем заедно в заредено с напрежение мълчание, като две армии, заели позиции, отдъхващи преди битка.

– Като две котки върху покрив на конюшня – казва съпругът ми, много развеселен.

Понякога тя ме пита за новини от сина ми – сякаш бих ѝ разказала за унижението, което той трябваше да търпи във френския двор, за да набере средства и подкрепа за нападението си над Англия! Понякога я питам дали е получавала новини от сестрите си, все още в двора, а тя ми казва, че дворът ще се мести в Нотингам, мрачния замък в сърцето на Англия, където Ричард е избрал да чака атаката, за която знае, че предстои. По-младите момичета от рода Йорк ще бъдат изпратени в Шериф Хътън, за да бъдат пазени там на сигурно място, и знам, че Елизабет копнее да бъде с тях. Тя се подчинява безпрекословно на правилата на моето домакинство, и когато се моли, е толкова безмълвна и неподвижна, колкото и самата аз. Държах я с часове в моя параклис без закуска, но тя никога не промълви дори думичка в знак на възражение. Само става по-бледа, все по-изпита и по-изтощена в благоговейната тишина на личните ми покои, и предполагам, че дните ѝ се струват много дълги. Ако приличаше на розов цвят, когато влезе на кон през портата ми в червената си рокля за езда, то сега червената роза е избледняла, превръщайки се в бяла. Тя все още е красива, но сега отново е мълчаливата девойка, която майка ѝ отгледа в обвитото в сенки убежище. Имаше съвсем малко време на блясък и слава, бедното малко създание: много кратък миг, когато беше непровъзгласената кралица на един весел двор. Сега отново е сред сенки и тишина.

– Но майка ви сигурно живее така, както живея и аз – отбелязвам един ден пред нея. – Тя също живее сама в провинцията, и няма земи, които да владее, и хора, които да надзирава. Тя е лишена от земите си, и е сама, както съм аз. Сигурно се е отдала на покаяние и е тъжна и мълчалива.

За моя изненада, тя се разсмива на глас, а после покрива устата си с длан и се извинява. Но очите ѝ все още играят, развеселени от шегата.

– О, не, майка ми е много весела жена – казва тя. – Всяка вечер поръчва музика и танци, идват актьори и музиканти, арендаторите си устройват празненства, тя отбелязва и празниците на светците. Най-често сутрин отива на лов, често си правят и пикници в гората. В нейния дом вечно се случва нещо, тя има много гости.

– Звучи така, сякаш там е нещо като малък кралски двор – казвам. Долавям ревността в собствения си глас, и се опитвам да се усмихна, за да я прикрия.

– Наистина е малък кралски двор – казва тя. – Много хора, които я обичаха, още помнят някогашните дни и се радват, че могат да ѝ гостуват и да я виждат в прекрасен дом и отново в безопасност.

– Но къщата не е нейна – настоявам. – А тя някога имаше на разположение дворци.

Елизабет свива рамене и казва:

– Тя не роптае. Най-голямата ѝ загуба беше смъртта на баща ми и братята ми. – Когато ги споменава, тя извръща очи и преглъща скръбта си. – Колкото до всичко останало – дворците, дрехите и скъпоценностите, те са по-маловажни за нея.

– Майка ви беше най-продажната и користолюбива жена, която съм познавала – казвам грубо. – Независимо какъв вид си дава, това е нейното падение, нейното изпадане в нищета, нейното поражение. Тя е прокудена от кралския двор, и е нищожество.

Тя се усмихва, но не казва нищо в знак на несъгласие. В усмихнатото ѝ мълчание има нещо толкова изключително дръзко и предизвикателно, че трябва да вкопча ръце в страничните облегалки на стола си. Толкова ми се иска да я зашлевя по хубавото личице.

– Не мислиш ли така? – казвам раздразнено. – Говори, момиче.

– Майка ми може да дойде в двора по всяко време, когато пожелае, като най-почитана гостенка на своя девер, крал Ричард Английски – казва тя тихо. – Той я покани и обеща, че тя ще бъде втора по важност дама в кралството след кралицата. Но тя не пожела. Мисля, че е загърбила светската суета.

– Не, аз съм тази, която е оставила светската суета зад гърба си – поправям я. – И това е борба за надмощие над човешката алчност и желание за слава – цел, която се постига само след години на изучаване и молитва. Майка ти никога не е правила такова нещо. Тя не е способна на това. Тя не е отхвърлила светската суета; просто не искаше да вижда Ан Невил на своето място.

Девойката се разсмива отново, като този път се усмихва на мен.

– Напълно сте права! – възкликва тя. – И тя каза почти точно същото! Каза, че не можела да понесе да види прекрасните си рокли, скъсени, за да са по мярка на Ан Невил! Искрено вярвам, че тя и без друго нямаше да иска да се върне в двора, но сте напълно права за роклите. Горката кралица Ан.

– Бог да даде покой на душата ѝ – казвам набожно, а момичето има приличието да каже:

– Амин.

Юни 1485

Синът ми трябва да пристигне скоро. От замъка в Нотингам Ричард изпраща призив до всички графства на Англия, за да им напомни за дълга им към него, и напомня каква заплаха представлява Хенри Тюдор. Заповядва им да оставят настрана всички местни спорове и да бъдат готови да се съберат за битка в подкрепа на неговата кауза.

Той нарежда на Елизабет да напусне моя дом и да отиде в Шериф Хътън със сестрите си, да се присъедини към осиротелите деца на Джордж, херцог Кларънс, на сигурно място. Настанява всички деца на династията Йорк на най-сигурното място, което може да намери своя замък на север – докато той се сражава за тяхното наследство срещу сина ми. Опитвам се да я задържа при себе си – мъжете на Йорк ще подкрепят сина ми само ако вярват, че е сгоден за нея – но тя приготвя вещите си светкавично, облича червената си рокля за езда за секунди, готова е да ме напусне, преди да е изтекъл и час, а когато ескортът пристига за нея, тя излиза на двора почти с танцова стъпка.

– Не се съмнявам, че ще се срещнем отново, когато всичко това приключи – отбелязвам, когато тя идва да ми направи прощален реверанс. Оставям я да дойде при мен в голямата зала, оставам седнала в стола си и я карам да стои права пред мен, като прислужница, която отпращам.

Тя не казва нищо, само ме гледа с прекрасните си сиви очи, сякаш ме чака да довърша проповедта си и да я освободя.

– Ако синът ми връхлети като дракон от Уелс и победи крал Ричард, той ще стане крал на Англия. Ще ви вземе за своя съпруга, и вие ще бъдете кралица. Това ще бъде в негова власт – казвам. – Сега вие нямате име; той ще ви даде име, ако избере да го стори. Нямате титла; той може да ви превърне в кралица на Англия. Той ще бъде ваш избавител; ще ви спаси от позора и от положението ви на нищожество.

Тя кимва, сякаш позорът не е проклятие за една жена.

– Но ако Ричард победи сина ми Хенри, тогава Ричард ще вземе вас, своята блудница, и ще изчисти репутацията ви с една закъсняла женитба. Ще бъдете кралица, но омъжена за човека, който уби вуйчо ви и братята ви, който измени на волята на баща ви, който е ваш враг. Позорна съдба. Щеше да е по-добре, ако бяхте умряла заедно с братята си.

За миг си мисля, че не ме е чула, защото погледът ѝ е забит в пода и тя не трепва при описанието на тази перспектива. Съвсем не се тревожи от заплахата да бъде омъжена за един млад човек, който трябва да я мрази, или за мъж, обвиняван за избиването на близките ѝ. После бавно вдига поглед към мен, и виждам, че се усмихва, усмихва се с прекрасна усмивка, сякаш е щастлива.

– И в двата случая ще бъдете опозорена – казвам сурово. – Би трябвало да си давате сметка за това. Публично опозорена, така че всички ще разберат.

Но сияйното щастие не избледнява от лицето ѝ.

– Да, но и в двата случая, опозорена или не, ще бъда кралица на Англия, и това е последния път, когато вие ще седите в мое присъствие – казва тя с тон, от който съм потресена. Увереността ѝ е необичайна, безочието – непростимо, думите ѝ – ужасно верни.

После ми прави реверанс, обръща ми гръб с пълно презрение, излиза от голямата ми зала и отива в двора, където войниците чакат на слънце, за да я отведат далече, на сигурно място.

Трябва да призная, че ме оставя занемяла от потрес.

Съпругът ми се прибира у дома с мрачно лице.

– Не мога да остана – казва той. – Дойдох да събера армията си. Ще свикам арендаторите си и ще ги поведа на война.

Едва успявам да дишам.

– На чия страна? – е единственият въпрос, който мога да задам.

Той ми хвърля един поглед:

– Знаеш ли, това е точно същият въпрос, който ми зададе крал Ричард – казва той. – Съмнява се в мен толкова много, че е взел сина ми за заложник. Позволи ми да тръгна да вербувам войници само ако Джордж остане на мое място като залог за честната ми дума. Трябваше да се съглася. Трябва да изведа васалите си на бойното поле. С тази битка ще се реши кой ще бъде следващият крал на Англия, знамето на Станли трябва да бъде там.

– Но на чия страна? – повтарям аз.

Той ми се усмихва, сякаш за да ме успокои след това продължително чакане.

– Ах, Маргарет – казва той. – Кой би устоял на възможността да види доведения си син като крал на Англия? Защо мислиш, че се ожених за теб, толкова отдавна, ако не за да бъда тук днес? Въоръжавайки хилядите си васали и арендатори, за да поставя сина ти на престола.

Чувствам как бузите ми пламват и поруменявам.

– Ще поведеш войските си в подкрепа на Хенри? – питам. Армията на Станли ще наброява много хиляди мъже, достатъчно, за да решат хода на една битка. Ако Станли е готов да се бие за Хенри, тогава Хенри със сигурност ще победи.

– Разбира се – казва той. – Би ли могла някога да се усъмниш в мен?

– Мислех, че си готов да застанеш само на печелившата страна? – питам.

За първи път, откакто сме женени, той разтваря обятия за мен и аз пристъпвам охотно към него. Той ме прегръща топло за миг, а после свежда усмихнат поглед към лицето ми.

– Ако аз се бия за него, тогава Хенри ще е печелившата страна – казва той. – Не е ли това желанието ви, милейди?

– Моето желание, и Божията воля – казвам аз.

– Тогава Божията воля ще се изпълни – казва той уверено.

Юли 1485

Мрежата от шпиони и доносници, с която се бях обградила по време на бунта, бавно се възстановява отново, а моят съпруг ми съобщава, че мога да се срещам с когото искам, но на свой собствен риск. Доктор Луис се връща от Уелс с обещанието, че уелсците ще останат верни на името Тюдор; замъкът Пемброук ще разтвори широко врати за някогашния си владетел, Джаспър Тюдор. Рис ап Томас, най-големият главатар в Уелс, е дал дума на Ричард, но ще го измами; Рис ап Томас ще се вдигне на оръжие в подкрепа на Хенри. Моят агент Реджиналд Брей обикаля тихомълком замъците на видните родове в Англия, обещавайки, че Хенри Тюдор ще доведе непобедима армия, и че ще завземе трона и най-сетне ще донесе справедливост на фамилията Ланкастър, както и помирение с Йорк.

Получавам писмо от Джаспър:

До лейди Маргарет Станли

Ще стане в края на този месец или началото на следващия. Ще имаме петнайсет кораба и около две хиляди души. Мисля, че това ще бъде последният ни шанс. Този път трябва да победим, Маргарет. Заради сина си, ти трябва да убедиш съпруга си да излезе на бойното поле. Не можем да успеем без него. Хенри и аз разчитаме на вас да изведете на бойното поле хората на Станли. Дано даде Бог да те видя на коронацията на нашето момче, защото в противен случай няма да те видя никога повече. Бог да те благослови и в двата случая. Това беше продължителна борба за добра кауза, и аз съм горд, че служих на сина ти и на теб.