Хенри хваща чичо си под ръка и го отвежда от мъжете, които могат да ги чуят.

– Какво ще правим? Трябва да продължим.

– Да, не можем да отстъпим сега, без дори да сме срещнали Ричард, но сме в по-лошо положение, отколкото се надявах, момчето ми.

– Да потеглим ли към Лондон?

– Не, те сигурно са прави като твърдят, че Лондон е изцяло на страната на Ричард, и сега те ще поемат стръвно по петите ни, без да знаем дали са приятели или врагове, а Ричард ще е плътно зад тях. Откъде да знаем, те може да не са наш ариергард, а негов авангард. При това сега ние им казахме, че сме се отправили към Лондон. Проклятие.

– И какво тогава? – настоява Хенри. Лицето му е бледо, младежкото му лице е набраздено от бръчки на тревога.

– Ще обърнем на север и ще тръгнем да ги пресрещнем; ще се постараем да ги убедим, че можем да спечелим. Ще се постараем да получим обещание от тях. А след това ще продължим нататък, на север, и ще изберем най-подходящото бойно поле, защото до утре Ричард в Нотингам ще разбере къде сме, ще знае числеността и разположението ни. Не се съмнявам, че Станли ще предаде всички тези сведения на Ричард още днес до полунощ.

– Да се съгласим да се срещнем тайно с двамата Станли? Ами ако е клопка? Ами ако са готови да служат на Ричард и да ме предадат на него?

– Трябва да опитаме. Ще направим всичко, което ще ги привлече на наша страна – казва Джаспър. – Не мисля, че можем да победим Ричард без тях. Съжалявам за това, момчето ми.

– Ваша светлост – напомня му Хенри с едва доловима усмивка.

Джаспър обгръща с ръка раменете на младия мъж.

– Ваша светлост, ваша светлост, Англия никога не е имала по-храбър крал.

От лейди Маргарет Станли

 Съпруже, изпращам ти поздрави.

Нед Партън ми съобщава, че може да те открие, и че знае къде си. В такъв случай той знае повече от твоята съпруга или твоя заклет съюзник, моя син.

Съпруже, с цялото си сърце те умолявам да си спомниш, че би могъл да бъдеш доведен баща на краля на Англия, преди да е изтекла седмицата. Ричард може и да ти е дал титлата върховен военачалник на Англия, но това ще бъде нищо пред бъдещето, което бихме могли да имаме. Ние ще бъдем кралската фамилия, а нашият внук ще бъде крал. Нищо не може да бъде по-велико от това – то несъмнено си струва всеки риск.

Научавам, че лорд Стрейндж, синът ти, е с Ричард, и той го държи като гаранция за твоята лоялност. Съпруже, заради всички нас, нареди му да избяга, за да можеш да бъдеш свободен да подкрепиш истинския крал, и да можем да извървим пътя си до нашето предопределение, да бъдем владетели на Англия.

Знай още и следното: че граф Нортъмбърланд не е призовал севера в подкрепа на Ричард; той ще служи на моя син. Благороднците на Англия заявяват своята подкрепа за моя син. Няма ли ти да бъдеш първият?

Умолявам те да служиш на собствените си най-добри интереси.

Твоя съпруга,

Лейди Маргарет Станли

Походът на Хенри го отвежда в Личфийлд, където армията на лорд Станли е окупирала града. Той се надява, че доведеният му баща ще му отвори портите и ще изведе собствената си армия да се присъедини към похода, но това не се случва. Щом съгледвачите на Станли му донасят вестта, че армията на Хенри Тюдор е на пътя към града, той просто се оттегля и съветва жителите на града да отворят портите, за да избегнат кръвопролитие. Ричард в Нотингам, както и Хенри пред градските порти, не могат да бъдат сигурни дали тази постъпка е израз на бунт или на вярност. Армията на лорд Станли отминава и сега е разквартирувана в Атърстоун, а брат му е малко по-далеч на север. Създават впечатление, че избират бойно поле. Лорд Станли всеки ден изпраща съобщения на Ричард, осведомявайки го накъде се е отправила армията на Тюдор, числеността ѝ, дисциплината ѝ. Самият той не идва, както е редно да стори, но дава вид, че е лоялен.

Ричард заповядва на армията си да излезе от замъка в Нотингам и да поеме по пътя на юг. Дава заповед битката да се води в боен строй с формата на квадрат – както би заповядал брат му Едуард, с пешите войници, подредени в квадрат, а кавалерията язди нагоре-надолу по строя, като охрана. Самият крал и личната му гвардия препускат отпред: всеки маже да види кралското знаме пред тях; всеки знае, че Ричард е твърдо решен да смаже тази заплаха за мира в своето кралство веднъж завинаги. Това ще бъде последният бунт от неговото царуване, краят на дългите войни на братовчедите.

Преди да напуснат Нотингам, Кейтсби забавя краля с един въпрос:

– Ами момчето на Станли?

– Може да дойде с нас. Под стража.

– Не е ли по-добре да го убием сега?

Ричард поклаща глава:

– Не мога да превръщам Станли в свой враг в самото навечерие на битката. Ако убием сина му, можем да сме сигурни, че ще отиде при Тюдор, за да си отмъсти. Вземете лорд Стрейндж с нас, в моята свита, и ако Станли предприеме ход срещу нас, ще го обезглавим незабавно.

Кралската армия и армията на Тюдор не са единствените войски, потеглили в поход, за да се срещнат. Двете армии на Станли са заели позиции и чакат, графът на Нортъмбърланд води кавалерийска част зад Ричард, след като е обещал да служи предано и на него, и на Маргарет Станли. Най-голямата самостоятелна армия, която излиза на полето, несъмнено е тази на краля. Но силите на Станли и Нортъмбърланд ще наклонят везните.

19 август 1485

Джаспър, чийто едър боен кон подтичва в тръс до кавалерийския кон на племенника му, се надвесва от седлото и стисва поводите с ръката си, облечена в рицарска ръкавица:

– Кураж, момчето ми.

Хенри му отвръща с напрегната, лека усмивка.

– Остави ги да вървят напред. – Джаспър кимва към собствената им бавно настъпваща армия. – Остави ги да се изгубят от поглед, а след това се върни обратно. Ще се погрижа да се настанят за през нощта, а после ще изляза да те намеря. Направи каквото можеш с двамата Станли. Няма да се показвам, освен ако не изпаднеш в беда.

– Не мислиш, че ще ме убият? – пита Хенри, сякаш обсъждат тактическа подробност.

Джаспър въздиша:

– Не мисля. Мисля, че е по-вероятно да ти изложат условията си. Сигурно мислят, че имаш добър шанс; нямаше дори да се срещат с нас, ако не възнамеряваха да те подкрепят. Не ми харесва да се срещаш с тях насаме, но след като синът му е заложник, Станли трябва да бъде внимателен. Носиш ли ножа в ботуша си?

– Разбира се.

– А аз няма да съм много далеч. Късмет, и нека Господ ви пази, ваша светлост. Ще бъда точно зад вас. През повечето време ще съм достатъчно близо, за да ви чувам.

– Бог да е на помощ на всички ни – казва Хенри мрачно. Оглежда пътя напред, за да се увери, че изостаналите войници от армията му са завили зад един ъгъл и не го виждат, после обръща собствения си кон и потегля да посрещне слугата на Станли, който чака, увит в плащ, яхнал собствения си кон, в сянката на живия плет.

Яздят мълчаливо: Хенри оглежда притъмняващия пейзаж, за да е сигурен, че ще намери обратния път до армията си. Слугата посочва малък крайпътен хан, над чиято врата е привързано тънко клонче от зеленика в знак, че ханът е отворен за редките си гости, и Хенри слиза от седлото. Слугата отвежда коня му към задния край на постройката, а Хенри навежда тава, поема си дълбоко дъх и отваря вратата.

Примигва. Стаята е пълна с дим от мръсните свещи, направени от напоена с лой сърцевина на тръстика, и от огъня от сурови дърва, но той различава сър Уилям и още трима мъже. Не вижда никой друг; няма как да знае засада ли да очаква, или топло посрещане. Присвивайки рамене по бретонски маниер, Хенри Тюдор влиза в затъмнената стая.

– Добра среща, ваша светлост, сине мой.

Висок непознат се изправя и пада на едно коляно пред Хенри.

Хенри протяга ръка, която трепери съвсем леко. Мъжът целува ръкавицата, а другите двама мъже и сър Уилям също падат на колене, като свалят шапките си.

Хенри открива, че се усмихва широко от облекчение.

– Лорд Станли?

– Да, ваша светлост, и моят брат, сър Уилям, когото познавате, а това са хора от моята свита, които ще се грижат за безопасността ни.

Хенри подава ръка на сър Уилям и кимва на другите мъже. Има чувството, че е паднал от много голяма височина и някак е имал късмета да се приземи върху краката си.

– Сам ли сте?

– Да – лъже Хенри.

Станли кимва:

– Нося ви поздрави от почитаемата ви майка, която защитаваше пред мен вашата кауза така пламенно и решително още от първия ден, в който ми оказа честта да се омъжи за мен.

Хенри се усмихва:

– Не се съмнявам в това. Тя знае за моето предопределение още от раждането ми.

Двамата Станли се изправят на крака и невъоръженият слуга налива вино за Хенри, а после – за господаря си. Хенри взема чашата, сложена най-далече от онази, която му предлагат, и сяда на една пейка до огнището.

– Колко души имате под свое командване? – пита той Станли без заобикалки.

По-възрастният мъж взема чаша вино.

– Около три хиляди души под мое командване; брат ми има още хиляда.

Хенри успява да запази невъзмутимо изражение при новината за армия, два пъти по-голяма от неговата.

– А кога ще се присъедините към мен?

– Кога ще се срещнете с краля?

– На юг ли се е отправил той? – Хенри отговаря на въпроса със свой собствен въпрос.

– Тръгна от Нотингам днес. Повика ме да се присъединя към него. Моят син ми пише, че ще отговаря с живота си, ако не отида.

Хенри кимва.

– Тогава той ще ни нападне след... Кога? Преди да е изтекла седмицата?

Двамата Станли не коментират неговата липса на познания за собствената му страна.

– Може би до два дни – казва сър Уилям.

– Тогава по-добре да доведете войските си при моите, за да можем да изберем бойното поле.

– Разбира се, бихме го сторили – казва лорд Станли, – ако не беше въпросът за безопасността на сина ми.

Хенри чака.

– Ричард го държи като залог за нашата подкрепа – казва Станли. – Разбира се, заповядах му да избяга, и веднага щом той бъде в безопасност, ще изведем армията си при вашата.

– Но ако избяга, без да ви съобщи? Забавянето може да бъде сериозно...

– Няма да го направи. Той разбира. Ще ми съобщи.

– А ако не може да избяга?

– Тогава ще трябва да се присъединим към вас, и аз ще трябва да оплача сина си като смел човек, и първият от нашата фамилия, загинал, докато ви служи – казва Станли с мрачно лице.

– Ще се погрижа да му бъдат оказани почести. Ще се погрижа да бъдете възнаграден – казва припряно Хенри.

Станли се покланя.

– Той е мой син и наследник – изрича той меко.

В малката стая се възцарява мълчание. Един пън се размества в огъня, и в яркото проблясване на пламъка Хенри се вглежда в лицето на доведения си баща.

– Вашата армия е двойно по-голяма от моята – казва той откровено. – С вашата подкрепа несъмнено ще победя. Обединените ни сили ще превишават по численост Ричард. Вие държите ключа към Англия.

– Знам това – тихо казва Станли.

– Ще получите признателността ми.

Станли кимва.

– Трябва да имам думата ви, че когато се изправя на бойното поле срещу Ричард, мога да разчитам на войските ви.

– Разбира се – казва без колебание Станли. – Дадох дума на майка ви, а сега я давам на вас. Когато се озовете на бойното поле, можете да бъдете сигурен, че армията ми ще е на ваше разположение.

– А ще потеглите ли с мен към бойното поле?

Станли поклаща глава със съжаление.

– Веднага щом синът ми бъде свободен – казва той. – Имате думата ми за това. А ако битката започне, преди Джордж да успее да избяга, тогава ще се присъединя към вас и ще направя най-голямата жертва, която човек може да направи за законния си крал.

И Хенри трябва да се задоволи с това.

– Постигна ли нещо? – пита го Джаспър, когато Хенри излиза от хана и извежда коня си от окаяния заслон, за да го яхне на пътя.

Хенри прави гримаса.

– Казва, че ще влезе в битката на моя страна, но не може да се присъедини към нас, докато Ричард държи сина му. Казва, че в мига, когато лорд Стрейндж е свободен, ще дойде при нас.

Джаспър кимва, сякаш е очаквал това, и двамата продължават нататък в мълчание. Небето започва да изсветлява; това е ранната лятна зора.

– Аз ще тръгна напред – решава Джаспър. – Ще видя дали можем да те въведем в лагера, без никой да забележи.